РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1867
гр.
Пловдив, 05 ноември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА ЧКАНД № 2534 по описа
на съда 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, частната жалба и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН.
2. Образувано е по частна жалба на С.З.С.
против протоколно определение от 23.07.2020 г., постановено по АНД № 4092/2019
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив /ПРС/, с което е оставена без уважение
молба за възстановяване срока за обжалване на Решение № 2176/25.11.2019 г.,
постановено по АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС.
Поддържа
се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска
неговата отмяна и възстановяване срока за обжалване на решението на ПРС.
Възражения
са изложени във връзка с нарушеното право на защита на С., поради непризоваване
на неговия защитник адв. Р.И., както и относно липсата на правилна преценка от
страна на съда на доказателствата, представени в подкрепа на твърдението за
пропускане на срока поради уважителни причини.
ІІ. За допустимостта
на частната жалба:
3. Жалбата е подадена в
законоустановения за това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес
от оспорването му и срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от
АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за
правото:
4. За да остави молбата за
възстановяване на срока за обжалване на Решение № 2176/25.11.2019 г. по АНД №
4092/2019 г. по описа на ПРС, ХХIV н.с., районният съд е приел следното от фактическа и
правна страна:
На
25.11.2019 г. ПРС е постановил Решение № 2176 по АНД № 4092/2019 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-004263 от 04.06.2019 г. на М.В.М.–
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което
на С.З.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
От
разписките по делото е установено, че копие от решението е връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя С.С., а именно адв. Р.И. на 27.11.2019
г., на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив е връчена разписката на
29.11.2019 г. Съответно от тези дати е прието, че следва да се счита, че е
започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на решението на съда.
Установено
е, че по отношение на жалбоподателя С.С. този срок е следвало да изтече на
11.12.2019 г., като по отношение на съдебното решение в срок до тази дата не е
постъпила жалба. Такава е постъпила на 19.12.2019 г., като към касационната
жалба е било приложено копие от протокол от „АйТи сервиз“ ЕООД, в който
протокол се сочи, че на 09.12.2019 г. е приета компютърна конфигурация за
ремонт, като след извършване на диагностика е установено наличието на
заразяване с вирус тип „Троянски кон“, като същият е кодирал файловете на
твърдия диск и ги е повредил до степен унищожаване. Сочи се невъзможност на
съхраняване на файловете от твърдия диск, поради преинсталиране на
операционната система на компютърната конфигурация, като същата е издадена на
12.12.2019 г.
Подадена
е молба за възстановяване на пропуснатия срок, която молба е подадена заедно с
касационната жалба, като молбата за възстановяване на срока е била подписана от
адв. Д., който в последствие също е упълномощен за участие по делото.
Констатирано е от ПРС, че по делото е проведено съдебно заседание на 16.06.2020
г. пред Административен съд – Пловдив, по което се е явил адв. А.Д.. С
определение от 06.07.2020 г. по КАНД № 445/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив делото е прекратено и е изпратено на ПРС за взимане отношение по
искането за възстановяване на срока от жалбата.
При
тази фактическа обстановка ПРС е констатирал, че действително компютърна
конфигурация на адв. Р.И. е била представена за ремонт в срока на подаване на
жалбата, като е установено, че същата е отремонтирана на 12.12.2019 г. В този
смисъл е прието, че действително е имало пречка за работа с тази компютърна
система, но не са приложени каквито и да било доказателства за това, че именно
тази компютърна система е била ползвана от адв. Р.И. в неговата адвокатска
кантора, като такива твърдения са налични само в молбата. От приложения
протокол е установено, че приетата компютърна конфигурация е негова
собственост, но не е отбелязано същият да е направил изявление, че тази
компютърна конфигурация е ползвана от него в адвокатската кантора. При това
положение и ПРС е достигнал до извод, че не могат да бъдат приети за абсолютно
доказани обстоятелствата, сочени в молбата за възстановяване на срока на
обжалване, поради което е счетено, че липсва основание за неговото възстановяване.
5. Така постановеното определение е
правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от НПК, субсидиарно приложима по силата на
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, определен от закона, може да бъде
възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини. В ал. 2 на чл. 186
от НПК е предвидено, че молбата за възстановяване на срока се подава до съда в
седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за
пропускане на срока.
Законът
регламентира, че едновременно с подаването на молбата за възстановяване на
срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат (чл. 186, ал. 3 от НПК). И най-сетне, съгласно чл. 186, ал. 6 от НПК, възстановяване на срока от
съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.
6. Цитираните до тук нормативни
разпоредби налагат да се приеме, че правото да се иска възстановяване на
пропуснат срок за извършване на процесуално действие възниква и може да бъде
упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки (обуславящи и
процесуалната допустимост на искането),
като чрез решаване на въпроса за възстановяването на срока в открито съдебно
заседание, законодателят е предоставил възможност на страните да установят твърденията си относно наличието или липсата
на уважителни причини за пропускането на този срок, с всички допустими по НПК
доказателствени средства.
В
случая единствените доказателства представени от молителят са Протокол от
12.12.2019 г., издаден от „АйТи Сервиз“ ЕООД, ведно със снимка на екрана, на
която се твърди, че се виждат съхранените във флаш паметта файлове, криптирани
от вируса (л. 4-5 от КАНД № 445/2020 г. по описа на Административен съд
– Пловдив).
Във въпросния протокол е посочено, че на 09.12.2019 г. е приета компютърна
конфигурация, собственост на Р.И., като след извършена диагностика е
установено, че операционната система е заразена с вирус тип „Троянски кон“,
който е кодирал файловете на твърдия диск и ги е повредил до степен на унищожаване.
Посочва се също така, че констатираните проблеми са преодолими чрез пълно
форматиране на твърдия диск и преинсталирането на операционната система, но е
невъзможно съхраняването на файловете от твърдия диск. След извършения ремонт,
компютърната конфигурация е издадена на 12.12.2019 г.
При
тези данни, правилно районният съд е приел, че липсват доказателства въпросната
компютърна система да е използвана от адв. Р.И. в адвокатската му кантора, а и
изобщо да е използвана от него за дейността му като адвокат. Впрочем, по делото
липсват каквито и да било доказателства за собствеността на тази компютърна
конфигурация, доколкото процесният Протокол от 12.12.2019 г., издаден от „АйТи
Сервиз“ ЕООД, не може да удостовери това обстоятелство.
7. Същественото в случая обаче е, че процесуалният
представител на С.С. не е положил дължимата грижа, за да не пропусне срока за
обжалване на Решение № 2176/25.00.2019 г. постановено по АНД № 4092 по описа за
2019 г. на Районен съд – Пловдив. Самият срок за обжалване, каза се, е изтекъл
на 11.12.2019 г., а компютърната конфигурация е предадена за ремонт на 09.12.2019
г. От 09.12.2019 г. до 11.12.2019 г. включително, адвокат И. е имал
възможността и е бил длъжен да провери документите на хартиен носител,
съхранявани от него (в
класьори, както изрично е посочено в самата молба за възстановяване на срока) по силата на чл. 47 от Закона за
адвокатурата (според
който адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази книжата по
делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от
приключването им), за да
защити интересите на своите клиенти.
Обстоятелството,
че не е сторил това, не може да бъде оправдано с повреда на процесния компютър,
още повече, че срокът за обжалване е започнал да тече още на 28.11.2019 г.,
т.е. 11 дни преди операционната система на въпросния компютър да се зарази с
вирус тип „Троянски кон“.
Казано
с други думи, повредата на процесния компютър не може да бъде квалифицирана
като уважителна причина или особено непредвидено обстоятелство, наличието на
което би обосновало възстановяване на пропуснатия срок за обжалване.
8. Не се констатират в случая и
твърдените съществени нарушения на
съдопроизводствените правила допуснати от ПРС досежно призоваването на процесуалния
представител на С.. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че страни в
административнонаказателното производството по аргумент от чл. 61, ал. 1 от ЗАНН са нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал.
2 от ЗАНН, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното
постановление или електронния фиш, т.е. процесуалният представител на
нарушителя (защитникът) не е страна в административнонаказателното производство
за разлика от наказателния процес. В настоящия случай, именно страните в
административнонаказателното производство са страни и в производството по чл.
186 от НПК.
При
това положение и доколкото за насроченото съдебно заседание на 23.07.2020 г.
жалбоподателят С.З.С. е бил редовно призован (на 14.07.2020 г., което се установява
от приложената по АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС на л. 85 призовка, получена
лично от него), настоящият
съдебен състав намира за правилна преценката на районния съд, че не са били
налице процесуални пречки за даване ход на делото.
9. И най-сетне, за пълнота следва да се
проследи едновременно осъществяваната правна защита по отношение на
жалбоподателя С.С. от двама адвокати, а именно от адв. Р.И. и адв. А.Д..
9.1. Така, производството по АНД №
4092/2019 г. по описа на ПРС е стартирало по повод подадена жалба от С., чрез
адв. Д.и посочен съдебен адрес ***. Към жалбата са приложени Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, видно от които адв. Д.е надлежно упълномощен
да осъществява процесуално представителство пред съда, сектор „Пътна полиция“
при съответната ОД на МВР, местните и държавни органи и публични учреждения,
като завежда и води делата до окончателното им свършване пред всички инстанции,
вкл. да признава исканията на противната страна, да се отказва от исканията и
т.н. (л.
7 от АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС).
На този адрес и чрез адв. Д.е бил призован жалбоподателят за първото съдебно
заседание, на което се е явил друг процесуален представител, а именно адв. Р.И.,
който съответно е представил Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно по конкретното АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС (л.
15 от АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС). Тук е мястото
да се посочи, че адресите на адв. И. и адв. Д.съвпадат с посочения в жалбата
съдебен адрес и до приключване на производството пред ПРС от страна на
жалбоподателя липсва изрично изявление, че оттегля дадените пълномощия на адв. Д.,
както и за промяна на съдебния адрес. Съобщението за поставеното съдебно
решение е изпратено на същия този адрес и е получено лично от адв. И. на
27.11.2019 г. (л.
81 от АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС).
9.2. Срещу постановеното от ПРС решение на
19.12.2019 г. е входирана касационна жалба, подадена от С.С., чрез адв. А.Д.
със същия съдебен адрес. Тази касационна жалба обаче е подписана от адв. Р.И..
Приложени са и договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно по
отношение на адв. И. (л. 3 и сл. от КАНД №
445/2020 г. по описа на ПАС). В тази връзка, районният съд е
оставил касационната жалба без движение до представяне на доказателства за
представителната власт на адв. Д..
Едновременно
с депозирането на касационната жалба е депозирана и молба за възстановяване на
пропуснат срок за обжалване от С.С. чрез адв. Р.И., като отново е посочен адрес
за призоваване ***(л. 9 от КАНД № 445/2020 г. по описа на
ПАС).
С
молба от 21.01.2020 г. адв. Р.И. е уточнил, че се касае за техническа грешка и
че той е процесуален представител на жалбоподателя С., като отново са
представени договорът и пълномощното, представени с касационната жалба (л. 13-14 от КАНД №
455/2020 г. по описа на ПАС).
За
насрочените о.с.з. в ПАС призовките до касационния жалбоподател са изпращани на
посочения в жалба съдебен адрес ***,
и са връчвани на адв. Д.. Именно последният е осъществил процесуалното
представителство на С. по КАНД № 445/2020 г. по описа на ПАС в проведеното по
делото на 16.06.2020 г. съдебно заседание, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.06.2020 г. и пълномощно (л.
34 от КАНД № 455/2020 г. по описа на ПАС), т.е. до
постановяване на Определение № 1059/06.07.2020 г. по КАНД № 455/2020 г. по
описа на ПАС, процесуалното представителство на жалбоподателя е осъществявано
от адв. Д..
9.3. В производството по възстановяване на
срока за обжалване, развило се пред ПРС, както вече бе казано, С.С. е призован
лично, както и чрез адв. Д.на единствения известен на съда съдебен адрес. В
тази връзка и доколкото по делото са представени пълномощни, както по отношение
на адв. И., така и по отношение на адв. Д., правилно районният съд е приел, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
До
извод в обратната насока не води представеното на 30.07.2020 г. Уведомление от С.С.,
в което посочва, че оттегля пълномощното си от адв. А.Д. по АНД № 4092/2019 г.
по описа на ПРС и желае да бъде представляван единствено и само от адв. Р.И. като
моли всички документи по делото да бъдат изпращани на нов съдебен адрес,*** (л.
94 от АНД № 4092/2012 г. по описа на ПРС). Това е така,
защото уведомлението за оттегляне на пълномощното е депозирано по делото едва
след постановяване на оспореното в настоящото производство определение.
10. Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция определение на районния съд
е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито
на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в
сила.
11. Доколкото по подадената от С.С. касационна
жалба против Решение № 2176/25.11.2019 г., постановено по АНД № 4092/2019 г. по
описа на ПРС, към настоящия момент няма изрично произнасяне, същата следва да
се докладва на председателя на Административен съд – Пловдив за образуване на
отделно съдебно производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 23.07.2020 г.,
постановено по АНД № 4092/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.
ДА СЕ ДОКЛАДВА касационна жалба вх. №
83630/19.12.2019 г. по описа на ПРС, подадена от С.З.С. чрез адв. Р.И. против
Решение № 2176/25.11.2019 г., постановено по АНД № 4092/2019 г. по описа на ПРС,
на председателя на Административен съд – Пловдив за образуване на отделно
съдебно производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.