Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Дряново, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 130 по описа за 2020 г.
на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба от Ч.И.А. ***, чрез пълномощник адв. Р.И., съдебен адрес ***, против Р.С.П.
***, се излага, че страните по делото работят в ***. Ищцата като ***, а
ответницата като трудотерапевт. На 30.09.2019 г. ответницата Р.П. изготвила
“докладна записка“ до Управителя на *** и до Директора на ***, в която описала,
че на 10.09.2019 г. ищцата не била на работното си място, въпреки че трябвало
да бъде на работа, а отишла на работа чак на 13.09.2019 г. На 27.09.2019 г.
отишла на работа в 7.00 ч. и си тръгнала с личен превоз към 9.30 ч., като
отсъствала и на 30.09.2019 г. Ищцата твърди, че това е донос, с който е
злепоставена пред работодателя си, пред
колектива, в който работи, и с който е уронено доброто ѝ име и
престиж. Ищцата разбрала за доноса от колегите си и след като говорила с
Управителя на Дома, ѝ било дадено копие от същия. Ищцата се ужасила, разтреперала и
буквално припаднала. Твърди, че е старателна в работата си,
обича я, и не е извършвала каквото и да е нарушение. Била настойник на повече
от 20 човека от дома и работата ѝ била свързана със защита на техните
права и интереси. Ищцата била поразена от факта, че в края на доноса
ответницата искала от работодателя да потърси сметка от ищцата и да я уведоми
за решението си. Тъй като написаното в “докладна записка“ било пълна лъжа,
ищцата на свой ред написала жалба до лицата, до които била адресирана
докладната. Във връзка с подадената от ищцата жалба, Управителят на дома
направил някакво проучване и отговорил писмено на ищцата, че не е нарушила
трудовата дисциплина. Освен това се посочвало, че не било част от служебните
задължения на Р.П. да отчита явяването или неявяването на работниците и
служителите, че била предупредена да не се занимава с подобни доноси, и че
докладната записка била с невярно съдържание, от което ищцата прави извод, че
действията на ответницата били умишлени с цел да накърни доброто ѝ име и
да я злепостави. От този донос ищцата получила силен стрес и около седмица не можела да
започне нормално работа. Не можела да спи, да се храни нормално и да е пълноценна в
семейството си. Ходела на работа притеснена, че
ответницата продължава да я следи, постоянно се озъртала и си мислела, че е под
наблюдение. Счита, че е нарушено конституционното ѝ право да не бъде
следена.
Направено
е искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 600 лева -
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто ѝ име,
злепоставяне пред работодателя и колектива, в който работела, стрес, душевни
болки и страдания, причинени от противоправното поведение на ответницата, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 30.09.2019 г. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуален представител адв. Н.С., е
депозирала отговор на исковата
молба, с който се твърди, ч предявеният
иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че след като ищцата е
навела твърдения, че с действията си ответницата я клеветяла и обиждала, което
сочело на престъпление от частен характер, то било недопустимо да се предявява
първо граждански иск за вреди, без да има влязла в сила присъда, с която
ответницата да е призната за виновна в извършването на такова престъпление.
На следващо място се излага, че няма забрана работник или служител да отправя
питания към работодателя си в писмена форма. В процесната Докладна записка, ответницата
посочила, че на определени дати ищцата и нейна колега са отсъствали от работа
през работно време, което отговаряло на истината, тъй като на тези дати ищцата
действително не била на работа. Част от тази информация ответницата възприела
лично, а друга част ѝ била предадена от колеги. Докладната записка била
адресирана до Управителя на ***, като бил зададен въпрос докога на хора, които
не спазват работното си време, ще се изплаща пълно възнаграждение и купон, с
молба да се обърне внимание на тези неща, като е заявила желание да бъде
уведомена за решенията по конкретния казус. Въпросният документ изобщо не бил
предназначен под каквато и да е било форма да засегне ищцата или когото и да е
било другиго, липсвала вина, поради което искът се явявал неоснователен и
недоказан.
На следващо място счита,
че с действията си ищцата допринесла
за настъпването на вредните последици. Записката била документ, въз основа на
който работодателят можел да извърши проверка, а не да го предоставя на когото
е да е било и за неясно какви цели. Не ставало ясно как точно и от кого е
разбрала за записката, на какво основание и от кого я е получила, както и при
спазването на какви правила й е даден достъп до този документ. Оспорва се и
размера на претендираното обезщетение, който бил силно завишен. Искането е
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения трудов
договор № 13/15.09.2016 г. се установява, че ищцата Ч.И.А. работи на длъжност “***“
в ***, сега *** в с. ***към ***.
С допълнително споразумение № 45/ 02.03.2017 г. към трудовия договор, работното
време е променено от 8 на 7 часа, считано от 01.01.2017 г.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от представения трудов договор № 5/01.08.1996 г. и допълнително споразумение
№ 125/27.04.2020 г. към него, че ответницата Р.С.П. работи на длъжност “трудотерапевт“ в *** в с.
***към ***, при пълно работно време - 8 часа.
На 30.09.2019 г. ответницата Р.С.П. изготвила
и депозирала “докладна записка“ до Управителя на *** и до Директора на ***. В докладната записка ответницата е задала въпрос защо хора, които
отсъстват от работа получават пълно възнаграждение и купон. Посочени
са дни, в които Г. А. – трудотерапевт не е била на работа. Относно ищцата,
ответницата е написала следното: “Другият, който не си спазва работното време е
Ч.А.. На 10.09.2019 г. е трябвало да бъде на работа. Тя дошла на 13.09.2019 г.
И на 27.09.2019 г. дойде на работа в 07,00 ч. и си тръгна с личен превоз към
09.30 ч. На 30.09.2019 г. също отсъства“. В заключение ответницата е изразила
желание да бъде уведомена от Управителя на *** за взетото
решение във връзка с изложеното в докладната записка.
От свидетелските показания се установява, че служителите в *** са
разбрали за докладната записка същия ден. Св. В.Д. била запозната със
съдържанието ѝ от ответницата, след което се обадила на ищцата и я
информирала за докладната записка и какво касае същата.
На 11.12.2019 г. ищцата депозирала жалба до Управителя на *** и до
Директора на ***, гр. Дряново, в която посочила, че е запозната
с изготвена от Р.П. докладна записка, в която били изложени неверни факти и
обстоятелства, целящи да уронят доброто име и престиж на ищцата, както и
евентуално да понесе дисциплинарна отговорност по КТ. Излага се още, че тъй
като до този момент няма решение по докладната записка и не са предприети мерки
“за преустановяване на подобни грозни и манипулатиени действия от страна на
работници, на които това не е част от служебните задължения“, ищцата възприела
това действие на ответницата, като „провокирано от някой от колектива, за да
бъдат „ударени“ някои от тях“, което още повече ѝ въздействало
стресиращо. Ищцата е посочила, че с жалбата цели да изясни има ли толериране,
или още по-лошо - подбуждане, от страна на управителя
на ***/директора на *** на подобни действия, насочени към уронване
доброто име на служители или не, с оглед отговорността за причинените ѝ
неимуществени щети.
На 09.01.2020 г. св. Г.М.,***, е отговорила писмено на жалбата на ищцата.
В отговора е посочено, че не е част от служебните задължения на Р.П. да отчита
явяването и неявяването на работа на другите служители и тя е предупредена да
не се занимава с подобни доноси. Написаното в докладната записка било с невярно
съдържание, още повече че самата П. от 02.09.2019 г. до 13.09.2019 г. вкл. е
била в платен годишен отпуск и не се е намирала на територията на институцията.
На следващо място е посочено, че съгласно трудовия договор на ищцата
продължителността на работното ѝ време е седем часа, а действително тя
работи по осем часа на ден, поради което би трябвало да почива три дни в
месеца, които дни се уговаряли с управителя на *** и
котролирали от него. След направена справка с присъствената форма, управителят
установил, че ищцата няма пълен работен месец, тъй като в периодите 02.09.2019
г. - 05.09.2019 г. и 10.09.2019 г. - 17.09.2019 г. е била в болнични, а от 18.09.2019 г. до 20.09.2019 г. в платен годишен
отпуск.
От представените: молба за отпуск вх. № 416/22.08.2019 г. и Заповед за отпуск
№ 258/23.08.2019 г., е видно, че за периода от 02.09.2019 г. до
13.09.2019 г. вкл. ответницата Р.П. е била в платен годишен отпуск.
От представените болнични листи № Е20182452121/02.09.2019 г. и № Е20182452135/10.09.2019 г. се
установява, че ищцата Ч.А. е била в отпуск поради болест за времето от 02.09.2019
г. до 05.09.2019 г. и от 10.09.2019 г. до 17.09.2019 г. През периода от 18.09.2019 г. до 20.09.2019 г. вкл. е била в
платен годишен отпуск, което се установява от представените молба за отпуск
вх. № 470/16.09.2019 г. и Заповед за отпуск № 273/16.09.2019 г.
От свидетелските
показания се установява, че на 13.09.2019 г., когато ищцата е е била в отпуск
поради болест, се е явила на работа за времето от 8,30 ч. до 14,30 ч. След уговорка и
разрешение от заместника на управителя на ***, като компенсация за явяването
си на работа на 13.09.2019 г., ищцата не е била на работа на 30.09.2019 г.
От показанията на
св. Г.М.,***, се установява, че макар
работното време на ищцата да е 7 часа, тя работи по 8 часа на ден, тъй като
транспортът, с който се извозват служителите от гр. Дряново до с. ***и обратно,
бил съобразен с работния им график, като нямало възможност да се организира
извънреден транспорт, с който ищцата да се прибере един час час по-рано. Отработените
от ищцата в повече часове през съответния месец се компенсирали, като тя ползвала
дни, в които не се явявала на работа, но ѝ се водели присъствени. Така
при месец с 22 работни дни, на ищцата се полагали 3 работни дни, които ползвала
през същия месец след уговорка с управителя на дома. За ползването на тези дни
не се издавала заповед от директора на ***. Св. Г.М. разрешавала на ищцата да
ползва тези дни, тъй като така ѝ било обяснено и устно наредено от бившия
директор на ***. Било ѝ обяснено още, че това се налага, тъй като ищцата
работела повече от 4 часа на ден с хора с психични разстройства. Макар другите
служители в дома, в това число и трудотерапевтите, също работели повече от 4
часа на ден с хора с психични разстройства, този принцип на компенсация се
прилагал единствено по отношение на ищцата, което водело до недоволство и
пораждало конфликти в колектива.
От показанията на св. Т.Д., служител в отдел “Човешки ресурси“ към ***,
гр. Дряново, се установява, че ищцата е на седемчасов работен ден, на основание
чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на
видовете работи, за които се установява намалено работно време, тъй
като работи с лица с психични разстройства.
При сключване на колективния трудов договор от 01.01.2017 г., бил приложен
списък на длъжностите, които имат право на намалено работно време. В
този списък били включени длъжността на ищцата – ***, както и длъжностите на
медицинския персонал – фелдшер, санитари и трудотерапевти, които пряко работят
с психично болни. Всички тези служители, освен ищцата, работели на смени по
график, при сумирано изчисляване на работното време, с
период на отчитане 6 месеца. Ищцата не била включена в тези графици, което се
установява и от приложения правилник за вътрешния трудов ред в ***, гр.
Дряново, в който в раздел VI,
Работно време, почивки, отпуски, в. т. 3 е посочено, че ***ът работи редовна
смяна, на 7-часов работен ден. Ако служителите, работещи по график, при сумирано изчисляване на работното време, надвишат продължителността
на смените си, им се заплащал извънреден труд. Свидетелката заявява, че между
ищцата и директора на ***, гр. Дряново имало устна уговорка, че вместо
уговорените в трудовия ѝ договор 7 часа, ще работи 8 часа на ден, като
отработените в повече часове ще компенсира с дни, в които няма да се явява на
работа, като тези дни ще се съгласуват и ползват с разрешение на управителя на ***. Св. Д.
отчитала явяването на работа на служителите в ***, като
попълвала типова /присъствена/ форма № 76. Съобразно уговорката, ако ищцата не била в болнични или отпуск през съответния месец,
ѝ се отчитал пълен присъствен работен месец при седемчасов работен ден, без
да се отразяват дните, които ползвала като компенсация и в които не се явявала
на работа. От показанията на св. Т.Д. става ясно, че няма издадена заповед на работодателя,
по силата на която положения от ищцата извънреден труд – по един час на ден, да
се компенсира с неявяване на работа в други дни. Не са наведени твърдения това
да е предвидено в КТД.
По делото е приложено заверено копие от таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа на служителите в *** за м.
септември 2019 /форма № 76/, в която е отразено, че ищцата е била 10 дни в
отпуск поради болест за времето от 02.09.2019 г. до
05.09.2019 г. вкл. и от 10.09.2019 г. до 17.09.2019 г. вкл. През периода от
18.09.2019 г. до 20.09.2019 г. вкл. е била в платен годишен отпуск общо 3 дни.
Отчетено е, че ищцата е била на работа на 09.09.2019 г., от 24.09.2019 г. до
27.09. 2019 г. вкл. и на 30.09.2019 г. или общо 6 работни дни, при 7 часов работен
ден.
От показанията на св. Г.М. и св. Т.Д. става ясно, че за всеки присъствен
ден на служителите в ***, с. ***се полагали купони за безплатна храна. За
дните, които ищцата ползвала като компенсация и не се явявала на работа, получавала купони за
безплатна храна, тъй като тези дни били отчитани като присъствени. Останалите
служители, дори и при положен извънреден труд, получавали купони само за реално
отработените присъствени дни.
От предоставената справка от ***, гр. Дряново, става ясно, че служителите
в *** с. ***получават безплатна храна на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване
на безплатна храна и/или добавки към нея, като работещи на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време и в
отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене. Редът и
начинът за предоставяне на безплатната храна се определят със Заповед на
Директора на ***, която не е представена по делото. За м. септември 2019 г. ищцата
Ч.И.А.,***, е получила безплатна храна за 6 работни дни в размер на 19,09 лв.
От показанията на св. Й.Д.,***, става ясно, че ищцата не е възприела
много добре изложеното в докладната записка. Станала мълчалива, затворена в
себе си и доста време не комуникирала с колегите си, но самата свидетелка
заявява, че ищцата не ѝ е споделяла нищо.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име
на ищцата, злепоставянето ѝ пред работодателя и колектива, стрес, душевни
болки и страдания, вследствие
на изнесени от ответницата неверни твърдения в
изготвената от нея докладна записка, депозирана на 30.09.2019 г. до Управителя на *** и до Директора на ***.
За да възникне
отговорността на едно лице по чл. 45 ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди е
необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: противоправно виновно
поведение от страна на ответника, настъпили неимуществени вреди и причинна
връзка между това поведение и настъпилите вреди.
От съдържанието на
исковата молба следва извода, че релевираното от ищцата непозволено увреждане,
се изразява в това, че в изготвена до работодателя докладна записка ответницата посочила, че
ищцата не спазвала работното си време, като не е била на работа на 10.09.2019 г.
и на 30.09.2019 г., а на 27.09.2019 г. дошла на работа в 07,00 ч. и си тръгнала
с личен превоз към 09,30 ч., което според ищцата било „пълна лъжа“. Ищцата
счита, че с действията си ответницата нарушила конституционнното ѝ право
да не бъде следена и „шпионирана“.
Противоправното поведение на ответницата се основава на нарушение на чл. 147 от НК, а именно състава на престъплението
"клевета". При клеветата деецът
разгласява позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, или му приписва извършването на престъпление.
Позорното обстоятелство трябва да е неистинско, лъжливо, да не е извършено от
оклеветения. То трябва да накърнява доброто име на лицето в обществото, да
компрометира честта и достойнството му, да го характеризират негативно, да уронва
авторитета му и оценката на околните за него. Ако изнесените обстоятелства са
верни, деянието не е противоправно, дори и фактите да са позорящи. От
субективна страна деянието трябва да бъде извършено умишлено. Деецът трябва да
съзнава неверността на разгласените обстоятелства и въпреки това да ги
разпространява. Разгласяването може да стане непосредствено, в присъствието на
лицето, както и чрез печата, по телефона, чрез писмо, чрез трето лице и др.
По делото безспорно се
установи, че на 30.09.2019 г. ответницата Р.С.П. е изготвила и депозирала “докладна записка“ до
Управителя на *** и до Директора на ***, гр. Дряново, в която е задала въпрос защо хора, които отсъстват от работа
получават пълно възнаграждение и купон. Цитирани са имената на две лица, едното от които е
ищцата, за която е посочено следното: “Другият, който не си спазва работното
време е Ч.А.. На 10.09.2019 г. е трябвало да бъде на работа. Тя дошла на
13.09.2019 г. И на 27.09.2019 г. дойде на работа в 07,00 ч. и си тръгна с личен
превоз към 09.30 ч. На 30.09.2019 г. също отсъства“. В заключение ответницата е
изразила желание да бъде уведомена от Управителя на *** за взетото решение във връзка с изложеното в докладната
записка.
В настоящия случай съдът
съобразявайки всички обстоятелства по делото намира, че с депозирането на “докладната записка“ ответницата е упражнила законните си права,
регламентирани в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на РБ да изразява
и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, като
е подала сигнал до прекия си ръководител и работодателя за констатирани от нея
нередности, а именно, че на служители, които отстъстват от работа им се изплаща
пълно трудово възнаграждение и купон за безплатна храна. Правото да се
изразява и разпространява мнение, да се търси, получава и разпространява
информация, не е абсолютно. Същото е ограничено в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ, които не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на правата
и доброто име на другиго, както и от чл. 57, ал. 2 от КРБ, който не
допуска злоупотреба с права, както и упражняването им, ако накърняват права или
законни интереси на другия.
В този смисъл, съдът намира, че със зададения въпрос “Защо хора, които отсъстват от работа получават
пълно възнаграждение и купон?“ ответницата, като служител в ***, се е възползвала от правото си да изрази свободно мнението си, като изиска от
работодателя информация, касаеща конкретни факти, които са били от значение за
служителите в ***. Зададеният въпрос не
представлява злоупотреба с права, доколкото
по делото се установи, че на ищцата действително са изплащани трудово възнаграждение и купони за безплатна
храна за дни, в които не е била на работа, но са отчитани като присъствени,
като компенсация за положен от нея извънреден труд – по един час на ден.
Установи се още, че този принцип на компенсация се е прилагал само по отношение
на ищцата, без заповед на работодателя и без да е предвиден в КТД, а единствено
въз основа на устна уговорка с бившия управител на ***, гр. Дряново, което видно и показанията на св. М.
е създавало напрежение в трудовия колектив. Обстоятелството, че в подкрепа на
изразеното становище, ответницата е посочила конкретни дати, на които твърди,
че ищцата не е била на работа, по никакъв начин не обуславя извод за неправомерно предприета дейност от страна на
ответницата и в частност “шпиониране“ и “следене“ на колеги, доколкото страните
имат едно и също работно място - ***.
На следващо място от събраните
по делото доказателства не се установи неистинността на изложените в “докладната записка“ обстоятелства. Ответницата е
посочила, че на 10.09.2019 г. ищцата
“е трябвало да бъде на работа“. Установи
се, че на 10.09.2019 г. ищцата
действително не е била на работа, като това е бил първият ден, в който е ползвала отпуск поради болест
за времето от 10.09.2019 г. до 17.09.2019 г. В случая дори не се твърди, че
ищцата не е била на работа, а че е трябвало да бъде. На 13.09.2019 г. ищцата
действително се е явила на работа. По делото не се събраха доказателства, че на
27.09.2019 г. ищцата е дошла на работа в 07,00 ч. и си е тръгнала към 09.30 ч. На последно място, макар че в таблицата за отчитане явяването и неявяването на
работа на служителите в *** за м. септември 2019 г., на 30.09.2019 г. е отчетен
присъствен 7 часов работен ден на ищцата, по делото категорично се установи, че
на тази дата ищцата не е била на работа.
Поради изложеното съдът счита,
че с депозираната докладна записка и отразеното в нея ответницата не е осъществила от обективна и субективна противоправно деяние, в частност престъплението
"клевета" и да е разгласила позорни, неистински обстоятелства за ищцата, които да
накърнят доброто ѝ име и да
компрометират честта и достойнството ѝ. Ответницата се е възползвала от правото
си да изрази мнение и да сигнализира работодателя си за нарушение, като в
подкрепа на това е посочила и конкретни факти, които не съдържат невярна
информация. Макар, както беше посочено и по-горе, по делото да не се събраха
доказателства за това, че на 27.09.2019 г. ищцата е дошла на работа в 07,00 ч.
и си е тръгнала към 09.30 ч., от свидетелските показания се установява, че на ищцата,
както и на другите служители в ***,
които са настойници на поставените под пълно запрещение потребители на дома, се
налага да отсъстват от дома в работно време, във връзка с изпълнението на
настойническите си задължения.
Дори и да се приеме, че горното
обстоятелство не е истина, за да е налице пълният
фактически състав на деликта, следва да бъдат установени конкретните
неимуществени вреди, което в случая не беше сторено. По делото липсват
доказателства в следствие на докладната записка ищцата да е получила силен стрес, да не е могла да започне нормално
работа, да спи, да се храни нормално и да е пълноценна в семейството си. Свидетелските
показания в тази насока са, че е ищцата е била мълчалива, затворена в себе си и доста време не комуникирала с колегите
си, но не ѝ е споделила нищо с никого.
Не се събраха и доказателства
за твърденията на ищцата, че ходела на работа притеснена, че ответницата продължава
да я следи, постоянно се озъртала и си мислела, че е под наблюдение, още
повече, както беше посочено и по-горе, действията на ответницата не могат да
бъдат квалифицирани като “шпиониране“ и
“следене“ на колеги.
Поради
изложеното съдът счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответника, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
При този изход на
делото ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., което видно от представените договори за правна защита и съдействие от
02.07.2020 г. и 19.08.2020 г. е изплатено изцяло в брой на два пъти. Не следва
да се присъжда сумата от 40 лв. – внесен от ответницата депозит за призоваване
на двама свидетели, доколкото същите не са претендирали възнаграждение за
явяването си в съда, такова не е изплащано от внесения депозит и ответницата
може да депозира молба за връщане на сумата.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Ч.И.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Р.И.,
съдебен адрес ***, против Р.С.П. ***, съдебен адресат адв. Н.С.,***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име
на ищцата, злепоставянето ѝ пред работодателя и колектива, стрес, душевни
болки и страдания, вследствие
на изнесени от ответницата неверни твърдения в
изготвената от нея докладна записка, депозирана на 30.09.2019 г. до Управителя на *** и до Директора на ***, ведно със законната лихва от
датата на деликта 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ч.И.А., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.П. ***, съдебен адресат адв. Н.С.,***, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: