РЕШЕНИЕ 1974/4.11.2019г.
Номер................. Година 2019 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На девети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1959 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „М.“ЕООД
представлявано от н. С.П., чрез адв. И.З. от АК-Сливен против НП №
44/02.04.2019 г. на Директора на БДЧР – гр. в., с което на основание
чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите на дружеството са наложени две
административни наказания „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за две административни нарушения на чл. 48 ал. 1 т.11 от Закона за водите.
В подадената до
съда жалба се излагат твърдения, че НП е издадено при нарушение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съотв. същото е необосновано, поради което се иска съдът да
отмени същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не
се явява, представлява се от адв. З. при ВАК, който в съдебно
заседание поддържа жалбата. В заседание по същество излага твърдения, че не е
налице съставомерност на описаното в НП деяние на
административно нарушение. Твърди се, че
не е посечено коя хипотеза на чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите е приложима в случая. Сочи
се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението, като
неправилно според пропускът е бил приет за несъществен като е
приел за дата на нарушението изтичането на едномесечния срок от влизане в сила
на издаденото разрешение за ползване на обекта, а именно решение №
13/15.02.2018 г. и от влизането му в сила на 06.04.2018 г. счита, че тогава е
настъпила датата на извършеното нарушение. Твърди се, че в случая от събраните по делото доказателства не се
установява, че на 06.04.2018 г. съотв., ден след
изтичане на този срок е била извършена проверка, която да констатира дали са
налице обозначителни
знаци на мидената ферма и съотв. на пункта за мониторинг.
Сочи се, че проверката е извършена
четири месеца по-късно – на 08.08.2018 г. Твърди се,
че от доказателствата по делото не се установява безспорно, че проверката е
извършена именно в района, където се е намирал процесния
обект, доколкото северните точки на посочените
в констативния протокол координати
имат географска ширина по-малка от южните точки, което означава, че същите като
точки на обследване не са били посочени точно. Сочи се, че изискания от съда
доклад от инспекция на мидени ферми, конвертирани координати на точка,
експортна снимка и следа на патрулен катер, разпечатка на позициите и
елементите на движение не могат да доведат до обоснован извод, патрулния катер е
преминал именно през контролни точки, посочени в разрешението за ползване или в
някаква непосредствена близост така, че да има видимост към тези точки от борда
на катера. Сочи се, че за да е съставомерно
извършеното деяние е необходимо да е осъществявано ползване на водния обект, предмет на
разрешителното, каквото от доказателствата по делото се установява, че не е
извършвано към момента на проверката. Сочи се, че ползването е било
възпрепятствано от наличието на свлачищни процеси.
Излага се становище, че целта на смисъла
на закона е обозначаване на съответната разрешена площ с цел да предпази
останалите участници в мореплаването или в икономическата дейност да претърпят
някаква авария или увредят по някакъв начин мидената ферма, като в случая не е
било изградено каквото и да било съоръжение, наличието на което следва да бъде
обозначено, за да се гарантира безопасност и защита интересите на трети лица.
Твърди се, че АУАН и НП не се съдържат данни, факти и обстоятелства
относно разположението на пункта за мониторинг. Излага се становище, доколкото
пунктът за мониторинг е част от разрешението за ползване, а законовото
изпълнително деяние предвижда отклонение от предвидените условия в
разрешителното, то не следва да се споделя изводът на АНО, че в случая се касае
за осъществяване на две отделни
административни нарушения с деянията посочени в двата пункта на наказателното
постановление. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща представител – юк п.,
който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП
да бъде потвърдено. Твърди, че в хода на съдебното производство са установени безспорно фактите, посочени в
НП. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят –
св. Ж.Х.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по
административно-наказателната преписка, както и писмо с изх. №
24650-1/04.06.2019 г. от ТД на НАП – в., ведно със заверени за вярност с
оригинала копия на: декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г.,
съответно с вх. №№ 034351600050611/03.02.2016 г. и 034351700500149/22.03.2017
г. / 3 листа/, констативен протокол № 031-064-175/08.08.2018
г. за извършена проверка на мидени ферми в областите в. и Добрич с патрулен
катер ИАРА 22; списък на мидените ферми на територията на област Добрич; доклад
от инспекция на мидени ферми в териториални води на Добричка област, извършена
на 08.08.2018 г. с патрулен катер ИАРА 22;
конвертирани координатите на точката, от която е излъчен сигнал на VMS на
патрулен катер ИАРА 22 в 17:28:39 часа на 08.08.2018
г.; експертна снимка и следа на патрулен катер ИАРА 22 от СНКР и разпечатка на
позициите и елементите на движение на патрулен катер ИАРА 2208.08.2018 г. от
СНРК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 08.08.2018 г. е извършена проверка от експерти
на БДЧР посредством катер ИАРА 22 на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на място и по документи по изпълнение на
условията по Разрешително № 2236 0015/12.12.2011 г.,
изменено и продължено с Решение № 1039/23.01.2013 г. и изменено и допълнено с
Решение № 13/15.02.2018 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район", на „М." ЕООД за ползване на
повърхностен воден обект - акваторията на ч.м. в района срещу - IV буна южно на
с. к., с цел на ползването „Аквакултури и свързаните
с тях дейности - мидена ферма за култивирана черна мида".
При проверката е установено, че титулярътт на
разрешителното „М." ЕООД не е обозначило разрешената площ за монтаж на инсталацията
с трайни плаващи знаци, съгласно т. 2.2. от Раздел
„Условия, при които се разрешава ползване на водния обект" на Решение №
13/15.02.2018 г. за изменение и допълнение на разрешителното - нарушение на чл.
48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и пунктът
за собствен мониторинг не е трайно сигнализиран, съгласно т. 2.3. от
Раздел „Условия, при които се разрешава ползване на водния обект" на
Решение № 13/15.02.2018 г. за изменение и допълнение на разрешителното.
Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен
протокол № 485в/08.08.2018 г. /бланка сериен №
003618/ от Ж.Х.Х. - младши експерт в Дирекция
„Контрол" при БДЧР.
За така установените и описани обстоятелства от БДЧР е изпратено
писмо-покана с изх. № 26-00-1258/14.09.2018 г. до титуляря на разрешителното,
да се яви в БДЧР за изясняване на обстоятелствата. Видно от обратната разписки
писмото се е върнало на 08.10.2018 г., като не потърсено.
Поради неоткриване на нарушителя на известните му адрес по седалище и адрес
на управление, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 202/08.11.2018 г. /бланка
сериен № 000436/ в отсъствие на нарушителя, удостоверено с подпис на двама
свидетел, за две извършени нарушения на чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за
водите.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 210
ал.1 т.2 от Закона за водите са наложени две административни санкции на „М.“ЕООД
за две извършени нарушения на чл. 48 ал.1 т. 11 от Закона за водите.
Горната
фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление НП № 44/02.04.2019
г. е издадено от компетентен
орган - Директорът на Басейнова дирекция за
Черноморски район с център в., съгласно чл. 201 ал.2 от ЗВ.
Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на проведеното
административно-наказателно производство съдът установи следното:
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Видно от съдържанието на НП и АУАН, в
обстоятелствената част на двата документа не се съдържат конкретни данни за времето на извършване на нарушението. АНО се е
ограничил единствено да посочи в обжалваното НП на срокът, в който е било дължимо изпълнението на
всяко от визираните в ЗВ задължения. В случая всяко от нарушенията се явява
осъществено осъществено на различна дата, а именно на
дата извън определения срок за изпълнение, която не е указана от АНО.
Същевременно между съдържанието на НП и АУАН е налице разминаване и относно
факти, касаещи дължимото поведение на въззивника.
Докато в НП е посочена конкретна дата, до която според АНО е следвало да бъдат
изпълнени две от условията на разрешението, издадено от Басейнова
Дирекция „Черноморски район“, чрез който е определяемо времето на извършване на
нарушенията, то в АУАН срокът за изпълнение не е индивидуализиран по никакъв
начин, в т.ч. и времето на извършване на нарушението.
По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, което
има право да узнае какво конкретно нарушение е извършило във всички фази на
административно-наказателното производство и в случая с липсата в АУАН и
неясното формулиране в НП на датата на извършване на процесните
нарушения това право е било дерогирано. Допуснатият
пропуск представлява съществен процесуален порок, който не може да бъде
отстранен в хода на съдебното производство.
Независимо от горното, съдът с
оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна
страна следното:
С обжалваното НП на основание чл.
210 ал.1 т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател за две отделни нарушения на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ водоползвателите-титуляри
на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по
реда на Закона за опазване на околната среда. Разпоредбата на чл. 200 ал.1
от ЗВ предвижда, че се наказва с
имуществена санкция, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното.
Безспорно установено е по делото, а и страните не спорят относно фактът, че
дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешително с № 2236 0015/12.12.2011 г., изменено и продължено с Решение №
1039/23.01.2013 г. и изменено и допълнено с Решение № 13/15.02.2018 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район", на „М." ЕООД, за ползване на повърхностен воден обект -
акваторията на ч.м. в района срещу - IV буна южно на с. к., с цел на ползването
- „Аквакултури
и свързаните с тях дейности - мидена ферма за култивирана черна мида" , в
който е следвало /съгласно т.2.2 от Раздел „Условия при които се разрешава
ползване на водния обект“/ да се обозначи разрешената площ за монтаж на
инсталацията с трайни плаващи знаци в срок до 06.04.2018 г., както е и следвало
/съгласно т.2 .3 от цитирания раздел/ пунктът за собствен мониторинг да бъде трайно
сигнализиран в срок до 06.04.2018 г.
Съдът намира, че от приобщените в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на св. Ж.Х., св. С.И. и св. Б. Н. и писмените доказателства
по делото и по-конкретно постъпилите в хода на съдебното производство съставени
документи за извършена съвместна проверка между Басейнова
дирекция „Черноморски район“ и ИАРА,
безспорно се установява, че проверката на 08.08.2018
г. е извършена в рамките на географските координати, на които се е намирал
обекта, съотв. в хода на същата не е констатирано
наличието на трайни обозначения, както на разрешената площ за монтаж, така и на
пунктът за собствен мониторинг, предоставен за ползване с процесното
разрешение на дружеството-жалбоподател. В тази връзка съдът оцени като
достоверни и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал показанията на св. Н., който заявява в съдебно заседание, че
служебният катер, послужил за извършване на проверката е разполагал с два GPS-а, с помощта, на които са установени координатите, посочени в разрешението,
като показателите на двете технически средства са били идентични. Видно от
показанията на св. Н., които кореспондират и с гласните доказателства, събрани
чрез разпита на св. Ж.Х. и св. С.И.: „според видимостта в момента и
хидроакустичната видимост, минавахме така, че да може да се обследва за
всякакво наличие на някакви обозначителни знаци - надводни или подводни знаци“. В показанията
си в тази връзка св. Ж.Х. сочи: „Тази територия е трябвало да бъде обозначена с
трайни плаващи знаци, но ние не установихме такива при огледа, както и не
установихме да са маркирали територията“… Географските координати на въпросния
повърхностен воден обект ги има написани в разрешителното. С катера на ИАРА
стигнахме до това място и се установи , че там няма наличие на нищо обозначено.
Установихме мястото на процесния повърхностен обект чрез GPS-а на катера, с който пътувахме , съответно координатите, които видяхме на
него бяха обозначени в градуси и минути …мисля, че имаше и секунди като мерни
единици“. В съответствие с цитираните показания са и възприятията на св. С.И., обективирани в разпита й в качеството на свидетел като в
това си качество същата заявява: „Проверката на к. се извърши в района на IV-та буна. На място не установихме свотлоотразителни
знаци , шамандури, които да се виждат. Не установихме обозначения. Във всяко
едно от разрешителните има географски координати на разрешените полета…Тези
знаци трябва да се виждат от големи кораби. Края на мидената ферма има четири
точки и трябва да има четири знака“.
Посоченото обстоятелство обаче касае констатации относими
към датата на извършване на проверката. Доколкото в АУАН и НП не се съдържа
дата, на която се твърди, че нарушението е извършено, съдът е в невъзможност да
формира изводи дали деянието е съставомерно и с оглед
времето на осъществяването му според повдигнатото обвинение.
О друга страна, въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
доведени в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, действително се установява, че към момента на
проверката водният обект , стопанисван от процесното
дружество не е бил експлоатиран, поради действащо свлачище,
като гласните доказателства в тази посока се подкрепят и от приобщената по
делото справка от ТД на НАП-в. с изх. № 24650-1/04.06.2019 г., видно от която
дружеството-жалбоподател през 2016г. и 2017 г. не е осъществявяло
дейност, а за 2018 г. същото не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО. Съдът
намира обаче, че ползването по смисъла
на чл. 200 ал.1 от ЗВ обхваща като понятие наличието на фактическа власт върху
конкретен воден обект и възможността същият да бъде експлоатиран, съгласно
конкретно разрешение. В тази връзка ирелевантно за съставомерността на нарушението е дали обектът активно се
ползва или не, след като е предоставена изрична възможност за неговото
експлоатиране. Обстоятелствата, свързани с ползването обаче в т.ч. въпросите
касаещи изграждането и експлоатиране на съоръжения в предоставения за ползване
обект имат значение за преценката на обществената опасност на деянието. В тази
връзка, съдът оцени като основателни доводите на процесуалния представител на въззивника, че предвидените в предоставеното разрешение
условия, свързани с обозначаване границите на водния обект и пункта за
мониторинг имат за цел да гарантират безопасността на водния транспорт при
експлоатиране на конкретния воден обект, съотв. при
наличието на изградени и ползвани съоръжения в същия, както и евентуално да се
обезпечи контролът върху същия чрез обозначение на пункта за мониторинг. С
оглед на изложеното, съдът намира, че при наличието на събрани доказателства,
че водният обект не е бил експлоатиран през 2018 г., съотв.
липсата на доказателства, които оборват посочените констатации, са касае за
извършване на формално нарушение, доколкото деянието не е обществено опасно,
порази липсата на застрашени или увредени обществени отношения от
осъществяването му. Поради горното, са налице предпоставките за квалифициране
на извършеното деяние като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9 ал.2 от НК, съотв. за
отмяна на обжалваното НП като противоречащо на материалния закон.
Друг е въпросът, че според настоящия състав АНО неправилно е ангажирал
отговорността на въззивника за две отделни нарушения,
доколкото се касае за едно деяние, отнесено към определена дата и време, макар
със същото да са нарушени, съгласно обвинението, две отделни условия на
разрешението. Неправилната квалификация
на деянието чрез извеждане на две отделни нарушения е представлява дерогиране на материалния закон, което не може да бъде
отстранено в хода на въззивното производство.
Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и необосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 44/02.04.2019
г. на Директора на БДЧР – гр. в., с
което на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите на „М.“ЕООД са наложени
две административни наказания „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за две административни нарушения на чл. 48 ал. 1 т.11 от Закона за
водите. Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: