№ 3093
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110115675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е установителен иск на основание чл.422 ГПК с правно основание чл.500,
ал.2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от ЗК „..“ АД срещу И. И. Т., с който се иска признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца вземането, за което има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64346/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Ищецът ЗД „..“ АД твърди, че на 12.08.2016г. ответникът при управление без
правоспособност на МПС марка „..“ с рег.№ .., по ул. „511“ с посока на движение от ул.
„512“ към ул. „520“ на около 10 метра след кръстовището, образувано с ул. „513“ при
нарушаване на правилата за движение реализира ПТП като удря движещия се срещу него в
лентата за насрещно движение водач .., който управлявал мотоциклет КТМ без
регистрационен номер и регистрация. Бил съставен констативен протокол за ПТП №К 692 от
12.08.2016г. на СДВР, отдел „ПП“, в който е отразено, че причина за настъпване на
произшествието е управление на МПС л.а. марка „..“ с рег. №.. от неправоспособен водач,
като срещу И. Т. било образувано НОХД №3045/2017г. по описа на СРС, НО, 8 състав. Сочи
се, че в резултат на ПТП .. получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата бедрена кост, представляваща трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник. Отговорността на водача на лек автомобил марка „..“ с рег. №.. била застрахована
при ищеца по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ BG/22/116000595671, със срок на валидност от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие била образувана щета №0000-1000-03-16-7562.
Твърди, че вината на водача . била установена със споразумение по реда на чл.384 от НПК
1
вр. чл. 381 и сл. от НПК, одобрено с протоколно определение от съдебно заседание,
проведено на 02.05.2017г. по НОХД №3045/2017г. по описа на СРС, НО, 8 състав. Сочи, че
на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански съд, като
съгласно чл.383, ал.1 НК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Във връзка с процесното ПТП била предявена
претенция от .. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5056 лева, по
която било образувано гр.д. №31341/2018г. на СРС, като с решение №515031 от 24.10.2018г.
ЗК „..“ АД било осъдено да заплати на .. сумата от 3636 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлената исковата претенция над тази сума до пълния предявен размер
от 5056 лева, като ЗК „..“ АД било осъдено да заплати и деловодни разноски в размер на
419.11 лева. Решението било постановено при подпомагаща страна И. И. Т. на страната на
ЗК „..“ АД, поради което мотивите на същото имали обвързваща сила по отношение на тях.
Въз основа на така поставеното решение било образувано изпълнително дело №.., по което в
срока за доброволно изпълнение ищцовото дружество заплатило изцяло задълженията в общ
размер на 5698,98 лева с преводни нареждания от 13.02.2019г. и от 15.02.2019г. Сочи, че въз
основа на чл.500, ал.2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД има право на регрес срещу виновния водач И. И. Т.
до размера на заплатеното обезщетение в посочения размер. Подал заявление по чл.410 ГПК
във връзка с което било образувано ч.гр.д. №64346/2023г. на СРС, 169 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение от 07.12.2023г. Ответникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, като на ищеца били дадени указания да предяви иск за вземането
си, поради което същият подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство. Моли да бъде установено, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №64346/2023г. на СРС, 169 състав. Претендира
разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК. В първото по делото съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва иска, като прави възражение за съпричиняване и прекомерност на
претендираната сума.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото удостоверение рег. №433200-766454/2023г. от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ относно щета №0000-1000-03-16-7562, във връзка с настъпило ПТП на
12.08.2016г., констатирано с констативен протокол за ПТП № К-692/12.08.2016г., като е
удостоверено, че И. И. Т., ЕГН ********** не се води на отчет като водач на МПС в СДВР и
не му е издавано СУМПС на територията на РБ към датата на ПТП 12.08.2016г. и е бил
неправоспособен водач по смисъла на ЗДвП.
2
Приет е констативен протокол за ПТП № К-692/12.08.2016г., съгласно който на
12.08.2016г. около 15,30 ч в гр.София, кв. Христо Ботев ответникът, управлявайки л.а. МПС
марка „..“ с рег.№ .., по ул. „511“ с посока на движение от ул. „512“ към ул. „520“ на около 10
метра след кръстовището, образувано с ул. „513“ реализира ПТП като удря мотоциклет КТМ
без регистрационен номер и регистрация, управляван от .., при което били причинени
телесни травми на .. , както и материални щети по двете превозни средства.
Приета е по делото епикриза КП №217 оперативни процедури с голям и много голям
обем и сложност на таза и долния крайник за .., с дата на постъпване 1.08.2016г. 17.20ч. и
дата на изписване 18.08.2016г. 17.20ч., от която се установява, че същият е постъпил със
счупена бедрена кост, като му е извършена операция на 15.08.2016г. за открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация.
От приобщения протокол по НОХД № 3045/2017г. по описа на СРС, 8 състав, НО, се
установява, че е влязло в сила споразумение от 02.05.2017г. по чл.381, ал.1 НПК, с което
ответникът И. И. Т. е признат за виновен за това, че на 12.08.2016г. около 15.30ч в гр.София,
без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, при управление на МПС – л.а.
марка „..“ с рег.№ .., по улица „511“ с посока на движение от ул. „512“ към ул. „520“ и на
около 10 метра след кръстовището, образувано с ул. „513“ нарушил правилата за движение
по пътищата, както следва: чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП „Водачът на МПС е длъжен за бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства, чл.16, ал., т.1 ЗДвП – „ на пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен изпреварване
и заобикаляне“, вследствие на което ударил насрещно движещия се мотоциклет КТМ без
регистрационен номер и регистрация в РБългария, управляван от .. и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост,
представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около
шест – осем месеца и счупване на капачката на дясното коляно, представляващо трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок от около два-три месеца-
престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, пр.2, вр. ал.1 , б.“б“, пр.2, вр чл.342, ал.1, пр.3 НК,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнение
на което наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Прието по делото е решение от 24.10.2018г. по гр.д. № 31341/2018г. по описа на СГС,
II г.о., 78-ти състав, с което ЗК .. АД е осъдено да заплати на .., на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата от 3636 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
настъпили при ПТП на 12.08.2016г., ведно със законната лихва от 21.03.2017г. до
окончателното изплащане. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника (ЗК .. АД) – И. И. Т. (ответник по настоящото дело). Издаден е
изпълнителен лист от 22.01.2019г. въз основа на влязлото в сила решение.
Приета по делото е покана за доброволно изпълнение по изп.д. №.. на ЧСИ .. до ищеца
ЗК .. АД за заплащане на сумата от 3636 лева на основание чл.432,ал.1 КЗ, ведно със
3
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2017г., която към
31.01.2019г. е била в размер на 688,50 лева, както и такси и разноски по съдебното
изпълнение в размер на 638, 35 лева, както и 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение
по изпълнителното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от
23.01.2019г.
Представени са платежни нареждания от 13.02.2019г. и 15.02.2019г., от които се
установява, че ЗК .. АД е наредило по сметка на ЧСИ .. с основание ИД .. сумата от 5662,85
лева и 36,13 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.500, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №64346/2023г. на СРС, 169 състав.
Съобразно чл.500, ал. 2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да получи платеното обезщетение от виновния водач, ако е
управлявал моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на когото временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Следователно, за да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: 1) да е бил сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на
моторни превозни средства, по силата на който 2) застрахователят да е изплатил на
увреденото трето лице застрахователно обезщетение 3) за вреди в резултат на осъществен
деликт от застрахованото лице при управление на моторното превозно средство при
настъпване на пътно-транспортното произшествие, като застрахованото лице следва да е
управлявало МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че исковете
са изцяло основателни, поради следното:
По първата предпоставка - от констативен протокол за ПТП № К-692/12.08.2016г. и
решение по гр.д. № 31341/2018г. по описа на СГС, II г.о., 78-ти състав, се установява, че
ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника към
момента на ПТП.
По втората предпоставка – от представените по делото платежни нареждания се
установява, че ищцовото дружество е заплатило по ИД .. сумата от общо 5698, 98 лева,
което е образувано по изпълнителен лист от 22.01.2019г. по гр.д. №31341/2018г. по описа на
СРС, 78 състав, с който ищецът е бил осъден да заплати на .. обезщетение за претърпените
4
от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 12.08.2016г., причинено от ответника.
По третата предпоставка – платените обезщетения се доказват, че са за вреди в
резултат на осъществен деликт от застрахованото лице при управление на моторното
превозно средство при настъпване на пътно-транспортното произшествие, което се доказва
от приетото споразумение по НОХД № 3045/2017г., от което се установява, че във връзка с
процесния инцидент е водено наказателно производство, приключило с влязло в сила
споразумение, по силата на която водачът на МПС е признат за виновен за това, че е
реализирал ПТП, управлявайки моторното превозно средство без да има необходимата
правоспособност да управлява МПС. Актът е влязъл в законна сила и на основание чл. 300
ГПК се явява със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и
вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да преразглежда
изводите на наказателният съд относно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, поради
което намира за установен деликтния фактически състав. На следващо място, в мотивите на
постановеното решение от 24.10.2018г. по гр.д. № 31341/2018г. по описа на СГС, II г.о., 78-
ти състав, по предявения иск с пр.осн. чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, обвързващи в
отношенията между ищеца и ответника на осн.чл.223, ал.2 от ГПК, е установено че ЗК .. АД
е осъдено да заплати на .., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 3636 лева
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на
12.08.2016г., ведно със законната лихва от 21.03.2017г. до окончателното изплащане. С което
се доказва размера на претендираните неимуществени вреди. Ответникът е бил страна в
това производство, в което е следвало да бъде релевирано възражението за съпричиняване,
като при пропуск на ответника ЗК .. АД, настоящ ищец, да го направи, същият е разполагал
с процесуална възможност да въведе възражението сам. Възраженията на ответника Т. за
съпричиняване се основават на факти, които са били известни към момента на предявяване
на иска по гр.д. № 31341/2018г. по описа на СГС и неговото конституиране като трето лице-
помагач на страната на ответника. В настоящото производство тази възможност е
преклудирана с оглед обвързващата сила на мотивите между страните на решнието по гр.д.
№ 31341/2018г. по описа на СГС. Установи се и не се оспорва от ответника, че ищецът в
настоящото производство е заплатил сума в общ размер от 5698, 98 лева, която включва
обезщетение за претърпените от .. неимуществени вреди, съобразно решението на съда,
лихвите до изплащането му и разноски в производството. Доколкото в чл. 500, ал.2 КЗ е
предвидено, че виновният водач, който е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност за това, дължи на застрахователя платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, то исковата претенция се явява изцяло основателна.
Ищецът не е представил доказателства за отправена покана до ответника за заплащане
на сумите и претендира лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
5
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът, който е претендирал такива в размер на 114 лева за д.т. и
юрк.възнаграждение, което съдът определи в размер на 100 лева с оглед материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, или общо в размер на 214 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.500, ал.2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от ЗК, предявен от ЗК „..“ АД, ЕИК: .., гр.София, .., срещу И.
И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., че И. И. Т. дължи на ЗК „..“ АД сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №64346/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: 5698, 98 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски по ИД .. на
ЧСИ .., ведно със законната лихва за забава за периода от 23.11.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Т., ЕГН **********, да заплати на ЗК
„..“ АД, ЕИК: .., гр.София, .., разноски по делото в размер на 214 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№64346/2023г. на СРС, 169 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6