№ 141
гр. Провадия, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130100793 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86
ЗЗД за признаване за установено между страните, че ЮЛ. Ж. ХР. , ЕГН
**********, с адрес с.*****, ул. „Първа” №18 дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ****” ООД , гр. ****, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. "Прилеп" № 33
сумите, както следва: сумата от 359.07 лева /триста петдедет и девет лева и
седем ст./ за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 03.05.2016г. до
25.08.2020г., по партида с абонатен номер 3261573; сумата от 82.08 лева
/осемдесет и два лева и осем ст./, представляваща лихва за забава за периода
от 02.07.2016г. до 20.12.2020г. върху главницата, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
781/30.12.2020г. по ч.гр.д. №1368/2020г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 29.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на
В и К оператор, в обект находящ се в с.*****, ул. „Първа“ №18. Твърди, че за
периода от 03.05.2016г. до 25.08.2020г., реално е доставил на ответника
услуги цената, на които той не е заплатил. По партидата на ответника е
натрупана като дължима главница в размер на 359.07 лева, ведно с лихва за
1
забава от 82.08 лева, начислена за период 02.07.2016г. до 20.12.2020г. Поради
неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 1368/2020г. по описа на ПРС. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител. Оспорва се ответника да има качеството
на потребител на ВиК услуги. Оспорва основанието за начисляване на сумата,
доколкото ответницата не живее в имота и не е собственик или ползвател на
последния. Не е подавала и заявление за откриване на партида на нейно име.
Твърди, че нито тя, нито друг член от семейството не са подписвали книгата
за месечно отчитане на показанията на водомера. Оспорва годността на
средството за измерване, както и количеството на потреблението. Прави
възражение за погасяване на задължението за главница и лихви по давност за
периода 02.06.2016г. – 01.12.2017г. Настоява се за отхвърляне на претенцията.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от назначения
му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1368/2020г. по описа на РС-
Провадия, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
№781/30.12.2020г., като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Видно е от приложената на л.38 от делото справка за недобора на
частен абонат с № 3261573, с титуляр ЮЛ. Ж. ХР., за обект, находящ се в
с.*****, че общото задължение за консумирана вода за периода 03.05.2016г.
до 25.08.2020г., възлиза в размер на 426.25лв., с последни показания
675куб.м.
Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва
върху съответните главници към е в размер на 93.37 лева.
Приети са по делото на л.111 и 114 и карнети за отчети на водомера по
процесната партида, видно от които отчетените показания съвпадат с
отразените в справката за недобора – 675куб.м. /след 23.07.2019г. няма
положен подпис за потребител, при показания 657куб.м./.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-
****” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Представена е справка от Агенцията по вписванията, видно от която
ответницата е собственик на имот в с.*****. Предходен собственик на имота е
М.К., отразена в справка за недобора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
2
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Установява се от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и
размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си
за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги, правоизключващите възражения, вкл.
за погасяване на част от задълженията по давност.
От представената по делото справка по партида, която се води в
Служба по вписванията се установява, че на 25.07.2016 г. ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот. В качеството му на
собственик, ответникът от този момент нататък до изгубване правото на
собственост върху имота придобива и качество на потребител на ВиК услуги
за този адрес на потребление.
По делото не са събрани докателства за разпореждането с този имот от
страна на ответника. След като са налице данни, че веднъж ответникът е
станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че страната се
е разпоредила с имота или по друг начин е загубила титулярството на
правото, единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.
Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат
физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на
потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги.
Дори да не се сподели този извод и да се приеме, че ответникът се е
разпоредил с имота /за което няма данни/, представляваща обект на
потребление, следва да се има предвид, че по делото не е спорно, че
ответникът не е уведомил ищцовото дружество за настъпилата промяна в
собствеността на имота.
В чл.61, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-
дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота.
Същевременно в чл.64, ал.1 от Общите условия е разпоредено, че
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К
операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на
3
партида от новия собственик или ползвател. Цитираната разпоредба на ОУ е в
пълно съответствие с чл. 9а Наредба №4/14.09.2004г., съгласно която
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване
на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия.
Следователно, дори при промяна в титулярството на правата по
отношение на водоснабдения имот, доколкото тази промяна не е съобщена на
оператора, като единствено възможен се налага извода, че ответникът е
надлежно материално легитимиран да отговаря по иска в качеството му на
потребител на В и К услуги, считано от датата на придобиване на
собствеността.
С оглед гореизложеното като ирелевантни съдът оценява възраженията
на процесуалния представител на ответника, че последният не живее в имота
и реално не той е ползвател на услугите на ВиК.
Следва да бъде посочено още, че водомера като част от ВиК системата
на индивидуалния имот на абоната е техническо средство, което е
собственост на лицето, което се легитимира за собственик на недвижимия
имот, до който се осъществява доставка на ВиК услуги. Само на основание, че
собственикът на имота е и собственик на водомера следва извода, че
задължение на последния е да поддържа средството си за измерване в
метрологична точност.
От предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца
титуляр на партида с клиентски №3261573 се води ответникът Ю.Х. за обект
на потребление, находящ се в с.*****, както и че последното показание на
водомера е 675 куб. м. от 25.08.2020 г.
По втория релевантен въпрос за доставката на ВиК услуги:
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден
в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. На основание чл.23, ал.4 от
Общите условия, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г. отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел.
За установяване извършената доставка са представени извадки от
карнетни листи от 03.11.2014г. до м.03.2021г., с последно показание 675 м3.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
показанието на водомера към датата на проверката е 677м3. Към м.03.2021 г.
е посоченото в карнета /л. 114/ показание -675 куб.м., поради което дори и
при несъотвестве на показанията по карнети и спраката по недобора,
петендираното като незаплатено количество не надвишава действително
потребеното. Вещото лице посочва, че има три частични плащания по
процесните фактури, а именно фактура №**********/02.06.2016г., фактура
№**********/01.11.2017г. и фактура №**********/01.10.2018г., които
4
плащания са съобразени при подаване на заявлението от ищеца. След
подаване на заявлението няма плащания. Посочва, че дължимите суми са в
размер на 359.07лв. главница и 87.41лв. лихва.
В обобщение, за периода преди осъществяване на разпоредителната
сделка, въз основа на която ответникът придобива материални права на
собственост, същия не се легитимира като потребител на ВиК услуги, поради
което и не следва да дължи стойността на предоставените такива от ищеца в
качеството му на ВиК оператор, тоест за периода до 25.07.2016г., като
дължими са всички задължения след тази дата.
Отделно от горното, следва да бъде обсъдено въведеното в рамките на
исковото производство възражение от ответника за изтекла погасителна
давност с оглед указанията, дадени с т.11а от ТР 4/2013г. Съгласно
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д.
№ 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия
случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за
цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността
според нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Задължението на ответника за заплащане на
предоставените услуги в периода от 03.05.2016г. до 25.08.2020г. е станало
изискуемо с изтичане на 30 – дневния срок от издаване на фактурите,
съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено с п.к. на 23.12.2020 год. /съгласно нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ -
т.е. за вземанията по фактури №********** от 01.08.2016г., №********** от
01.07.2016г. и №********** от 02.06.2016г. в размер на 66.34лв. са погасени
по давност към момента на подаване на заявлението, респективно погасено на
основание чл.119 ЗЗД се явява и вземането за обезщетение за забава в размер
от 28.15лв., начислено върху главницата по тези фактури.
С оглед всичко изложено, за тези суми /66.34лв. главница и 28.15лв.
лихва/ исковете следва да се отхвърлят.
В случая, за да достигне до този извод съдът отчита, че съгласно чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Според
§13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр.
5
44 от 13. 05 2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно за
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността е била спряна на посоченото
основание.
С оглед горните изводи исковете за главница в размер на 292.73лв. за
ползвани и неизплатени ВиК услуги за периода 02.10.2017г. до 25.08.2020г.,
по партида с абонатен номер 3261573 и мораторна лихва в размер на 53.93лв.,
начислена за периода 02.12.2017г. /когато изпада в забава/ до 20.12.2020г.,
претендирани по издадени фактури за времето 01.11.2017г. до 25.08.2020г. се
явяват основателни и следва да се уважат за тази част.
С оглед изхода от спора, съобразно уважената част, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства
за сторени разходи на ищеца се следва сумата от 609 лв., тъй като
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда на 100 лева, на осн. чл.
78, ал.8 ГПК. На страната се следват и разноски за заповедното производство
в размер на 58.94 лева.
От ответника не е отправено искане за присъждане на разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът ЮЛ. Ж. ХР. , ЕГН **********, с адрес с.*****, ул. „Първа” №18
дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ****” ООД ,
гр. ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.
Прилеп № 33 следните суми: сумите, както следва: сумата от 292.73 лева
/двеста деветдесет и два лева и седемдесет и три ст./ за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 02.10.2017г. до 25.08.2020г., по партида
с абонатен номер 3261573; сумата от 53.93 лева /петдесет и три лева и
деветдесет и три ст./, представляваща лихва за забава за периода от
02.12.2017г. до 20.12.2020г. върху главницата, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
781/30.12.2020г. по ч.гр.д. №1368/2020г. по описа на РС - Провадия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.12.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над 292.73 лв. до
предявения размер от 359.07лв. и за периода 03.05.2016г. до 01.08.2016г.,
както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от
6
53.93лв. до предявения размер от 82.08лв. и за периода 02.07.2016г. до
01.12.2017г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЮЛ. Ж. ХР. , ЕГН **********, с адрес с.*****, ул. „Първа”
№18 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ****”
ООД, гр. ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. Прилеп № 33 сумата от 609лв. /шестстотин и девет лева/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, както и сумата от
58.94лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и четири ст./ , представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №1368 по описа за 2020г. на
Провадийски районен съд, разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7