№ 72
гр. Кубрат, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20223320200258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Елпром Елин” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Н. П. З. – изпълнителен
директор против Наказателно постановление № 17-000843/30.05.2022 г. на и.
д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с което на
дружеството по реда на чл. 416 КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500.00 лв., на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по
чл.415, ал.1 КТ. В жалбата се посочва, че издаденото НП е
незаконосъобразно, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и не
съответства на извършеното нарушение. При налагането на наказанието АНО
не е обсъдил смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че
проверката е започнала на 07.12.2021 г. и е приключила на 25.03.2022 г.
АУАН е получен на 28.04.2022 г., а въпросните шест трудови възнаграждения
са изплатени на 30.03.2022 г. Твърди се, че дружеството е било в тежко
финансово положение и е допуснало закъснение в изплащането на дължимите
трудови възнаграждения само с минимално закъснение от 5 дни, тъй като ги
е изплатило на 30.03.2022 г. Поради това с жалбата сезира съда с искане да
1
отмени изцяло издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява законният представител на
дружеството-жалбоподател и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” гр.Разград чрез
процесуалния си представител заявява, че атакуваното НП не страда от
пороците, визирани в жалбата, издадено е правилно и законосъобразно при
спазване нормите на ЗАНН, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Районна прокуратура Разград, ТО Кубрат, при редовност в
призоваването, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
От приложения към преписката Протокол за извършена проверка №
ПР2137945/07.12.2021 г. по спазване на трудовото законодателство,
извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Разград, е
установено, че на работодателя „Елпром Елин“ АД е издадено предписание в
срок до 30.12.2021 г. да изплати трудовите възнаграждения на шест
работници с прекратени трудови правоотношения за месец август 2021 г.,
като общата дължима сума от работодателя на работниците е 2 666.14 лв.,
както следва на П. Х. С. – 670.54 лв., на М. А. Я. – 429.95 лв., на Д. Т. М. –
434.41 лв., на Е. И. К. – 453.47 лв., на Й. А. К. – 200.85 лв. и на Х. Ф. С. –
476.92 лв. Така даденото предписание не е било оспорено в срока за това,
поради което е влязло в законна сила.
При последваща проверка за изпълнение на принудителните
административни мерки, извършена в офиса на ДИТ в периода от 09.03.2022
г. до 25.03.2022 г. е установено, че за времето от 30.12.2021 г. до 25.03.2022 г.
работодателят не е изпълнил задължителното предписание и не е изплатил
следващото се трудово възнаграждение на горепосочените шест работници
възлизащо на общо 2 666.14 лв.
С оглед установеното неизпълнение на дадено предписание по т. 4 от
Протокол за извършена проверка № ПР2137945/07.12.2021 г., св. М. в
2
присъствието на свидетели Д. Д. и С. В. съставила приетия като доказателство
Акт за установяване на административно нарушение № 17-000843/18.04.2022
г., описано подробно в същия, квалифицирано като бездействие в разрез със
задължение за действие по чл. 415, ал.1, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда. Актът е съставен в отсътвието на посочения по горе законен
представител, тъй като същият въпреки уведомяването на 30.03.2022 г., не се
е явил на 15.04.2022 г. за съставяне на АУАН.
Препис от съставения АУАН е бил изпратен на жалбоподателя, и
получен, видно от приложеното на л.24 писмо, на 28.04.2022 г. Съответно
дружеството е изпратило платежни нареждания от 30.03.2022 г., от които се
установява, че дължимите трудови възнаграждения за м. август 2021 г. на
шестимата работници с прекратени трудови правоотношения са изплатени.
Въз основа на съставения АУАН и документите по преписката, А. А., на
която със Заповед № ЧР-849/13.12.2021 г. е възложено да изпълнява
длъжносттта директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград,
приемайки, че работодателят не е изпълнил задължително предписание № 4
по Протокол за извършета проверка № ПР2137945/07.12.2021 г. на ДИТ
Разград, със срок за изпълнение 30.12.2021 г., изискващо да се изплатят
трудовите възнаграждения за месец август 2021 г. на шестима работници, е
извършил нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда, по реда на чл.416 от КТ е издал атакуваното НП, с което на основание
чл.415, ал.1 от КТ е наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на 1 500.00 лв.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, които от своя страна
се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице (срещу което е
издадено атакуваното НП), в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и изпратена от РС–Разград на надлежния съд, по
местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН в тежест на
административният орган е да установи с допустими от закона доказателства
всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените
в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното.
3
НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН и
съдържа изискуемите законови реквизити.
НП е правилно, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП административно
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.415, ал. 1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
на „Елпром Елин“ АД е дадено предписание с Протокол от 07.12.2021 г., а
именно да изплати до 30.12.2021 г. на шестима работници с прекратени
трудови правоотношения трудовите възнаграждения за м. август 2021г.
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Срокът за изпълнение на предписанието изтекъл
на 31.12.2021 г. Даденото по реда на чл. 404 ял. 1 ат КТ предписание не е
изпълнено. Поради това са налице всички законови предпоставки за носене
от страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност.
Законодателят е дефинирал задължителното предписание по чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ като принудителна административна мярка, подлежаща на
самостоятелно обжалване по реда на АПК – чл. 405 КТ.
Съгласно чл. 415, ал. 1, който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
По делото се установи, че със своето бездействие жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй
като не е изпълнил задължително предписание на Дирекция „Инспекция по
труда Разград, дадено под № 4 в Протокол за извършена проверка от
07.12.2021 г., като срокът за изпълнение на предписанието бил до 30.12.2021
г. Предписанието е било задължително за дружеството работодател по
смисъла на КТ, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Видно от извършената последваща проверка от инспектори на
Дирекция „Инспекция по труда“ Разград, същото не е било изпълнено.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ определя като административно
4
нарушение бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено
задължително предписание. Без значение са причините, поради които същото
не е изпълнено, като тези обстоятелства следва да се тълкуват при
индивидуализиране размера на предвиденото административно наказание
съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В процесния случай се
доказа, че в срок до 30.12.2021 г. жалбоподателят не е изплатил трудовото
възнаграждение на шестимата работници за месец август 2021 г., като по този
начин дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
При неизпълнение на задължението на работодателя да заплати в срок
трудовото възнаграждение на служителя, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да
прилагат принудителни административни мерки, включително: да дават
задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена
административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината
при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна,
безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда
субективната съставомерност на извършеното нарушение.
За така извършеното административно нарушение законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл.415, ал. 1 КТ определяне на имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е определил имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател в размер на 1500 лева, който е минималният
размер на санкцията и съдът не би могъл да я ревизира в полза на
жалбоподателя. Поради това възраженията му за прекомерност са
неоснователни.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява „маловажен“ случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ,
доколкото нито нарушението е отстранено веднага след установяването му,
нито за служителите не са настъпили негативни последици, тъй като
5
последните са били лишени от дължимото им се трудово възнаграждение за
престирания труд през месец август за календарната 2021 година. Деянието не
се отличава от други подобни нарушения и обществената му опасност
обуславя понасянето на административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се касае за минимално
закъснение от 5 дни, защото е видно, че изпълнил разпореждането след три
месеца – на 30.03.2022 г.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в тази насока,
съобразно ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно съдебно
заседание с разпит на един свидетел, съдът счита, че възнаграждението в
полза на въззиваемата страна следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000843/30.05.2022
г. на и. д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с което на
„Елпром Елин” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. П. З. – изпълнителен директор, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Елпром Елин” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н. П. З. – изпълнителен директор да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище ***, сумата от 80.00 лева (осемдесет лева, нула ст.),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело пред РС–
6
Кубрат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7