№ 9502
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д Гражданско дело № 20211110160823
по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца Агенция „......” иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Ц. СТ. П.
съществуването на вземане в размер на сумата от 1124 лева, представляваща
получено без основание обезщетение за отчуждаване на имот с
идентификатор ........., землище ......./21.12.2013 г., с което ответницата
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва от 12.02.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2021 по ч.гр.д. № 8650/2020
г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът Агенция „......” излага твърдения, че по силата на Решение №
811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет за изграждане на обект „Северна
скоростна тангента от км 0+00 до км 16+400 ( идентичен с км 16+540),
участък от км 0+000 до км 15+100“ са отчуждени поземлени имоти и части от
имоти- частна собственост, сред които и поземлен имот с идентификатор
........., землище кв. И., като определената стойност на равностойното парично
обезщетение за имота била определена в размер на 13488 лева. Твърди, че по
време на отчуждителната процедура като собственици на имота били
идентифицирани съпрузите И.П. и Л. П.. Поддържа, че за техни наследници
са установени следните лица В.И.Г. /дъщеря/, Д.И.П. /син/ и В.И.П. /син/.
Посочва, че впоследствие поради смъртта на част от преките наследници на
И.П. и Л. П., като съсобственици останали В.Г., наследниците на Д.И.П. и
наследниците на В.И.П.- Л.В.С.- /дъщеря/ и Б.В.П. /син/. Последното лице
също било починало и оставило като наследници ответницата- Ц. СТ. П.
/съпруга/ и С.Б. П. /дъщеря/. Навежда твърдения, че наследниците на
първоначалните собственици на имота подали заявление за изплащане на
1
обезщетението за отчуждаването на процесния имот, в резултат на което
ищецът е поискал от Банка ДСК ЕАД откриване на сметки за всяко едно от
заинтересованите лица и е превела сумата от общо 13488 лв. Посочената сума
била разпределена между наследниците по споразумителен протокол от
12.09.2014 г. съгласно наследствени им дялове, който бил подписан от всички
страни и представен към заявлението. Поддържа, че при уговорените квоти
ищецът е изплатил на всеки един от тях полагащата се част от обезщетение,
включително и на ответницата. При повторен преглед на документацията по
отчуждаването на имота обаче ищецът установил, че правото на собственост
върху процесния имот бил прехвърлен през 2002 г., когато същият бил
придобит от „/фирма/“ АД, ЕИК ........ Поддържа, че към момента на подаване
на заявлението за изплащане на обезщетението за отчуждаване на процесния
имот, последният не е бил наследствена съсобственост и лицата, получили
обезщетението, следвало да ги възстановят, във връзка което ищецът
предприел действия посредством устно и писмено уведомление. Твърди се, че
ответницата била известена на 25.05.2017 г. с Писмо с изх. № ...../19.05.2017
г., но същата не възстановила доброволно сумата. Твърдят, че ответницата е
била недобросъвестна, тъй като е знаела за прехвърлянето на собствеността
върху процесния имот в полза на „/фирма/“ АД, ЕИК ........ Моли за уважаване
на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Ц. СТ. П. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Сочи, че
собствениците на имота и техните наследници са служебно издирени от АПИ
и подканени да подадат заявление. Не оспорва, че е получила процесната
сума през 2014 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.Моли
съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Заявление вх. № ........../18.09.2014 г. /лист 36-37 от делото/,
наследниците на отчужден имот ........., сред които и ответникът Ц. СТ. П.,
заявяват изплащане на парично обезщетение за отчуждаване на имот за
изграждане на обект „Северна скоростна тангента” като е посочено, че се
подава във връзка с молба за изплащане на обезщетение. Към заявлението е
представен Споразумителен протокол от 12.09.2014 г. /лист 36-37 от делото/,
подписан от ответницата с нотариална заверка на подписите, в който
ответникът изрично посочва, че притежава идеална част от поземлен имот с
идентификатор ........., находящ се в гр. София, землището на кв. Илиенци, с
площ от 883 кв.м., за отчуждаване 320 кв.м. и следва да получи сумата от
1124 лв., отговаряща на притежаваната идеална част.
Ответникът Ц. СТ. П. не оспорва, а и от представеното от ищеца писмо
от банка ДСК от 22.10.2020 г. /лист 19 от делото/ се установява, че на
19.12.2014 г. ответникът е получил исковата сума от 1124,00 лева на
основание – обезщетение за отчуждаване на имот ..........
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот № 61, том I, рег. № ...., дело № 63 от 2002 г. по описа на
Нотариус Ч.Б., рег. № ........ в Регистъра на Нотариалната камара с район на
действие – СРС, от който се установява, че на 29.04.2002 г. наследодателят на
ответника Б.В.П. е продал собствената си идеална част от дворно място,
находящо се в гр. София, район Надежда, съставляващо поземлен имот
планоснимачен № 546, кв.7, местност "НПЗ И. – запад I-ва и II-ра част на
„/фирма/” АД.
Не се спори, че отчуждения имот с идентификатор ........., находящ се в
гр. София, землището на кв. И. е идентичен с имота, описан в Нотариалния
акт. Доколкото Б.В.П. се е разпоредил със собствената си идеална част от
отчуждения имот през 2002 г., неговите наследници, каквато е и ответницата
съгласно представено по делото Удостоверение за наследници /лист 41-43 от
делото/, не са разполагали с основание за получаване на обезщетение при
отчуждаване на част от имота към 2013 г. въз основа на Решение на МС №
811/21.12.2013 г.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника, при
липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на
получената сума.
Обедняване има когато е налице ефективно намаляване имуществото
/намаляване на актива/ на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобиване на нова имуществена
облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
В случая се установява, че ответникът Ц. СТ. П. е получила сума, която
не и се е следвала доколкото въпреки декларираното от нея, тя не е била
собственик на отчуждена част от поземлен имот и поради липса на това
качество не е била носител на вземане за обезщетение. Следователно е на
лице обогатяване за сметка на обедняването на ищеца и не се установява
основание за разместването на блага. Поради изложеното Ц. СТ. П.. дължи
връщане на процесната сума.
По своевременно заведеното възражение за давност – съгласно чл. 110
ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, като съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В Тълкувателно
решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г., постановено по Тълкувателно дело №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че при връщане на дадено при
начална липса на основание от момента на разместване на имущественото
благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи
обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.
Доколкото не е спорно, че сумата от 1124,00 лева е изплатена на
ответника Ц. СТ. П. на 19.12.2014 г., вземането се погасява с изтичане на
общата 5 годишна давност, който срок е изтекъл на 19.12.2019 г. – преди
3
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.02.2021 г.
Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на
вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В случая от страна на ищеца фирма не се установи прекъсване на
давността, доколкото липсва изявление на Ц. СТ. П., че признава вземането,
не се установява да са предприети действия по съдебно установяване на
вземането, а не са предприети и действия по принудително изпълнение.
Изпращането на писмо покана за плащане не съставлява действие по
принудително изпълнение, доколкото не е скрепено с никаква принуда и
същото единствено поставя длъжника в забава.
Поради изложеното с оглед изтичане на срока на погасителната давност,
претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При този изход на спора право за разноски възниква за
ответника. Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на
ответника следва да се присъдят разноските съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК, от които 700 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „......”, ЕИК ........, с адрес
/населено място/ срещу Ц. СТ. П., ЕГН **********, с адрес /населено място/
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 1124,00 лева,
представляваща получено без основание обезщетение за отчуждаване на имот
с идентификатор ........., землище ......./21.12.2013 г., с което ответницата
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва от 12.02.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2021 по ч.гр.д. № 8650/2020
г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА Агенция „......”, ЕИК ........, с адрес /населено място/ да
заплати на Ц. СТ. П., ЕГН **********, с адрес /населено място/ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5