Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.03.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА Д. и като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 109 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по постъпила жалба от
"Ром Азия Груп" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. "Църковна независимост" № 16, представлявано
от управителя Ж.-А.А., чрез пълномощника адв. С.Ж.,
против Решение към митнически декларации (МД) с MRN (111 броя) рег.№ 32-43713/08.02.2022
г. на директора на ТД "Митница Варна", с което е отказано приемането
на митническата стойност на декларираните стоки по 111 (сто и единадесет) броя
митнически декларации, регистрирани на МП „Варна Запад“, съобразно Таблица 2 от
решението; определена е нова митническа стойност на същите стоки съгласно
Таблица 3 от решението и са коригирани митническите декларации съобразно
определената нова митническа стойност на стоките; установени са публични
вземания за досъбиране м общ размер на 1 220 803,43 лв. мито и
14 802,72 лв. за ДДС.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществени процесуални
нарушения, изразени в липса на мотиви относно причините за неприемане
декларираната стойност на стоките в процесните митнически декларации и
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Сочи се, че изложените
от административния орган мотиви всъщност не обосновават наличието на съмнения
относно достоверността на митническата стойност на стоките, декларирани от
жалбоподателя. Наред с това се твърди, че в решението са изложени противоречиви
мотиви, според които от една страна внесените от жалбоподателя стоки не са
описани по начин, който да позволява издирването на сходни такива стоки, а от
друга се твърди, че съмненията относно декларираната стойност са формирани на
база средностатистически цени на сходни стоки, и въпреки това е прието, че са
неприложими методите за определяне на митническата стойност въз основа на
сходни стоки, като обаче при приложения от административния орган метод отново
се говори за използвани сходни стоки. В депозирани писмени бележки (л. 107-109)
пълномощника на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата като излага допълнителни
аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Процесуалният представител на
ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка и
допълнителни писмени доказателства, включително и такива служебно изискани от
съда. Моли за отхвърляне на жалбата, като подробни доводи излага в писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията
на евентуалност преви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя.
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по
същество, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че в
периода 02.07.2019 г. - 28.11.2019 г. „Ром Азия Груп“ ЕООД гр. Русе е извършило
внос от Република Китай на стоки по 111 (сто и единадесет) митнически
декларации, посочени в оспореното решение и приети като доказателства по
делото. При оформяне на митническите декларации е използван методът на
договорната стойност по чл. 70 от Регламент 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент (ЕС) № 952/2013) за поставяне на стоките под митнически режим „допускане
за свободно обращение“ (митнически режим код 40) и „едновременно допускане за
свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на
освобождаване от ДДС доставка до друга държава членка“ (митнически режим код
42).
Извършена била повторна проверка на
основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ на изброените в решението 111 броя
митнически декларации. Констатациите от проверката са отразени в Доклад №
BG004000/1/8/22.10.2021 година (л. 38-49 от преписката към делото). От
съдържанието на доклада се установява, че проверката е извършена въз основа на
заповед за възлагане № ЗТД-4000-258/32-259677/12.08.2021 г. на Директора на ТД
Митница Русе като целта на проверката е
установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при
прилагане на режими 40 „Едновременно допускане на стоки за свободно обращение и
освобождаване за потребление“ и 42 „Едновременно допускане за свободно
обращение и вътрешно потребление на стоки, които а обект на освободена от ДДС
доставка до друга държава членка“. Предмет на проверка е била дейността на
дружеството за периода 01.10.2018 г. – 31.07.2021 г. В хода на проверката с
искане рег.№ 32-263878/17.08.2021 г. (л. 1ф от син класьор) от дружеството са
изискани счетоводни справки, търговска и друг документация, писмени разяснения.
Жалбоподателят е представил справка за платените и подлежащите на плащане суми
към доставчици за проверявания период.
От проверяващите бил направен извод,
че независимо от предоставените документи, извършените съпоставки и счетоводни
проверки, са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред
митническите органи от оспорващото дружество в периода на проверката, което
било достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по
реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, в резултат на което е прието, че
следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
Първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл. 6/8 от МД, което не позволява прилагане на метода за
идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б"
от Регламент (ЕС) № 952/2013 е приет за неприложим поради липса на изчерпателна
информация за изделията, както на тези, подлежащи на остойностяване, така и на други
стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, §
2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е приет за неприложим поради липса
на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия
на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и
сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е приет за неприложим поради липсата на база данни за
разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за
допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и
общи разходи. Приложен е последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, като е определена нова митническа стойност на стоките общо в размер
на 13 555 073,41 лв. и съобразно нея е изчислен нов размер на митото
и на ДДС.
В Доклада е описан начинът на
изчисляване на новата митническа стойност. От наличната база данни в Системата
за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи (МИС-ІІІА), определената от проверяващите митническа стойност се
основава на стойност на сходни стоки, максимално близки по функционални
характеристики, които не са с абсолютно същото описание и не са допуснати за
свободно обращение в абсолютно същото време с процесните стоки. От МИС – ІІІА са
определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, като е
използвана най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Към
доклада липсват приложени доказателства, съобразно данните от които
декларираните цени на стоките са приети за необичайно ниски, нито тези,
послужили за определяне на новата митническа облагаема стойност. По искане на
съда от Митница Русе са представени служебни справки от МИС –ІІІА за внос на
сходни стоки, които са използвани за определяне на митническата стойност в
процесното решение на директора на Митница Варна по повод извършваната проверка
на основание чл. 84а от ЗМ на „Ром Азия Груп“ ЕООД (438 броя листи в черен
класьор към делото). Справките съдържат данни за извършен внос на стоки с
конкретни тарифни кодове за периода 2019 г. с декларирана митническа стойност и
съответно изчислена единична цена.
Оспорващото дружество е запознато с
констатациите, отразени в доклада, на 08.10.2021 година (л. 48 от преписката). В
срока по чл. 84ж, ал. 1 от ЗМ жалбоподателят не е депозирал възражение, срещу
тези констатации.
С писмо с рег.№ 32-364241 от 16.11.2021
година (л. 30-35 от преписката), представляващо съобщение по чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, оспорващото дружество е било уведомено за мотивите,
с които ще бъде издаден неблагоприятен за него акт, като е предоставена
възможност в срок от 30 дни от получаване на уведомлението, дружеството да
представи своето становище по изложените в уведомителното писмо мотиви.
Последвало е издаване на процесното
Решение № 32-43417/08.02.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница
Варна, с което е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност и е
определена нова митническа стойност на 277 броя стоки, декларирани в процесните
111 митнически декларации с MRN, подробно изброени в оспорваното решение, като
са коригирани посочените митнически декларации в тази им част (относно
митническата стойност на 277-те стоки). Установени са и публични задължения за
досъбиране, както следва: за мито (А00) -1 220 803,43 лв. и за ДДС (В00)
– 14 802,72 лв. Оспорващото дружество е задължено да заплати в 10-дневен
срок от получаване на решението горепосочените суми ведно с дължимите лихви.
По делото, по искане на оспорващото
дружество, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено (л. 58-72). Според
заключението на вещото лице покупката на процесните 277 стоки по процесните 111
броя МД е осчетоводена по съответните сметки и партиди на доставчици с
счетоводството на дружеството. Вещото лице е отразило подробно всяка от
митническите декларации и съответстващата й фактура, която е коректно
осчетоводена в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Посочени са и
съответно заплатените по всяка от фактурите суми, както и неплатените, но
подлежащи на плащане суми. Общата стойност на фактурите е
4 513 866,19 лв., като 1 035 808,00 лв. са платени към
контрагентите, а все още неразплатени са 3 434 156,89 лв. По всички митнически декларации е платено
дължимото мито, съобразно декларираната в митническата декларация митническа
стойност на стоките, която съответства на посочената в съответните фактури.
В съдебно заседание на 25.10.2022 г.
процесуалният представител на ответника е заявил, че оспорва заключението на
вещото лице без да сочи конкретни възражения срещу установените от експертизата
обстоятелства.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, която по същество не се оспорва от страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в кръга на Обжалваният акт е издаден от директор на
Териториална дирекция "Митница Варна" към Агенция
"Митници", който притежава качеството "митнически орган" по
смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Към датата на издаване на обжалваното решение – 06.10.2021 г., същият спада към
митническата администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да
прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ
изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на
териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оспореното решение се извършва промяна на
обстоятелства в митническата декларация във връзка с последваща
проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател, поради
което актът е издаден от материално и териториално компетентен административен
орган.
Решението е валидно, издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ
подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и
в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална
система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни
митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15
юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Митническия
кодекс на Съюза (МКС), митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато митническата стойност не може
да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на
методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
систематично следващото правило в установената поредност.
Независимо, че при митническото
остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС,
разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да
отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането
на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52
Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение,
то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да
са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да
е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140
от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г.,
C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за
изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от
регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл.
8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е
предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от
Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение.
В процесния случай настоящият съдебен
състав намира, че това изискване не е спазено при уведомяването на оспорващото
дружество-вносител, тъй като то по никакъв начин не е било запознато от
митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства за
определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни
стоки. Действително, от оспорващото дружество са изискани допълнителни
документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са
посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност, като това е видно от изпратеното до дружеството искане за
предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на
справки (л. 1ф от син класьор). Едва в Доклада от проверката, и след това в
изпратеното до жалбоподателя уведомително писмо по чл. 22, § 6, първа алинея от
МКС, се съдържа позоваване на Решение по дело С-291/15 на Европейския съд,
което е тълкувано в смисъл, че разликата в декларираната цена и
средностатистическата митническа стойност е достатъчно основание, за да бъдат
обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да
се оспорва автентичността на представената търговска фактура. В същото време,
както в доклада, така и в решението на ответника, се посочва само, че от
събраната от дружеството информация – счетоводна и търговска, е видно, че в
близо двугодишен период от доставката на стоките не е извършено окончателно
разплащане по фактурите за доставка и именно това е причина в проверяващия екип
да възникнат съмнения, че декларираната митническа стойност на стоките е
действително платената цена, с която стоките са въведени на територията на
Европейския съюз. Твърди се, че независимо от представените документи и
извършените съпоставки и счетоводни проверки са налице необичайно ниски цени на
стоките, декларирани пред митническите органи от жалбоподателя и това според
административния орган с позоваване на Решение по дело С-291/15 на Европейския
съд е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да бъде оспорвана
автентичността на представените документи.
Съгласно т. 36 от цитираното от
митническите органи Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС "Все
пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред
нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното
производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични
методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези
съмнения.".
Именно това са и релевантните факти, които следва да бъдат
установени и доказани от ответника в настоящото производство.
Настоящия съд намира, че в случая
изискването за надлежно мотивиране не е спазено при уведомяването на вносителя.
Същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по
чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Действително на оспорващият е
връчен посоченият по-горе Доклад, от него са изискани допълнителни документи,
обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са
посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност. Такива документи и информация не са посочени в отправеното до
дружеството писмо, липсват цитирани в Доклада, не са част от приложеният към
последния, а и като цяло не са и част нито от административната преписка, нито
са представени в хода на съдебния процес.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност.
В случая не може да се приеме, че митническите
органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента
за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните
стоки. В решението на Директора на ТД "Митница Варна", а и в
останалите документи по преписката, липсват мотиви за това как е преценено, че
внесените от жалбоподателя стоки, предмет на оспорваното решение, са с
необичайно ниски цени. Липсва посочване със средностатистическия размер на
покупните цени на какви точно внесени сходни стоки е извършено сравнение, за да
се изведе извод за необичайно занижаване на декларираната митническа стойност
на процесните стоки.
По делото всъщност липсват годни
доказателствени средства, които да установят така възприетите от
административния орган стойности, а и посочените относими факти.
Това означава, че не е доказано и да
са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от
регламентираните вторични методи.
Отделно от това, в случая
митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда
на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за
определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани
в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия
орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими
митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74,
§ 3 Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което съдът намира, че е налице и
допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на
вещото лице се установява, че цената на процесните стоки съответства на
договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането
на тази договорена цена (пълно или частично). От митническите органи не са
събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена,
точно обратното, според митническите органи жалбоподателят е заплатил много
по-ниска цена от декларираната митническа стойност, поради твърде дългото
забавяне в плащането по фактурите. Това всъщност означава, че според
митническия орган жалбоподателя е декларирал стоките по по-високи цени от
реално заплатените и не декларираната стойност би била необичайно ниска, а
заплатената такава, ако се приеме, че само извършените до момента плащания формират
цената на внесените стоки.
На следващо място, дори и да се
приеме, че в конкретния случай митническата стойност на процесните стоки,
внесени от жалбоподателя, следва да се определи по реда на чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, то отново е налице необоснованост на оспорвания
административен акт. В решението си, директорът на ТД „Митница Варна“ посочва
за всяка от 277-те стоки по 111-те митнически декларации, митническата стойност
е определена на база стойността на внесена друга стока (посочена като сходна)
по друга митническа декларация. Според отразеното в оспорваното решение от МИС
– ІІІА са определени стоки, които отговарят на изискванията на чл. 141, § 3 от
Регламент (ЕС) 201/2447, като е използвана на-ниската стойност от наличните
идентични и сходни стоки. По искане на съда от трета, неучастваща в
производството страна – ТД „Митница Русе“, са представени справки от МИС – ІІІА
за внос на сходни стоки, които са използвани за определяне на митническата
стойност в оспорваното решение (439 листа в черен класьор към делото). Тези
справки съдържат данни за вноса на стоки с определен тарифен код, внесени
цялата през 2019 г. Липсват обаче конкретни аргументи по отношение на всяка
стока, измежду кои сравнени митнически стойности на идентични или на сходни
стоки е избрана конкретната митническа декларация, чиято митническа стойност е ползвана
за определяне на митническата стойност на конкретна стока измежду 277-те
декларирани от жалбоподателя. Наличието на данни за внос на определени стоки –
идентични или сходни, само по себе си не е аргумент за определяне на конкретна
нова митническа стойност на стоките по процесните 111 митнически декларации.
Административният орган е длъжен да обоснове избора си на конкретна стойност не
само бланкетно с цитирането на определени правни норми и декларативно с
посочване, че са ползвани данни от информационната система на митниците, а
следва да дефинира и по какви конкретни критерии е диференцирал онази част от
наличните в информационната система данни, които са относими за конкретния
случай, в частност за конкретната стока, чиято митническа стойност ще бъде
определена от административния орган. Липсата на подобни аргументи, обосновава
единствено извод, че в настоящия случай новите митнически стойности на
процесните стоки са определени само въз основа на една случайно избрана
митническа декларация за идентична или сходна стока, а не чрез извършено
някакво сравнение между множество данни.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, директорът на ТД "Митница Варна" към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски,
платими от ответника. Направени са разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 958,50 лв. – възнаграждение за вещо лице и 6 000 лева – заплатено
по фактура (л. 9-15) възнаграждение за един адвокат. Съдът намира своевременно
направеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като размерът му
е многократно под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при материален интерес над 1 000 000
лв., какъвто е настоящия случай. Така ответникът и по-конкретно Агенция
Митници, която е юридическото лице, в чиято структура се намира ответния
административен орган, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в общ размер на 7 008,50 лева.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на "Ром Азия Груп" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. "Църковна независимост" № 16,
представлявано от управителя Ж.-А.А., Решение към
митнически декларации (МД) с MRN (111 броя) рег.№ 32-43713/08.02.2022 г. на
директора на ТД "Митница Варна".
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на "Ром Азия Груп" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. "Църковна независимост" № 16, представлявано
от управителя Ж.-А.А., сумата от 7008,50 лева (седем хиляди и осем лева и петдесет
стотинки) разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Русенски
административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: