П Р О Т О К О Л
Година,18.12.2019 ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав,
на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
Сложи за разглеждане докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД
№ 914 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Ш.Р.Ш., редовно призован, доведен от затвора – Плевен, се явява лично и с адковат Бастрев от АК -
Благоевград, преупълномощена от адвокат Е.П.от САК.
ЗА
ЗАТВОРА – град ПЛЕВЕН се явява
НИКОЛАЙ КОЗОВ – ЗНРНОД при затвора Плевен, упълномощен от затвора град
Плевен, с пълномощно от днес.
ЗА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Николай Пачевски.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ : Да се даде ход на делото.
АДВ.БАСТРЕВ: Да се даде ход на делото
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Ш.Р.Ш. : Да
се гледа
делото.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА молбата
на лишения от свобода Ш.Р.Ш. за УПО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ
СВОБОДА:
Ш.Р.Ш.
- роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
с настоящ адрес:***, български гражданин, със средно специално образование, в
съжителство без брак, ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на председателя на
състава и съдебния секретар. Нямам искания.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ :Нямам искания за отвод на председателя на състава, съдебния секретар и
прокурора. Имаме искане за разпит на свидетеля Малина Иванова Пецова, която водим и моля, да бъде допусната до
разпит.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Ш.Р.Ш. : Поддържам молбата си. Не се противопоставям да бъде
допуснат свидетелят.
ПРОКУРОРЪТ:
Не се противопоставям да бъде допуснат до разпит свидетелят.
АДВ.
БАСТЕРВ: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар. Имам
искане текущият доклад, оценяващ психичното състояние и стойността, във връзка
с оценката на риска от извършване на нови обществени прояви, който е представен
от затвора, да не бъде приеман като доказателствата по делото. Същият този
текущ доклад представен по делото е с дата на издаване 1.10.2019г. тоест да
период от три месеца назад, според защитата този доклад е всичко друго, но не и
актуален и текущ, тъй като е изминал един не малък период от време от момента
на изготвянето му, а именно три месеца. Като самият доклад оценява поведението
на затворника в индивидуален план за още по-заден период, от септември месец
назад имам предвид. Ето защо, искането на защитата е свързано с това от затвора
да бъде представен доклад, който е актуален към настоящия момент, от една
страна. А вторият проблем, който се наблюдава при изготвянето на същия е, че
липсва цялостна оценка на поведението на л.св. от момента на постъпването му в
затвора, като въз основа на това настоящият съдебен състав е лишен от
възможността да направи оценка на важното обстоятелство в индивидуален план как
тече цялостният процес на поправяне и превъзпитаване на л.св. в последната една
година, от когато реално е лишен от свобода. Дадено е единствено стойност за
риск от рецидив, която е валидна към 01.10.2019г. Няма стойностите на този риск
от преди това, за да прецени движи ли се
в положителна насока поправянето на осъдения или не. Съгласно разпоредбата на
закона чл.155 и чл.156 от Закона за изпълнение на наказанията, от Затвора
трябва дабъде представено цялото досие, което да проследява индивидуалния план
за поправяне и превъзпитаване на лицето от момента на негово постъпване до
момента на внасянето на молба за негово предсрочно освобождаване. Ето защо
искането на защитата е мотивирано от тези обстояелства да бъде изготвен нов
доклад, от страна на затовра, който да проследява цялостната дейност по
неговото поправяне и превъзпитаване. Други доказателствени искания нямаме.
ЗАМ.
НАЧАЛНИК КОЗОВ: Уважаеми г-н Председател, моля да бъде допуснат като свидетел,
а така също и като в отговор на адвокатурата и нейния представител, да обясни
че такъв доклад се изготвя на 6 месечен период, така че няма как по ваше
желание, това е законово изискване, да бъде представен такъв за този останал
тримесечен период, който вие визирате. Чисто законово молбата, която е подадена
от адвоката на Ш.Ш., не е законова. Не е резонна по закон молбата му за УПО, не
отговаря на законовите изисквания.
ПРОКУРОРЪТ:
Предлагам да допуснете свидетеля, искан от администрацията на Затвора, тъй като
това е инспекторът, който работи с осъдения. По отношение на искането на
защитата, напълно съм съгласен с администрацията на Затвора – изготвен е
докладът така, както е предвидено във времето за изготвянето му по плана на
присъдата. Неоснователно е искането за изготвяне на нов актуален доклад.
АДБ.БАСТРЕВ:
В действителност в Закона за изпълнения на наказанията е обозначено, че такава
справка за поправянето на осъдения се изготвя в 6 месечен период, но тези
справки се изготвят независило или не от постъването на молба за УПО. Когато
постъпи една такава молба, е нормално от гледна точна на доказването в
наказателният процес да се изготви друга
справка, като Законът не съдържа изрична забрана в тази насока, която щеше да е
относима, ако съществуваше, но при положение, че няма такава забрана,
доказателственото искане е съвсем резонно и допустимо, тъй като в този
период, който в случая е 3 месеца, а
явно може да бъде и по-голям, 6 месеца, рискът от рецидив може драстично да е
намалял и ние реално нямаме адекватна писмена оценка, изготвена от
затворничеката администрация, която да важи към момента на разглеждане на
делото. В тази насока, например, едно лице, което излежава присъда от 4 месеца
лишаване от свобода, има изготвена първоначална оценка, при постъпването му в
затвора и на база на тези становища, от страна на другите страни, при
постъпване на молба за УПО, ще важи първоначалната му оценка, която е изтонвена
при постъпването му, не трябва да се
изготвя нова, защото не е минал 6 месечният период. Няма процесуална логика в
това становище. Моля да уважите искането. Не възразявам да се допусне свидетелят.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Ш.Р.Ш.: Поддържам
становището на адвоката си.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните, намира, че за изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо да бъде допусната до разпит като
свидетел Малина Иванова Пецова и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до
разпит в качеството на свидетел Малина Иванова Пецова.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
МА.
И. П.– 47 години, неосъждан, без родство.
Съдът
разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290 от НК и същият обеща
да говори истината пред съда.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРИСТЪПВА към
разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ
М. И. П.: Уважаеми господин Председател,
лишеният от свобода Ш.Ш. изтърпява наказание от 1 година и 10 месеца и още едно
наказание, което е 4 месечно. Към настоящия момент изтърпява наказанието, което
е 1 година и 10 месеца. Предстои да бъде приведено в изпълнение 4 месечно
наказание. Предвид това, съгласно чл.70 от НК, не е придобил законово право да
ползва института по УПО. Във връзка с планиране и препланирането на присъдите,
при изготвяне на становищата, когато лишеният от свобода е придобил законов
право, ние винаги представяме становището си – първоначалното планиране, с
първоначалните точки които са отчетени и интерепретиране оценката от риска от
рецидив, а в следваща графа представяме
при препланиране, което е на една година, какво се случва и каква промяна има в
поведението на л.св., в нагласите му, в дефицитите му – коригирани ли са или
не. Към настоящия момент, предвид, че няма право да ползва института УПО и не
може да бъде приложен чл. 70, именно за
това не сме приложили необходимите доказателства. При текущият доклад, който е
направен преди една година, са отчетени промените, които има л.св. има
първоначален доклад, който задължително се прави и явно защитата не го е
поискала.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам въпроси.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ:Нямам въпроси.
АДВ.БАСТРЕВ:
Нямам въпроси към свидетел.
ЛИШЕНИЯТ ОТ
СВОБОДА Ш.Р.Ш.: Нямам въпроси към свидетелят.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ: Представям личното досие на лишения от свобода Ш.Р.Ш., справка за
изтърпяно наказание от Ш.Р.Ш. и становище по молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознат съм с доказателствата.
АДВ.БАСТРЕВ: Защитата направи
доказателственото си искане в днешното съдебно заседание. Задължение по закон е
след подаване на молба за УПО, началникът на затвора да внесе искане до съда,
като окомплектова цялата преписка, която е относима към осъденото лице, а не
само отделни документи, които я съставят. Въпросът дали е изтекъл или не е
изтекъл срок, е въпрос по същество. На първо място – свидетелски показания не
бяха дадени с точност, това беше на практика пледиране, което чухме, преди малко,
а не свидтеелски показания. И преди обсъждането на въпросите по същество не
могат да се изключват по този начин доказателства по делото. Тук липсва, както
първоначалната оценка, така и въпросната, която е на 6 месечен период, която
трябва да е била направена април 2019г., за да има след това и октомври месец
2019, за да може да искаме и актуална към декември месец 2019г. Не е задължение
на защитата да иска определени доказателства, при положение, че съществува
законово задължение затворническата администрация да окомплектова цялата
преписка, а не отделни откъслечни документи. Моля да уважите направеното
искане, като изискате цялата документация.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че пред вас трябва да е представена цялата документация, ако не е така,
предлагам да я изискате. По отношение искането за нов доклад поддържам казаното
преди, нови аргументи в тази насока нямам.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ: Нови доказателства няма да сочим. Същият не е придобил право. Няма други
документи, докладите се прилагат към втора страница на досието от
първоначалното постъпване на лишения от свобода, така че те са приложени към
делото. Всичко, което има връзка с изтърпяване на наказанието е приложено по
делото. Инсп. Социални дейности и възпитателна работа, допълнително работи по
изготвянето на оценките на риска и цялостният план на присъдата – той също
разполата с друга допълнителна документация, която е конфиденциална и това,
което се изисква към делото в случая, е приложено изцяло.
Съдът
намира, че направеното искане за събиране на нови доказателства, които и към
момента не съществуват, е неоснователно.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните
намира, че като писмени доказателства по делото следва да бъдат приети
доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения Ш.Р.Ш., както и
справка от затвора – град Плевен за изтърпяно наказание на Ш.Р.Ш.,*** за
условно предсрочно освобождаване, както и психологическо становище.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълнително изготвяне на доклад от затворническата администрация.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото
доказателствата, съдържащи се в личното досие на Ш.Р.Ш.,*** за изтърпяно наказание
от Ш.Р.Ш., становище от администрацията
на затвора – град Плевен за Ш.Р.Ш., както и психологическо становище.
ОБЯВЯВА
съдебното следствие за приключено.
ПРИСТЪПВА към
изслушване на съдебните прения.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ: Уважаеми господин Председател, молбата на л.св. Ш.Ш. не е резонна, не отговаря на изискванята на закона,
предвид на което, предлагам същата да не бъде уважена.
ПРОКУРОРЪТ: Същото е и моето становище налице
е още едно наказание, което предстои да
бъде търпяно така, че няма как да бъде постановено УПО.
АДВ.БАСТРЕВ:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, поддържам представената молба с
правно основание чл. 70 от НК от колегата Петрова. Считам, че е налице първата кумулативно
изискуема предпоставка за уважаване на молбата, а именно осъденият да е изтърпял ефективно повече от половината
от наложеното му наказание. Към настоящия момент в действителност изтърпява
наказание по две присъди –едната в размер на 1 година и 10 месеца, другата в
размер на 4 месеца лишаване от свобода, като към настоящия момент, същият е
изтърпял 1 година, 3 месеца и 9 дни. Считам, че реално е изтърпяно повече от
половината от сбора на двете наказания, като считам, че е налице в същото време
и втората предпоставка за уважаване на молбата, а именно спрямо осъденото лице
да са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че същият се е
поправил и превъзпитал в рамките на излежаването на наложените му наказания. В
тази насока по делото са представени оценка за психичекото състояние, изготвено
от затворническата администрация, както и оцента във връзка с реалната
възможност същият да осъществи отново противозаконно и обществено опасно
деяние. В тази насока, при преглед на представените писмени доказателства,
следва да се наблегне на обстоятелството, че от администрацията на затвора се
констатира, че л.св. има трайно изградени трудови умения и навици. Видно от
справката от затвора, същият полага труд в един не малък период от време, като
демонстрира положителното си отношение към работата. Видно от доказателствата
по делото, същият е адаптивен, бързо се е приобщил към затворническата
субкултура, проявявал е изцяло сдържаност, като в нито един момент не е
проявявал враждебност към останалите л.св. или към някой от служителите на
затвора. Няма данни през едногодишния период от момента на ефективното
привеждане на присъдите в сила от 19.09.2018г. същият да е имал някакви
отрицателни прояви в затвора, нито един път не е наказван, по какъвто и да било
начин. Именно това експертите-психолози към администрацията са установили, че
спрямо осъденото лице не се наблюдава риск от агресивно поведение, като в определени
ситуации същият проявява самоконтрол, като контролира адекватно своите враждебни
и агресивни импулси. В тази насока следва да се обърне внимание, че същият не
страда от никакви зависимости, не проявява такова поведение, като в същото
време не съществува никакъв риск от психопатология и други отклонения от
нормалното психично отношение на една нормална и здрава човешка личност. Единственото
отрицателно качество, което се обозначава в писмената документация е, че същият
в рамките на ефективното изтърпяване на наложените му наказания не проявява
особена самокритичност към себе си и към причините за неговите обществено-опасни
прояви, а по-скоро е настроен оправдателно, извинително и снизходително към
стореното от него. В тази насока ще подчертая, че наложеното му наказание по последната присъда
е във връзка с притежание на боеприпаси – ловни патрони. Същият е ловец.
Сключил е споразумение, признал е вината си, подписал е доброволно
споразумението, като единственият проблем с това деяние беше административен,
във връзка с разрешително за лов и т.н. Не може да се каже, че същият не
проявява самокритичност към своето поведение, при положение, че той ясно и изразително е признал вината си в
съдебно заседание, при сключване на споразумението е изразил и съжалението си
за този проблем. Осъденият на лишаване от свобода, търсейки причините за това
осъждане, а именно забавяне на административни преписки, разбира се по негова
вина, във връзка с разрешителни, не означава, че не е самокритичен по отношение
на тези забавяния. По останалата част от другите осъждания, които не са предмет
на това производство, е настъпила абсолютна реабилитация по право. Не случайно
го казвам, тъй като в справката изготвена от затвора се посочва, че има и други
осъждания, за които същиият е реабилитиран и не би следвало въз основа на
настъпването на този факт да се извличат неблатоприятни последици за осъденото
лице – поне такава е императивната забрана на наказателния кодекс. Оценката,
която се дава за съществуването на риск от нови противообществени и вредоносни
прояви е под средния размер – 43. В тази насока, отново ще подчертая
становището, което изложих и в хода на съдебното следствие, а именно, че
представената документация по делото, която представителите на затвора казаха,
че е пълна, наистина има доклад, който е представен към момента на постъпването
му, в кориците на делото, но в този доклад не се съдържа каква е била оценката
относно риска към момента на постъването му. Ако тази оценка е била например
80, а към настоящият момент е 40, както е представено, то това означава, че с
осъденото лице се е работило много дейно и много резултатно, тъй като риска е
спаднал на половина. Обаче, тази информация не се съдържа в делото и за това
беше искането на защитата. Как да се разбере как се е работило с този човек през последната година, без да я
има тази оценка, която е най-важната – оценката, свързана с възможностите и
опасностите от рецидив. Не го казвам случайно, тъй като практиката на
съдилищата, която е установена във връзка с постановления № 7 от 1975 и 1987г. на
Върховния съд казва следното: За да се освободи едно лице, не е нужно в
затворническата документация да е отбелязано, че същият изцяло се е поправил и
се е превъзпитал, а да е доказано, че спрямо същият е започнал и напреднал един
невъзвратим процес на поправяне и превъзпитаване. Това обстоятелство в настоящия случай е
налице, тъй като видно от всичките данни, по преписката, които са изцяло в
положителна насока, с изключение на въпросната самокритичност казват, че това
лице, в този едногодишен период, вече е започнало адекватно, правилно и законосъобразно
да променя възгледите си в своето
поведение. Ето защо, мотивиран от тези съображения, като вземете предид
обстоятелството, че същият продължава да е трудово ангажиран и видно от
доказателстава по делото, е запазил своите трайни връзки със семейството си , с
двете си дъщери, с жената, с която се намира във фактическо съжителство, да
постановите законосъобразно, правилно, но и справедливо определение, с което
уважавате в цялост подадената молба за УПО
спрямо осъденото лице Ш.Р.Ш.. Моля за определение в тази насока.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Ш.Р.Ш.: Г-н Съдия, влязох на 19.09.2018г. в Плевен в затвора, в Кайлъка
и бях на 4-тия етаж, след това на последния в ЗООТ. На 15 март слязохме в
градината, на градината не съм изневерявал. От 15 март до 15.11 съм бил постоянно
в градината. Сеехме холандски хибрит арпаджик и тикви. Началника показа как се
правят лехи и как се сади тиквата. Продукцията на тиквата беше 2 тона и 300кг.
Арпаджика около 3 декара беше или 5, и лука стана много голям около 2 и 800 и
домати изкарахме. Постянно съм бил там. обръщахме нивата. Какво ли не съм
правил. Само там съм бил. Девет месеца. Лука казаха да го плевим, заради
дъждовете през пролетта и започнахме така да чупим кората на пръстта и превихме
лука, с още един – Димитър и аз. Дойде и Пецова и началника Стефанов и ни казаха
да плевим на лука и никой друг няма да пипа на лука. И така направихме до края
– лука го свършихме. Всичко направихме и много хубав, едър лук имаше. Аз съм се
оправил всичко, каквото трябва за 9 месеца. Не съм отсъствал никога. Даже някой
път петък трябваше да остана, но аз отивах на нивата. Поддържам си молбата за
УПО.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото намира за установено следното:
За да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване по реда на чл.437-440 от НПК при материалноправните
условия, регламентирани в чл.70-73 от НК.
В аспекта на чл.70 ал.1 от НК предпоставките за постановяване на УПО са:
1. Лицето да е изтърпяло фактически не
по-малко от ½ от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното
наказание в случаите на опасен рецидив;
2. Осъденият следва да е дал
доказателства за своето поправяне.
При преценка на горните законови условия
следва да се имат предвид някои виждания в Постановление
№ 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.,
които не са засегнати от промените в НК и НПК в последствие, а именно:
Констатацията, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е
показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред,
дисциплината и законността. При разглеждане на предложенията за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е
необходимо, може да събира и други доказателства извън приложените към
преписката такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г., Пл.) Съдилищата
правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно
освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за своевременното му
постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от
свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето
поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни осъждания да се
преценяват дали те действително са се поправили. При изчисляване размера на
фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода съдилищата следва да имат
предвид следното: а) под "наложено" наказание по смисъла на чл. 70 НК
следва да се разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали след
това срокът му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на положен
общественополезен труд по смисъла на чл.
41, ал. 3 НК; б) за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване
наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето,
прекарано в домашен отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно
предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на
квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването
на присъдата. Член 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства, че се е поправил.
Горното следва да се съобразява в
аспекта на чл.439а от НПК, който посочва, че доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Още съгласно
посочената разпоредба доказателствата за поправянето се установяват от оценката
за осъдения по чл.
155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Законодателят е ограничил възможността на съда при преценката на поправянето с
разпоредбата на чл.439а ал.3 от НПК, съгласно която неприлагането на мерки за
поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били
достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не
могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно
предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
В
аспекта на горното относимите факти по делото са следните:
Лицето Ш.Р.Ш. изтърпява наказание
лишаване от свобода в размер на 1 години и 10 месеца. Фактически изтърпяно
наказание е в размер на 1 година и 3 месеца и 9 дни, а всичко изтърпяното е в
размер на 1 години 5 месеца и 5 дни. Към 28.12.2019г. лицето ще има остатък в
размер на 4 месеца и 25 дни. Следва да се има предвид становището на
администрацията на затвора, отразено писмено и свидетелските показания. От
последните се установява, че лишеният от
свобода Ш.Ш. изтърпява наказание от 1 година и 10 месеца и още едно наказание,
което е 4 месеца. Към настоящият момент изтърпява наказанието, което е 1 година
и 10 месеца. Предстои да бъде приведено в изпълнение 4 месечно наказание.
Предвид това съгласно чл.70 от НК, не е придобил законово право да ползва
института по УПО. Във връзка с планиране и препланирането на присъдите, при
изготвяне на становищата, когато лишеният от свобода е придобил законово право
винаги се представя становището – първоначалното планиране, с първоначалните
точки които са отчетени и интерепретиране оценката от риска от рецидив, а в следваща графа се представя при
препланиране, което е на една година, какво се случва и каква промяна има в
поведението на л.св., в нагласите му, в дефицитите му – коригирани ли са или
не.
От приложеното досие на лицето се
установява, че предстои да търпи присъда по НОХД№541/2017г. на РС-Търговище в
размер на 4 месеца. Това означава, че лицето не е придобило право на условно
предсрочно освобождаване, тъй като все още не е започнало да търпи наказанието
по последната по ред за изтърпяване присъда. Съгласно §1 ал.1 от ДР на ЗИНЗС
отделните наказания лишаване от свобода, наложени на едно и също лице, се
изпълняват по реда на влизане в сила на присъдите. Освен това чл.70 от НК не
дава възможност за условно предсрочно освобождаване по отношение на присъда,
чието изпълнение все още не е започнало.
Горните факти налагат категоричния
извод, че лицето не е придобило законово право за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода Ш.Р.Ш.,
с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на началника на затвора – гр. Плевен и Окръжна прокуратура – гр. Плевен, за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и
протестирано пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес с
частна жалба или частен протест.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание,
което приключи в 11,00 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: