Мотиви към присъда по НОХД №277 по описа за 2020г. на ШРС
На 07.02.2020г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №16/2020г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу А.З.А. с ЕГН ********** за извършени престъпления от общ
характер наказуеми по чл.183 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че :
- в периода м.декември 2018г. до м. март 2019г.
вкл. и в периода м.юли 2019г. до м. януари 2020г., вкл. в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление, след като бил осъден с Решение №944/30.10.2018г. по гр.дело
№1119/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на
23.11.2018г. да издържа свой низходящ – дъщеря К.А.З., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 11
месечни вноски по 170 лева, общо в размер на 1870.00 лева 0-
престъпление по чл.183 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК;
- в периода м.декември 2018г. до м. март 2019г. вкл. и в периода м.юли
2019г. до м. януари 2020г., вкл. в гр. Шумен, при условията на продължавано
престъпление, след като бил осъден с
Решение №944/30.10.2018г. по гр.дело №1119/2018г. по описа на Районен съд –
гр.Шумен, влязло в законна сила на 23.11.2018г. да издържа свой
низходящ – син Е.А. З., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 11
месечни вноски по 170 лева, общо в размер на 1870.00 лева 0- престъпление
по чл.183 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК;
В хода на съдебните
прения представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия за всяко едно
от деянията наказание 5 месеца„лишаване от свобода“, на основание чл.23 от НК
да бъде определено общо наказание 5 месеца „лишаване от свобода“ , изпълнението на което да бъде отложено за
срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия моли подсъдимият да бъде
оправдан, тъй като счита деянията за недоказани както от обективна, така и от
субективна страна. При условията на евентуалност моли да бъде наложно минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.З.А. *** и св.К.Е.Ш. *** живели на семейни начала до месец юни 2017г., когато
се разделили. От съвместното си съжителство имали родени две деца - дъщеря К.А.З.
/род.***г./ и син - Е.А. З. /род.***г./. През месец април 2018г. Ш. предявила
срещу А. искове с правно основание чл.127
ал.2, чл.143 и чл.127а ал.2 от Семейния кодекс. В тази връзка било
образувано гражданско дело №1119/2018г. по описа на Районен съд гр.Шумен. С
решение № 944/30.10.2018г по гр.дело №1119/2018г.
по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 23.11.2018г. съдът предоставил
упражняването на родителските права над децата на Ш., като осъдил подсъдимия да
заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева за всяко едно от децата /чрез тяхната майка и законен представител/,
считано от датата на подаване на исковата молба /20.04.2018г./, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката. След влизане в сила
на съдебния акт подсъдимият не изплащал редовно алиментното си задължение.По
банковата сметка на св. К.Е.Ш. от името на подсъдимия постъпили следните
суми за издръжката на децата – на 31.01.2019г. – 200 лева, на 18.02.2019г. –
300 лева и на 18.03.2019г. – 200 лева. Въз основа на издаден изпълнителен лист по гражданско дело №1119/2018г., по молба на св. К.Е.Ш. на
21.03.2019г. било образувано изпълнително дело №20193630400072 по
описа на ДСИ при РС гр.Шумен срещу подсъдимия. По изпълнителното дело
подсъдимият внесъл суми както следва: на 08.04.2019г. 400 лева, от които 380
лева били преведени на св. Ш. от съдия изпълнителя за издръжката за м. април 2019г.;
на 15.05.2019г. 390 лева, от които 385
лева били преведени на св. Ш. от съдия изпълнителя за издръжката за м. май 2019г. и на
17.06.2019г. 390 лева, от които 385 лева
били преведени на св. Ш. от съдия изпълнителя за
издръжката за м. юни 2019г.
В хода на досъдебното производство е назначена
и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението на която е видно,
че подс.А. страда от личностово разстройство - емоционално нестабилна личност и
от вредна алкохолна употреба. Посочената диагноза не представлява „умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“,
поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Способен е да възприема и запаметява факти от
значение за делото, както и да ги възпроизвежда и няма пречки да участва в
наказателния процес.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на св. К.Е.Ш., заключението на съдебно – психиатричната експертиза, поддържана
от вещото лице в с.з. и приета от съда, както и събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото по безспорен начин доказват, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.183 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и
не могат да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие
не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи – син и дъщеря по силата на влязло
в сила съдебно решение, с което е бил осъден да ги издържа на
месечни вноски в размер на по 170 лева,
като неизпълнението на това задължение за всяко от децата е в размер на повече
от две месечни вноски. Въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства
по безспорен начин се установява, че след влизане в сила на решението по гр.д. №1119/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен до дата на
привличане на подсъдимия като обвиняем /30.01.2020г./ по ДП №1078/2019г., въз
основа на внесени суми от подсъдимия по
банковата сметка на св. К.Е.Ш. и по изпълнителното дело, за
издръжка на децата е била преведена сума в общ размер на 1850 лева. От тази
сума следва да бъде приспадната сумата от 1020 лева, част от предведената от
съдия изпълнителя , за която сума изрично е посочено, че съставлява дължимата издръжка за двете деца да
месеците април, май и юни 2019г., вкл. От остатъка в размер на 830 лева следва
да се приспадне дължимата издръжка за м. ноември 2018г. в размер на 79.38 лева
/за двете цеца/, дължима за 7 дни за
периода 24.11.2018г. до 30.11.2028г. /след влизане на решението в сила/.
Останалата сума в размер на 750.62 лева се равнява на 2.21 вноски по 340 лева
/за двете деца/ и покрива задължението за издръжка за периода м. декември 2018г.,
м. януари 2019г. и част от издръжката за м. февруари 2019г. /70.62 лева за
двете деца/. По първоначално повдигнатото обвинение по отношение дължимата
издръжка за всяко от децата за сумата от 375.31 лева, съставляваща месечните
вноски за периода м.декември 2018г. – м.януари 2019г. /в размер на 340 лева/ и
част от вноската за м. февруари 2019г. / в размер на 35.31 лева/, подсъдимият
следва да бъде оправдан, тъй като е заплатил дължимата издръжка. Към момента на
привличането на пос. А. като обвиняем не са платени по отношение на двете деца
месечни издръжки за периода м.февруари 2019г. до м. март 2019г. вкл. и в периода м.юли 2019г. до м.
януари 2020г.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свои низходящи;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26
от НК, тъй като отделните деяния
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи финансовото затруднение
на подсъдимия за инкриминирания период и неотговорното му отношение към
задълженията му като родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи
извод, че той не е личност с висока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс.А.:
* смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, самопризнания,
добросъвество поведение в наказателното производство,
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
За престъплението по
чл.183 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание «лишаване от свобода»
до 1 година или "пробация". Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание 3 месеца "лишаване от свобода”,за всяко едно от
престъпленията. На основание чл.23 ал.1
от НК съдът определи на подсъдимия едно общо
наказание от така наложените, а именно -
3 месеца "лишаване от свобода”.
Съдът определи това наказание с оглед обществената
опасност на подсъдимия според данните за личността му, както прецени и факта,
че следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В същото време,
съдът като прецени, че за него са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства за него намери, че условното
осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе
поправително върху него и поради това отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от 3 /три/ години. Така определеното
наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати в полза на бюджета: по сметка на ОДМВР - Шумен направените в
досъдебното производство разноски в
размер на 336.00 лева и по сметка на Районен съд гр.Шумен направените в
съдебното производство разноски в размер на 30.00 лева, както и 5 лева при
издаване на изпълнителен лист
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: