МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

            С обвинителен акт (Вх. № 3601/10.06.2020) РП Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-261/2020 г. на РУ Габрово, като е предявила против подсъдимия С.Д. обвинение за това, че на 28.05.2020 година, около 19,40 часа по улица ”Алеко Константинов” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 320” с Рег. № ЕВ 66-33 ВК в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС съгласно Заповед № 20-0341-000037 от 03.02.2020 година на Началник РУ Севлиево към ОД на МВР - Габрово, РУ Севлиево, връчена на 11.03.2020 година и влязла в сила на 26.03.2020 година – престъпление с квалификация по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар да не е коментирал престъплението, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, които са били изразени от подс. С.Д. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 06.07.2020 година съдебно заседание и откритото въз основа на тях съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в рамките на последното съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, описани в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и отговорите на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК, съдът е използвал доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените от подсъдимия С.Д. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на предвиденото изискване с чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на състоялото се производство по НОХД № 522/2020 г. на Районен съд - Габрово интересите на същият са били отстоявани последователно и от двама защитници, които са били упълномощени от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от страна на подсъдимия С.Д. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 35 за одобряване на споразумение с предмет прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 415/2012 г. на РС Севлиево, постановено на 02.10.2012 година и влязло в законна сила на същата дата, подс. С.Д. е признат за виновен в осъществено (на 25.04.2012 г.) престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Три месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в сила.

С Присъда № 82, постановена на 16.12.2014 година по НОХД № 307/2014 г. на Районен съд - Севлиево и влязла в законна сила на 30.01.2015 година, подс. С.Д. е бил признат за виновен в извършено (на 14.03.2014 година) престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Осем месеца лишаване от свобода” при „Първоначален общ режим” за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”, определени въз основа на предвиденото в чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС. Чрез тази присъда съдът е привел в изпълнение (по реда на чл. 68, ал. 1 от НК) и наказанието, наложено по НОХД № 415 за 2012 г. на РС Севлиево, за което е разпоредил да се изтърпи от подс. Д. също в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съобразно двете посочени по-горе норми от ЗИНЗПС.

Подс. С.Е.Д. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление от категориите „В”, „М” и „АМ”, последно издадено на 26.09.2018 година, което е било със срок на валидност до 26.09.2028 г. Справката, намираща се на л. 11-14 от досъдебното производство, сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и момента (след средата на месец юни 2010 година) за издаване на първото (по ред) свидетелство за тях, той е бил санкциониран по административен ред с общо 22 на брой влезли в сила наказателни постановления за множество нарушения на различни разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управление на МПС. От съдържанието на същата справка и от приложените на л. 17 материали, се установява, че чрез Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0341-000037 (издадена на 03.02.2020 година от Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР Габрово поради съставен на 01.02.2020 година акт № GA 173005 за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП), неговото свидетелство за правоуправление е било иззето временно въз основа на указаното в чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му във връзка с това нарушение, но не за повече от осемнадесет месеца. Тази заповед е била връчена на дееца на 11.03.2020 година, и тъй като не е обжалвана от него в определения за това срок, е влязла в законна сила на 26.03.2020 година. Освен чрез въпросните 22 наказателни постановления, подсъдимия С.Д. е бил санкциониран и чрез пет броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към инкриминираната дата.

Свид. Т.Т. е старши полицай в Сектор „ООР” при РУ Габрово. За времето от 19,00 часа на 28.05.2020 г. до 07,00 часа на 29.05.2020 година той и друг негов колега – Калин Кънев, са работили съвместно в състав на автопатрулен екип, обслужващ територията на гр. Габрово.

Около 19,40 часа на 28.05.2020 година свид. Т. и неговия колега се намирали със служебния автомобил в района на МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, когато видели от там да излиза лек автомобил марка „Мерцедес Е320” с Рег. № ЕВ 66-33 ВК. След като ги забелязал, водача на МПС ускорил движението си в посока на ул. „Алеко Константинов”. Полицейските служители го последвали. Подали сигнал за спиране, но тъй като водача не се подчинил, уведомили по радиостанция колегите си от други екипи, работещи на територията на града, като поискали при засичането му от тях автомобила да бъде спрян за проверка. В резултат на този сигнал въпросното МПС било засечено от служебен автомобил на втори полицейски автопатрулен екип. В състава на този екип влизали полицейските служители Н.К. и Й.Р., които също подали към водача светлинен и звуков сигнал за спиране. На улица „Алеко Константинов” автомобила с Рег. № ЕВ 66-33 ВК спрял. Непосредствено след същия спрели и служебните автомобили с намиращите се в тях екипи, чиито служители се движели на близко разстояние след него, без да го губят от погледите си. При спирането им те видели от предназначеното за водача място в този автомобил да излиза мъж, а от това до него – някаква жена. Отишли при мъжа и му поискали документи за проверка. Същият не представил такива, като заявил, че се казва С.Д. ***. Въз основа на представените лични карти полицейските служители установили, че жената била Й.К.Г. *** друг, пътувал на задната седалка на автомобила мъж – И.Х.Х. от същия град. По време на проверката подс. С.Д. се намирал в превъзбудено състояние. Поради това, а и тъй като заявил, че предната вечер бил употребявал наркотици, членовете на двата полицейски екипа извикали за съдействие трети екип със служител на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, който да извърши проверка на водача. След идването на такъв екип влизащия в неговия състав св. С.Я. поканил подсъдимият да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но Д. отказал. Във връзка с изложеното, както и поради допълнително констатираното по време на проверката обстоятелство, че е управлявал автомобила след като свидетелството му за правоуправление е било иззето и в срока за изтърпяване на определената принудителна административна мярка, наложена въз основа на посочената заповед, издадена от Началника на РУ Севлиево, св. С.Я. съставил против подсъдимия акт за установяване на административно нарушение – Серия GA, № 119498 от 28.05.2020 година, който Д. подписал и получил без да направи възражения против неговото съдържание.

Предвид установените обстоятелства във връзка с управлението на автомобила, при условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство, заведено под № 1752 ЗМ-261/2020 г. В рамките на проведеното по него разследване С. Д. е бил привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Същото обвинение е предявено против подсъдимият и чрез обвинителния акт, въз основа на който и доказателствените материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, е образувано производството по настоящото НОХД № 522/2020 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия С.Д. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от негова страна; от съпоставката на самопризнанието със събраните писмени и гласни доказателствени материали по досъдебното производство – уведомително писмо (л.1); постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение (2); протоколи за разпит на свидетел (л.4-5); декларация за семейно, материално положение и имотно състояние (л.6); справка за съдимост (л.8-9); докладна записка на служители от АПЕ 51 и АПЕ 52 относно установен водач, управляващ МПС в срока за изтърпяване на ЗППАМ (л.10); справка/картон на водача от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, издадена на името на подс. С.Д. (л.11-14); акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 119498 от 28.05.2020 година, протокол за извършена проверка на лични вещи, ПС, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях (л.15-16); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП с № 20-0341-000037, издадена на 03.02.2020 година от Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР - Габрово (л.17); всички имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

Макар да е признал факта, че е управлявал автомобил в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена с издадената от Началника на РУ Севлиево Заповед № 20-0341-000037 от 03.02.2020 година и датата за нейното влизане в сила, в дадени от него обяснения при разглеждането на делото деецът е съобщил, че е  предприел това управление по обективни причини, които са наложили да го стори. Във връзка с описаните твърдения, сочещи за евентуално наличие на изключващи отговорността обстоятелства, по искане на подсъдимия и неговия защитник до 14.09.2020 година – адвокат Н. Иванов от Адвокатска колегия - Габрово, на съдебното следствие са допуснати до разпит двама свидетели, въз основа на чиито показания този защитник е счел, че Д. е действал при предвидените условия в чл. 13, ал. 1 от НК и че поради тях би следвало да бъде оправдан по предявеното му обвинение заради липсата на един от задължителните елементи (обществена опасност на изпълнителното деяние), включен в понятието за престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Тази теза не се споделя от представителя на РП - Габрово и от втория договорен защитник на дееца, които в своите пледоарии по същество са поискали след като бъде признат за виновен по това обвинение, на същият да се наложи друго, по-леко по вид от предвиденото наказание - „Пробация”, което са приели за годно да изпълни целите по чл. 36 от НК.

Подсъдимия С.Д. е осъзнавал, че свидетелството му за правоуправление е било иззето, както и че поради наложената му принудителна административна мярка не е имал право да управлява МПС. Доколкото това е така, а по делото не са установени опити от негова страна да потърси друг водач, който да управлява автомобила до град Габрово, извършените от същият действия трудно биха могли да бъдат извинени със съобщената уважителна причина, макар че изводите за истинността на изложените обяснения по отношение на нея и дадените показания във връзка с тях от разпитаната свидетелка А.Д., да се подкрепят от материалите в приложената на л. 28-40 от делото медицинска документация, изискани от МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД Габрово. Дори да се приеме, че такъв друг водач не е било възможно да се осигури и че опасенията за влошеното здравословно (но не до степен на животозастрашаващо) състояние на детето са били достатъчно сериозна причина, която е мотивирала Д. да извърши изпълнителното деяние, тези обстоятелства не биха могли да определят последното като осъществено при условията на крайна необходимост, защото той е предаден на съд не за управление на автомобил при транспортирането на детето от гр. Севлиево до гр. Габрово, а за такова, което е предприел по-късно – по време, в което (вече след немалък по продължителност престой в болницата на град Габрово) е тръгнал да се връща с МПС обратно за гр. Севлиево заедно със св. И.Х. и Й.Г.. Причината за това второ по ред управление е обяснена от Д. с твърдения (за съществуване на телефонен разговор, проведен по време на престоя в МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, при който свид. И.Х. е научил от своя съседка в гр. Севлиево, че здравословното състояние на баща му се е влошило), свързаните с които обстоятелства не могат да се считат за установени от събраните по делото доказателства. Тези твърдения се съдържат само в обясненията на Д. и показанията на свид. Х., които не намират никаква опора по отношение на тях в дадените показания на св. Д. и Г. пред съда. Нито една от двете не е описала причина с подобен характер, която да е била заявена от Х. и/или от подс. С.Д. преди те и св. Г. да отпътуват обратно за населеното място, от което са били пристигнали в гр. Габрово, въпреки факта, че всеки един от мъжете е могъл да им я съобщи, ако не заради семейното съжителство на Х. и Д., то най-малко поради това, че към този момент същите са били наясно, че последната със сигурност ще остане в болницата като придружител на сина си и че вследствие на тази причина няма да може да се прибере заедно с тях в гр. Севлиево. С оглед на изложеното и след като се отчетат близките приятелски отношения между двамата мъже, следва да се приеме, че като цяло показанията на свидетеля И.Х. не биха могли да се кредитират с безрезервно доверие. Поради възникналото съмнение относно истинността на описаните по-горе обстоятелства, останалите твърдения на Д. също не могат да се кредитират с доверие, още повече че изложените от него обяснения във връзка с намерението му да остави колата пред болницата, което не е могло да се осъществи поради невъзможност да се намери такси за обратния превоз до град Севлиево, се опровергават категорично от показанията на свид. Й.Г.. Дори и твърденията за лошото здравословно състояние, в което е изпаднал родителя на св. И.Х., да кореспондират на обективната действителност, свързаните с тях обстоятелства отново не могат да определят изпълнителното деяние на престъплението като осъществено при условията на чл. 13, ал. 1 от НК. Същите е възможно да се проявят преди всичко ако това деяние се е явявало обективно необходимо за предотвратяване на по-тежки (необратими) последици за живота или здравето на посоченото лице, които биха настъпили без него и които деецът не е можел да избегне по друг начин. Данните по делото не сочат за подобна хипотеза, и то не само поради липсата на доказателства за животозастрашаващо състояние на родителя, но и поради факта, че последиците от такова състояние е било възможно да се предотвратят именно по друг начин – чрез телефонно обаждане на Х. или съседката на баща му в град Севлиево със съобщение за него по ЕЕН 112, а не чрез „избрания” от Д. такъв. Той не може да се счита за удачен не само защото свързания с него опит за избягване на твърдяната опасност за живота и здравето на въпросното лице се е явявал престъпление – т.е. отрицателна предпоставка по чл. 13, ал. 2 от НК, която изключва крайната необходимост, но и защото не е бил ефективен (в сравнение с описания от съда) заради немалката отдалеченост на гр. Севлиево от областния център, в който Д. и останалите двама свидетели са пребивавали към този момент. Тя е обстоятелство, водещо до невъзможност за свовременно оказване на неотложна медицинска помощ, каквато безспорно би била необходима, ако влошилото се здравословно състояние на родителя действително е било налице.

Въз основа на горното съдът прие, че управлението на МПС с Рег. № ЕВ 66-33 ВК, предприето от болницата в гр. Габрово по посока на град Севлиево, по време на което Д. е бил спрян за проверка от служителите на ОД на МВР Габрово, не се характеризира с липса на обществена опасност, и то не само заради изложените до момента съображения, но и поради факта, че е било извършено от един крайно недисциплиниран водач, за който (предвид данните за множеството наложени наказания в това качество, които се съдържат в справката на л. 11-14 от ДП) се явява безспорно доказано, че упорито отказва да съобрази своето поведение с правилата и забраните, задължителни за спазване при упражняването на тази правно регламентирана дейност, при чието изпълнение е осъществено и самото престъпление. Извод с подобна насоченост се налага и от цялостния прочит на показанията, дадени от св. Й.Г., която е заявила, че той е управлявал автомобила въпреки нейното противопоставяне, извършено заради изземването на свидетелството му за правоуправление от органите на полицията. В подкрепа на този извод е и друга част от показанията на Г., защото описаното от последната идване на Д. и свид. Х. до нейната месторабота в град Севлиево и последвалото го пътуване на същата с МПС до болницата в областния център, в която детето вече се е намирало към този момент, не само опровергава обясненията на Д. и съобщеното от Д. и Х. във връзка с твърденията, че транспортирането на детето до нея е било  извършено в присъствието на четиримата, но и също води до едно невусмислено заключение именно за него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:

През тригодишния изпитателен срок по НОХД № 415/2012 г. на РС Севлиево подс. Д. е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което е бил осъден с Присъда № 82 от 16.12.2014 г. по НОХД № 307/2014 г. на същия съд. Наложеното ефективно наказание с нея е довело до ефективното изтърпяване на наказанието, определено и по първото дело. От данните, които са отразени в приложената справка за съдимост, се установява, че изпълнението на наказанието по това дело е приключило на 08.05.2015 година, а на определеното по НОХД № 307/3014 г. – на 20.11.2015 г., на която дата той е освободен от Затвора в гр. Ловеч.

Издадената присъда по НОХД № 307/2014 г. на РС – Севлиево и вида на наложеното чрез нея наказание са довели до невъзможност за настъпване на реабилитация по право във връзка с последиците, които са произтекли от осъжданията по всяко едно от двете дела. С оглед на изложеното и при липсата на данни за реабилитирането на Д. при предпоставките по чл. 87 от НК, се налага извод, че тези последици биха могли да бъдат заличени само въз основа на предвиденото с чл. 88а, ал. 1 от НК. За да настъпи реабилитация по този текст, e било необходимо през съответния (определен според указаното с чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК) петгодишен период, започнал да тече от датата за изтърпяване на наказанието по второто от делата и изтичащ на 20.11.2020 г., деецът да се е въздържал от извършване на нови умишлени престъпления от общ характер, за които да са предвидени наказания „Лишаване от свобода”. В рамките на този период (26.07.2017 г.) Д. е извършил престъпление с такива характеристики (по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК), за което е осъден с Определение № 45 от 13.09.2017 година, одобрило споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 306/2017 г. на Севлиевски районен съд. Безспорно е, че то се отнася за наказание „Пробация”, но същото не оказва влияние върху констатациите за липсата на настъпила реабилитация по смисъла на закона, тъй като предвиденото наказание за въпросното престъпение е било свързано именно с лишаване от свобода. Престъплението, за което е предаден на съд към момента, също съставлява такова, като то отново се явява извършено преди края на този период. Последното обстоятелство води не само до заключение, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил осъждан на наказание от вида, сочен в чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, но и че изпълнението на това, наложено по настоящото дело, не би могло да бъде отложено поради липсата на едно от задължителните условия за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Въз основа на възприетата по-горе за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. Д. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на изразеното самопризнание, но и на данните във всички описани доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Предприетото на 28.05. 2020 година управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства са установени безспорно както от писмените доказателства и самопризнанията на самия Д., така и от показанията на разпитаните свид. Т.Т. и С.Я., дадени пред разследващия орган по това производство. С оглед на изложеното следва да се приеме, че деецът е извършил престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, защото управлението е било осъществено в срока за изтърпяване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, наложена с посочената по-горе Заповед № 20-0341-000037, издадена на 03.02.2020 г. от Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР Габрово и влязла в законна сила на 26.03.2020 г. Той е бил с продължителност, която не е надвишавала „Осемнадесет месеца” и се е обуславяла от въпросите за неговата отговорност по повод на обстоятелствата (нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП), станали причина за налагане на същата мярка. Срокът е започнал да тече от момента за фактическото изземване (01.02.2020 г.) на самото свидетелство (чрез съставения за това нарушение акт № GA 173005), а справката на л. 11-14 от ДП не съдържа данни, които да сочат, че решилото тези въпроси наказателно постановление (№ 20-0341-000063 от 18.03.2020 г. на РУ Севлиево) е било влязло в законна сила не само преди инкриминираната дата, но и към датата за издаване на самата справка. Поради изложеното и съществувалото знание на дееца относно наличието на наложената принудителна административна мярка спрямо него, което е възникнало с личното връчване на процесната заповед, следва да се приеме, че подс. С.Д. очевидно е действал при пряк умисъл, тъй като е осъзнавал обществено-опасните последици от своето деяние и чрез последното е целял тяхното настъпване.

При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 19,40 часа на 28.05.2020 г., по улица ”Алеко Константинов” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 320” с Рег. № ЕВ 66-33 ВК в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена чрез Заповед № 20-0341-000037 от 03.02.2020 г. на Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР Габрово, връчена на 11.03.2020 г. и влязла в сила на 26.03.2020 г., подс. С.Е.Д. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат наложени за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете немалката продължителност на периода, изтекъл от последното осъществено (през месец юли 2017 година) престъпление и инкриминираната дата, през който подс. С.Д. не е извършвал други противообществени прояви; затрудненото материално положение, породено от липсата на друго притежавано от дееца имущество и получавани от него доходи въз основа на трудово възнаграждение; съдействието, оказано от същият на полицейските служители при извършената проверка след спирането на автомобила, чрез което е спомогнал за разкриване на обективната истина, в т.ч. и с оглед на лично съобщените данни за неговата самоличност и адрес; изразеното съжаление за предприетото управление на автомобила в рамките на проведеното съдебно производство, сочещо за проявено критично отношение към самото престъпление. При оценката на установените по делото факти съдът не отчете различни отегчаващи вината такива освен тези за: явно завишената степен на обществена опасност на подс. С.Д. в качеството на деец, извода за която се формира не само от двете конкретно посочени по-горе осъждания и двукратното му освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпления с квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, свързани с причиняване на леки телесни повреди по хулигански подбуди, но и от съществуването на осъждане за друго престъпление (по чл. 325, ал. 1 от НК, за каквото е осъден по НОХД № 625/2011 г. на РС - Севлиево), произтеклите от което последици (заради постановената присъда по НОХД № 415/2012 г.) също не са могли да бъдат заличени от настъпила реабилитация съобразно законовите изисквания както към датата за издаване на последната, така и към инкриминираната дата по настоящото дело; множеството НП, с които е бил санкциониран по административен ред за нарушения на разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управление на МПС, които и броя на останалите (общо пет) заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „Е” и б. „Д” от ЗДвП водят до недвусмислено заключение, че Д. безспорно се явява крайно недисциплиниран водач, който трайно и упорито отказва да съобрази своето поведение с правилата, задължителни за спазване при упражняване на тази правно регламентирана дейност, във връзка с която е извършено и самото изпълнително деяние на престъплението, за което е предаден на съд; краткия период от време – малко повече от 2 месеца, изминал между датата за управлението на автомобила и датите за изземване на свидетелството и издаване на процесната Заповед № 20-0341-000037 от 03.02.2020 г. на Началника на РУ Севлиево; както и наличието на съдебен акт (по НОХД № 306/2017 г. на Районен съд - Севлиево), чрез който същият е бил осъден за (извършено в срока за реабилитация) престъпление с правна квалификация, идентична на тази при това по настоящото дело.

След като извърши преценка на описаните обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината такива, които обуславят индивидуализиране на наказание под средния размер на най-тежкото по вид от посочените в нормата на чл. 343в, ал. 1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година и три месеца”, както и „Глоба”, ориентирана (при отчитане на данните за имущественото състояние на дееца и неговата трудова заетост към момента за постановяване на присъдата) към нейния среден размер, възлизащ на сумата от 500 лева. Независимо от изразения превес на тези обстоятелства, след като се съобрази с направеното от страна на дееца самопризнание и породените от него последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК предвид проведеното въз основа на същото съдебно следствие, намери, че при определяне на първото от двете наказания (заради императивния характер на чл. 373, ал. 2 от НПК) ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. С оглед на тези съображения и предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК, намали първото от тях с 1/3 част, налагайки на подс. С.Д. оставащата част от “Десет месеца лишаване от свобода”, както и „Глоба” в размер на сумата от 500 лева, която той да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Габрово, като прие, че единствено по този начин и чрез една така определена по отношение на нейната продължителност санкция от първия вид, е възможно да се създадат условия за ефективното постигане на всички цели, свързани с личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. Установените по делото факти не водят до наличие на изискуеми по закон предпоставки, необходими за определяне на различно наказание по вид, в т.ч. и под формата на поисканата от прокурора и защитата „Пробация”, още повече че вече налаганата такава по НОХД № 306 за 2017 г. на Районен съд - Севлиево очевидно не е могла да изиграе своята предупредителна и превъзпитаваща роля, след като Д. отново се явява предаден на съд по повод на същото престъпление, за което е бил осъден на нея.

 Заради липсата на предвидените от закона условия, които биха могли да позволят отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал.1 от НК и периода, изминал между инкриминираната дата и тази за приключване на изпълнението на последното изтърпявано от дееца наказание „Лишаване от свобода”, който се явява по-малък от съответния петгодишен срок, отразен в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗПС, съдът постанови определеното наказание в размер на “Една година лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. С.Д. ефективно при „Първоначален строг режим”, определен въз основа на предвиденото в същата разпоредба от този закон.

В своята пледоария по същество представителя на държавното обвинение е поискал на подс. Д. да бъде наложено и наказание, свързано с лишаването му от право да управлява МПС за посочен от него срок. За разлика от тези по чл. 343в, ал. 1 от НК, разпоредбата на чл. 343г от НК не причислява случаите на извършени престъпления с квалификация по чл. 343в, ал. 3 от НК към престъпленията, за които се предвижда подобно наказание, поради което липсват и основания за неговото задължително налагане по смисъла на закона И това е така, защото чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към текста на чл. 343в, ал. 1 от НК единствено от аспект на предвидените в него наказания, а не на обстоятелствата, спадащи към обективната страна на описаното в тази норма престъпление (управление на МПС в срока за изтърпяване на наказание, свързано с лишаване на дееца от възможност да упражнява посоченото право, извршено след като той вече е бил наказван преди това за същото деяние по административен ред), които са отчетени от законодателя като основание за налагане на такова наказание за тях.

По делото липсват данни за направени разноски в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

Поради характера на постановената по делото присъда подс.  С.Д. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист, последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева в полза на упоменатия орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…