МОТИВИ
към Решение № 161
от 20.09.2019 г. на Районен съд – Харманли, постановено по НАХД № 368 по описа за
2019 година
Производството
е по реда на чл. 375 и сл.
от НПК.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 26.08.2019 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Харманли е внесено в съда предложение,
обвиняемият Д.Г.К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
за престъпление по чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 19.08.2019 г., около 16.45
часа, в землището на гр.Харманли, по Третокласен път № III-554,
в посока към град Харманли, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № Х 7684 ВМ, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 19-0271-000052 от 05.03.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, /връчена на 18.03.2019 г./ влязла в
законна сила на 01.04.2019 г.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, РП –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител, който да заяви становище
по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Д.Г.К., адв. Г.М. ***, заявява, че подзащитният му, признава изцяло
фактите и обстоятелствата изнесени в постановлението на РП-Харманли и се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Съжалява за случилото се и
иска съдът да и наложи наказание в „ глоба” минимален размер. В хода на
съдебните прения пледира за основателност на направеното от прокуратурата
предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а от НК
за престъпление по чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс и моли да бъде наложено административно
наказание на неговия подзащитен в минимален размер, като аргументира доводите
си в тази насока.
Подсъдимият Д.Г.К. с ЕГН **********, редовно призован,
се явява лично. Заявява пред съда, че разбира обвинението и че се признава за
виновен по него. В хода на съдебното следствие пред Районен съд – Харманли
заявява, че не се налага събирането на допълнителни доказателства относно
случилото се и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на ДП. В хода на
съдебните прения заявява позиция в лична
защита, че изложеното в обстоятелствената част на РП – Харманли отразява точно
всички факти и обстоятелства на деянието му, а при дадената му възможност за
последна дума моли съда за налагане на наказание в минимален размер, който е
предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.К. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, дърводелец в „Енерго ремонт“ - АД -
гр.Гълъбово, адрес за призоваване: град Харманли, обл.Хасково, ул.“Илинден“ №
17а, неосъждан (реабилитиран по
право по чл.86, ал.1, т.2 от НК) с ЕГН: **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. № 674, издадена от Районен съд – Харманли на 20.08.2019 г., подсъдимият Д.Г.К.
е осъждан за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, но е реабилитиран по право
на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК т.е. следва да се приеме, че същият не е
осъждан. Не са вписани данни подсъдимият да е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
За него са събрани данни за личността, като в представената справка е отразено,
че няма регистрирани криминални прояви и заявителски материали, не са налице
данни за нарушаване на обществения ред. Трудови доходи на подсъдимият са в
размер на 900,00 лева месечно, като същият не притежава недвижими и движими
вещи, според отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Установено, в хода на бързото производствоо и
проведеното съдебно следствие, е, че подсъдимият Д.Г.К. притежава свидетелство
за управление на МПС (СУМПС), като последното му е издадено на 04.12.2018 г., с
№ ********* и е с валидност до 04.12.2028 г. Същият е наказван многократно за
различни нарушения по ЗДвП, видно от справка и от справка за нарушител/водач
(л.12 -14).
От Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 19-0271-000052 от 05.03.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, връчена на
18.03.2019 г. и влязла в законна сила на
01.04.2019 година (л.17), издадена на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
СУМПС се установява, че на обвин. К. е временно отнето до решаване на въпроса
за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е била връчена лично
на обвин. Д.Г.К. на18.03.2019 година, не е била обжалвана и е
влязла в законна сила на 01.04.2019 година.
На 19.08.2019 г., около 16.45
часа, по Третокласен път № III-554, в района на разклона за бившия свинекомплекс, находящ
се в землището на гр.Харманли, обл.Хасково, въпреки, че бил с временно отнето СУМПС,
обвин. Д.Г.К. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил с марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № Х 7684 ВМ, собственост
на Тончо Бойков Тонев от село Свирково, общ.Симеоновград. Обвиняемият К. бил
сам в автомобила и го управлявал в посока към град Харманли.
По същото време и място, докато обвиняемият управлявал
МПС-о, е бил спрян за полицейска проверка от свид.М (л.9) и свид.П П (л.10) - двамата изпълняващи служебните си
задължения по ЗМВР и по ЗДвП, като инспектори в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково.
При проверката подс. Д.К. не представил СУМПС и заявил, че същото му било отнето
и че бил лишен от право да управлява МПС. Полицейските служители докладвали за
случая в ОДЧ на РУ-Харманли, където била
направена справка в масива данни на МВР. При извършената справка в системата на
МВР се установило, че свидетелството за управление на МПС на обвин. К. е временно отнето със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) с № 19-0271-000052 от 05.03.2019
г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, връчена на
18.03.2019 г. и влязла в законна сила на
01.04.2019 година на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП (л.14, 18). На
подсъдимия Д.Г.К. с ЕГН: **********,
било връчено на 18.03.2019 г. и Наказателно
постановление (НП) с № 19-0271-000130/12.03.2019 г., в сила от 26.03.2019 г.
(л.14). За установеното деяние, извършено на 19.08.2019 г. на поддс. Д.Г.К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (л.15) от свид. Пл и иззети СРМПС част II с № ********* и 2 броя
регистрационни табели на автомобила с № Х 7684 ВМ. Подсъдимият е бил задържан
до 24 часа съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, видно от заповед за задържане на
лице (л.19).
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на разпитаните в хода на бързото производство свидетели, приобщени
по съответния ред в производството по Глава 28 от
НПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил
законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно –
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да
управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство при което подлежи на наказанието по ал. 1 на
цитираната норма - лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до
хиляда лева.
По делото се установи по безспорен начин, че
подсъдимият Д.Г.К. с ЕГН: **********, на
посочената в акта на прокуратурата дата, в град Харманли е управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № Х
7684 ВМ. Тези му действия са осъществени през време на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка с
№ 19-0271-000052 от 05.03.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, /връчена на 18.03.2019 г./, влязла в
законна сила на 01.04.2019 г., поради неоспорването и пред съответния
административен съд от лицето имащо правен интерес да стори това, след като е
било надлежно връчена на подсъдимия на 18.03.2019г. и на тази дата той се е
запознал с нейното съдържание. С оглед така възприетата от съда и категорично
установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на
РП - Харманли, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от НК
се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на
подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно
средство, което действие е осъществено в период от време, съобразно предвиденото
в наказващата норма, след като му е наложена принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, станало с издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 19-0271-000052 от 05.03.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, /връчена на
18.03.2019 г./ влязла в законна сила на 01.04.2019 година . Изложеното обосновава и наличието на всички
кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен
начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, което е и единствено възможната форма на вина.
Същият е съзнавал общественоопасния му характер, целял е управлението на
моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е
бил наясно за това, че по отношение на него има действаща принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
19-0271-000052 от 05.03.2019 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР –
Хасково, РУ Харманли, /връчена на 18.03.2019 г./ влязла в законна сила на
01.04.2019 година.
За извършеното от подсъдимия Д.Г.К. с ЕГН: ********** престъпление е предвидено
наказание с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда
лева. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият към момента и към датата на извършване на процесното деяние не е
осъждан. В резултат на изложеното дотук, съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК,
като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл.
78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца в лицето на подс. Д.Г.К. с ЕГН: **********, съдът намира, че
определянето на "глоба" в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият следва да се приеме, че е оказал съдействие в хода на разследването,
имал е изцяло положително процесуално поведение в съдебна фаза. Подсъдимият е с
чисто съдебно минало, съобразно изложеното по – горе, трудово е ангажиран, но е
допускал нееднократно нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
е санкциониран, но за него са събрани характеристични данни, които би могло да
се приеме, че го характеризират в положителен план. Административното наказание
е необходимо да бъде съобразено и с материалното му състояние, което изискване
е съобразен на база събраните по делото данни. Така наложеното административно
наказание, съобразно установения минимум, се явява в синхрон с изискванията на
закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската
справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във
връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност и съобразено с имущественото му положение. С
него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид "глоба"
по своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането
му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в
по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание. Всъщност
липсва и юридическо основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал.
5 НК, с оглед редакцията на разпоредбата на чл. 343в, ал.
3, вр. ал. 1 от НК,
доколкото освен наказанието глоба в съответната наказваща норма от Особената
част на НК е предвидено и друго по - тежко по вид наказание – лишаване от
свобода.
Мотивиран така и на основание чл. 378, ал.
4, т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: