Разпореждане по дело №31230/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 80650
Дата: 6 юни 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110131230
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 80650
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110131230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу А. Д. М., включващо и следните суми: 86,40лв. - неустойка за
неосигурено обезпечение; и 113,00лв. – неустойка за забава в плащането.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съдът намира клаузите, на които почиват тези вземания, за нищожни.
Първото претендираното вземане за неустойка почива на клауза в договора, в
която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като ответникът има качеството на потребител. Тази клауза изпълва характеристиките
на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК)
и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
1
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, тъй
като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава
потребителят дължи само законната лихва.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за горепосочените суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 168931/23.05.2024г. на „фирма“ ООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Д. М. за следните суми: 86,40лв. -
неустойка за неосигурено обезпечение и 113,00лв. – неустойка за забава в плащането.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2