№ 278
гр. Ловеч, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100237 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – гр.
София, чрез пълномощник юрисконсулт Валерия Гаврюшенко, срещу СТ. Т. В., с адрес:
***, на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 23109.29 лева по Договор за
потребителски заем № *** г., формирана от следните суми: 12157.63 лева – главница,
9385.19 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.04.2027 г. и 1566.47
лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ е
отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 12000.00 лева и закупуването на
застраховка от 4320.00 лева, като сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него. На
основание чл. 3 от същия, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 96
1
месечни вноски – всяка по 273.74 лева, които съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 19.37% и
годишния лихвен процент – 16.70%, посочени в договора. Твърди се, че ответницата е
преустановила плащането на вноските по кредита на 05.08.2019 г. /първа неплатена вноска/,
към която дата били погасени 3 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска
/05.09.2019 г./. Предвид изложеното, ответницата следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 25457.82 лева, представляващ оставащите 93 броя погасителни вноски към
05.09.2019 г., към която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответницата не е изпълнила задължението
си. Ищецът счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление, че
кредитът се обявява за предсрочно изискуем и с връчване на препис от същия на
ответницата, изискуемостта на вземането е обявена.
Ищецът посочва, че ответницата му дължи следните суми: главница – 12157.63
лева, възнаградителна лихва – 9385.19 лева за периода от 05.08.2019 г. до 05.04.2027 г. и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ – 1566.47 лева за периода от 05.09.2019 г. до
27.01.2021 г.
Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящите осъдителни искове за
присъждане на горепосочените вземания по договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
Претендира присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат
Илина Колева, назначена за особен представител на ответницата, в който твърди, че няма
данни да е изпратено уведомително писмо от ищеца до ответницата за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Изтъква, че не е ясно главницата от 12157.63 лева от
какви вземания е формирана – само неиздължени вноски по договора или и суми по
застраховката и какъв вид е тази застраховка. Счита, че договорът за потребителски заем е
нищожен поради нарушение на чл. 33 от ЗПК и наличие на неравноправни клаузи досежно
уговорените лихви и по-конкретно възнаградителната лихва. Счита също, че претенцията за
лихви е прекомерна. Уговорките в договора противоречат на добрите нрави и са
недействителни.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове,
като основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските по делото.
2
Ответницата СТ. Т. В. се представлява от особения си представител адвокат Колева,
която моли за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и видно е от приложения Договор за потребителски
паричен кредит № *** г., че същият е сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., клон България“, като кредитор, и ответницата СТ. Т. В., като
кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 12000.00 лева за
потребителски цели. Видно от чл. 3 от договора, кредитополучателят е поел задължение да
върне на кредитора предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата
на последния, като следвало да му заплати 96 броя месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 273.74 лв., с падежна дата 5-то число на месеца, съгласно съдържащ се в договора
погасителен план, с падеж на първата вноска – 05.05.2019 г., а на последната – 05.02.2027 г.
Годишният процент на разходите е в размер на 19.37%, а лихвеният процент – 16.70%, като
общата стойност на плащанията е в размер на 26279.04 лв. В параметрите на договора са
посочени и застрахователна премия от 4320.00 лв. и такса ангажимент от 420.00 лв.
По делото не е спорно, че договорът за кредит е подписан от ответницата, с което
последната се е съгласила с условията му.
Видно от отбелязването в раздел “Удостоверявания” на договора, ищцовото дружество е
изпълнило задължението си като кредитор, като е предоставило на ответницата
договорената сума. С оглед на това съдът приема, че за нея е възникнало задължението като
кредитополучател да върне получената в кредит сума съобразно условията, предвидени в
договора.
В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Уговорено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.
В погасителния план към договора е посочена всяка падежна дата в месеца, размера на
месечната вноска /273.74 лева/ и оставащата главница.
В представено от ищеца извлечение по кредита и погасителния план е отразен поотделно
размера на главницата по кредита, договорната лихва и застраховка, формиращи общия
размер на месечната вноска от 273.74 лева в рамките на погасителния план – от 05.05.2019 г.
до 05.04.2027 г. Отразени са и получените плащания – 3 броя вноски от 273.74 лева, платени
съответно на 02.05.2019 г., 05.06.2019 г. и 01.07.2019 г., в общ размер на 821.22 лева.
3
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответницата кредит за
потребителски цели в размер на 12000.00 лева, усвоен на 23.03.2019 г. чрез превод по
банковата й сметка на сума в размер на 11580.00 лева, тъй като от пълния размер на кредита
/12000.00 лева/ е удържана записаната в договора такса ангажимент в размер на 420.00 лева.
Вещото лице е констатирало, че с постъпилите плащания в периода 02.05.2019 г. до
01.07.2019 г. в общ размер на 821.22 лева, са погасени главница – 112.37 лева,
възнаградителна лихва – 573.85 лева и застраховка – 135.00 лева, като счетоводството на
ищеца във връзка с процесния кредит е водено редовно. От 10-тата вноска до 96-тата
последна вноска кредитодателят е анулирал дължимата застраховка в размер на 3915.00
лева, като със същата сума е намалил задължението по процесния кредит.
Въз основа на тези констатации, вещото лице е дало заключение, че към датата на входиране
на исковата молба в съда, размерът на непогасената част от посочения кредит по пера
/главница, застраховка, възнаградителна лихва, обезщетение за забава/, е както следва:
главница по кредита – 11887.63 лева /12000.00 лева минус погасената сума 112.37 лева/,
застраховка – 270.00 лева /4320.00 лева минус погасената сума от 135.00 лева минус
анулираната сума от 3915.00 лева/, или общо главница по кредита в размер на
претендираната сума от 12157.63 лева; възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019 г. до
05.04.2027 г. – 9385.19 лева /9959.04 лева минус погасената сума от 573.85 лева/ и мораторна
лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 1566.47 лева. Този размер на
задълженията е останал непроменен и към датата на изготвяне на експертизата, с
изключение на мораторната лихва, който разбираемо е по-висок, но не следва да се обсъжда,
тъй като ищецът не е правил увеличение на иска. Вещото лице е уточнило, че върху
усвоената сума /12000.00 лева минус месечния размер на погасената главница /чиста
главница без застраховката/ е начислявана годишна лихва за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент в договора – 16.70%, а размерът на дължимата
мораторна лихва върху неизплатената в срок главница /чиста главница без застраховката/ е
изчислен с 10%, който е процентът на законната лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит.
По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване всяко от вземанията си по договора по
основание и размер, както и че сключеният договор е валиден и не страда от
пороци, водещи до нищожност.
В случая не се спори факта на сключения между ищеца, в качеството му на
кредитор, и ответницата, в качеството й на кредитополучател,
4
договор за потребителски паричен кредит, размерът на
предоставената в кредит сума, посочена в договора, както и че
същата е била усвоена от ответницата.
След преценка съдържанието на договора, съдът приема,
че между страните е налице валидно сключен договор за
потребителски паричен кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, в предвидената от закона форма /чл. 10 от ЗПК/, съдържащ съществените
елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Вследствие
на така сключения договор между страните е възникнало облигационно отношение, по
силата на което дружеството - ищец е предоставило на ответницата уговорената с договора
парична сума, а последната се е задължила да я върне съобразно уговореното.
От страна на ответницата, чрез особения й представител, са наведени доводи, че процесният
договор за кредит е нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи досежно
уговорената възнаградителна лихва, като претенцията в тази част е прекомерна и
противоречи на добрите нрави.
Съдът намира тези доводи за неоснователни.
„Добрите нрави“ са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е основание за нищожност на договора по
смисъла на чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Те са неписани правила и норми, но в определени
случаи законодателят може да ги включи в действащото законодателство, за да се ограничи
приложното поле на автономията на волята и свободата на договарянето и по този начин да
се защитят от неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския
оборот.
Така с изменението на ЗПК /обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ е въведена
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, подробно изброени в същата разпоредба.
Следователно, от двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера на
5
възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор. С чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
законодателят императивно е определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като
е определил максималния размер на годишния процент от разходите, който защитава
интересите и на двете страни по договора. Съгласно чл. 86 ал. 2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет. С Постановление № 426 от 18.12.2014
г., в сила от 01.01.2015 г., Министерският съвет е определил годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Предвид така определения с ПМС размер на законната лихва - ОЛП на БНБ плюс 10
процентни пункта, приложим към датата на сключване на процесния договор за кредит
/22.03.2019 г./, съдът счита, че уговорения с договора ГПР от 19.37 % не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Следователно
клаузата, уговаряща размера на лихвата, не е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и в този смисъл са налице предпоставките за възникване и съществуване на
задължение за заплащане на лихвата в уговорения размер като възнаграждение за ползване
на предоставения кредит.
По същите съображения съдът намира за неоснователни доводите на особения представител
на ответницата и за нищожност на процесния договор за кредит в частта относно лихвата,
поради наличие на неравноправни клаузи. Що се касае до разпоредбата на чл. 33 от ЗПК,
посочена от особения представител като нарушена, следва да се отбележи, че тя е относима
към размера на обезщетението за забава, поради което ще бъде обсъдена в случай, че съдът
приеме за основателен искът за присъждане на такова обезщетение /мораторна лихва/.
С оглед възприетия извод, че между страните е налице
валидно облигационно отношение по силата на сключения между тях
договор за потребителски паричен кредит, по който ищецът е
изпълнил задължението си да предостави уговорената в кредит сума
на ответницата, следва да се прецени дали тя е изпълнила
насрещното си задължение да върне кредита, съобразно уговорените
брой и размер погасителни вноски, ведно с договорената лихва за
ползване на кредита.
Не се спори, а и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът прие за обективно и
компетентно изготвено, се установи, че в периода след сключване на
договора постъпилите плащания от кредитополучателя са единствено
три вноски от по 273.74 лева, съответно на дати – 02.05.2019 г.,
05.06.2019 г. и 01.07.2019 г. След тази дата няма плащания по
договора. Следователно от уговорените по договора дължими 96 броя
месечни погасителни вноски, са платени само три и остават
неплатени 93 броя, с последна падежна дата - 05.02.2027 г.
6
Ищецът счита вземанията си за изцяло предсрочно изискуеми, с
оглед клаузата на чл. 5 от договора, според която при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска
/в случая 05.09.2019 г./, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, ведно с дължимото обезщетение за забава. Относно надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост на ответницата – длъжник, ищецът счита, че настоящият
осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис
от исковата молба на ответницата.
Съдът споделя това становище и приема, че ответницата е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора с факта на
връчените на 20.05.2021 г. на назначения й от съда особен представител съдебни книжа,
включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и
приложенията към нея. В този смисъл съдът съобразява Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение, съгласно което в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява ново
обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на чл.
235 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
При тези данни, с оглед установеното от събраните доказателства просрочие в плащането на
уговорените погасителни вноски по договора, което е наложило обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, съдът счита, че предявеният осъдителен иск за главницата,
произтичаща от предоставената в кредит сума, е основателен и следва да бъде уважен в
размера на сумата 11887.63 лева, съобразно заключението на вещото лице. В останалата
част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер главница от 12157.63 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като се установи от
експертното заключение, че тази разлика в размер на 270.00 лева произтича от застраховка.
По делото не се събраха доказателства за сключен договор за застраховка във връзка с
договора за кредит, като аргумент в тази насока е и последващото анулиране от
кредитодателя на посочената в договора застрахователна премия.
По отношение на претендираната възнаградителна /договорна/ лихва, следва да се
отбележи, че тя представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по
силата на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното
задължение и при точно изпълнение на главния дълг. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
7
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период след настъпване на предсрочната
изискуемост не се дължи. С волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно
връщане на заетата сума, поради което искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забава. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена
на лицето на 20.05.2021 г. или възнаградителна лихва се дължи за периода от датата, на
която е преустановено плащането на вноските по договора /05.08.2019 г./ до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост /20.05.2021 г./. От извлечението по погасителния
план към договора /л. 14 и 15 от делото/ се установява, че дължимата възнаградителна лихва
за горепосочения период е в общ размер на 3417.97 лева /от т. 4 до т. 25 от погасителния
план/. С оглед на това, съдът счита, че предявеният осъдителен иск за вземане от
възнаградителна лихва следва да бъде уважен именно до размер на тази сума от 3417.97 лева
за периода от 05.08.2019 г. до 20.05.2021 г., а за разликата до пълния претендиран размер от
9385.19 лева и за периода от 21.05.2021 г. до 05.04.2027 г., искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Относно обезщетението за забава /мораторната лихва/, следва да се отбележи, че в
т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че при предсрочна изискуемост
по договор за кредит се дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Предвид това разрешение, искът за присъждане на
лихва за забава в размер на 1566.47 лева за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г., както и
за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 28.01.2021 г. до
19.05.2021 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху главното вземане от
11887.63 лева следва да се присъди законната лихва, считано от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост /20.05.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 1203.01 лева, включващи
държавна такса - 924.38 лева, юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева, депозит за
особен представител - 612.00 лева и депозит за вещо лице - 180.00 лева, като след
изчисляването им по съразмерност се получава сумата в общ размер 1203.01 лева.
На адвокат Илина Колева от ЛАК следва да се изплати сумата 612.00 лева от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответницата.
8
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, Франция, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, следните суми по Договор
за потребителски паричен кредит № *** г., а именно: 11887.63 лв. /единадесет хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ – главница, 3417.97 лв. /три
хиляди четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ – възнаградителна
лихва за периода от 05.08.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а исковете
за разликата до пълния претендиран размер главница от 12157.63 лева и до пълния
претендиран размер възнаградителна лихва от 9385.19 лева и за остатъка от периода на
последната от 21.05.2021 г. до 05.04.2027 г., както и за присъждане на мораторна лихва от
1566.47 лева за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г. и на законна лихва върху
главницата за периода от 28.01.2021 г. до 19.05.2021 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА СТ. Т. В., с горните данни, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, Франция, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
клон България“, с горните данни, сумата 1203.01 лв. /хиляда двеста и три лева и една
стотинка/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на ищеца:
******, „***, клон България.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Илина Колева от ЛАК сумата 612.00 лв. /шестстотин и
дванадесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на СТ. Т. В..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9