Р Е
Ш Е Н И Е № 326
гр. Пловдив 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 143 по описа на 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Длъжникът Е.Щ.В., ЕГН **********,***
по изпълнително дело № 20128210401954 по описа на Частен съдебен изпълнител Петко
Илиев с рег. № 821 с район на действие окръжен съд Пловдив обжалва насочването
на изпълнението към несеквестируем доход и отказа на съдебният изпълнител да върне
постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 4 600лв.
Другата страна по жалбата –
взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс” ЕООД не взема становище.
В мотивите си съдебният
изпълнител счита жалбата допустима, но неоснователна.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и ги прецени с оглед направените оплаквания в жалбата
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 62, ал.2 от ГПК, съгласно отбелязването върху пощенския плик, с който
жалбата и приложенията ú е подадена пред съдебния изпълнител – л. 213 от
изпълнителното дело.
За събиране на вземането по
изпълнителния лист съдебният изпълнител е наложил множество запори, включително
и на сметки в „Юробанк България“ АД, като от съобщението на л. 191 от изпълнителното
дело става ясно, че на 24.10.18г. е преведена сума в размер на 4 640.99лв.
по сметката ЧСК Петко Илиев. С молба от 29.10.18г. длъжницата В. чрез адв. Я.С.
моли съдебният изпълнител да върне посочената сума, тъй като това са платени
трудови възнаграждения присъдени с решение по гр. д № 3293/17г. на ПдРС, ХІ-ти
гр. с. Това искане е оставено без уважение с разпореждане от 31.10.18г.
От представената справка
издадена от „Юробанк България“ АД от 19.09.18г. се установява, че на 17.09.18г.
по сметка на длъжника са преведени 9 217.26лв. Върху тази сметка съдебният
изпълнител е насочел изпълнението, приемайки, че сумата в нея е секвестируема.
Този извод е необоснован. От приложения
препис от Решение № 1954/06.08.18г. постановено по гр. д. № № 3293/17г. на
ПдРС, ХІ-ти гр. с. се установява,че „МДМ 77“ ЕООД е осъдено да
заплати на Е.Щ.В. 9 042.39лв.
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода януари 2015г. –
октомври 2016г., ведно със законната лихва от 07.03.17г. до окончателното му
плащане. Следователно сумата 9 042.39лв. преведена на 17.09.18г. е трудово
възнаграждение за двадесет и два месеца като за разликата до 9 217.26лв.
няма данни дали са законните лихви върху нея или разноските по делото. Върху тази
констатация не влияе отговора в писмо от 05.11.18г. на „Юробанк България“ АД
получено в деловодството на ЧСИ П. Илиев с вх. № 65607/08.11.18г., в който е
посочено, че преведените средства с наредител „МДМ 77“ ЕООД не са с характер
възнаграждение за труд, защото по делото няма данни „МДМ 77“ ЕООД да е осъдено
да дължи сума на Е.В., която да е различна от трудово възнаграждение.
Щом
преведената сума е трудово възнаграждение за определяне на секвитеруемата част
следва да намери приложение нормата на чл. 446а, ал.1 от ГПК във връзка с
мотивната част от т. 13 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк д. № 2/13г. на ОСГТК на
ВКС. От приложеното на л. 73 запорно съобщение се установява, че съдебният
изпълнител е наложил запор върху сметките на длъжника в банката на 23.09.13г.,
а както се посочи по – горе, сумата от 9 217.26лв. е постъпила на
17.09.18г. Следователно, по отношение на така преведената сума не може да се
приложи критерия за секвестируемост, уреден в нормата на чл. 446а от ГПК,
понеже за да налице секвестируема част следва да има преводи на суми, които са
постъпили в период по – голям от един месец преди налагането на запора, а в
настоящия случай процесната сума е преведена след налагането на запора и затова
няма как да се търси налична сума за даден период преди датата на запорното
съобщение. Това е причината горницата над размера на минималната работна
заплата за съответния период да не може да се счита за спестяване на длъжника,
а именно – няма наличност по сметката преди постъпването на плащането, а само
такава наличност може се приеме за спестявания, спрямо които може на насочи
принудително изпълнение.
За да се
приеме, че е налице секвестируем остатък съдебният изпълнител следва да е
изпълнил предписаната в мотивите на т. 13 от ТР № 2/26.06.15г. процедура, а
именно да събере необходимата информация, както от банката, така и от платеца
на възнаграждението за размера на трудовото възнаграждение, с оглед преценка има ли секвестируема част, която да
се преведе на взискателя. В изпълнителното дело обаче не се съдържат данни за
изпълнение на такава проверка.
Като се има
предвид, че тези предписания не са изпълнени, както и че преведената сума отнесена
помесечно е в съвсем близък размер с този на минималната работна заплата, който
е абсолютно несеквестируема част за всички длъжници, а също така и неяснотата
дали са приспаднати данъци и осигурителни вноски налага извода, че съдебният
изпълнител е насочил
изпълнението върху
-стр.3 от
решение по гр. д. № 143/19г. на ПдОС-
несеквестируемо имущество, което
действие като незаконосъобразно следва да се отмени.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действието на съдебния
изпълнител по изпълнително дело № 20128210401954 по описа на Частен съдебен
изпълнител Петко Илиев с рег. № 821 с район на действие окръжен съд Пловдив
изразяващо се в налагането на запор в размер на 4 640.99 (четири хиляди шестстотин и четиридесет лева
и деветдесет и девет стотинки), представляващи трудово възнаграждение на длъжника
Е.Щ.В., ЕГН **********,*** върху банковата ú сметка в „Юробанк България“
АД.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.