Решение по дело №6677/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 712
Дата: 12 февруари 2023 г. (в сила от 12 февруари 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110206677
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206677 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на С. Е. Х. от гр. София, чрез адв. Евг. Г. срещу
наказателно постановление (НП) №24/09.02.2022 г. на началника на 05
Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР),
с което на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет
лева) лв. за осъществено административно нарушение, с което е осъществен
състава на чл.99, ал.1 от ЗГР.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
порочен административен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и неговият
процесуален представител, който е депозирал писмено становище, с което
поддържа жалбата и претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира да бъде оставено в сила процесното НП, като е спазена цялостно
процедурата по ЗАНН и сроковете по чл.34 от ЗАНН, установено е, че Х.
виновно е нарушила чл.99, ал.1 от ЗГР. Прилага писмени бележки, които
поддържа и претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
1
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От съотносимите по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
На 21.01.2022 г., свидетелят Л. по време на СПО, заедно с други свои
колеги полицейски служители, посетил адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №25,
етаж 2, където установил жалбоподателката и други лица, които били 4-5
човека около 07 :00 часа и никой от тях нямал регистрация на адреса, на
който били установени. Адресът бил посетен във връзка с постъпили
оплаквания от живущи, че различни лица влизат и излизат от адреса. Не са
установили собственика на имота.
Изискани били лични документи и доколкото адресната регистрация е
упомената в личната карта, то на жалбоподателката е бил посочен друг адрес,
а не този, на който била установена.Били снети писмени обяснения от
жалбоподателката.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателката на 21.01.2022 г., за това, че на същата дата около 07:00 часа
в гр. София на ул. „Веслец“ №25, етаж 2, при извършена полицейска проверка
по СПО е установено, че лицето не се е адресно регистрирало с настоящ
адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №25, етаж 2 в законоустановения срок от 30
дни, което е с посочена правна квалификация чл.99, ал.1 от ЗГР.
Съставеният АУАН на 21.01.2022 г. е от Н. К. Л. ПИ при 05 РУ – СДВР, за
когото е представено удостоверение, че е назначен като ПИ със заповед на
директора на СДВР от 10.12.2015 г. в група „ТП“- Оборище на сектор
„Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към
момента. Жалбоподателката е посочила при връчване на акта като
възражение, че не знаела как да се регистрира.
Въз основа АУАН зам.началникът на 05 РУ – СДВР, който е оправомощен
със заповед №513з-1037/08.02.2022 г. от директора на СДВР да замества
началника на 05 РУ-СДВР за периода от 08.02.2022 г. до 11.02.2022 г.,
включително е издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: удостоверение, заповед, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля Л., дадени непосредствено пред
съда в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата, които
2
са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични
и непротиворечиви. По своята същност и насока гласните доказателства се
явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи
за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. Като следва да се посочи,
че писменото сведение, снето от жалбоподателката не се явява
доказателствено средство по смисъла на НПК, към които норми препраща за
неуредените случаи разпоредбата на чл.84 от ЗАНН.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния
четиринадесетдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява и основателна, поради
следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните
компетентни длъжностни лица, за което е налице и съответно
оправомощаване при спазване на изискванията за териториална и материална
компетентност.
АУАН съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е
издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
съдържа задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Но съдът констатира служебно, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати многобройни и съществени процесуални
нарушения.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби,
които са нарушени. Следва описанието на нарушението да е съответно на
3
неговата правна квалификация. Изхождайки от тези задължителни
изисквания се установи, че в съставения на жалбоподателката АУАН е
налице несъответствие между словесното описание на административното
нарушение и посочената му правна квалификация. Разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗГР, която се сочи като нарушена има следното съдържание: „Всяко лице е
длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.“ Но в акта е
описано като административно нарушение следното: „лицето не се е адресно
регистрирало…в законоустановения срок от 30 дни“, което не се припокрива
с посочената за нарушена правна норма на чл.99, ал.1 от ЗГР.
На следващо място този порок е пренесен и в издаденото НП. В същото като
административно нарушение е описано, че „лицето пребивава на адреса без да
е адресно регистрирано в законоустановения срок от 30 дни“, а като правна
квалификация отново се сочи разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР. Както и при
съставянето на акта, така и при издаване на процесното НП хипотезата на
чл.99, ал.1 от ЗГР не се припокрива от описаното словесно административно
нарушение.
Предвид което в акта и НП е налице разминаване между посочената
законова разпоредба, която е нарушена и словесното описание на
конкретното нарушение.
На следващо място и в хода на административнонаказателното
производство е налице процесуално нарушение, което е съществено по
смисъла на закона, тъй като води до нарушено право на защита на
подведеното под административнонаказателна отговорност лице, а именно:
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради следното:
От събраните и кредитирани в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства не се установи реализирането на предвиденото в
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР административно нарушение. На първо
място се установи от разпита на свидетеля Л. единично посещение на адреса,
на който е извършена полицейска проверка на жалбоподателката, а именно:
гр. София на ул. „Веслец“ №25, етаж 2 на 21.01.2022 г. около 07:00 часа. Не
се установи, че в рамките на 30 дни жалбоподателката е пребивавала и
живяла на този адрес, което да е установено в хода на поне две извършени
полицейски проверки с посочване на датите на същите, респективно по друг
начин, напр. от съседите на лицето да е заявено едно трайно установяване на
4
адрес за повече от 30 дни без да е заявило промяната на настоящия си адрес.
Поради което не се установи да е осъществено административно нарушение
от подведеното под административнонаказателна отговорност лице.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление
като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на основание чл.63,
ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни
последици.
С оглед крайния изход на производството се следват разноски на
жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
В случая жалбоподателката е упълномощила адвокат по делото, който е
изготвил жалбата и писмено становище по делото, без да се е явявал в
съдебни заседания. Предвид което следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: за изготвяне на въззивна жалба, без процесуално
представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. Поради което съдът прие, че
адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Г. в размер на 400 лв. се
явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателката
разноски в посочения размер по делото, независимо, че в случая се прави
възражение от въззиваемата страна за тяхната прекомерност, доколкото това
е минималното предвидено в наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24/09.02.2022 г. на началника на 05
РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с ЕИК
********* да заплати на С. Е. Х., с ЕГН **********, със с.а.: гр. София, бул.
„Ст. Стамболов“ №8, ет.2, ап.5 за разноски по делото, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.София на основанията предвидени в
5
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на СЕХ. от гр. София, чрез адв. Евг. Г. срещу
наказателно постановление (НП) №24/09.02.2022 г. на началника на 05
Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР),
с което на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет
лева) лв. за осъществено административно нарушение, с което е осъществен
състава на чл.99, ал.1 от ЗГР.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
порочен административен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и неговият
процесуален представител, който е депозирал писмено становище, с което
поддържа жалбата и претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира да бъде оставено в сила процесното НП, като е спазена цялостно
процедурата по ЗАНН и сроковете по чл.34 от ЗАНН, установено е, че Х.
виновно е нарушила чл.99, ал.1 от ЗГР. Прилага писмени бележки, които
поддържа и претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От съотносимите по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
На 21.01.2022 г., свидетелят Л. по време на СПО, заедно с други свои
колеги полицейски служители, посетил адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №25,
етаж 2, където установил жалбоподателката и други лица, които били 4-5
човека около 07 :00 часа и никой от тях нямал регистрация на адреса, на
който били установени. Адресът бил посетен във връзка с постъпили
оплаквания от живущи, че различни лица влизат и излизат от адреса. Не са
установили собственика на имота.
Изискани били лични документи и доколкото адресната регистрация е
упомената в личната карта, то на жалбоподателката е бил посочен друг адрес,
а не този, на който била установена.Били снети писмени обяснения от
жалбоподателката.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателката на 21.01.2022 г., за това, че на същата дата около 07:00 часа
в гр. София на ул. „Веслец“ №25, етаж 2, при извършена полицейска проверка
по СПО е установено, че лицето не се е адресно регистрирало с настоящ
адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №25, етаж 2 в законоустановения срок от 30
дни, което е с посочена правна квалификация чл.99, ал.1 от ЗГР.
Съставеният АУАН на 21.01.2022 г. е от НКЛ. ПИ при 05 РУ – СДВР, за
когото е представено удостоверение, че е назначен като ПИ със заповед на
директора на СДВР от 10.12.2015 г. в група „ТП“- Оборище на сектор
„Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към
1
момента. Жалбоподателката е посочила при връчване на акта като
възражение, че не знаела как да се регистрира.
Въз основа АУАН зам.началникът на 05 РУ – СДВР, който е оправомощен
със заповед №513з-1037/08.02.2022 г. от директора на СДВР да замества
началника на 05 РУ-СДВР за периода от 08.02.2022 г. до 11.02.2022 г.,
включително е издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: удостоверение, заповед, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля Л., дадени непосредствено пред
съда в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата, които
са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични
и непротиворечиви. По своята същност и насока гласните доказателства се
явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи
за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. Като следва да се посочи,
че писменото сведение, снето от жалбоподателката не се явява
доказателствено средство по смисъла на НПК, към които норми препраща за
неуредените случаи разпоредбата на чл.84 от ЗАНН.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния
четиринадесетдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява и основателна, поради
следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните
компетентни длъжностни лица, за което е налице и съответно
оправомощаване при спазване на изискванията за териториална и материална
компетентност.
АУАН съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е
издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
съдържа задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Но съдът констатира служебно, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати многобройни и съществени процесуални
нарушения.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението,
2
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби,
които са нарушени. Следва описанието на нарушението да е съответно на
неговата правна квалификация. Изхождайки от тези задължителни
изисквания се установи, че в съставения на жалбоподателката АУАН е
налице несъответствие между словесното описание на административното
нарушение и посочената му правна квалификация. Разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗГР, която се сочи като нарушена има следното съдържание: „Всяко лице е
длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.“ Но в акта е
описано като административно нарушение следното: „лицето не се е адресно
регистрирало…в законоустановения срок от 30 дни“, което не се припокрива
с посочената за нарушена правна норма на чл.99, ал.1 от ЗГР.
На следващо място този порок е пренесен и в издаденото НП. В същото като
административно нарушение е описано, че „лицето пребивава на адреса без да
е адресно регистрирано в законоустановения срок от 30 дни“, а като правна
квалификация отново се сочи разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР. Както и при
съставянето на акта, така и при издаване на процесното НП хипотезата на
чл.99, ал.1 от ЗГР не се припокрива от описаното словесно административно
нарушение.
Предвид което в акта и НП е налице разминаване между посочената
законова разпоредба, която е нарушена и словесното описание на
конкретното нарушение.
На следващо място и в хода на административнонаказателното
производство е налице процесуално нарушение, което е съществено по
смисъла на закона, тъй като води до нарушено право на защита на
подведеното под административнонаказателна отговорност лице, а именно:
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради следното:
От събраните и кредитирани в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства не се установи реализирането на предвиденото в
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР административно нарушение. На първо
място се установи от разпита на свидетеля Л. единично посещение на адреса,
на който е извършена полицейска проверка на жалбоподателката, а именно:
гр. София на ул. „Веслец“ №25, етаж 2 на 21.01.2022 г. около 07:00 часа. Не
се установи, че в рамките на 30 дни жалбоподателката е пребивавала и
живяла на този адрес, което да е установено в хода на поне две извършени
полицейски проверки с посочване на датите на същите, респективно по друг
начин, напр. от съседите на лицето да е заявено едно трайно установяване на
адрес за повече от 30 дни без да е заявило промяната на настоящия си адрес.
Поради което не се установи да е осъществено административно нарушение
от подведеното под административнонаказателна отговорност лице.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление
като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на основание чл.63,
ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни
последици.
3
С оглед крайния изход на производството се следват разноски на
жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
В случая жалбоподателката е упълномощила адвокат по делото, който е
изготвил жалбата и писмено становище по делото, без да се е явявал в
съдебни заседания. Предвид което следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: за изготвяне на въззивна жалба, без процесуално
представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. Поради което съдът прие, че
адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Г. в размер на 400 лв. се
явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателката
разноски в посочения размер по делото, независимо, че в случая се прави
възражение от въззиваемата страна за тяхната прекомерност, доколкото това
е минималното предвидено в наредбата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4