Р Е Ш Е Н И Е № 1844
31.10.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4294/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Ф.Ф., ЕГН:**********, с
адрес: ***, чрез адв. Л.К. против
Наказателно постановление № 17-1030-000626/14.02.2017 г., издадено от Й.П.М. –
Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.
139, ал. 5 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е налице несъответствие
между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация, което
съществено да е нарушило правото му на защита. Поддържа в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и в НП да липсва констатация за незаплащане
на винетна такса от страна на жалбоподателя към датата на проверката. Твърди
още наказателното постановление да е било издадено след изтичането на срока за
неговото издаване, както и да е недопустимо да се издава едно постановление за
две нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно уведомен чрез процесуалния си представител, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 41427/03.07.2018
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Ф.Ф., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 19.06.2017 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 26.06.2017 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 05.02.2017 г. около 17:15 ч. в Община Родопи, на
път втори клас № II-86, км 14+750, в посока север, жалбоподателят С.Ф.Ф. управлявал
лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. № ******, лична собственост. По това време на
посочения пътен участък св. А.С.С. – м. а. към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, изпълнявал служебните си задължения по безопасност на движението, при
което спрял за проверка жалбоподателя. В хода на проверката св. С. установил,
че Ф. не бил заплатил винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за
пътищата (ЗП) за управлявания от него автомобил. Свидетелят С. поискал от
жалбоподателя да му представи и контролния си талон към свидетелството си за
управление на моторно превозно средство, но Ф. не носил контролния талон със
себе си. За така констатираните нарушения св. С. съставил в присъствието на
свидетел Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 914411 от 05.02.2017
г. против жалбоподателя Ф., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. А.С.С. се установяват мястото,
на което свидетелят е спрял жалбоподателя и била извършена проверката. Изяснява
се и че в хода на същата било установено, че жалбоподателят не бил заплатил
винетна такса за ползването на пътната инфраструктура, както и че не носил в
себе си контролния талон към издаденото му свидетелство за управление на МПС.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. С., тъй като в тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец,
показанията са вътрешно непротиворечиви и последователни, не се установяват и
обстоятелства, от които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден и не е
възпроизвел добросъвестно пред съда известните му по делото обстоятелства, за
които му е поставен въпрос.
От писмо с вх. № 43705/13.07.2018 г. от и.д. Директор
на ОПУ-Пловдив, Констативен протокол от 23.07.2013 г. и Снимков материал за
монтаж на знаци Д25 в сектор Йоаким Груево се установява, че път втори клас II-86,
км 14+750 е част от републиканската пътна мрежа и се намира извън границите на
населено място, както и че има поставена вертикална сигнализация с пътен знак
Д25, както следва: на км 6+940 в посока гр. Пловдив; на км 7+676 в посока гр.
Пловдив; на км 10+793 в посока гр. Асеновград и км 12+420 в посока гр. Пловдив.
Изяснява се още, че преди кръстовището при КПП Асеновградско шосе, намиращо се
на км 14+750 има поставен пътен знак Д25 на изхода на гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ в посока гр. Асеновград.
От справка от АИС-КАТ за ППС с рег. № ****** се
изяснява, че същото представлява лек автомобил „БМВ 525 Д“ с технически
допустима максимална маса 2 145 кг, брой места седящи+водач – 4+1, брой
оси – 2, собственост на С.Ф.Ф., ЕГН: **********.
От Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по
установяване на нарушенията и налагане на наказанията. Неоснователно е
възражението НП да е било издадено след изтичането на законоустановения срок за
неговото издаване. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН постановлението следва да бъде
издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. В случая този срок е бил
спазен, като актът е бил съставен на 05.02.2017 г., а НП е било издадено на
14.02.2017 г. Изцяло голословно е възражението наказателното постановление да
било антидатирано – не е подкрепено с никакви аргументи, не са ангажирани
никакви доказателства в подкрепа на такъв извод, не е посочено дори на коя дата
жалбоподателят твърди действително да е било издадено обжалваното НП. Независимо
от това, безспорно установено е по делото, че НП е било издадено най-късно до
19.06.2017 г., тъй като на тази дата препис от същото е бил връчен на
жалбоподателя. Съобразявайки и датата на съставянето на акта, то видно е, че
при всяко положение шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
постановлението е бил спазен, което още веднъж идва да покаже неоснователността
на разгледаното възражение на жалбоподателя. Категорично не се споделя от съда
и възражението да не можело да се издава едно НП за две нарушения. Това
твърдение не намира легална опора, като никъде процесуалният закон не въвежда
такова ограничение. Повече от изобилна и трайна е и съдебната практика, че
наказването на едно лице за няколко извършени от него административни нарушения
чрез издаването на едно НП е законосъобразно. Процесуалният закон въвежда
забрана да се налага едно наказание при извършени няколко нарушения, което
обаче е напълно различна хипотеза от процесната. Атакуваното наказателно
постановление е издадено напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН,
като АНО е наложил отделно наказание, което да бъде отделно изтърпяно, за всяко
от двете констатирани административни нарушения. По тези съображения съдът прие
и това възражение за неоснователно.
По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява,
че от обективна страна на посочените
в НП време и място – на 05.02.2017 г. около 17:15 ч. в Община Родопи, на път
втори клас № II-86, км 14+750, в посока север, жалбоподателят Ф. е управлявал
лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. № ******. Управляваното от жалбоподателя пътно
превозно средство е такова за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, което се изяснява от постъпилата справка от АИС-КАТ за
процесното МПС. Съдът приема за доказан по делото факт и че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил по републиканските пътища, установено от предоставената
от Директора на „ОПУ“ - Пловдив справка с писмо с вх. № 43705/13.07.2018 г. Следва
да се има предвид и че път втори клас № II-86 е включен в Списъка на
републиканските пътища, за които се събира винетна такса – Приложение № 2 към
т. 2 към Решение на Министерския съвет № 945/01.12.2004 г. (Обн. ДВ бр. 109 от
14.12.2004 г., изм. и доп. бр. 61 от 10.08.2012 г.), а процесният пътен участък
попада извън границите на населено място. По тези съображения съдът приема, че
жалбоподателят се е движил по път, който представлява част от републиканската
пътна мрежа. Следователно за него е възникнало задължение да заплати
съответната винетна такса и да разполага с винетен стикер. От показанията на
свидетеля С. се установи, че към момента на проверката Ф. не е бил заплатил
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за управляваното от него пътно
превозно средство. При така установените факти се налага извод, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във
вина нарушение по т. 1 от НП.
От
субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Това е така, тъй като към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа
за всички елементи от състава на нарушението – съзнавал е, че боравейки и
служейки си с уредите на процесния лек автомобил, е привел същия в движение,
съзнавал е и че се движи в пътен участък, който е част от републиканската пътна
мрежа и за чието ползване се изисква заплащането на винетна такса, формирал е и
съзнание за обстоятелството, че той не е заплатил такава такса за управляваното
от него пътно превозно средство.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателя да има
несъответствие между описанието на нарушението с думи в АУАН и НП и дадената
правна квалификация на така описаната деятелност. Никъде не се твърди да е бил
осъществен съставът на нарушението по чл. 100, ал. 2 ЗДвП – нито от фактическа
страна са описани действия по незалепване на валиден винетен стикер съгласно
указания в разпоредбата начин, нито пък е дадена такава правна квалификация на
установеното поведение на жалбоподателя. В тази връзка не възниква никаква
неяснота за какво нарушение Ф. е наказан по т. 1 от НП. Съгласно чл. 29, ал. 2
от Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната
инфраструктура по закона за пътищата, приета с ПМС № 291 от 07.11.2016 г. (Обн.
ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г., изм. и доп.)
ползването
на републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата или с винетен стикер с графично оформление, което е
различно от одобреното, се санкционира по реда на чл. 179, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата. Фактическият състав на заплащането на винетка включва
поредица от две действия в своята нормативно установена последователност –
закупуване на винетка и залепване на винетен стикер. В Решение № 121 от 15.01.2014 г. по к.а.н.д. № 2509/2013 г. на
Административен съд – Пловдив се приема, че за да има право водач на ППС да
ползва републиканската пътна мрежа, той трябва да отговаря на две кумулативно
дадени условия, а именно: да е налице заплатена винетна такса за съответния
период и категория ППС и валидният винетен стикер да е залепен на долния десен
ъгъл на предното стъкло на ППС. Налице е един фактически състав, на който
следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва
републиканската пътна мрежа. Правилно наказващият орган е реализирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на
водач на ППС по чл.179, ал.3. В Решение №
2011 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2277/2015 г. на Административен съд –
Пловдив съдът е приел, че даденото с думи описание на нарушението – „няма
валиден винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП“,
се подвежда под състава на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, като
касационната инстанция е формирала извод, че описанието на нарушението е точно
и ясно и правото на защита на наказаното лице не е било нарушено. Настоящият
състав споделя разгледаната съдебна практика, която оборва твърденията на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 1415 от 19.06.2018 г. по
к.а.н.д. № 922/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1231 от 17.06.2015 г. по к.а.н.д. № 861/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението и относно установяването
на мястото на извършване на нарушението. Последното е надлежно описано още в
съставения АУАН, по делото е установено и от показанията на свидетеля очевидец А.С..
От събраните писмени доказателства се изясни по категоричен начин и че
описаният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят Ф. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Правилно е
определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл.
179, ал. 3, т. 4 ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът
не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази си част като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразно и
правилно наказателното постановление и в частта му по т. 2. В тази връзка
следва да се посочи, че действително процесуалният представител на
жалбоподателя заяви в съдебно заседание, че не поддържа жалбата в частта
относно нарушението по т. 2 от НП, но същевременно не беше направено изрично
оттегляне на жалбата в тази й част. Отделно от това процесуалният представител
не би могъл сам да оттегли жалбата без съгласието на жалбоподателя по аргумент
от чл. 324, ал. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, нито е бил изрично упълномощен с такова
правомощие. По тези съображения настоящият състав намира, че независимо от
изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя съдът дължи
произнасяне по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление и в частта му по т. 2. С нея на Ф. е наложено наказание за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Доказа се по делото, че жалбоподателят
е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка от св. С., следователно като
водач на моторно превозно средство той е годен субект на процесното нарушение.
За същия е съществувало задължение да носи контролния талон към издаденото му свидетелство
за управление на моторно превозно средство. От показанията на св. С., на които
съдът изцяло даде вяра, се установи, че жалбоподателят не е носил контролния си
талон, като не го е представил при поканата от страна на контролните органи.
Чрез това си бездействие той е осъществил изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и то е било довършено от обективна страна, тъй
като нарушението е на просто извършване. От субективна страна нарушението е
било извършено виновно от жалбоподателя Ф. и при пряк умисъл. Той е съзнавал
задължението си като водач на МПС да носи контролния си талон, както и че към
датата на проверката талонът му не е бил в него, но въпреки това е пристъпил
към управление на процесния лек автомобил, поради което в съзнанието си е бил
формирал представа относно всички елементи от състава на нарушението. Неоснователно
е възражението да са били описани различни изпълнителни деяния – „не носи“ и
„не представя“. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил да се носи
отговорност на различно основание в зависимост от това дали лицето не носи или
не представя контролния талон, нито размерът на отговорността е диференциран в
зависимост от тези обстоятелства, поради което по никакъв начин жалбоподателят
не е бил затруднен да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина,
съответно правото му на защита не е било нарушено. В обстоятелствената част на
АУАН и НП актосъставителят, респ. наказващият орган следва да опишат
конкретните факти от обективната действителност, които са били установени, след
което да се посочи така описаното поведение под състава на какво нарушение е
подведено. В случая това изискване е било надлежно изпълнено, като в хода на
проверката при поканата от страна на контролните органи жалбоподателят не е
представил контролния си талон, поради което правилно именно това му поведение
е отразено в обстоятелствената част на АУАН и на НП. По-нататък правилно това
му поведение е било квалифицирано като неносене на контролния талон от правна
страна. В тежест на жалбоподателя е при изискване от контролните органи на
документите по чл. 100, ал. 1 ЗДвП да ги представи за проверка, с което да
докаже и че носи същите. Неносеното на документите е правно обобщение, с което
в хипотезата на правната норма се обхваща всяко фактическо поведение, довело до
засягане на конкретно защитаваните обществени отношения. Поради това и умишленото
непредставяне на документите за проверка като фактическо поведение също би осъществило
правния признак „не носи“ контролния талон, тъй като ще е довело до осуетяване
на проверката. Противното би било израз на неоправдан формализъм, недържащ
смисъл за целта на конкретната разпоредба и защитаваните с нея обществени
отношения. Изявлението в съдебно заседание, че не се оспорва нарушението по т.
2 от НП, ясно показва, че жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е
наказан, т.е. правото му на защита не е било нарушено и същевременно признава,
че действително е осъществил това нарушение. Правилно е определена и
приложимата санкционна разпоредба. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че никое от двете нарушения не съставлява маловажен случай, като не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. По тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-000626/14.02.2017
г., издадено от Й.П.М. – Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на С.Ф.Ф., ЕГН:**********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата и
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ