Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от
мл. съдия Илчева въззивно гражданско дело № 4294 по описа за 2017 г. по описа
на СГС и взе предвид следното:
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца Е.Н.Б., срещу решение № 2829/09.01.2017 г. на СРС, 70 състав, по гр. д. № 29479/2015 г., с което са
отхвърлени предявените от
него искове срещу „О.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
за признаване на незаконно уволнението, извършено с акт за прекратяване на
трудов договор на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „търговски директор“, за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 33 785,82 лева за
периода от 02.04.2015 г. до 02.10.2015 г., по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал.
1, т. 1 НСОРЗ сумата 17 500 лева като неоснователни.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че договорът
за възлагане на управление е типичен такъв. Навежда доводи, че не е съставяна
нова бизнес програма, не са формулирани бизнес задачи с конкретни икономически
показатели и не са били представени доказателства за реално заплащане на
възнаграждения и бонуси, чието изплащане е предвидено при изпълнение на
поставените търговски цели. Счита, че показанията на св. Г.са разгледани
едностранчиво и без извършване на задълбочен анализ, както и че неправилна е
преценката относно показанията на св. П., който е установил, че бонусите за
ръководния персонал са били фиксирани. Излага съображения, че всички плащания
за бонуси са на база на една и съща оферта. Излага твърдения, че решението
касателно сключването на нов договор за управление, е взето от орган с изтекъл
мандат. Твърди, че цели не са му поставяни и претенцията му е по повод
уговорено възнаграждение с постоянен характер. Според въззивника
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като съдът не е допуснал оспорване по чл. 193 ГПК на представената
имейл кореспонденция, въпреки че ищецът е завил, че ще се ползва от документите.
Счита, че е извършено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с
доклада по делото, тъй като съдът е дал неточни указания относно подлежащи на
доказване и твърдени от ищеца отрицателни факти.
Въззиваемата
страна, „О.“ АД, в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата. Излага съображения, че
оспореното решение е правилно
и обосновано. Твърди, че наличието на бизнес програма и определянето на
гаранция е неотносимо към преценката за законосъобразността на уволнението,
както и че гаранцията не е част от задължителното съдържание на договора за
управление. Счита, че договорът за управление е валидно сключен и по него е
налице изпълнение от датата на сключването му. Навежда доводи, че заплащането
на бонус касае само вътрешните отношения между ръководството и дружеството.
Според въззиваемия броят на членовете на Съвета на директорите е неотносим към
законността на уволнението. Излага съображения, че получаването на бонуси
зависи от постигане на определените цели, а за процесния период такива не са
определяни. Претендираните суми не представлявали допълнително възнаграждение с
постоянен характер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
Първоинстанционният съд се е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и при условията на евентуалност е направено
възражение за прихващане с изплатената сума по чл. 220, ал. 1 КТ с
обезщетението по чл. 225 КТ.
По делото е безспО. установено, че страните са
били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал
длъжността "търговски
директор" в ответното дружество. Представен е безсрочен трудов договор №
LC_160/06.06.2013 г. между „О.“ АД и Е.Н.Б., регламентиращ правата и
задълженията на страните. Уговореното основно месено трудово възнаграждение се
определя в размер на 5 669,28 лева, като се предвижда и допълнително
възнаграждение за продължителна работа по 0,6 % за всяка година трудов стаж.
Представено
е и допълнително споразумение № LC_203/05.01.2015 г. за промяна на трудовото
възнаграждение на въззивника на 5 686,26 лева, считано от 01.01.2015 г.
По делото е представена
длъжностна характеристика за длъжността, връчена на ищеца
на 07.06.2013 г.
С
предизвестие от 01.04.2015 г., връчено на
въззивника на 01.04.2015 г., последният
бива предизвестен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено в
шестдесетдневен срок на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Трудовият
договор е бил прекратен с акт за прекратяване на трудов договор № 137/01.04.2015
г. на изпълнителния директор Л.К.Ф., считано от 02.04.2015 г., на основание чл.
328, ал. 2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 01.04.2015 г. Не е спО., че на последния
е връчено и предизвестие за прекратяване от същата дата.
По
делото е било представено заверено копие от трудова книжка на ищеца, на която
последна страница е вписано процесното прекратяване на договора. Представено е
и заверено копие на трудова книжка от „Р.Х.****“ ЕООД, в което ищецът е заемал
длъжността „експерт бизнес развитие“ в периода 06.04.2015 г. – 24.04.2015 г. с
възнаграждение в размер 2 600 лева месечно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно чл. 269 ГПК
решението е валидно и допустимо. Жалбата срещу него е подадена в срок и от легитимирана
страна. Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно постановено,
при преценка доводите по въззивната жалба.
На първо място, съдът
изцяло споделя извода на СРС, че основанието по чл. 328, ал. 2 KT, намира
приложение по отношение на всички служители, чиито длъжности са ръководни, при
сключването на договор за управление на предприятието.
Фактическият състав на посочената правна
норма, чието спазване единствено подлежи на съдебен контрол, обхваща заемане на
ръководна длъжност от служителя и сключване на договор за управление с
новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като
правото на уволнение се упражнява от последния и може да бъде валидно извършено в рамките на 9 месеца от сключването на
договора за управление. Законът е посочил краен срок, в който може да се
използва основанието за прекратяването на договорите на ръководния персонал.
Целта на законодателя е да даде възможност на новия управляващ предприятието да
сформира свой екип за изпълнение на задълженията си по договора за управление.
В § 1, т. 3 от ДР на КТ е изяснено понятието "ръководство на предприятието". В
него са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в
поделенията на предприятието. С това легално определение законодателят е
посочил кръга от служители, от които зависи управлението и постигането на
производствени резултати в предприятието. В съдебната практика и в правната
теория се е наложило разбирането, че "други лица" по смисъла на
изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др.
обособени звена.
От длъжностната характеристика за длъжността
"търговски директор" е видно, че заемащият я
„управлява цялостната търговска политика на О. и създадената търговска структура“,
назначава, управлява и освобождава служители в екипа си, т. е. изпълнява ръководни функции. Длъжността може
да се причисли към длъжностите, включени в
понятието "ръководство на предприятието" - има непосредствено
значение за осъществяване дейността на дружеството и организацията на трудовия процес.
Правото на уволнение по чл.
328, ал. 2 КТ не
е свързано с личността на лицето, на което е
възложено управлението, а със съдържанието на договора за управление. Поради
това и свободата за подбор на новите ръководни служители в предприятието е
обусловена не от промяна на лицето, на което е възложено управлението, а от
обективния факт - сключен ли е нов договор за управление.
Трайната съдебна практика приема, че когато се дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, няма
значение въпросът за деловите и професионални качества на служителите, които могат да
бъдат уволнени на това основание. Изхожда се от идеята да се даде възможност на
лицата, на които е възложено управлението на предприятието, свободно да
подберат своя екип от ръководни специалисти. Правото на преценка на
управляващите не е ограничено с някакви законови рамки и следователно не
подлежи на съдебен контрол.
При постановяване на решението съдът е съобразил установената практика, според която договор за възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се задължава да извършва това управление. Този договор по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователни доводите, че сключеният договор за управление не носи белезите на типичен такъв. Въззивният съд споделя становището, че не е иманентна черта на този договор поемането от страна на довереника на задължение за постигане на определен стопански резултат - това е възможен, но не задължителен елемент от съглашението между страните, относим към неговата действителност.
Спазена е предпоставката за упражняване на правото за прекратяване в деветмесечния
срок след сключването на договора за управление от новия генерален директор.
Деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързан само от едно условие -
сключване на договор за управление. Когато този факт е налице, срокът започва
да тече от датата на сключване на договора. Без правно значение са предходни
фактически обстоятелства, вкл. че преди това е сключен друг договор за
управление с друго лице. Дори със същото лице да е сключен повтО. нов договор
за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от
сключването на последния договор. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е обезпечаване възможността на
работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно изпълнение на определена
бизнес програма, които са свързани с динамиката на пазара. В съответствие с
тази променливост на икономическите фактори, предприятието може да сключва
поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е
предвидена възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи
ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието.
В практиката на ВКС се
приема, че наличието на нова
бизнеспрограма е условие за упражняване правото по чл.
328, ал. 2 КТ. При сключване на нов по
време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова,
което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да
е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е
всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а въз основа
на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да
предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати,
като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговО.ст. С оглед
изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип,
поради което му се предоставят правата по чл.
328, ал. 2 КТ. Бизнес-задачата с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде
поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за
управление, стига да е налице връзка между тях. Неоснователни са възраженията
на въззивника за неразработването на бизнес програма и неформулирането на
бизнес задачи с конкретни икономически показатели. В договора за управление от
16.03.2015 г. е залегнало изпълнение на приетия от СД бизнес план, както и
постигне на одобрените търговски цели за всяка година от изпълнението му,
подробно разработени в Приложение 1 към договора (съответстващо на Приложение 1
към протокол с решения на СД от неприсъствено заседание от 09.03.2015 г.),
което съдържа и механизмът на изчисление на възнаграждението на изпълнителния
директор.
Наведеният
довод за определяне на гаранция по договора за управление е
неотносимо към спора за законността на уволнението на ищеца.
От допълнителното
заключение на ССчЕ се установи, че е начислявано и изплащано възнаграждение на
изпълнителния директор Л.К.Ф. в размер, определен в сключения договор за
управление от 16.03.2015 г. и от датата на сключването му. Според вещото лице
не са изплащани бонуси на изпълнителния директор, но според договора за
управление само изплащането на бонуси е обвързано от изпълнение на поставените
цели, но не и месечното възнаграждение.
Съдът правилно е преценил
свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели въз основа на
тяхната вътрешна логичност, безпротиворечивост и връзката им с останалите
събрани доказателства. Показанията на св. П. не са непосредствени, свидетелят
не е договарял параметрите на трудовия договор на ищеца и разсъжденията му са
относно принципни практики за формирането на възнагражденията на служителите в
дружеството, но не и относно това на въззивника конкретно. Свидетелката Гетова,
от друга страна, описва детайлно процеса на формиране и изплащане на
възнагражденията на ръководния персонал в дружеството, като заявява, е бонусите
са се изплащали на база на постигнати резултати и не са трайна част от
заплатата.
В офертата, подписана от
изпълнителния директор Л.К., е посочено месечното възнаграждение в размер на
5 000 лева, както са предвидени и бонуси в определени размери, които обаче
са обвързани с постигане на месечни и годишни цели.
Неоснователно е
възражението
на въззивника, че съветът на
директорите бил нелигитимен, тъй като мандатът му бил изтекъл към датата на протокола
от 09.03.2015 г., в резултат на което взел незаконосъобразни решения за сключване
на нов договор за управление. След изтичане на мандата на членовете на съвета
на директорите, същите не стават автоматично нелигитимни - в
противен случай дружеството би останало без управителен орган и
представителство и без възможност да свика ОС за избиране на управителни
органи. Съдът приема, че независимо от
това, дали мандатът на членовете на съвета на директорите
е изтекъл или не, за тяхното освобождаване е необходимо изрично решение на общото
събрание. Освобождаването на член на съвета не може да се предполага. Съгласно законовите разпоредби съветите
могат да приемат решения, ако присъстват най-малко половината от членовете им, лично или представлявани от друг член на съвета,
като решенията се вземат с обикновено мнозинство освен ако в устава е
предвидено друго. Поради това настоящият състав намира, че дори съставът на
управителният орган да е бил от четири лица, то решението, взето от трима от
тях, не би било нелегитимно, тъй като представлява мнозинство от състава на
управителния орган. От справка в ТР е видно, че към датата на вземане на
решението – 09.03.2015 г. – съставът на съвета на директорите се е състоял
именно от трите лица, подписали съставения протокол.
По отношение на имейл
кореспонденцията и възраженията на въззивника, че е следвало да бъде допуснато
оспорване на представените документи, следва да се отбележи, че въззивникът е следвало да поиска
назначаването на експертиза в първоинстанционното производство, тъй като негова
е била доказателствената тежест да установи обстоятелството, свързано с
принадлежността на изплатените му бонуси към постоянната част на
възнаграждението му. Допускането на експертиза служебно от съда би се оказало в противоречие с ограниченията на
служебното начало в гражданския процес и би нарушило принципа за равенство на
страните в процеса, поради което настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение във връзка с
представената имейл кореспонденция.
Поради изложеното, съдът
приема, че всички предпоставки предвидени в чл. 328, ал. 2 КТ, за прекратяване
на процесния договор с ищеца, са реализирани. Оспореното решение е
законосъобразно постановено, при съблюдаване изискванията на материалния закон
и следва да бъде потвърдено изцяло.
Правото на служителя да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност произтича от
признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. Доколкото
прекратяването на договора няма да бъде отменено, съдът приема, че и вторият
обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен.
Предпоставките за присъждане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ са: отмяна на уволнението, работа по безсрочно трудово
правоотношение и оставане без работа вследствие уволнението за период от 6
месеца. Обезщетението обхваща претърпените имуществени вреди, съизмерими с
неполучено трудово възнаграждение за този период. Като съобрази доказателствата
по делото и направените по - горе изводи, настоящият състав намира, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска.
Жалбата
е неоснователна и по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1,
т. 1 НСОРЗ за заплащане на годишен бонус за 2014 г., годишен бонус за 2015 г.,
съразмерно на периода януари – март 2015 г. и тримесечен бонус за същия период.
Не е налице твърдяното нарушение на процесуалните
правила във връзка с доклада по делото. Ищецът не доказва сключването на писмен
годишен договор за бонус пакет и целеполагане, съгласно предварителната оферта.
Свидетелите П. и Г.не установяват какви цели са били поставени на ищеца за 2014
г. и 2015 г. с оглед получаването на бонуси. Свидетелите сочат, че такива цели
се поставят от изпълнителния директор в писмен вид. Представената от ищеца
имейл кореспонденция сочи на отчет едностранно от него на постигнати цели за
част от исковия период (няколко месеца от 2014 г.), но не доказва, че такива
именно цели са му били поставяни от работодателя. Липсват доказателства за
изходящи от последния поставяни цели на ищеца за 2014 г. и 2015 г., с оглед
определяне на годишен и тримесечен бонус. След като на ищеца не са били поставяни цели, то на същия не се дължи
заплащането на бонуси, размерът на които зависи от постигането на заложени
цели. Възнаграждения, които се определят от критерий, различен от отработено време,
не са с постоянен характер и не следва да се определят като постоянна част от
работната заплата. Освен това тези възнаграждения не отговарят и на другото
изискване в НСОРЗ за такива с постоянен характер, поради което правилно
районният съд е определил претендираните от ищеца суми като такива с
непостоянен характер, за които не е била доказана една от предпоставките за
възникването им, а именно изпълнение на поставени цели.
Тъй като крайните изводи на
настоящия състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следа да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски се
дължат на въззиваемата страна, която е направила и искане за присъждането им.
Но не са представени никакви доказателства за сторени разноски във въззивното
производство, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2829/09.01.2017 г. на СРС, 70 състав, по гр. д. № 29479/2015 г., с което са
отхвърлени като
неоснователни предявените от Е.Н.Б. искове срещу „О.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
за признаване на незаконно уволнението, извършено с акт за прекратяване на
трудов договор на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „търговски директор“, за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 33 785,82 лева за
периода от 02.04.2015 г. до 02.10.2015 г. и по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13,
ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата 17 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.