№ 842
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110155026
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/,
искова молба, насочена против СО, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите както следва:
806.80лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, на
основание застраховка „Каско злополуки“, обективирана в застрахователна полица №
**********/23.03.2016г., предмет на застраховане по която е лек автомобил „Порше
панамера“ с ДК № ********, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 245.87лв. – лихва за забава за
периода 21.09.2018г. – 21.09.2021г.
Ищцовото дружество сочи, че със застрахователна полица
№**********/23.03.2016г., е сключен договор за застраховка „Каско злополуки“,
предмет на застраховане по който е лек автомобил „Порше панамера“ с ДК №
********. Сочи се, че на 16.08.2016г., в гр. София, около 21.30ч. застрахованият при
ищеца лек автомобил, движейки се по ул. “Илия Георгов“, в жк „Обеля“, попада в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/, при което
претърпява щети. Сочи се, че за събитието е съставен Протокол за ПТП
№1475564/16.08.2016г. от служители на МВР. Твърди се, че във връзка с процесното
ПТП, с платежно нареждане № П 9063573/17.01.2017г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 796.80лв., като са сторени и ликвидационни разноски в размер
на 10.00лв. Релевират се съображения, че на основание чл. 410 КЗ ищецът е изпратил
до ответника регресна покана изх. № П-1180/08.02.2017г., за възстановяване на сумата
от 806.80лв., но плащане от страна на Столична община не постъпило.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
претенцията по основание и размер. Оспорва се твърдението, че наличието на дупка на
пътното платно е причината за настъпване на процесното ПТП, като се сочи, че
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е съобразил поведението си на
пътя с конкретната пътна обстановка, с което е нарушил чл.20, ал. 2 ЗДвП. Навеждат
1
се доводи за изтекла погасителна давност. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и че от
страна на ищцовото дружество е изплатено застрахователно обезщетение и са сторени
ликвидационни разноски в индивидуализираните в исковата молба размери.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумите както следва: 806.80лв. – регресно вземане по изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение, на основание застраховка „Каско злополуки“,
обективирана в застрахователна полица № **********/23.03.2016г., предмет на
застраховане по която е лек автомобил „Порше панамера“ с ДК № ********, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и 245.87лв. – лихва за забава за периода 21.09.2018г. – 21.09.2021г.
За съвместно разглеждане е прието релвираното от ответника възражение за
съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования при
ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение, при което не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване в негова тежест е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващи се в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне препятствието на
пътя.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че със застрахователна полица №**********/23.03.2016г., е
сключен договор за застраховка „Каско злополуки“, предмет на застраховане по която
е лек автомобил „Порше панамера“ с ДК № ********, че във връзка с настъпило на
16.08.2016г. в гр. София, ПТП, ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 796.80лв., както и че е сторило ликвидационни разноски в
размер на 10.00лв.
Съдът съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на разпитания свидетел В.Х. и заключението на вещото лице по
изготвената СТЕ, изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а
именно: на 16.08.2016г., свидетелят Х., управлявайки собствения си лек автомобил
„Порше панамера“ с ДК № ********, в гр. София, жк. „Обеля 2“ по ул. „Илия Георгов“
2
с посока на движение от ул. „103-та“ към „Околовръстен път“, при заобикаляне на
каруца, попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/,
при което са увредени предната лява гума и лява джанта на автомобила. Така
изведеният механизъм на произшествието намира опора в заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което притежава нужния опит и
професионална квалификация. Изведеният механизъм на произшествието се
потвърждава и от показанията на свидетеля В.Х., който по време на разпита си посочи,
че докато се е движел в автомобила си по процесната улица е попаднал в дупка, при
което били увредени предните гума и джанта на автомобила, като във връзка с
процесното ПТП същият заяви, че от страна на ищеца му е изплатено застрахователно
обезщетение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото заявеното от него
кореспондира както със заключението на вещото лице, така и с голяма част от
приобщената доказателствена съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Не е спорно по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането му в изправно
състояние носи Столична община. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и
да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места
служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл.
167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е
пасивно легитимиран по предявения иск, респективно доводите му, че не носи
отговорност са неоснователни.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужният опит и
професионална квалификация, и в проведеното открито съдебно заседание, вещото
лице посочи, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и вредите по
автомобила, в частност увреждането на предните лява гума и джанта.
Според експерта стойността за възстановяване на вредите по лек автомобил
„Порше панамера“ с ДК № ******** е 751.63лв., като след като се прибави и сумата от
10.00лв. – ликвидационни разноски, следва извода за основателност на претенцията за
сумата от 761.63лв., като над тази сума до максимално претендирания размер от
806.80лв. или за разликата от 45.17лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведение на водача на застрахованото при
ищеца МПС, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със
скорост, която не е съобразена с конкретната пътна обстановка. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност. Вземането на
суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок започва да
3
тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение /т. 14 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на ВС/. Ищцовото дружество е изплатило
застрахователното обезщетение на 17.01.2017г., видно от приложеното на л. 23 по
делото копие на платежно нареждане № П9063573. Исковата молба е подадена на
23.09.2021г., тоест преди изтичане на петгодишния давностен срок, на която дата по
аргумент от чл. 116, буква „б“ ЗЗД давността е прекъсната
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Не е спорно по делото, че ищцовото
дружество е изпратило до ответника регресна покана, получена на 09.02.2017г. /л. 24 и
л. 25/, с която на Столична община е предоставен седмодневен срок за възстановяване
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Определеният срок за плащане
е изтекъл на 16.02.2017г., респективно ответникът е в забава, считано от 17.02.2017г.
Акцесорната претенция е заявена за период след това, а именно за периода от
21.09.2018г. до 21.09.2021г., като размерът на същата върху уважената част на иска
/761.63лв./, изчислен с помощта на компютърна програма е 232.09лв., до който размер
акцесорната претенция следва да бъде уважена, като над тази сума, до максимално
претендирания размер от 245.87лв. искът следва да бъде отхвърлен. Вземането не е
погасено по давност, доколкото не изтекъл 3-годишния давностен срок за лихвата.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 1052.67лв., като уважената част е в
размер на 993.72лв., респективно отхвърлената част е в размер на 58.95лв.
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Ищцовото дружество е сторило разноски в общ размер на 580.00лв., от които
100.00лв. – държавна такса, 350.00лв. депозит за вещо лице и 30.00лв. – депозит за
свидетел и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 547.19лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като с оглед отхвърлената част,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да му заплати разноски в размер на
5.60лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 761.63лв. – регресно вземане по изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10016030125993 във връзка с
настъпило на 16.08.2016г. в гр. София, ПТП с лек автомобил Порше панамера“ с ДК №
********, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 23.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
4
ОТХВЪРЛЯ ИСКА , в частта, за сумата от 45.17лв. / разликата над уважената
част до максимално заявения размер /, като неоснователен.
ОСЪЖДА СО, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
232.09лв. – мораторна лихва за периода 21.09.2018г. – 21.09.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, в частта, за сумата от 13.78лв. / разликата над уважената
част до максимално претендирания размер /, като неоснователен.
ОСЪЖДА СО, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на /фирма/,
ЕИК *********, разноски в размер на 547.19лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на СО, разноски в размер на 5.60лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5