Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .03.2019 г.,гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Варненският окръжен съд, шести състав в открито
съдебно заседание, на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар Катя Апостолова
Прокурор Светослав Стойнов
като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВНОХД № 121 по описа за 2019
г. и за да е произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
Образувано е по жалба на адв.С.И. от ВАК, като
защитник на подсъдимият М.К.С. срещу присъда № 35/10.12.2018 г., постановена по
НОХД № 490 по описа за 2016 г. на Районен съд-Провадия,Пети състав.
С горната присъда Първоинстанционния съд е признал
подсъдимия М.С. за виновен в това, че на 05.06.2016 г., в гр. Провадия е причинил на М.Д.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна
става-счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в долна трета,счупване на
големия пищял на дясната подбедрица в областта на задния малеол,с разместване
на фрагментите,обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129, ал.1 във вр. с
чл. 54, ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок
от десет месеца. На основание чл. 66,
ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от
три години
Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимия да заплати на пострадалия и граждански ищец М.Д. сумата от 10 000
/десет хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на престъплението,
ведно със законната лихва от деня на увреждането-05.06.2016 г., както и сумата
от 1 871,98 лева, - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, както и законна лихва считано от датата на последното
плащане-12.10.2017 г. Освен това и подс.С. е осъден да заплати направените по
делото разноски.
В законния срок присъдата е обжалвана от адв. С.И.
от ВАК, като защитник на подс.М.С., като неправилна и незаконосъобразна и
некореспондираща със събраните доказателства. Счита, че обвинението е останало
недоказано при така събрания по делото доказателствен материал. Според защитата
липсва от страна на съда достатъчна аргументация по така приетата форма на
вината-пряк умисъл.Като не е обсъдено състоянието на пострадалия,което предпоставя разглеждането на настоящия казус в очертанията
на друг състав на престъпление, а именно-чл.132 от НК. Въз основа на изложеното
моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, вследствие на което се иска
подсъдимият да бъде оправдан.
По делото са постъпили и писмени възражения срещу
подадената въззивна жалба от адв.Ю.Г. -ВАК,
повереник на гр.ищец и частен обвинител - М.Д.. В тях се посочва, че
фактите, възприети от районния съд са правилно установени, въз основа на
съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Сочи се, че
първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ както на всички
свидетелски показания, така и на съдебномедицинската експертиза и е достигнал
до правилния извод за авторството на деянието и неговия механизъм. Според адв.
Юл.Г. липсват основания, които да мотивират промени в първоинстанционния акт,
въз основа на което моли въззивния съд да потвърди постановената присъда като
правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание представителят на държавно
обвинение счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като
правилна,законосъобразна и справедлива. Намира фактическата обстановка за
безспорно установена, като посочва, че районният съд е анализирал целия
доказателствен материал подробно във връзка с фактите, подлежащи на доказване.
А за промяна на квалификацията,както се твърди от страна на защитата по чл.132 от НК не може да се говори,т.к.дори и да има някакво предисловие
в обстоятелствата,то връзка между
настоящото деяние и цитираното от защитата няма поради изтекъл достатъчен срок от време.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец
– адв. Юл.Г. също моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
справедлива,като счита че заключенията
по двете СМЕ са достатъчни да подкрепят изводите на
съда,относно настъпилите травми на
пострадалия.
Защитникът на подсъдимия заявява, че събраните по делото доказателства не са
обсъдени подробно от първоинстанционния съд,за да може да се направи извод за
наличие на квалификация по чл.132 от НК
,тоест дали е имало някаква провокация
от страна на пострадалия и съответно за
формата на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателя М.С. напълно поддържа казаното от неговият защитник.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пострадалият М.Д. ***, не познавал подсъдимия
и тъй като искал да пътува до Германия, за да работи там, решил на 04.06.2016
г. да организира почерпка с приятели, а
именно - свидетелите и роднини Н. Д. Д.-негова сестра, Г. Р. Н.- приятел на Д.,
Г. Р. Г. и Ж. М. М.- негови братовчеди.Късно
вечерта на 04/05.06.2016 г.,
решили да посетят бар „СИТИ" в централната част на гр.Провадия,като преди
това били в жилището на пострадалия. Когато пристигнали, в заведението седнали
на маса от лявата страна на бар-плота и си поръчали уиски. Малко по-късно в
същото питейно заведение влезли и подсъдимия-М.С. и св.Т. С. Б., които седнали
и си поръчали по една бира. В един момент употребилият вече известно количество
алкохол св.Д., който бил с лятна черна шапка с козирка, обърнал последната
назад и започнал да запрята ръкавите на дрехата си. След това започнал да прави
жестове с ръце, сочейки към масата, на която стоял подсъдимия С. и говорел
нещо, което останало неразбираемо за околните. Св.Д. П., управител на
заведението, му направил забележка, да не стане конфликт в заведението, при
което Д. му отвърнал: „ Добре извинявай“
По-късно вечерта пръв от компанията на св.Д. заведението напуснал свидетелят Ж.
М., като останалите от компанията започнали да излизат около 04.00 часа на
05.06.2016 г. След тях от заведението веднага излязъл и подс.С., който бил
раздразнен от поведението на св.Д., поради което и го повикал навън,като го
попитал“ Ти ли човека, който ме е търсил“. Двамата си разменили реплики, при
което подс.С. се приближил до свид-Д. ударил го с юмрук в лицето, а
свидетелката Д., за да защити своя брат, приближила към подс.С. и го ритнала
веднъж. Като видял това, св.С. М. тръгнал към спорещите с цел да предотврати
конфликтната ситуацията. Той бутнал леко настрани подс.С. и с жест приканил св.Д.
да си тръгва,но подс.С. пак приближил
към св.Д. и св.М. застанал между двамата и при опит на подсъдимия да ритне с
крак Д. попаднал в областта на левия крак на М.. Почти едновременно с това си
действие подс.С. успял да блъсне св.Д. в областта на гърдите, „подкосил,, му с
ритник краката, вследствие на което последният политнал назад и надясно, при
което се получило завъртане на тялото и десния му долен крайник и Д. загубил
равновесие и паднал на земята. След случилото се подс.С. напуснал местото на
инцидента, а св.Д. казал на приятелите
си, че много го боли крака и не може да стане веднага бил откаран в медицинско заведение, където му
направили снимка и десният му крак бил гипсиран. По-късно на същия била правена
операция в болнично заведение в гр.Плевен, поставени му били инпланти, ползвал
патерици, като също така бил и на рехабилитация и физиотерапия в медицинско
заведение, находящо се в „Св.Влас". По делото са били приети заключенията
на вещото лице д-р Г. по
извършените по делото две СМЕ .От които
от първата №182/2016 г. на лекар от ОСМ при
МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна се установява, че в резултат от
действията на подс.С., пострадалият М.Д. е получил ожулване и травматичен оток
в областта на брадата, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в
областта на задния малеол, счупване на малкия пищял на дясната подбедрица
/двуглезенно счупване/, като описаните ожулване и травматичен оток са резултат
на действието на твърд, път предмет, а двуглезенното счупване в областта на
дясната глезенна става е резултат на силно, внезапно движение в дясната
глезенна става, което може да се реализира при завъртане на десния долен
крайник при фиксирано стъпало.Вещото лице дава заключение, че двуглезенното
счупване в областта на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период от около три месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
От заключението на вещото
лице по извършената по делото допълнителна СМЕ №312/2016 г. на лекар от ОСМ при
МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна, се установява че св.М.Д. е получил
двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става - счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица в долна трета, без значително разместване, счупване
на големия пищял на дясната подбедрица в областта на задния малеол, с
разместване на фрагментите. Това травматично увреждане е резултат на силно,
внезапно движение на дясната глезенна става, при завъртане на десния долен
крайник при фиксирано или изоставащо стъпало, политане назад и надясно на
пострадалия Д., със завъртане на тялото при изоставане на дясното стъпало.
Двуглезенното счупване в областта на дясната подбедрица е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Тези заключения са
изготвени от вещото лице д-р Г. ,който в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд е потвърдил същите и
е обяснил подробно начина на
получените травми причинени на пострадалия ,като същите не се
оспорват от страните и пред
настоящата инстанция.
Настоящата инстанция е
възприела изцяло и изготвеното заключение по допълнителната/ изготвената във
фазата на съдебното следствие/ видео техническа и лицево идентификационна
експертиза от вещото лице В.В. експертиза, която първоинстанционния съд
също е
възприел за обективна и компетентно дадена /л.277 от делото/ изследвайки
обект - 1бр. CD-R
диск 1-52 X - High-
quality .A 700МВ /л.47/, съдържащ записи от охранителните
камери на игрална зала - гр.Провадия, централен площад от 05.06.2016 г. с
категоричност вещото лице дава заключение, че подсъдимия С. е нанесъл на
пострадалия Д. удар с крак по крака /бедрото/ на последния, както и го е бутнал
в областта на гърдите, при което Д. е загубил равновесие и е паднал на земята.
При падането Д. е свил десния си крак в коляното и изпънал левия си крак
напред, след което е паднал със седалището си върху глезена на десния си крак.
Като
гласните доказателствени средства за събитията, случили се пред бар
„Сити,, в гр.Провадия , са обсъдени
показанията на свидетелите
очевидци - близки на подсъдимия и близки на пострадалия.
Показанията на свид.Т.Б./като
познат на подсъдимия/л.153 от с.з. от 02.10.2017 г.- дори и четени на осн.чл.281,ал.5,,вр.ал.1,т.1 от НПК, по
никакъв начин не дават ясна представа за
станалото.Същият само е споменал ,че между М. и това момче не е имало спречкване ,докато са били заедно
в заведението.
Обясненията на подсъдимия М.С.,в които той не отрича, че е имало конфликт между него и
пострадалия, но заявява, че не е нанасял удар на Д. и че е бил предизвикан от
последния с цялостното му поведение,могат да се приемат само като негова
защитна версия,която не кореспондира с посочените по –горе
и кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства доказващи извършване на престъплението наказуемо по
чл.129 ал.1 от НК от негова страна спрямо пострадалия Д..
По делото е била
назначена повторна видео-техническа
и лицево идентификационна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието като обосновано от съда. Като вещото лице В.В. в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд /л.318 от НОХД/потвърждава това което е записал в
експертизата, а именно,че падането е в резултат на нанесен удар от
подсъдимия на пострадалия,като механизъм на нанасяне на ударите.
Горната фактическа обстановка се оспорва от
защитника на подсъдимия М.С.-адв.С.И.. В обясненията си напълно
отрича описаното в обвинителния акт и отрича
твърденията от св.М.Д. –като механизъм на деянието. Твърди, че още в дискотеката той бил провокиран от М.,
като го попитал дали има проблем. А на излизане, тъй като последният и всичките
от неговата компания били видимо почерпени,той тръгнал отново срещу него, а
подсъдимия го спрял и се изтеглил назад.Извън заведението вече подсъдимия не си
спомня да е удрял пострадалия.
Първоинстанционният съд е извършил подробен,
прецизен и обстоен анализ на доказателствата по делото, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, който настоящата инстанция в споделя изцяло.
Позовавайки се,
на наличните по делото видеозаписи, районният съд е достигнал до
фактическия извод за това подс.С. да е
нанесъл на пострадалия Д. удар с крак по крака ,както и го е бутнал в областта на гърдите,при
което Д.
е загубил равновесие и е паднал на земята. В тази част е кредитирал и показанията на св.Д.,Георгиева,
Г.Н. и Михалев. Настоящият състав, достигна до извода, че от тези
доказателства-гласни и писмени може да бъде установен главният факт на
доказване, както и конкретно кой кого е нападнал. Вещото лице –В.Вангелов е
категорично в заключението си, че подсъдимият
е нанесъл процесния удар по пострадалия. По тези съображения въззивният съд
прие, че тези факти могат да бъдат
установени безспорно чрез това доказателствено средство.
Анализирайки доказателствата относно това кой е
инициирал конфликта, настоящият състав кредитира в цялост показанията на
свидетелите Г.Н.,Г.Г.,Н.Д.. Напълно последователно и безпротиворечиво тези
свидетели описват събитията около инцидента и това как М.Д. бил нападнат от
подсъдимия извън заведението. В тази връзка съдът намира показанията на св. Т.Б.
и обясненията на подсъдимия за противоречиви и оттам - недостоверни. Св. Г.Н.
твърди, че още докато били в бара М.
извикал навънка М., но той не излязъл.
Като си тръгвали вече по стълбите видял
как М. ритнал М. в краката , а преди
това бил удара в лицето.Категоричен е ,че преди М. да удари М., той нищо не му
е казвал.
Между
показанията на свидетелите Г.Н., Г.Г. и Н.Д. и и обясненията на подсъдимия се
наблюдават противоречия, които се
отнасят до механизма на деянието и ще бъдат коментирани по-долу в изложението.
В подкрепа на горните съждения са и показанията на
св.Д. П. –салонен управител на въпросното
заведение“Сити“бар , който въпросната нощ е бил там и единственото което си
спомня е ,че М. бил с компания малко подпийнала. Ходил е до тяхната маса и
го е предупредил да не стане
конфликт, а той му е отговорил“добре извинявай“. От тук
и от данните по делото следва, че
в самото заведение конфликт не е имало. А на излизане подсъдимият е изчакал пострадалия и неговата компания ,
за да се саморазправи с него.
По изложените по-горе съображения въззивният състав
намира за установено, че М.С. пръв е нападнал пострадалия , като предхождащо
провокиращо поведение не е имало.
Настоящият състав се солидаризира и с фактическите
констатации на районния съд относно най-спорния момент по делото, а именно
механизмът на извършеното деяние. Не могат да бъдат кредитирани с доверие
показанията на св. Т.Б., както и обясненията на подсъдимия, доколкото същите си
противоречат и в тях не се открива житейска логика.
Горепосочената фактическа обстановка съдът приема
за установена,въз основа на гласните доказателства , а именно:-показанията на
свид.Д., Г.Г., Г.Н.,Ж. М. и Д. П.,както и на
писмени такива-СМЕ № 182/2016 г. и СМЕ № 312/2016 г. , заключение по допълнителна
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза.
Няма причина показанията на свидетелите, които в
момента на инцидента са били на мястото пред бара да не бъдат кредитирани с
доверие, доколкото те се подкрепят изцяло от двете заключения по съдебномедицинските
експертизи и съдебно-видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, за
разлика от обясненията на подсъдимия,
които съдът правилно е възприел като непоследователни, нелогични и противоречиви.
Вещото лице д-р Г. в допълнителната СМЕ № 312/2016
г./л.41 от ДП/ е посочило, че това
травматично увреждане-двуглезенно
счупване в областта на дясната глезенна става е в резултат на силно внезапно движение при
завъртане на десния долен крайник,който механизъм се установява от представения
видеоматериал-удар с юмрук от подсъдимия,политане назад и надясно на пострадалия,със завъртане
на тялото при изоставане на дясното стъпало.
От изложеното следва, че механизмът на деянието е
осъществен посредством силен удар, нанесен от подсъдимия спрямо св. М.Д. и процесните увреждания са причинени
именно от този удар и последвало политане назад.
При правилно установената фактическа обстановка
първата инстанция е направила законосъобразни изводи от правна страна:
Варненският окръжен съд не намери основания да
постанови присъда с оправдателен диспозитив спрямо подсъдимия, каквото е
искането по жалбата, тъй като възприетите факти доказват осъществяване на състава на престъплението по
чл. 129, ал. 1 от НК от страна на подс.М.С..
В съответствие със закона първата инстанция е
приела, че от обективна страна на 05.06.2016 г., в гр. Провадия, подсъдимият е причинил на М.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване в областта на дясната
глезенна става,обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от около 3 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Настоящият състав
се съгласи с изводите на районния съд досежно субективната страна на
деянието. Цялостното поведение на подсъдимия М.С. – изчакването пострадалия М.Д.
и неговата компания да излязат от заведението, насочването му към пострадалия и
нанасянето на първи силен удар с юмрук в
областта на лицевата част и последвал удар
в краката/подкосяване/, показват, че той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици, откъдето следва, че е действал с форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Установените увреждания и
наранявания по лицето на пострадалия са доказателство за силата на удара, а с
този интензитет и то в областта на жизненоважен орган от човешкото тяло, няма
как да бъде при евентуален умисъл, а именно чрез допускането на инкриминирания
резултат. Напротив, последиците са били пряко целени.
Защитата на подсъдимия, изтъква възражения за квалифициране на престъпната проява по реда
на чл. 132 от НК, а именно – причиняване на средна телесна повреда в състояние
на силно раздразнение /афект/.
Въведената претенция от защитата на подсъдимия–адв.С.И.
за преквалификация на извършеното от него деяние и приложение на привилегирован
състав по чл. 132 от НК е неоснователна. От доказателствата по делото безспорно
е установено, че деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия по визирания в закона начин. Независимо от
емоционалното състояние на подсъдимия и въпреки наличието на една подпийнала
компания,която било с подсъдимия
,конфликтната ситуация, не е имало в
заведението, между пострадалия и
подсъдимия, поради което и липсва състояние на физиологичен афект у подсъдимия.
Не са налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива
признаците на силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно
действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици
за подсъдимия. За да се приеме, че деянието е осъществено от подсъдимия в
състояние на афект, следва да се установи поведение на пострадалия, което съставлява
насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие спрямо
дееца, което поведение да предизвика съответна реакция у последния. По делото
не беше установено пострадалият да е
обиждал подсъдимия или да го е провокирал с поведението си по някакъв начин.
Като такива действия не
са били осъществени и е необходимо
това да се е случило непосредствено преди нападението от страна на
подсъдимия /в този смисъл и Решение № 68/11.04.2017 по дело № 230/2017 на ВКС,
НК, III н. о./. Самият подсъдим, обаче, твърди, че след като пострадалият и
неговата компания вече са си тръгнали,той също си е тръгнал от заведението, откъдето следва, че не е налице
непосредствано предхождащо поведение на пострадалия, което да бъде преценено
като "отключващо" бурна нервна реакция.
След като е направил верни правни изводи, районният
съд е наложил наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива първоинстанционният съд е отчел чистото съдебно
минало на С. и ниската му степен на обществена опасност. Като смекчаващо вината
обстоятелство са били отчетени и обстоятелствата, че подсъдимия е
млад човек, това че работи и процесното деяние е изолиран случвай в неговото
поведение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство районният съд е възприел
по-високата обществена опасност на извършеното деяние, както и причинените
други телесни увреждания на пострадалия и проявената агресия. Макар да е отчел
баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, решаващият
съд е наложил наказание при превес на смекчаващите. Настоящият въззивен състав
намира, че така наложеното наказание от десет месеца лишаване от свобода
съответства както на тежестта на извършеното престъпление така и на ниската
степен на обществена опасност на дееца и намира, че същото ще постигне целите
както на генералната така и на личната превенция. Правилни са изводите на РС -
Провадия за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като за постигане на целите
на наказанието не е необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото.
Съвместно с наказателния процес е приет за
разглеждане предявеният от пострадалия М.Д. против подсъдимия граждански иск за
сумата от 20 000 лева - неимуществени вреди от престъплението и сумата от
1871,98 лева - имуществени вреди от същото, ведно със законните последици, на
основание чл. 45 от ЗЗД. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
пострадалият е получил телесни увреждания, описани в наказателната част, които
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК. С оглед
на това правилно районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД е основателен.
Безспорно се установява от представените по делото
писмени доказателства, че във връзка с причиненото му телесно увреждане
пострадалият е претърпял имуществени вреди в размер на 1871,98 лева. Тази сума
той е заплатил за претърпените медицински интервенции, което е безспорно
доказано и неоспорено от страните по делото. Районният съд правилно е отхвърлил
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер като недоказан.
При определяне размера на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди, в резултат на причинената му средна телесна
повреда, районният съд е обсъдил всички обстоятелства, а именно вида и
естеството на увреждането, претърпените от пострадалия болки и страдания,
претърпените от него операции, продължителният период на възстановяване,
неудобствата които е трябвало да търпи в ежедневието си ,това че е бил
обездвижен,ползвал е патерици,не е могъл да
работи ,както преди –в Германия/, както през възстановителния период,
така и занапред. С оглед на тези обстоятелства и по справедливост правилно
районният съд е оценил претърпените неимуществени вреди в размер на
10 000/десет хиляди/ лева, като до сумата от 20 000 лв. го е приел за
неоснователен и не го е уважил.
Въззивният съд намира жалбата в тази й част за
неоснователна и недоказана. Не са налице основания за намаляване на присъденото
от районния съд обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди,
доколкото претърпените болки и страдания бяха доказани в производството. Тези
обстоятелства се установяват най-вече от показанията на пострадалия М.Д., на
св. Д., както и от представените медицински документи пред Районен съд-Провадия,за последвало лечение.
По делото не беше установено и твърдяното от защитата съпричиняване. Присъдата
на районният съд и в тази й част е обоснована и законосъобразна, поради което
следва да бъде потвърдена.
При цялостна служебна проверка на присъдата
въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че
съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334,
т. 6 от НПК ,Варненският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 10.12.2018 г. по НОХД №
490/2016 г. на Районен съд – Провадия,Пети състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.