Решение по дело №3682/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1678
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330203682
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1678
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203682 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0028387,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес ***, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
Застраховането (КЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за липса на пълно описание на нарушението,
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива не електронния фиш
относно квалификацията на нарушението, за неспазване на реда за налагане на санкция
на физическото лицето, представител на юридическото лице, собственик на
автомобила, за съставянето на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/15.05.2015 г. на МВР. Моли се
електронния фиш да бъде отменен. В съдебно заседание се поддържат доводите от
жалбата и се претендират разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, като счита, че
обжалваният акт е законосъобразен като издаден съобразно всички законови
изисквания. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 18.02.2021 г. в 18:15 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ № 83 в
посока гр. Асеновград е заснето МПС товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***.
След направена справка се доказва жалбоподателят „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД като
юридическото лице, собственик на автомобила, който е регистриран в България и не е
спрян от движение, да не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“
и това е установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ ARH
CAM S1 № 11743са.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 65-С-ИСИС от същата дата. Изготвена е снимка,
документираща разположението на АТСС.
МПС с № *** е собственост на жалбоподателя „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД с
представител Б. Р. И. и към 18.02.2021 г. не е имал валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС, разпечатка от софтуер на
АТСС за установено нарушение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 07.09.5126 на Български институт по метрология /БИМ/ и Протокол № 65-С-
ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
5228/19.02.2021 г., разпечатка на електронен фиш серия Г № 0028387, разпечатки от
сайта на Гаранционен фонд за валидни застраховки „Гражданско отговорност“ на МПС
с рег. № ***, справка за собственост на автомобил.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на останалите формални изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
Настоящия съдебен състав намира, че процесният акт е незаконосъобразен, тъй
като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ, който гласи, че
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от
КЗ. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Т.е. за всички
останали случаи извън посочените изрично в цитираната разпоредба, налагането на
административно наказание с електронен фиш е недопустимо.
Видно е, че в обжалвания електронен фиш наказващият орган е посочил, че е
допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е наложил санкция по чл. 638, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, т.е. за установено с АТСС управление на МПС, за
което не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В противен
случай, ако беше издаден електронен фиш само за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 2 от
2
КЗ, щеше да е недопустимо издаването на електронен фиш, тъй като с електронен фиш
могат да се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6
от КЗ, т.е. на юридическото лице, собственик, когато от фактическа страна е
установено управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ или за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. За нарушаване на
правилото на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ следва да се състави акт за
установяване на административно нарушение, на базата на който да се издаде
наказателно постановление.
От фактическа страна в електронния фиш не се твърди да е установено
нарушението при управление на МПС, т.е. липсва въведено обвинение за извършване
на нарушение, което да включва поведението по управление на МПС. Оттам и за
издаването на електронен фиш е необходимо да е установено и въведено от фактическа
страна съставомерното поведение „управление“. Тъй като с електронен фиш може да
се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ,
когато е констатирано нарушението при управление, то в останалите случаи при
липсата на „управление“ и установяването на нарушение с АТСС, както вече се
спомена следва да се спазва процедурата по ЗАНН чрез издаване на акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ от момента регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За
съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява
или не, като съставът на нарушението се изчерпва с несключване на „Гражданска
отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Такъв
именно според съда е и настоящият случай съгласно описанието на нарушението от
фактическа страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическото лице,
собственик на товарния автомобил, и при положение че липсва обвинение за
констатирано управление на същото МПС. Следователно санкционната норма следва
да е само тази по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. А оттам и да се предприеме процедура по
издаване на наказателно постановление.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е
довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този случай законодателят е
допуснал приложението на диференцираната процедура по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй
като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо
средство или система е наказуем, при положение че не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при наличие на задължение за това.
Чл. 638, ал. 6 от КЗ урежда по-тежко наказуем състав на същото нарушение при
повторност.
При това положение и доколкото посочената санкционна и нарушена норма
изискват от фактическа страна да е включено като част от изпълнително деяние
установено „управление“ на МПС, а в обстоятелствената част на електронния фиш
липсва такова поведение, което навежда на изводите за съвсем друго нарушение - по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, то и съдът смята, че е поставен пред непреодолимо
противоречие между санкционната и нарушената норма от една страна и фактическото
описание на нарушението от друга страна. Същевременно описанието на нарушението
е неясно, от където и се поражда несигурност за какво точно деяние е ангажирана
3
отговорността на жалбоподателя – за това, че е установено управление на МПС, за
което не е сключена задължителна застраховка, или само за това, че за конкретното
МПС, без да е установено управление, не е била сключена такава застраховка. По тези
причини електронният фиш се прие за незаконосъобразен, доколкото е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата
на жалбоподателя. Поради този порок същият следва да бъде отменен.
При съставянето му освен гореизложеното не са допуснати други съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС, временно разположение
на участък от пътя, което е видно и от представената снимка. То се характеризира с
винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в
процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР като надлежно е попълнен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока й на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък е и
номерът на снимката, посочен на гърба й, въз основа на която е издаден електронен
фиш, броя на установените нарушения. Посочено е името на служителя разположил и
4
АТСС. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по
установяване на нарушението.
От правна страна съдът намира следното:
Независимо от изразеното становище следва да се отбележи, че от обективна
страна се установява да са осъществени всички елементи на нарушението по чл. чл.
483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, доколкото се установява за процесното МПС
към датата на нарушението да не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в който смисъл са и справките в
информационните масиви на Гаранционен фонд. Субективната страна на нарушението
не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността е обективна и безвиновна, доколкото
касае деяние извършено от юридическо лице. Не се спори и че процесният автомобил е
собственост на дружеството жалбоподател.
Не са налице основания за преценка на нарушението като маловажен случай тъй
като липсват факти и изводи за наличие на по-ниска обществена опасност в сравнение
с други случаи от същия характер.
Всичко това обаче не може да пренебрегне и разколебае изводите за
незаконосъобразност на електронния фиш и неговата отмяна по повод на
противоречието между фактическото описание на нарушението и правната
квалификация.
Затова и съдът намира, че процесният фиш следва да се отмени поради
сериозното засягане на правото на защита на жалбоподателя поради несъответствие
между описаното нарушение и посочената за нарушена правна норма.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал 3 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени
разноските по реда на АПК. Такива се присъждат в полза на страна, в чиято полза е
изхода на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателство за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за
правна защита и съдействие. В него е отбелязано, че възнаграждението е изплатено в
брой при подписването му, което е доказателство за плащането на сумата по него. От
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя. Като прецени данните по делото съдът намира
последното за основателно. Доказа се от жалбоподателят, че е сторил разноски в
размер на 400 лв., като минимално предвиденият по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 370 лв. (300 лв.
+ 7 % от горницата над 1000 лв. при наложена глоба от 2000 лв., т.е. 7% от 1000 лв. =
70 лв.) Затова и следва да му се присъдят разноските в размер на 370 лв. за
процесуално представителство и да бъде намалено претендираното възнаграждение от
400 лв. до посочения размер.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0028387, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес *** на основание чл. 638,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за Застраховането е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК
5
********* и адрес *** сумата в размер на 370 лева, разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6