№50/18.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Д.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист И. В., като разгледа
докладваното НАХД № 455/2017 г. по описа на РС - Д., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Г.Й., ЕГН: ********** ***, чрез процесуален
представител – адв. П.В. от ВАК против Наказателно постановление № 17-0324-000844,
издадено на 03.11.2017 г. от Началник група
към ОДМВР – В., РУ - П., с което на въззивника за нарушение по чл. 174
ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в
срок, като твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5, т. 6 и
т. 7 и чл. 18 от ЗАНН. Счита, че закона е приложен неправилно, поради което
претендира отмяна на обжалвания административен акт.
В с.з., въззивника се явява лично и чрез
упълномощен процесуален представител – адвокат. Поддържа искането си за
цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление на основанията,
посочени в жалбата.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Д.,
редовно призовани, не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Д.,
редовно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2017 г. в около
20, 00 часа въззивникът М.Г.Й. отишъл до хранителен магазин, находящ се в гр. Д.,
на бул. „***” с личния си лек автомобил марка „***” с ДК№ ***, който управлявал
лично. Спрял същия непосредствено пред читалище „***” в гр. Д., пред № *** и
влязъл в магазина с несигурна походка, залитайки. Действията му били забелязани
от полицейските служители при РУ на МВР – Д. – свидетелите Ж.Ч. и В.М., които
патрулирали в района и като органи на реда решили да му извършат проверка.
Свид. Ч. се приближил до въззивника в момент, в който той вече се бил качил в
автомобила си, представил му се и му поискал документите за проверка. Тъй като водача
осезаемо лъхал на алкохол, свид. Ч. докладвал за случая на ОДЧ и поискал
съдействие от екип на КАТ. На место били изпратени служители от РУ – П., У – ***,
които пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол с техническо
устройство. Свид. Р.З. – автоконтрольор направил няколко опита да изпробва Й.
за употреба на алкохол с техническо устройство, но не успял, тъй като той не
изпълнявал точно и ясно инструкциите му за използване на уреда. При един от
опитите въззивникът дори откъснал със зъби накрайника на уреда и го повредил,
което наложило смяната му с друг накрайник. След няколко неуспешни опита /около
20 на брой/ на въззивника било обяснено, че следва да бъде отведен в ЦСМП – Д.
за даване на кръвна проба. Там, в присъствието на свид. К.К. въззивникът
категорично отказал да даде кръвна проба, както и да съобщи каквито и да било
данни на медицинското лице. След това той бил отведен в РУ – Д., където му бил
съставен АУАН, който също отказал да подпише, като отказа му бил удостоверен с
подписа на един свидетел.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които анализирани в
своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните
лично и непосредствено свидетели Ж.Ч., В.М., Р.З., Т.Р. и К.К.. Всеки един от
тях установява без противоречия с останалите описаните в АУАН обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни и достоверни, тъй
като нито един от тях не се намира в каквито и да било отношения с нарушителя.
Ако у въззивникът съществуват съмнения в безпристрастността на „девненските
полицаи”, то никакъв повод за подобно твърдение той няма по отношение на
свидетелите З. и Р., които работят в РУ – П. и за пръв път виждат нарушителя. Показанията
им се подкрепят и от друг незаинтересован свидетел по делото – К.К., чиито
показания напълно кореспондират с казаното от полицейските служители и
противоречат коренно на версията, която въззивника се опитва да лансира, че не
е отказвал кръвна проба.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на ВР.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Макар и да не е изрично
посочено в жалбата, в хода на съдебното производство се излага възражение за
това, че АУАН не е бил връчен на въззивника, а той се е започнал с него едва
след настояване да получи копие от акта на неговия адвокат. Това възражение
съдът намира за несъстоятелно, доколкото по аргумент на противното от текста на
разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН се установява, че на актосъставителя
императивно е вменено да връчи на нарушителя препис от АУАН само в случаите, когато той го е подписал.
В обратния случай такова задължение не съществува за контролния орган. Това
връчване няма и как да бъде осъществено при упорития отказ на нарушителя да
подпише или получи каквото и да било.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Съдът
намира, че АНО правилно е установил фактическата обстановка по делото и е
наложил наказания, съответстващи на извършеното нарушение във фиксиран от
законодателя размер. Наличните по делото доказателства, събрани след проведено
пространствено съдебно следствие безспорно сочат, че на 24.09.2017 г. при
извършена му полицейска проверка въззивникът не е дал проба, годна да бъде
използвана за целта. Безспорно е установено по делото
и качеството на „водач“ на МПС на
въззивника – самия той не отрича, че е пристигнал в магазина с автомобила си. Обстоятелството
как е бил спрян - преди или след като е потеглил, със или без стоп – палка са
без значение, предвид липсата на спор, че е бил водач на МПС и това е било
възприето от присъстващите двама полицейски служители. При извършена му
впоследствие проверка за употреба на алкохол въззивникът умишлено не е
изпълнявал разпорежданията и инструкциите на контролните органи как да издиша
въздух в апарата за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е вършел
всевъзможни неща, но не и да даде качествена проба, като по този начин несъмнено
е осуетявал нееднократно проверката. След като му бил издаден талон за
изследване на кръвта и същият бил отведен в медицинско заведение за вземане на
кръвна проба за установяване на наличие на алкохол в кръвта, въззивникът също
отказал да му бъде извършено такова изследване. Това обстоятелство се
установява от показанията на абсолютно независим по делото свидетел, какъвто е
св. К.М.К.. Следва да се отбележи, че отказът да бъде извършена проба не се
изчерпва само с фактическия отказ въобще да бъде използвано техническо
средство. Използването на посочения апарат не в изпълнение на указанията за
начина на използването му, а в тяхно нарушение, по съществото си осуетява
изпълнение на задължението да се даде проба. Това поведение, категорично следва
да се квалифицира като отказ, който е съставомерен именно според приложеното
правно основание на разпоредбата на чл. 174 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Относно възраженията в жалбата, че в
НП не е коректно посочена правната квалификация на деянието по чл.174 ал.3 от
ЗДП, съдът следва да отбележи, че независимо чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, при всички случаи се
осъществява състава на едно и също нарушение – това по чл.174 ал.3 от ЗДП. Със
съставения АУАН на въззивника е вменено
нарушението по чл. 179 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Същата разпоредба е посочена и като
основание за налагане на санкцията в издаденото НП. Добавянето в текстовата
част на НП цялостно съдържание на нормата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП действително
е нарушение, доколкото в АУАН е изписано само първото предложение от нея. В
конкретния случай това нарушение е несъществено, тъй като безспорно се
установява и доказва друг от съставите на нарушението, упоменати в посочената
разпоредба, а именно отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Нарушителят се защитава срещу
фактите, не срещу посоченото правно основание, а фактите относно нарушението,
за което въззивника е санкциониран /това по чл. 179 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП/ са
посочени както в АУАН, така и в НП. /В
този смисъл е Решение № 2031 от 16.11.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1271/2017 г./
Санкционната норма на чл. 174
ал.3 от предвижда две форми на изпълнителното деяние – „водач на МПС, който 1/
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или 2/ не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва ……“
Граматическият анализ на правната норма сочи, че като е употребил съюза „или“
законодателят е целял да наложи предвиденото в нормата наказание на всеки
водач, който прояви белезите на което и да е от посочените изпълнителни деяния.
В настоящият случай Й. на практика е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, което е първото от установените в нормата
изпълнителни деяния. От съдържанието на АУАН и НП става достатъчно ясно, за какво
конкретно нарушение е санкционирано лицето, поради което неговото право на
защита не е било нарушено. /В който смисъл е Решение № 371 от 2.03.2017 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 10/2017 г./
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме претенцията на въззивника за отмяна на
обжалваното наказателно постановление за неоснователни. Наказателното
постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на
нарушението, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а
наложената санкция е правилно
определена. Като такова същото следва да бъде потвърдено от съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0324-000844, издадено на 03.11.2017 г. от Началник
група към ОДМВР – В., РУ -П., с което на
М.Г.Й., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – глоба в размер на
2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд – В. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :