Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1390 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.11.2018 г., постановено по
гр.дело № 54608/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав, е осъдено на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.158, т.4 от ЗМВР, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, гр.София, ул.“ **********, да заплати на А.И.К.,***, „ **********,
съдебен адрес:***, чрез адв.С.Д., следното: - сумата от 3135,73 лева,
обезщетение за невъзстановяване в срок/ за периода от 16.01.2018 г. до
16.03.2018 г./, във връзка с влязло в сила на 11.12.2017 г., решение на ВАС №
8489 от 03.07.2017 г. по адм.дело № 7227/2016 г., ведно със законната лихва,
считана от 15.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
горницата до пълния предявен размер от 3304 лева, като неоснователен, както и
на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 469,45 лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация. С
решението на съда е осъдено на основание чл.77 от ГПК, МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, гр.София, ул.“ **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 125,43 лева, дължима държавна такса.
Срещу
решението на СРС, 76 с-в е постъпила въззивна жалба от Министерство
на вътрешните работи, подадена чрез юрк.М.С., с
искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби
на закона. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец А.И.К., чрез пълномощника си адв.С.Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения
за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли съда,
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съдът приема, че предметът на
делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от
хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС №
1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при
оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по
взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е
посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да
прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за
подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото
подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на
непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно
решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения
иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са
последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а
именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по
т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният
акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на
диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса
факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в
резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В
цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата,
която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното
му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е
налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена
претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение №
1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет
разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на
делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното
материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска.
Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно
въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не
е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен
и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция,
като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
Отделно от изложеното,
съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането
на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно
право.
В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения от ищеца срещу
ответника осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 3304 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение в размер на две месечни
заплати за времето от 16.01.2018 год. до 16.03.2018 г., така както е изрично
заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо
решение. В
процесния случай, обжалваното решение е
недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
С оглед на изложеното,
обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за
разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения осъдителен
иск с исковата молба, и по предмета на делото. Новото разглеждане би следвало
да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на иска и
дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 13.11.2018 г., постановено по гр.дело № 54608/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд на действително
предявения осъдителен иск, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.