№ 97
гр. Варна, 17.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500056 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Т. П. С. и Ю. Д. П., двамата чрез процесуалния им
представител адв.Х.Б., против решение №1245/20.11.2024г., постановено по
гр.д.№2298/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е прието за установено в
отношенията между страните по предявените от Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Ю. Д. П. и
Т. П. С. искове, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.2564.779 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в
гр.Варна, район „Приморски“, ул.“16-та“№5а, при граници: №№
10135.2564.778, 10135.2564.841, 10135.2564.773, 10135.2564.772,
10135.2564.820, на осн. чл.6 от ЗС/отм./, за което е издаден АДС №443 от
20.02.1987г., и са осъдени Ю. Д. П. и Т. П. С. да предадат на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
владението върху ПИ с идентификатор № 10135.2564.779 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ул.“16-
та“№5а, при граници: №№ 10135.2564.778, 10135.2564.841, 10135.2564.773,
10135.2564.772, 10135.2564.820, на осн. чл. 108 ЗС; 2/ е отменен КНА №41,
том II, нот. дело №241/05.07.2023г. на нотариус Борис Василев, на осн. чл.534,
ал.2 от ГПК; 3/ са отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, искове за установяване в отношенията между страните, че Т.
П. С. и Ю. Д. П. са собственици на ПИ с идентификатор № 10135.2564.779 по
1
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район
„Приморски“, ул.“16-та“№5а, при граници: №№ 10135.2564.778,
10135.2564.841, 10135.2564.773, 10135.2564.772, 10135.2564.820, на основание
давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ
подаването на насрещната исковата молба - 14.02.2024г. /вкл./, на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК; 4/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
сумата от 1 239, 46 лв., представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от
ищеца искове бъдат отхвърлени, и бъдат уважени предявените от ответниците
насрещни искове.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област
Варна, чрез процесуалния представител гл.ю.к. А.Р., в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания, за
всички които в отговора се подържа становище за тяхната неоснователност: 1/
да се приеме като писмено доказателство по делото молба от 28.08.2023г. от
областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г., съпроводена със съобщение от СГКК - Варна от
19.10.2023г. до въззивниците, алтернативно, в случай, че не се приеме
горепосоченото писмено доказателство, да бъде задължена СГКК - Варна да
предостави цялата преписка по повод молба от 28.08.2023г. от областен
управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г., алтернативно на горното, да им бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с горепосочената информация
от СГКК - Варна, свързана с преписка по повод молба от 28.08.2023г. от
областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г.; 2/ да бъде задължена Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област Варна, да предостави официална справка -
удостоверение, от което да е видно дали за процесния имот има издаден акт за
държавна собственост след този от 1987г./АДС №443/20.02.1987г./,
алтернативно на горното, да бъде задължена Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област Варна, на основание на чл.176 от ГПК, по ясен и
недвусмислен начин да даде обяснения, като изрично декларира и заяви дали
2
за процесния имот има издаден акт за държавна собственост след този от
1987г./АДС №443/20.02.1987г./ и ако няма - защо няма; 3/ на основание чл.176
от ГПК да се задължи Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област Варна, да даде обяснения, като изрично декларира и заяви
действително ли е декларирала пред съд, че не е собственик на процесния
имот и ако е изрично заявено от името на областна управа, че тя не е
собственик на имота към 2020г., защо и на какво основание към 2023г. тя
твърди, че е собственик на имота през целия период до момента; 4/ да се
задължи Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областен управител на област Варна, да спре
всякакви действия по актуването на имота/ако такива са предприети/ до
окончателното приключване на съдебния спор между страните; 5/ с оглед
отговора на въззивната жалба да им бъде дадена възможност да направят и
други доказателствени искания, както и да ангажират допълнителни
доказателства, както и да отправят и допълнителни доказателствени искания.
Представеният към въззивната жалба документ - молба от 28.08.2023г. от
областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г., съпроводена със съобщение от СГКК - Варна от
19.10.2023г. до въззивниците, с която молба Държавата, по реда на чл.51, ал.3
от ЗКИР и на осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР, е поискала да бъде извършено
изменение в кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор
10135.2564.779 , като се отрази и тя като носител на право на собственост за
този имот въз основа на АДС №443/20.02.1987г., както и да й бъде издадена
след отразяване правата й върху имота скица за същия, не е новосъздадено
доказателство или такова, което въззивниците да не са могли да узнаят и
посочат своевременно пред първоинстанционния съд, вкл. същият им е бил,
по техни твърдения, и изрично съобщен от СГКК - Варна със съобщение от
19.10.2023г./представено от тях и прието като доказателство пред
първоинстанционния съд/ с възможност да изразят становище, както и са били
уведомени с писмо от 08.11.2023г. от СГКК - Варна/също представено от тях и
прието като доказателство пред първоинстанционния съд/ за извършената
промяна в КККР по цитираната молба на Държавата, изразяваща се във
вписване на дублиращите права на Държавата върху посочения имот, по което
уведомление те са депозирали отговор на 28.11.2023г., също представен пред
ВОС и приет като доказателство.При липса предпоставките по чл.266 от ГПК
искането за приемане на посоченото доказателство се явява неоснователно,
така и посочените му алтернативни такива.Извън горното следва да се посочи,
че подаването на тази молба от ищеца не е спорно между страните
обстоятелство.Искането по т.2 не е ново, направено е своевременно пред ВОС
с исковата молба по насрещните искове и е оставено без уважение с
определението на съда по чл.140 от ГПК по съображения, че соченият
документ не е индивидуализиран, нито се твърди такъв да е бил съставен, а
алтернативните му такива, направени с молба от 16.04.2024г., депозирана
3
преди първото по делото о.с.з. пред ВОС, оставена без уважение в първото
о.с.з. пред ВОС.Не е допуснато процесуално нарушение с неуважаване тези
искания на страната, т.к. Държавата, като ищец в производството, не е
твърдяла съставянето на последващ АДС за имота, а и извън горното подобен
акт би имал декларативен характер, а не конститутивно действие.Искането по
т.3 е направено пред ВОС в първото проведено о.с.з. и оставено без
уважение.Не е допуснато процесуално нарушение с неуважаване това искане
на страната, т.к. изцяло неотносимо касателно твърдяното право на
собственост е обстоятелството какви изявления са били направени във воден
друг процес по адм.дело.Искането по т.4 не съставлява доказателствено
такова, нито в настоящото производство могат да се извършват подобни
действия.Искането по т.5 касае евентуални бъдещи доказателствени
действия.
По изложените съображения съдът приема, че исканията на въззивниците
са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Съдът приема, че с оглед оплакванията във въззивната жалба и предвид, че
са възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания
по см. на чл.195, ал.1 от ГПК, и предвид разрешенията по т.3 от ТР №1/2013
от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, че следва да бъде допусната СТЕ със задача
вещото лице, след запознаване с материалите по делото, справки с
необходимия картен материал и извършване оглед на място, да даде
заключение относно следното: какви са били отрежданията за процесния
недвижим имот по всички действали хронологично за територията планове/от
първия до сега действащия/, какви са били записванията в разписните листи и
регистрите, какво е било отреждането му по действащия за територията
подробен градоустройствен план към 09.11.1999г., вкл. бил ли е към този
момент отреден за жилищно строителство или за обществени и
благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на
този план.Съобразно доказателствената тежест за всяка от страните, според
въведените твърдения и възражения, депозитът за в.л. следва да раздели по-
равно между тях.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивниците Т. П. С. и Ю. Д.
П. във въззивната им жалба доказателствени искания.
ДОПУСКА СТЕ със задача в.л., вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, справки с необходимия картен материал и извършване
оглед на място, да даде заключение относно следното: какви са били
4
отрежданията за процесния недвижим имот по всички действали
хронологично за територията планове/от първия до сега действащия/, какви са
били записванията в разписните листи и регистрите, какво е било отреждането
му по действащия за територията подробен градоустройствен план към
09.11.1999г., вкл. бил ли е към този момент отреден за жилищно строителство
или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно
предвижданията на този план, при депозит в размер на 600лв., вносим по-
равно от страните в едноседмичен срок от съобщението.
Назначава за вещо лице инж.Цветанка Начева Николова.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№56/25г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 16.04.2025г. от 10, 00ч.Да се призоват
страните.В.л. да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5