Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9
гр. Хасково, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 1280/2019г. по описа на Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба, подадена от Д.М.П. ***, против Заповед №
ДН-32-29/4/22.10.2019г. на Началника на Областен Отдел "Автомобилна
администрация" гр.Хасково, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от
Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание
"порицание".
В депозираната жалба
жалбоподателят сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради съществено
нарушение на административно-производствените правила, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и
в несъответствие с целта на закона. С тази заповед на жалбоподателя било
вменено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за
държавния служител, изразяващо се в това, че на 19.08.2019г. в гр.Хасково в
Областен отдел "Автомобилна администрация" гр.Хасково,
бул."Освобождение" п.к. 5 при изпълнение на служебните си задължения,
вменени с длъжностна характеристика, извършване на проверки в предприятията при
осъществяване на контролни функции на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", възложени със Закон за автомобилните превози при спазване
на Указанията за контролната и административно-наказателната дейност в
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", утвърдени със
Заповед № РД-08-19/14.11.2018г. от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" и извършена проверка на
предприятие за извършване на международен превоз на товари, притежаващо лиценз
на Общността с № 20561, старши инспектор Д.П. - ръководител на екип, изготвил
констативен протокол за извършената проверка с рег. № 30-19-32-791/20.08.2019г.
Според наказващия орган, в т. 8 от същия по отношение на водачите, описани в
същата точка, жалбоподателят не попълнил изискуемата информация, като не
извършил контрол на редовността на документите, чрез проверка на изискуеми
документи на водачите, което било нарушение на служебните му задължения,
посочени в чл. 23, т. 1, т. 2 и т. 3 от УКАД на ИААА. Неизпълнението на
служебните му задължения съставлявало дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2,
т. 1 от ЗДСл. Нарушението било установено на 27.09.2019г. при съпоставяне на
данните от извършената проверка, за която бил изготвен констативен протокол, и
справка от информационни системи на ИААА.
Според наказващия орган,
жалбоподателят извършил нарушението виновно, тъй като бил запознат с преките си
задължения, вменени му с "Длъжностна характеристика", описани в
раздел V, буква "А", т. 2 и буква "В", т. 6, както и всички
нормативни и вътрешнослужебни актове, което декларирал на дата 22.11.2017г.
Жалбоподателят твърди, че
при издаване на обжалваната заповед били допуснати многобройни нарушения на
производствените правила. Дисциплинарното наказание се налагало с писмена
заповед, в която задължително се посочвали: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В настоящия случай наказващият
орган не посочил доказателствата, въз основа на които то е установено, като се
задоволил единствено и само да посочи, че това нарушение е установено след
извършена проверка. Видно от същата обаче, не било взето под внимание
обстоятелството, че в резултат на проверката на фирмата превозвач били издадени
общо четири АУАН за констатирани нарушения на Закона за автомобилните превози,
като едновременно с това били дадени и необходимите предписания на
предприятието относно стриктното спазване на изискванията и разпоредбите на
Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, Наредба № 11
от 31.10.2002г. и Европейската спогодба AETR. Въпреки последното, наказващият
орган не прекратил образуваното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство,
а издал оспорваната заповед.
Друго съществено нарушение
дисциплинарно-наказващият орган допуснал, като не съобразил акта си с
разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Същият, при определяне на вида и размера
на наказанието, не взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Преповтарянето на
съдържанието на тази правна норма в обжалваната заповед не навеждало на извод,
че административният акт бил съобразен с нейната редакция.
При налагане на
наказанието не бил направен и анализ на цялостното поведение на служителя, на
характера и тежестта на нарушението. В този смисъл обжалваната заповед била немотивирана.
От деянието не били настъпили
вреди, жалбоподателят нямал налагани каквито и да било други дисциплинарни
наказания, нямал никакви нарушения на трудовата и служебна дисциплина.
Според жалбоподателя, допуснатите
съществени нарушения на административно-производствените правила били
достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. Общ принцип
при налагане на наказание било установяване на виновно поведение, свързано със служебни
задължения, които са нарушени. В случая при издаване на заповедта за налагане
на наказанието това не било установено от административния орган. Това водело
до незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на административния акт,
поради което същият следвало да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 АПК.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят моли съдът да отмени Заповед № ДН-32-29/4/22.10.2019г. на Началника
на Областен Отдел "Автомобилна администрация" гр.Хасково.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата,
представя писмена защита и моли за присъждане на направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - НАЧАЛНИК НА
ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" гр.Хасково, не изразява становище
по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Писмо изх.№ 11-04-4571/32/24.09.2019г., отправено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до
началниците на Областни отдели „Автомобилна администрация“ в гр.Пловдив,
гр.Хасково, гр.Разград, гр.Търговище и гр.Варна, е указано да се направи
подробен анализ на извършени тематични проверки на превозвачите, заявили и
получили турски разрешителни за/от трета страна, съгласно изискванията на чл.
26 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, като
в писмото са посочени конкретните констативни протоколи, които следва да бъдат анализирани.
С писмото са изискани подробни доклади за извършените анализи, съответно са
посочени документите, които следва да бъдат приложени. Сред цитираните
констативни протоколи е и Констативен протокол № 30-19-32-791/20.08.2019г. –
„Атина транс 2015“ ЕООД.
Посоченият констативен протокол е приобщен към
доказателствения материал по делото. Видно от същия е, че протоколът е съставен
на 19.08.2019г. от Д.П. – старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Хасково и В. М.– инспектор в същия отдел, във връзка с
извършена комплексна/тематична проверка за периода от 01.01.2019г. до
31.07.2019г. на „Атина Транс 2015“ ЕООД с.Капитан Андреево, по спазване
изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите
на ИА „АА“. В т. 8 от Приложение № 11 към констативния протокол в съответна
таблица са отбелязани имената на четирима водачи и датите им на раждане, като
не са попълнени колоните с отбелязване за „Дата на придобиване на категория
„С“, „УПГ № / от дата“, „Карта за квалификация № от дата“, а в колоната
„Сертификат на водача, ако не е гражданин на ЕС“ са отбелязани номера на
съставени актове за установяване на административни нарушения.
Със Заповед № РД-12-870/16.10.2019г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Х. А. С., във връзка с
провеждането на дисциплинарно производство срещу Д.М.П., е назначена комисия в
състав: председател – Б.Д. Б.– главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация“
гр.Хасково, и член – А.В.Т. – технически сътрудник в отдела, която комисия да
проведе изслушване на 16.10.2019г. на Д.П.. По този повод до същия е отправена
покана, връчена му лично срещу подпис на 14.10.2019г. да се яви за
изслушването.
Видно от Протокол № ДН-32-29/3/17.10.2019г. е, че същият е
съставен във връзка с проведеното на 16.10.2019г. в 17.00 часа изслушване на Д.М.П..
В протокола е отбелязано, че същият се е явил на посочените в поканата дата и
час, като изцяло е потвърдил твърденията, изложени в писмени обяснения,
заведени с рег.№ ДН-32-29/1 от 14.10.2019г. На протокола са положени подписи от
членовете на комисията: Б.Д. Б.и А.В.Т.. Така посочените писмени обяснения са
приобщени към доказателствения материал по делото, като в тях жалбоподателят е
посочил, че на 19.08.2019г. в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Хасково, в екип с инспектор В.М., са извършили комплексна
проверка на предприятие(товари) „Атина Транс 2015“ ЕООД в присъствието на
упълномощен представител на предприятието – В. К. А.. В хода на тази проверка
било констатирано, че превозвачът е допуснал до осъществяване на международен
превоз на товари четирима водача, граждани на Република Турция, без същите да
притежават сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни
лица. В обясненията се посочва, че за установените нарушения били съставени
четири броя акта за установяване на административно нарушение.
На 22.10.2019г. е издадена процесната Заповед № ДН-32-29/22.10.2019г.
от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Х. А. С., с която
на Д.М.П., на длъжност старши инспектор в Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр.Хасково към ИА „АА“, с ранг V-ти младши, на основание чл. 90,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител. В
заповедта е посочено, че на 19.08.2019г. в гр.Хасково в Областен отдел
"Автомобилна администрация" гр.Хасково, бул."Освобождение"
п.к. 5 при изпълнение на служебните си задължения, вменени с длъжностна
характеристика, извършване на проверки в предприятията при осъществяване на
контролни функции на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", възложени със Закон за автомобилните превози при спазване
на Указанията за контролната и административно-наказателната дейност в
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", утвърдени със
Заповед № РД-08-19/14.11.2018г. от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" и извършена проверка на
предприятие за извършване на международен превоз на товари, притежаващо лиценз
на Общността с № 20561, старши инспектор Д.П. - ръководител на екип, е изготвил
констативен протокол за извършената проверка с рег. № 30-19-32-791/20.08.2019г.
В т. 8 от същия по отношение на водачите, описани в същата точка, не попълнил
изискуемата информация, като не извършил контрол на редовността на документите,
чрез проверка на изискуеми документи на водачите - нарушение на служебните му
задължения, посочени в чл. 23, т. 1, т. 2 и т. 3 от УКАД на ИААА. Посочено е,
че нарушението е установено на 27.09.2019г. при съпоставяне на данните от
извършената проверка, за която бил изготвен констативен протокол, и справка от
информационни системи на ИААА. Посочва се също, че нарушението е извършено
виновно, тъй като служителят е запознат с преките си задължения, вменени му с
"Длъжностна характеристика", описани в раздел V, буква "А",
т. 2 и буква "В", т. 6, както и всички нормативни и вътрешнослужебни
актове, което декларирал на дата 22.11.2017г. Обсъдени са и дадените писмени
обяснения от жалбоподателя, като е посочено, че същите, ведно с дадените устни
обяснения, затвърждават установеното бездействие от страна Д.М.П..
При определяне на дисциплинарното наказание е посочено, че
са съобразени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, тежестта им
и цялостното поведение на служителя, видно от „годишна оценка за изпълнение на
годишния план за 2018г.“ Отразено е, че наказанието е съобразено с нарушенията
и последствията за администрацията и гражданите, произтекли от неизпълнение на
задълженията, описани по-горе, както и с формата на вината, установена по
недвусмислен начин като „непредпазливост“.
В заповедта е отразено, че същата е връчена на
24.10.2019г., което е удостоверено с подпис на жалбоподателя, като е налице и
отбелязване за съобщаване съдържанието на заповедта от техн.сътрудник Алида
Тенева.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Началника на ОО
„АА“ на 04.11.2019г., видно от поставения върху същата регистрационен номер.
По делото са представени цитираните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание Указания за контролната и
административно-наказателната дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Видно от чл. 23 от същите е, че при проверки в предприятия,
извършващи обществени превози на товари на територията на Република България, контролът
по редовността на документите се осъществява чрез: 1. Проверка на валидността
на свидетелствата за управление на МПС; 2. Проверка на картите за квалификация
на водачите; 3. Проверка на валидността на удостоверенията за психологическа
годност.
Видно от т. 2 на Заповед № РД-01-909/09.11.2017г. на
изп.директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е, че същият е
възложил на началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ към
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да налагат дисциплинарните наказания по
чл. 90, т. 1 – 3 от Закона за държавния служител, а именно: „забележка“,
„порицание“ и „отлагане на повишението в ранг с една година“ при спазване на
изискванията на Глава пета, раздел II „Дисциплинарна отговорност“ от Закона за държавния
служител – на държавните служители, назначени по реда на Закона за държавния
служител, от съответния областен отдел.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед №
ДН-32-29/22.10.2019г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Х. А. С., с която на Д.М.П. - старши инспектор в Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр.Хасково, на основание чл. 90,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за
дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител.
Обжалваната заповед е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, като
жалбата е подадена от адресата на акта - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 24.10.2019г., поради което
жалбата, подадена на 04.11.2019г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата е
наличието на правен интерес, който се извежда от засягането с административния
акт на защитими от закона субективни права на оспорващия. В случая е безспорно,
че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание засяга правата му
като държавен служител. Доколкото административният орган не е оттеглил
издадената заповед и тя съществува в правния мир, жалбоподателят е активно
легитимиран да претендира установяване на нейната незаконосъобразност. По
изложените съображения жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по следните съображения:
На първо място, съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е в писмена форма
и съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Нарушението е индивидуализирано, като са посочени конкретните
служебни задължения, чието неизпълнение е квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина. Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, както и императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения,
както и да събере и оцени посочените от него доказателства.
Заповедта съответства и на
разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му.
Съдът намира обаче за основателно
твърдението на жалбоподателя, че при налагане на процесното дисциплинарно
наказание е нарушено императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл.
Съгласно тази разпоредба,
при определяне на наказанието дисциплинарно-наказващият орган следва да
съобрази четири кумулативно дадени групи обстоятелства: 1. тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; 2. формата на вина на държавния служител; 3. обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния
служител. В случая обаче това изискване не е изпълнено, като в обжалваната заповед липсва изложение на
обстоятелствата, визирани в т. 1 и т. 4, а именно: липсват каквито и да било
мотиви, свързани с тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него
вредни последици за държавната служба и за гражданите, както и такива, свързани
с цялостното поведение на служителя.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от
ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения,
се наказва с предвидените в този закон наказания. В ал. 2 на същия текст е
посочено кои са дисциплинарните нарушения, а в чл. 90 са уточнени
дисциплинарните наказания. В случая с процесната заповед е ангажирана
дисциплинарната отговорност на Д.М.П. – старши инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Хасково, за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1
ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, изразило се в непопълване на
изискуемата информация в съставен във връзка с извършена проверка констативен
протокол, за което му е наложено дисциплинарно наказание "порицание".
По този повод следва да се
има предвид, че налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно и същото
следва да санкционира неправомерно служебно поведение, като осъществи целите на
личната и генерална превенция. Това наказание следва да бъде определено след извършен
прецизен, обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства, какъвто в
случая съдът намира, че не е сторен. В процесната заповед обстоятелствата,
визирани в чл. 91 ЗДСл, са описани напълно бланкетно, като е посочено, че са
съобразени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията,
тежестта им и цялостното поведение на служителя, а също и последствията за
администрацията и гражданите, без
обаче това практически да е сторено и да са изложени мотиви и съображения на дисциплинарно-наказващия
орган относно тези обстоятелства. В случая липсва каквато и да било конкретизация
на степента на значимост на нарушението и не са описани вредните последици от него.
Реално липсват каквито и да било данни за настъпили неблагоприятни последици от
поведението на служителя. Липсват доказателства и конкретно изложени в
заповедта факти и относно това в какво се изразяват „последствията за администрацията
и гражданите“.
В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че е недопустимо преценка по чл. 91 от ЗДСл да извършва съдът,
чието задължение е да осъществи контрол върху същата. В този смисъл съдът
приема, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, доколкото изложените по-горе доводи
водят до еднопосочен и категоричен извод за необоснованост на наложеното
дисциплинарно наказание, а в тази връзка и за незаконосъобразност на издадената
заповед за налагането му.
Ето защо, съдът намира, че Заповед № ДН-32-29/4/22.10.2019г. на Началника на
Областен Отдел "Автомобилна администрация" гр.Хасково за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на
жалбоподателя Д.М.П., следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски.
Съгласно представените доказателства за извършено плащане в брой на адвокатско
възнаграждение същите възлизат на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед
№ ДН-32-29/4/22.10.2019г. на Началника на Областен Отдел "Автомобилна
администрация" гр.Хасково, с която на основание чл. 90, ал.
1, т. 2 вр. чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 91, ал. 1 и чл. 92 ал.1 от ЗДСЛ на Д.М.П.
- старши инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр.Хасково
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с ранг V-ти младши, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на Д.М.П. с ЕГН : **********
***, направените деловодни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: