№ 172
гр. Дупница, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59- чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Иван Стойчев И., с ЕГН **********, от гр. Дупница, ул.
„Хан Аспарух“ № 9 и съдебен адрес гр. Дупница, ул. „Николаевска“ № 11, чрез адв. К.Р.
(изрично упълномощен) против наказателно постановление № 21-0348-000338 от 09.06.2021
г. на Началник РУ към ОД МВР-Кюстендил, РУ Дупница, с което за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са му наложени
административни наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл.183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания в размер на по
10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-
2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на НП. Моли се съдът да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени и
гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в
обжалваната му част. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но с
изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по
съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски. Счита, че
1
делото не е сложно от фактическа и правна страна, поради което е направено искане, в
случай на уважаване на жалбата, да бъде присъдено възнаграждение за едни адвокат в
минимален размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по реда на чл. 59,
ал. 2 ЗАНН (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя - 23.06.2021
г., а жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 25.06.2021 г.
Подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 06.06.2021 г., В.Х., на длъжност- „мл. автоконтрольор“ при РУП Дупница, в
присъствието на св. Р.Р. и С.С. установили на същата дата, около 14:00 часа в с. Слатино,
по ул. „Пирин“, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка и модел
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № Е 4784 МР, като водача отказва да бъде изпробван с
техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр. № 0269. На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване № 0053645 в 14:45 часа, в който посочил, че същият следва да се яви
във ФСМП гр. Дупница до 60 минути от връчването, т. е. до 15:45 часа, за да даде проба,
като му съставил акт за установяване на административно нарушение, бланков № 837613,
Серия АА. Към талона не е издаден стикер, тъй като такъв не е залепен. Освен това
жалбоподателят не епредставил СУМПС и контролен талон към него. Актосъставителят
квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 174, ал. 3 и чл. 100,
ал. 1, т.1 от ЗДвП като изрично в акта бил посочен номерът на талона за медицинско
изследване. Видно от приложения талон за изследване е посочено, че лицето отказва да бъде
проверено с техническо средство, не е отбелязано по какъв начин е избрало да бъде
изследвано, , но също е отказал да получи талона за изследване, който отказ отново е
оформен с подписа и самоличността на един свидетел.
Актът за установяване на административно нарушение, след съставянето му, е
предявен на нарушителя като същият не се е запознал със съдържанието му, тъй като е
отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа и самоличността на един свидетел.
На нарушителя не е връчен препис от акта, тъй като също е отказал да получи и препис от
АУАН.
Въз основа на акта на 09.06.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта.
Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил,
че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3 чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП и наложил на водача
2
И., административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и две глоби от по 10.00 лв. на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото материали, находящи се в административно наказателната преписка и
от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят по акта С.С. заяви, че не си спомня случая. Показанията на свидетелят –
очевидец – Р.Р. са изключително фрагментарни. Същият заяви, че не си спомня случая, но
твърди, че някакъв микробус бил париран по начин, по който не могли да преминават
останали МПС и водачът на буса го бил пуснал назад, бусът потеглил като по този начин се
ударил в МПС, което се намирало зад него. Св. Мая Лещанска изяснява фактическата
обстановка, че тя е водача на микробуса. Паркирала го на място под наклон в с. Слатино, в
близост до място, където имало минерална вода и площадка за пране на килими и пътеки. С
нея бил и жалбоподателят, който отишъл да спи в микробуса, тъй като бил уморен. Без
видима причина бусът тръгнал на собствен ход назад, поради наклона, като жалбоподателят
не го е привеждал в движение, тъй като ключът бил в нея, освен това той седял на дясна
седалка, до мястото на шофьора.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед с рег. №
8121з-515/14.05.20218 г. на министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице,
който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото
следва да бъде отменено. Това е така по следните причини:
Настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производството по налагане на
административното наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се
в нарушаване от страна на актосъставителя на правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН,
изискващо при съставяне на акт за нарушение, на нарушителя да бъде връчван препис от
същия, което действие се удостоверява посредством разписка.
Липсата на надлежно попълнена разписка за извършено връчване на препис от акта
следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на
цитираната норма на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. А невръчване на съставения АУАН нарушава
правото на защита на санкционирания субект. Този извод следва от факта, че при липса на
връчване на АУАН санкционираният въззивник не може да прецени дали описаното от
3
актосъставителя нарушение съвпада с това, което е описано в наказателното постановление,
издадено въз основа на невръчения АУАН. В този смисъл въззивната инстанция приема, че
И.И. е бил изправен пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след
съставянето на АУАН, тъй като не му е бил връчен екземпляр от акта. Това води до
нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране,
което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, без да е необходимо обсъждане на казуса по същество.
В проведеното производство за налагане на административно наказание императивно
изискуемото действие по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН формално не е изпълнено, от което следва, че
извършването му не е осъществено. След като в административнонаказателната преписка
липсват доказателства на нарушителя да е връчван препис от акта, то това е основание да се
приеме, че процедурата по чл. 43 от ЗАНН не е довършена. Това, че е спазено изискването
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез
подписа на един свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да изпълни и
императивното изискване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН - да връчи на нарушителя препис от
АУАН срещу разписка. Отказът да се подпиша акта предопределя и начина по който следва
да се връчи АУАН, като факта на връчването при отказ, следва да се удостовери също чрез
подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес, което да се отбележи
в разписката по връчване на акта (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл.
43 от ЗАНН).
Едва след изпълнението на законовите изисквания за връчване на акта, може да се
пристъпи към издаване на наказателно постановление. Въззиваемата страна не доказа
извършването на действието по връчване на АУАН, тъй като в нарушение на изискването на
закона не е удостоверил същото посредством съставянето на разписка. Настоящият съдебен
състав приема, че връчване на препис от акта не следва да се презюмира от факта, че въз
основа на този АУАН е издадено оспореното НП. След като законодателят не е въвел
изрично такава законова презумпция, а детайлно е уредил процедурата по съставяне,
подписване и връчване на АУАН, то следва, че процедурата по чл. 43 от ЗАНН следва да се
изпълни точно и едва след това да се премине към следващата фаза на
административнонаказателното производство – издаване на НП.
По делото е безспорно, че акт е съставен, но не е доказано, че препис от съшия е
връчен, тъй като липсва надлежно попълнена разписка. Неудостоверяването на връчването
на съставен, предявен и подписан АУАН, посредством изготвянето на разписка, е равно на
неизвършване на посочените, императивно изискуеми от закона действия за връчване на
екземпляр от акта посредством разписка и засяга съществено правото на защита на
нарушителя, тъй като го препятства да се ползва от предоставената му от закона възможност
да реализира това право в пълен обем (напр. да изложи писмени възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН).
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от
ЗАНН, Дупнишкият районен съд, III наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000338 от 09.06.2021 г. на
Началник РУ към ОД МВР-Кюстендил, РУ Дупница, с което на Иван Стойчев И., с ЕГН
**********, от гр. Дупница, ул. „Хан Аспарух“ № 9 и съдебен адрес гр. Дупница, ул.
„Николаевска“ № 11, чрез адв. К.Р. (изрично упълномощен), са му наложени
административни наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да
4
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл.183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания в размер на по
10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-
2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5