Решение по дело №273/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 105
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. С. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500273 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260245/12.042021г. по гр. дело № 3192/2020г.
на Районен съд Сливен, в частта, с която не е допусната съдебна делба на
втория/таванския етаж на построената в имот с идентификатор №
67338.702.578 сграда с идентификатор № 67338.702.578.1, с площ от 97 кв. м.,
на адрес гр. С., ул. „О.“ № **-*, между страните З.. К. В. ЕГН ********** от
гр. С., кв. „К. Ф.“ бл.* вх.* ет.* ап.* и К. К. Г. ЕГН ********** от. гр. С., ул.
„О.“ №** при квоти от по 1/2 ид. ч. за всяка от тях, както и в частта, с която е
отхвърлено възражението на ответницата З.. К. В. с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната карта при
отразяване на границата между имоти с идентификатори № 67338.702.577 и
№ 67338.702.578 като неоснователно.
Против решението, в посочените части, е подадена въззивна жалба от З..
К. В., чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е
неправилно, в противоречие на материалния закон, съдопроизводствените
правила и необосновано. На вещото лице е била поставена една единствена
задача - да провери дали представената в скица-проект проектна граница за
1
изменение на кадастралната карта /КК/съответства на границата от
регулационния план. която се явява граница на правото на собственост, и ако
не съответства -дали отклонението е в рамките на допустимата от закона
точност. Но освен заключението по поставената задача ВЛ дава още едно,
което по същество е правен анализ на точността на КК. Въз основа на
установеното от него отклонение от 75-77 см на границата в КК, спрямо
границата на правото на собственост, определена с регулационния план, ВЛ
прави изводи за нейната точност съгласно нормите на чл.18 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 5/. Такъв анализ
изисква правни, а не технически знания и не представлява дейност в помощ
на съда, а изземва неговите функции. Заключението по непоставената задача е
оспорено от ответника, по чиято инициатива е въЗ.ожена СТЕ и е поискано от
съда да не бъде разглеждано, тъй като е представено, без да бъде въЗ.ожено
нито страните, нито от съда. Самото твърдение за грешка в КК по отношение
местоположението на границата не с оспорено по делото от ищеца. В
противоречие с иЗ.ожените факти и съображения първоинстанционния съд
обосновава своето решение въз основа на заключение дадено от ВЛ по задача,
която не е въЗ.ожена. Приемането и кредитирането на такова заключение, и
на тази основа мотивиране на съдебното решение, противоречи на правилата
за провеждане на гражданския процес, в основата на който стои
състезателното начало и съда следва да се произнася само въз основа на
твърденията и доказателствата представени от страните и публично
известните факти. През 2014г, когато е нанесена границата между двата имота
в КК. изискването за измерване на място е установено в чл. 56, ал.2 от
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 3/, а в сега
действащата Наредба 5 е в чл.73, ал.1. Обстоятелството, че границата между
двата имота е нанесена през 2014г. с проект за изменение на КККР определя,
че допустимото отклонение в КК следва да е до 30 ст.. съответно до 60ст. при
нематериализирани граници, (чл.18. ал. 4, т.1, б. „а14 от Наредба РД-02-20-5).
При нанасянето на границата е допусната грешка в резултат на неточният
проект на правоспособното лице, което го е изготвило. Безспорно хипотезата,
в която попада преценката на точността на конкретната граница, е по чл. 18.
ал. 4, т. 1, б. „а44 и следва AS да е по малко или равно на 30 ст. Още повече,
2
че противно на твърденията на ВЛ на място има материализирана ограда -
съществуща близо 20г. Първоиистанционният съд неправилно, в
противоречие на материалния закон, като недопуска точното нанасяне на
границата на правото на собственост издава обжалваното решение върху
неточна кадастрална основа и фактически измества границата между двата
имота със 75-77 ст. по цялата нейна дължина. Променят се правата па
собственост, без наличие на разпоредителна сделка. В резултат решението
предпоставя възникване на правен спор и също така налага промяна на
регулационния план за имотите. Закона за устройство на територията, като
задължително условие за реализиране на инвестиционни намерения, изисква
съвпадане на кадастралните и регулационни граници. Допуска се отклонение
между кадастралната и регулационна граница само в рамките на чл. 18, ал. 4,
т. 1, б. „а“ от Наредба 5. тъй като ЗУТ не предвижда подобряване точността
на регулационните планове. Съдът правилно е установил, че втория етаж има
характеристиката на тавански етаж. Видно от архитектурата на сградата
етажът отговаря на изискванията на чл. 72, ал.З от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони т. е височина от пода до плоскостите на тавана е 1,50м
(при зида) до 2,40м, като преобладаващата му височина е 2.40м. Има балкон.
Етажът е с отделен вход . Помещенията в него, като разположение и площ са
аналогични на тези в жилищния етаж. Таванският етаж има ограждащи стени,
необходимата височина, площ и самостоятелен вход( (достъп) и отговаря на
изискванията за жилище , но не е такова . тъй като няма необходимата
вътрешна инфраструктура. По своята вътрешна характеристика таванския
стаж е складово помещение. В нормативната уредба няма посочени
изисквания към помещенията, чиято функционалност е склад, но е посочено,
че такива могат да се изграждат в подпокривното пространство на сгради,
съгласно чл.103, ал.1 от Наредба 7. Като склад таванския етаж има
самостоятелно функционално предназначение и е обект по смисъла на §5 ,
г.39 от ДР на ЗУТ. Като такъв, той е обект и на кадастралната карта. ( §1. т. 1
от ДР на ЗКИР). Има самостоятелно функционално предназначение и е обект
на правото на собственост. Обстоятелството, че към момента няма
идентификатор е правно ирелевантен, тъй като непълнотата в кадастралната
карта не променя фактическото положение. Непълнотата на кадастралната
карта се поправя по искане на собственика и е негово право и задължение.
3
Сградата е изградена в такъв обем , че за да се преус трои таванският етаж в
жилище не е необходимо да се надстроява, а само извършване на вътрешните
преустройства, след одобряване на съответните строителни книжа. Налага се
извода, че изграденото надхвърля учреденото право на стоеж за един етаж.
след като таванския етаж има параметрите да бъде преустроен в жилищен без
надстрояване, т. е усвоен е „въздухът“ на ниво втори стаж. Към момента
таванския стаж има функция на складово помещение, може да получи
идентификатор по заявление от собствениците и без да надстрояван да бъде
преустроен в жилище. Тези му характеристики го определя' като
самостоятелен обект на собственост, разположен на втория етаж на сградата с
идентификатор 67338.702.578.1 и с оглед учреденото право на строеж на
ищеца само за първи етаж, таванският етаж се явява съсобствен. тъй като
изграденото в повече става собственост на собственика на земята по
приращение на основание чл.92 от ЗС. В обобщение се иска да бъде отмено
решението в частта,с която е отхвърлено искането за вярно отразяване на
границата между двата имота, предмет на делбата с идентификатори №
67338.702.577 и № 67338.702.578 и в частта с която не е допусната делбата на
втория/таванския етаж на построената в имот е идентификатор №
67338.702.578 сграда с идентификатор № 67338.702.578.1, с плош от 97 кв. м.,
на адрес гр. С., ул. „О.“ № **-*, и да се постанови решение с което да бъде
допусната делбата, при същите квоти, върху имотите с проектни
идентификатори № 67338.702.607 (предходен идентификатор №
67338.702.577 ) и № 67338.702.608. (предходен идентификатор №
67338.702.578) , както и да се допусне до делба втория.тавански етаж на
сграда с идентификатор 67338.702.578.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Заключението на вещото
лице е ценено съобразно всички събрани в хода на производството
доказателства. Решението е обосновано. Съдът подробно е иЗ.ожил мотивите
си за да постанови решението си. Материалният закон е приложен правилно
oт съда. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, издирил е
приложимите правни норми и ги е приложил правилно в съответствие с
приетото за установено от фактическа страна. Правилно съдът не е допуснал
до делба таванския етаж от жилищната страда на въззиваемата. Решението се
4
явява правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
сьдопроизводствените правила, поради което се иска да бъде потвърдено.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие,
който поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие,
който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е иЗ.ожена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Основанията за несъгласие с постановения съдебен акт са фокусирани
върху две оплаквания: частта, с която не е допусната съдебна делба на
втория/таванския етаж на сграда и частта, с която е отхвърлено възражението
на ответницата З.. К. В. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване
на допусната грешка в кадастралната карта при отразяване на границата
между имоти с идентификатори № 67338.702.577 и № 67338.702.578.
Безспорно е, с оглед приетите по делото писмени доказателства, че на
04.03.1993 г. наследодателите са учредили на ищцата - въззиваема право на
строеж за изграждане на масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
5
гаражи. Въз основа на отстъпеното право на строеж ищцата изградила
еднофамилна жилищна сграда. Правилно и обосновано е приетото, че след
като сградата е завършена в груб строеж на 17.07.1997 г., то действаща към
онзи момент е била Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 1995 г., чиито чл. 57, ал. 3 урежда, че в броя на
етажите се включва и таванският етаж в подпокривното пространство, когато
светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма
или равна на 1,5 м. От приетите по делото архитектурни планове и чертежи и
по-конкретно „План на покривната конструкция“, „Разрез А-А“ се
установява, че светлата височина на над зида е равна на 1,5 м. Така в случая
подпокривното пространство на процесната сграда притежава
характеристиките на етаж. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж
вещноправният режим на допълнително построеното се определя от
юридическата му характеристика като чл. 92 ЗС намира приложение само
когато допълнително построеното представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми.
Районният съд е приел, че съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на
самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен
характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това
понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1,
т. 1 от ДР на ЗКИР, според който „самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУТ всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение,
което може да бъде в жилището или извън него. Процесният тавански етаж не
отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект на правото на
собственост, тъй като няма самостоятелно функционално предназначение,
като функционалното му предназначение е именно за тавански помещения,
обслужващи жилищната сграда. Поради това правилно делба не следва да се
допуска.
6
Правилно и обосновано съдът е приел, че с оглед на съдебно-
техническата експертиза не може да се приеме, че е налице грешка в
кадастралната карта по отношение на границата между имотите с
идентификатори № 67338.702.577 и № 67338.702.578, поради което и
възражението на ответниците следва да бъде отхвърлено.
От заключението се установява, че местоположението на проектната
граница (червената линия) точно отговаря на действащия регулационен план,
т. е. това е дворищно - регулационната граница между парцели VII82 и VIII82,
кв. 12. РаЗ.иката по абсолютно положение (∆S) за идентичните точки от
границата по кадастрална карта и дворищно - регулационната граница от
оцифрения действащ регулационен план е 75 см. в западния край и 77 см. в
източния. Допустимите стойности на ∆S следва да се изчислят по чл. 18, ал. 4,
т. 2, подт. „б” от Наредба № РД-02-20-5, защото самата кадастрална карта е
създадена посредством оцифряване от картони на кадастралния план на гр.
С., т. е. от графичен план. Дворищно - регулационната линия между
парцелите, оцифрена от вещото лице, също е от сканирано инженерно платно
на действащия регулационен план. В тази връзка стойностите на „грешката в
абсолютното положение на подробна точка” ∆S = 75 см. до 77 см. е в допуска
от ∆S <= 90 см. според Наредбата.
Изслушано вещото лице е пояснило, че в настоящия случай проектът,
който касае този казус - промяна на граница или прилагане на регулационен
план, няма нужда от измерване на имотите. На база регулационен план
имотът се разделя на две. Трасирането е отделна услуга, която се прави от
лицензиран специалист, а измерване се прави по негова преценка ако се
налага. В случая трасирането е направено по регулационния план.
Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКИР кадастралната карта се
създава чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове,
кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове,
приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация
или са набрани чрез геодезически измервания, или се съдържат в одобрена
кадастрална карта по реда на § 40 от ПЗР на ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.)
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
7
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри урежда
допустимо несъответствие, представляващо раЗ.иката в сантиметри в
координатите на точката, определени от кадастралната карта и на място - чрез
геодезически измервания, когато е по-малко от допустимата грешка в
абсолютното положение на тази гранична точка.
В случая границата между имотите в кадастралната карта е нанесена от
графичен план, а не чрез геодезическо измерване. Ето защо приложима е
нормата на чл. 18, ал. 4, т. 2, б. „б” от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.,
съгласно която допустимата грешка в абсолютното положение на подробна
точка ∆S е по-малка или равна на 90 см., съответно не намира приложение
разпоредбата на чл. 18, ал. 4, т. 1, б. „а” от Наредбата, както твърди
въззивницанта и съгласно която ∆S е по-малка или равна на 30 см.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
В делбеното производство отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, в който смисъл са разпоредбите на чл. 78
от ГПК. Искът се предявява за да се ликвидира съсобствеността и обикновено
ответникът не е дал повод за това. В делбеното производство страните имат
двойно качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят
е предвидил разноските, които са били необходими за установяване и
ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за вещи лица, за
призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се понесат от
тях съобразно дяловете им. Съобразно трайно установената съдебна практика
на ВКС правилото на чл. 355 от ГПК намира приложение в случаите, когато
между страните в делбеното производство не е налице спор относно обектите,
които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата
им. В случаите на присъединени искове в делбеното производство, както и
при оспорване правата на останалите съделители, се прилагат правилата на
8
чл. 78 от ГПК, така както предвижда нормата на чл. 355, изр. второ от ГПК.
Поради това на въззиваемата се дължат направените разноски за
производството. Такива обаче не са претендирани и не следва да се
присъждат.

Ръководен от гореиЗ.оженото съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260245/12.042021г. по гр. дело №
3192/2020г. на Районен съд Сливен в обжалваните части.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9