РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и пети септември
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 80 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Астра Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ №74А, офис 1,
срещу Наказателно постановление № СФ-26-ДНСК-30 от 26.03.2019 г., издадено от зам.-началника
на Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София, с което на
основание чл.237, ал.1, т.2 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ на
„Астра Консулт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ във вр. чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ, изразяващо се
в това, че жалбоподателят, в качеството си на лице, упражняващо строителен
надзор, не е изпълнил задължението си за спиране на строителството и е започнал
на 08.06.2018г., съгласно протокол-образец №2а строеж по проект „Реконструкция
на външен водопровод за водоснабдяване на гр.Копривщица - трети етап –
актуализация на външен водопровод за водоснабдяване на гр.Копривщица от
водохващане Въртопа до връх 68“, при изтекъл срок на действие на: разрешително
за ползване на повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и разрешение за
специално ползване на пътища чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни
проводи и съоръжения в обхвата на пътя №РСПП-342/07.09.2015г., издадено от Началник
отдел в Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.
С
подадената жалба жалбоподателят оспорва компетентността на лицата, извършили
проверката и на актосъставителя. Сочи се, че са нарушени разпоредбите на чл.42,
т.3-5 и чл.57, ал.1, т.5-6 ЗАНН, тъй като не се установявало безпротиворечиво в
какво се изразява извършеното деяние. От Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/ не могло да
се установи коя е действителната дата на осъществяване на нарушението. Сочи се,
че според константната съдебна практика липсата на конкретна дата на
изпълнителното деяние или период, в който то е осъществено, препятства
възможността за извършване на преценка на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН и по
чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК или препятства прилагането на разпоредбите
относно абсолютната погасителна давност. Счита се, че дори да е налице
нарушение, то е установено много по-рано - когато се констатира откриване на
строителна площадка. Сочи се в жалбата, че е невярно твърдението, че жалбоподателят
е продължил изпълнението на строителните и монтажни работи без да са налице
актовете по смисъла на чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ, които са необходимо условие за
разрешаване на строителството – строеж с нарушение по смисъла на чл.224, ал.1,
т.7 ЗУТ. Разрешението за строеж №1/30.09.2015г., издадено от Областния
управител на Софийска област, било влязло в сила като неоспорено и при неговото
действие бил извършен строежът от съществуваща ШВ №5 до връх 68. Неясно било от
АУАН и НП защо строителството спира и впоследствие продължава с нов строител и
с участието на нов строителен надзор. Не било посочено от контролните органи
кога в действителност е изпълнен строежът от ШВ №5 до връх 68, от кой от
двамата строители и при участието на кой от двамата надзорника. Не се сочело и
за коя част от разрешеното строителство на 08.06.2018г. е съставен
протокол-образец №2а и в какво се изразява строежът. Твърди се, че двете
изтекли разрешителни са предпоставка за издаването на разрешение за строеж,
като разрешението за строеж е издадено на 30.09.2015г., от което се формирал
извод, че двата изтекли акта са издадени и влезли в сила преди издаването на
разрешението за строеж, породили са своето действие и предвид наличието на
констативен акт /приложение №15/ действието им е приключило преди изтичане на
срока им на валидност. Оценката по чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ се сочи, че се
извършвала преди издаване на основното разрешително за строеж, а не по време на
действието му, като контролните органи не били изложили фактически и правни
основания да се приеме за необходимо издаването на ново разрешително. Сочи се
още, че не били изложени в АУАН и НП съображения в какво се изразяват
предпоставките за продължаване на строителството, липсата на които е довела до
неизпълнение на задължение по чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ и не обуславят извод, че
точно „Астра Консулт“ ЕООД е следвало да изпълни това задължение, доколкото
договорът с дружеството е сключен на 28.12.2016г., а строителството е спряно
без необходимите за това доказателства от друг строител при вече съставен акт
приложение №15. В НП не било посочено изрично в коя от хипотезите на чл.168,
ал.1, т.3 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за
спиране на строежа. От АУАН и НП не се изяснявало в какво се изразявало строителството,
за да се прецени дали изобщо е имало необходимост от двете разрешителни и дали
евентуалната им липса е била основание за спиране на строителството. С НП
неправилно изтеклият срок на разрешителните бил приравнен на липсата на такива
въобще. Освен това, основанията за спиране на строителството били възникнали в
напълно различни моменти според различните дати на изтичане на двете
разрешителни. Жалбоподателят счита, че дори да се приеме, че
административнонаказаното лице е следвало да спре строежа, то това е следвало
да се случи още при сключване на договора му с възложителя. Трябвало да се
изследва въпросът дали отговорността на „Астра Консулт“ ЕООД следва да бъде
ангажирана за това, че не е спрял осъществяването на строежа или за това, че
въпреки наличието на предпоставки за спирането му, дружеството е подписало
протокола за откриване на строителна площадка. Сочи се, че разпоредбата на
чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ вменява задължение на началника на ДНСК или упълномощено
от него длъжностно лице да спре изпълнението на строеж при наличие на сочените
предпоставки, но не вменява задължение за лицето, упражняващо строителен
надзор. Твърди се още, че в НП не се сочи кои са установените нарушения, какъв
е техният брой, като впоследствие се квалифицира деянието като едно и се налага
едно наказание, а се твърди изтичането на два акта за ползване, с което е
нарушен принципът на чл.18 ЗАНН. Твърди се също така, че
административнонаказващият орган в производството по ЗАНН не може да препраща
към констатации, които не се съдържат в АУАН и НП, а именно- тези по
констативен протокол №1445/26.09.2018г., което нарушение е съществено. Очевидна
била липсата на фактическо описание. В жалбата се сочи още, че санкционната
разпоредба на чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ не препраща към чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ за
спиране на строежа, а единствено към чл.224, ал.1 ЗУТ. Твърди се, че по
преписката липсвали доказателства за влизане в сила на издадения
административен акт, с който се спира изпълнението на строежа, като
изясняването на това обстоятелство имало за цел да установи дали в
действителност процесният строеж е следвало да бъде спрян. Жалбоподателят
счита, че подадените от него възражения по чл.44 ЗАНН са били обсъдени формално
от наказващия орган, както и не е съобразена целта, която би била постигната с
евентуалното налагане на административно наказание и не било извършено
дължимото произнасяне по чл.28, б. „а“ ЗАНН дали осъщественото деяние
представлява „маловажен случай“. В превес в конкретния случай бил общественият
интерес за водоснабдяване на гр.Копривщица. Сочи се, че наложената на
жалбоподателя санкция нямала пропорционален и възпиращ характер, какъвто
следвало да има според Европейското законодателство и че липсвало спазване на
принципа за извършване на „тест за справедлив баланс“. В извод на всичко
изложено, жалбоподателят счита, че допуснатите съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето, констатираното
противоречие с материалния закон и явната несправедливост на наложеното
наказание били предпоставка за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно,
каквото искане се отправя до съда.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Астра Консулт“ ЕООД се представлява от адв.В.М.
от САК, която поддържа жалбата, а в хода по същество на делото заявява
становище за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че при издаването му
са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН,
доколкото не се установява безпротиворечиво в какво се изразява извършеното
деяние. От събраните доказателства било видно, че в НП липсва описание на
нарушението и дори няма кореспонденция межди НП и АУАН, тъй като в НП са
добавени обстоятелства от фактическата обстановка, които в нито един момент не
са били установени. Напълно неясна оставала и датата на извършеното нарушение и
се счита, че целта на органа е била да се измести 3-месечният срок и да бъда
съставен АУАН в срок, която възможност иначе би била погасена по давност. Сочи
се още, че фактите около самата проверка, които свидетелите разкрили в съдебно
заседание, били неустановими от акта, който са издали. Без значение била
липсата на двете разрешителни щом като от АУАН не ставало ясно дали те изобщо са
необходими при извършване на конкретните СМР-та, а и те, съгласно ЗУТ, били
необходими единствено при издаването на разрешение за строеж, като в настоящия
случай няма издаване на ново разрешение за строеж, в който смисъл е и
направената заверка на заповедната книга. Адв.М. сочи, че събраните
доказателства с нищо не променят констатациите, които са направени с жалбата.
Сочи, че НП извежда като нарушение на нейния клиент това, че е трябвало да спре
строителството, посочва липсата на двете
разрешителни като факти, които водят до това, че строителството следва да бъде
спряно. Такава хипотеза законът не познавал, а липсата на две разрешителни
вероятно предпоставяла понасяне на две отделни отговорности, а в случая
отговорността била подведена под една законова норма, която не кореспондира със
задълженията на надзорника. Самото наказание се сочи, че не е адекватно и не
кореспондира на закона и на констатираното нарушение. Нарушени бил принципът на
справедлив баланс, а самото нарушение представлявало маловажен случай. Адв.М.
моли да бъде отменено наказателното постановление и на страната да бъдат
присъдени разноски.
Въззиваемата страна ДНСК се представлява в съдебно
заседание от юрк. Д.П., която оспорва жалбата, счита я за неоснователна и
излага доводи за това. Счита за неоснователно множеството, наведени от
жалбоподателя процесуални нарушения, свързани със сроковете и установяване на
нарушението. Счита, че посочването на двата периода за извършване на
нарушението съответства на естеството на дейността, в рамките на която е
извършено нарушението. Сочи се, че периодът от 08.06.2018г. до 26.09.2018г. е периодът,
в който проверяващите са заварили на място изпълнен строеж. Безспорно било
установено, че се касае за частта от шахта №5 до връх 68. Сочи се, че
заверената заповедна книга, за която е станал въпрос, конституира участниците в
строителството и няма предназначение да провери срока на разрешенията за
ползване. Юрк. П. моли съда да обърне внимание на съдържанието на двете изтекли
разрешителни, които са за „ползване“ на обект и за специално ползване чрез
изграждане, като в случая строителството е започнало на 08.06.2018г. и тогава
все още не са изпълнени преминаванията през дере и през обхвата на пътя.
Относно твърдението, че чл.224, ал.1 ЗУТ не съдържал задължение за надзора, се
сочи, че нормата е дефинитивна за това какво е строеж с нарушение, а в случая
имаме признаци на строеж в нарушение, който е законен, но се изпълнява с
нарушение и в този смисъл е формулирана разпоредбата, че в случая е вменено да
се следи за актове, които се изискват от специалните закони. Юрк. П. смята, че
разликите в описанието на нарушението са несъществени. Смята, че деянието и
липсата на двете разрешителни в периода, в който е изпълнен строежът, са
доказани по безспорен начин в производството, както и че наложената санкция
съответства на посочената в закона. С оглед на изложеното, юрк.П. счита, че не
са допуснати твърдените процесуални нарушения и още по-малко същите могат да се
считат за съществени, поради което моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление.
Съдът, след като подложи на преценка
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата
на договор №63/28.12.2016г.,
сключен между Община Копривщица като възложител и „Астра Консулт“ ЕООД като
изпълнител, жалбоподателят
имал качеството на лице, упражняващо строителен надзор по отношение на СМР
на обект „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на
гр.Копривщица- Трети етап – Актуализация на външен водопровод за водоснабдяване
на гр.Копривщица от водохващане „Въртопа“ до връх 68, подетапи на водопровода
от съществуваща шахта въздушник 5 (връх 17) до връх 68“.
Осъществяваният от „Астра Консулт“ ЕООД надзор бил втори по ред за обекта,
поради което разрешението за строеж първа категория под №1/30.09.2015г. било
издадено от Областния управител на Софийска област в предходен момент, при
надзора на друг изпълнител. Към датата на издаване на разрешението за строеж и
за оценка на инвестиционният проект, на името на възложителя община Копривщица
били издадени разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№32170507/30.04.2015г. от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, тъй
като трасето на новия строеж преминавало през река Въртопска и река Кознишка и
разрешение №РСПП-342 от 07.09.2015г. от АПИ за специално ползване на пътища
чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения в обхвата
на пътя, тъй като трасето на строежа преминавало под виадукта на републикански
път I-6. На 08.06.2018г. „Астра Консулт“
ЕООД открило строителната площадка с протокол (Приложение №2а) за откриване на
строителна площадка за възложения им за надзор строеж, в присъствието на
представители на възложителя и строителя. На 26.06.2018г. била заверена
„заповедната книга“ на строежа от инспектор в ДНСК. След откриване на
строителната площадка, под надзора на тази фирма бил изпълнен строежът от
съществуваща шахта въздушник №5 до връх 68. През август 2018г. в РОНСК
Софийска област постъпили 2 бр. жалби с данни за отклонение от определеното за
проекта трасе, по повод на които с писмо изх. №Сф18-1090-00-390/27.08.2019г. е
поискано от Областния управител да предостави достъп на длъжностни лица в РО
НСК Софийска област до инвестиционните проекти към издаденото разрешение за
строеж, както и до документацията към Заповед за одобряване на Парцеларен план
за строежа. На 04.09.2018г. исканите документи били предоставени на служителите
на РО НСК Софийска област. От тях било констатирано, че разрешителното за
ползване на повърхностен воден обект, издадено от Басейнова дирекция, е изтекло
на 30.04.2018г., а разрешението за специално ползване на пътища, издадено от
АПИ, е изтекло на 07.09.2016г., като и двете не са подновени. На 26.09.2019г. е
извършена проверка от служители на РДНСК Югозападен
район
на място на строежа, който представлявал реконструкция на
водопровод и бил съставен констативен акт №1445 на РДНСК-ЮЗР за направените
констатации.
При проверката служителите обходили трасето и
констатирали, че строежът е изпълнен. На база на
проверката по документи и проверката на място, при която било разговаряно
и с представители на възложителя и строителя, било прието, че
участъкът от водохващане „Въртопа“ до съществуваща шахта въздушник /ШВ/ №5 е
изпълнен преди около 2 години от друг строител и при участието на друг надзор,
което се потвърждавало от съставения акт-образец №15 от 09.12.2015г., но
спирането на строителството не е документирано, като строителството е
продължено на 08.06.2018г. след сключване на нови договори за строителство и
надзор, като обаче строежът се изпълнявал при изтекъл срок на действие на
Разрешително за ползване на повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и
Разрешение за специално ползване на пътищата чрез прокарване и ремонт на
подземни и надземни проводи и съоръжения №РСПП-342 от 07.09.2015г., издадено от
началник отдел в Дирекция „ППИ“ към АПИ. По този повод била
издадена заповед №ДК-09-СФ-2/17.10.2018г. за спиране на
строителството на основание чл.224, ал.1 ЗУТ, а на 13.11.2018г. от инж.Т.Т.П. в
Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Софийска област при РДНСК
ЮЗР, бил съставен АУАН в присъствието
на двама свидетели – старши инспектори от РО НСК Софийска област и инж. Васил
Иванов Йорданов – представител на нарушителя. Въз основа
на този АУАН било съставено и обжалваното наказателно постановление
№СФ-26-ДНСК-30/26.03.2019г. от арх.Петър Духлински- зам.началник на ДНСК
гр.София, като не били уважени направените от „Астра консулт“ ЕООД писмени
възражения по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН. На 17.06.2019г., след снабдяване от
страна на „Астра консулт“ ЕООД с нови разрешителни по специалните закони, на
основание чл.224, ал.4 ЗУТ било разрешено със заповед №ДК-09-Сф-1/17.06.2019г.
от началника на РДНСК Софийска област продължаване на строителните и монтажни
работи на строеж „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на
гр.Копривщица- трети етап- актуализация на външен водопровод за водоснабдяване
на гр.Копривщица от водохващане „Въртопа“ до връх 68“, находящ се в поземлени
имоти в землището на с.Антон, като към датата на съдебното заседание обектът
бил приет и по данни на участниците в процеса - въведен в експлоатация.
Горната
фактическа обстановка се установява от всички събрани в кориците на делото
писмени доказателства, а именно: АУАН №СФ-26/13.11.2018г., издаден от инж.Т.П.
/л.22-23/; договор за упражняване на строителен надзор №63/28.12.2016г.
/л.24-29/; констативен акт №1445/26.09.2018г., съставен от служители на РО НСК
Софийска област /л.30-33/; разрешение за строеж №1/30.09.2015г. от Областния
управител на Софийска област /л.34-35/; разрешително за ползване на
повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /л.36-40/; разрешение за специално
ползване на пътищата чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и
съоръжения в обхвата на пътя №РСПП-342 от 07.09.2015г., издадено от началник
отдел в Дирекция „ППИ“ към АПИ /л.41-42/; уведомление за заверка на заповедна
книга вх. №ЗК18-15-01-489/03.07.2018г. в ДНСК /л.43/; протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на
техническата инфраструктура – приложение №2а /л.44-46/; заповед
№ДК-09-Сф-2/17.10.2018г. за спиране на строителни и монтажни работи на
началника на РО НСК Софийска област към РДНСК ЮзР /л.47-50/; заповед
№РД-13-110/12.04.2018г. на началник на ДНСК за оправомощаване на арх.Петър
Духлински /л.54-56/; писмени възражения от „Астра консулт“ ЕООД, входирани в
ДНСК с вх. №Сф18-1090-02-765/16.11.2018г. /л.51-53/; писмо-искане до областния
управител на Софийска област изх. №Сф18-1090-00-390/27.08.2018г. за достъп до
документация /л.109-110/; писмо изх. №РД-10-309/19.09.2018г. от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ до началника на РО НСК Софийска област
/л.111/; копие от заверена заповедна книга /л.112/; схема към инвестиционен
проект /121/ и заповед №ДК-09-СФ-1/17.06.2019г. за продължаване на СМР,
издадена от началника на РДНСК Софийска област /л.122-123/.
В
АУАН №СФ-26/13.11.2018г. е записано, че съгласно чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ лицето,
упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които се
изпълняват при условията на чл.224, ал.1 ЗУТ. Описано е по повод на какви жалби
е извършена проверката, кога са получени документи за проверка от Областната
управа, кога е получено уведомление за заверена заповедна книга и какво е
установено на място, а именно: че строежът е изпълнен. Описано е, че по данни
на представител на възложителя, е установено кой участък от водопровода кога и
от кой строител е изпълнен и че е установено документално, че строежът при
новия Строител и новия Надзор е започнал на 08.06.2018г. (съгласно съставения
протокол образец №2а) и че същият се изпълнява при изтекъл срок на действие на:
разрешително за ползване на повърхностен воден обект с №32170507/30.04.2015г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ със срок
на действие на разрешителното до 30.04.2018г. и разрешение за специално
ползване на пътища чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и
съоръжения в обхвата на пътя с №РСПП-342/07.09.2015., издадено от Началник
отдел в Дирекция „ППИ“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, със срок на
валидност до 07.09.2016г. Записано е в АУАН, че е установено строителство,
извършвано без да са налице актове по смисъла на чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ, поради
което е налице строеж с нарушения по чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ. Сочи се, че за
установяване на нарушенията е съставен констативен акт за спиране на
строителството по чл.224, ал.1 ЗУТ, връчен по надлежния ред. Сочи се, че
предвид установеното, не били налице предпоставките за продължаване на
строителството и „Астра Консулт“ ЕООД, като лице, упражняващо строителен
надзор, е следвало да изпълни задължението си по чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ за
спиране на строежа, а вместо това е съставен образец №2а от 08.06.2018г. за
откриване на строителна площадка, заверена е заповедна книга и са съставяни
актове и протоколи по реда на Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство. Записано е в АУАН, че нарушението е
установено на 04.09.2018г. – датата на представяне на документацията по
издаване на разрешение за строеж №1/30.09.2015г. и се потвърждава при
извършената проверка на местостроежа. Записано е още, че нарушението е
извършено в периода от 08.06.2018г. – датата на съставяне на акт образец 2а и
продължава към датата на извършване на проверката. Предвид това, в АУАН е
достигнато до заключение, че „Астра Консулт“ ЕООД е отговорно за нарушението на
чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ. Всички тези констатации са възпроизведени и в
обжалваното наказателно постановление, като е допълнено единствено, че строежът
е първа категория. Описано е че са постъпили възражения срещу съставения АУАН,
които административнонаказващият орган намира за неоснователни и е посочена
санкционната норма – чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ. С обжалваното НП на „Астра Консулт“
ЕООД е наложено наказание – имуществена санкция в размер от 1000 лв. в полза на
държавния бюджет.
Във
връзка с изясняване на фактическата обстановка по спора са разпитани трима
свидетели- актосъставителят Т.Т.П., свидетелят по АУАН- Л.Н.П.-И. и доведеният
Османи Родригес.
Свидетелката
П. заявява, че работи като „главен инспектор“ в РДНСК- Софийска област и не си
спомня точната дата за съставяне на АУАН срещу жалбоподателя „Астра Консулт“
ЕООД, но за случая помни, че след 2 получени жалби, извършили проверка по
документи и на място на строежа. Сочи, че се касае за трасе на водопровод,
захраняващ гр.Копривщица и минаващ през землището на с.Антон. Сочи, че
разрешението за строеж било издадено от Областния управител на Софийска област,
като имало писмо за проверка, адресирано до строителя и възложителя, както и до
Национален парк „Централен балкан“ и доста институции били на проверката. За
проверката свидетелката разяснява, че е извършен частичен обход на трасето, тъй
като според подадените жалби трасето на водопровода било изместено. Инж. П.
също участвала в обхода. На свидетелката е предявена схема-чертеж от
инвестиционния проект и тя посочва кой участък е бил обходен – посочва от
сектор В36 до сектор В67 и че участъкът минава под пътя. Свидетелката
разяснява, че няма етапност в разрешението за строеж, а е издадено за цялото
трасе – от водохващането до точка В67, но самата поръчка е обявена като етапна.
По отношение на обстоятелството как проверяващите са разбрали кое от
изпълнените строителни дейности е изпълнено от този строител, по време на този
надзор, свидетелката заявява, че представителите на фирмите-изпълнител и
възложител, са им казали. На място видели шахти и прагове, а строежът още не
бил напълно приключил към момента на проверката. Свидетелката заявява, че е
установено, че строителният надзор към момента на издаване на разрешението за строеж
е имал разрешително от Басейнова Дирекция и от АПИ, поради това, че трасето на
водопровода пресича 2 реки и минава под Подбалканската линия. Към момента на
преглеждане на заповедната книга се установило, че тези две разрешителни са
изтекли и Надзорът вместо да напише заповед за спиране на строителството, е
заверил заповедната книга и е съставил акт образец №2а, без наличие на
документи, които предвид трасето на строежа са задължително основание за
започване на строителството. Според свидетелката заповедната книга се заверява
в ДНСК-Централно управление. Сочи, че във връзка с това, че са изтекли
разрешителните от РДНСК, е изпратено писмо до Басейнова Дирекция и АПИ с питане
дали тези разрешителни са удължени и дали са издавани нови, като от АПИ отговор
нямало, а от Басейнова Дирекция отговорили, че разрешителното е изтекло и не е
било подавано заявление за продължаването му. Запитванията били отправени преди
извършване на проверката. Според свидетелката П. е необходимо двете
разрешителни да са валидни за целия срок на строежа, тъй като въз основа на тях
се извършва строителството и има пресичане на река и път. Свидетелката счита,
че фирмата-надзорник е следвало да установи изтичането на двете разрешителни и
да спре строежа до изкарване на нови актуални такива. Свидетелката е
категорична, че строителни дейности са извършвани след откриване на
строителната площадка, тъй като има съставени актове и протоколи по време на
строителството. Свидетелката пояснява, че след установяване на нарушението е съставен
констативен акт, издадена е заповед за спиране на строежа, в която е посочено
кога може да бъде продължен и това е след като се снабдят с нови разрешителни
от АПИ и Басейнова дирекция. Сочи, че впоследствие били издадени такива
документи и имало заповед за продължаване на строително-монтажните работи.
Свидетелката П. не знае за предишни нарушения на тази фирма. Заявява, че АУАН е
съставен в присъствието на Васил Йорданов – представител на фирмата-надзорник.
Свидетелката
И., към момента на проверката е била „старши инспектор“ в РДНСК-Софийска област
и също си спомня за съставения АУАН срещу „Астра Консулт“ ЕООД, като АУАН-ът
бил съставен в резултат на извършена проверка по жалба. Ставало дума за
водопровод за захранване на гр.Копривщица, а самият АУАН бил за това, че
строителният надзор не е спрял строежа след като е установил, че са изтекли
разрешителните, издадени от Басейнова Дирекция и от АПИ. Сочи, че в резултат на
жалбата започнали проверка първо на документацията на обекта, по разрешението
за строеж поискали да им бъдат предоставени документите и по тях установили
нарушението. При проверката нямало информация фирмата-надзорник да е подавала
документи за подновяване на разрешителните, като свидетелката е наясно, че
впоследствие такива действия са предприети и към момента разрешителните са
подновени. Свидетелката счита, че още към момента на откриване на площадката
компетентните органи не са извършили необходимата проверка. И тази свидетелка
няма спомен за предишни нарушения на фирмата-жалбоподател. Свидетелката И. е
категорична, че са установили реално извършване на строителни дейности. И на
тази свидетелка е предявена схема-чертеж от инвестиционния проект и същата
посочва като участък, който са обходили при проверката – от сектор В17-шахта
въздушник 5 до между сектори В67 и В68. От представените актове и протоколи на
строителството установили, че строежът е изпълняван при настоящия строител и
надзор. На мястото нямало работници, но имало извършени СМР-та, като се виждали
част от шахтите и един бетонов праг. Сочи, че водопроводът е подземен и не са
разкопавали. Сочи още, че водопроводът се намира под Републикански път и
по-точно е в обхвата на пътя, без да го пресича и минава и през река
„Кознишка“. Свидетелката посочва, че пътят на схемата е при сектори В36 и В37.
Свидетелката разяснява, че това кой заверява заповедната книга на строежа е
според обстоятелството кой е издал разрешението за строеж, като в случая ДНСК
го е издал. Заявява, че при заверяване на заповедната книга се проверява има ли
валидно разрешение за строеж, има ли валидно сключени договори със строител, с
надзор, валидно удостоверение на строителя, заповед за назначаване на
технически ръководител, като двете изтекли разрешителни не се проверяват, тъй
като това е работа на Надзора. Свидетелката си спомня, че при съставяне на АУАН
имало представител на юридическото лице „Астра Консулт“ ЕООД, а възражения
постъпили след това.
Свидетелят
Родригес е доведен от жалбоподателя, като същият заема длъжност „директор на
ТСУ“ в Община Копривщица. Той потвърждава, че е присъствал на проверка от
контролните органи на ДНСК на трасето, което засяга строеж на външен водопровод
за водоснабдяване на гр.Копривщица от водохващане „Въртопа“ до връх 68, като
при проверката той бил представител на Община Копривщица. Заявява, че представителите
на ДНСК са били директорът г-н Младенов, г-жа П. и г-жа П. – другите две
разпитани свидетелки. Имало представители и на строителната и на надзорната
фирма. Причина за проверката бил подаден сигнал, че строителството на обекта се
изпълнява по друго трасе. Сочи, че всички участващи в проверката, се събрали в
гр.Пирдоп, отишли на място, видели, че трасето пресича магистралата и под
магистралата се спуснали надолу към гр.Копривщица, като вървели около 300-400
метра по трасето. Свидетелят смята, че са изминали път от сектор В36 до В48.
Към датата на проверката, според свидетеля, проверяващите не носели никакви
уреди. Като минали през трасето видели, че всичко било готово, т.е. обектът бил
приключен и водопроводът бил изпълнен. Спомня си, че правили констативен
протокол изцяло по строителната част. Сочи, че обектът е направен от може би
трима строители, като последният действа от 2018г., като проектът си имал част
„геодезия“, в която е описано от коя до коя точка ще строи строителят. Сочи, че
през 2015г. е завършен етапът до шахта №5 и строежът е продължен от новия
строител през 2018г. Свидетелят Родригес твърди, че без заверена заповедна
книга не може да започне строителството и тя се подписва от ДНСК при издаване
на протокол образец №2а и за всеки строител е нова заповедната книга. Сочи, че
когато се върнали в гр.Пирдоп след обхода, проверяващите търсили разрешителните
от Басейнова дирекция и от АПИ и установили, че към онази дата разрешителните
били изтекли. Свидетелят не може да каже защо не са били подновени, но според
него те се изискват по закон за издаване на разрешение за строеж и когато е
започнало самото строителство тези разрешителни са били валидни. Отбелязва, че
разрешителните са важни за Приемателна комисия и се подновяват за нея, което е
и последното нещо, което се прави по проекта. Вече водопровод имало. Запитан
дали общината е следяла за сроковете на разрешителните, свидетелят заявява, че
работата с Надзора е съвместна и че в случая тези разрешителните са за
получаване на разрешение за строеж и по време на строителството им е изтекъл
срокът.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 09.04.2019 г., видно от разписка в
самото НП, а жалбата е входирана на 16.04.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че издаденото от зам.началника на ДНСК наказателно
постановление е законосъобразно постановено, а подадената от „Астра Консулт“ ЕООД
жалба- неоснователна.
По
делото са представени набор от документи, от които се извежда компетентността
на актосъставителя и издателя на НП. Представен е Устройственият правилник на
ДНСК /издаден на основание пар.19 от ЗР на ЗУТ/, в чл.6 от който са описани
правомощията на началника на ДНСК, като според чл.6, т.1, б. „п“ той налага
предвидените в ЗУТ санкции. В чл.18, т.5 пък е предвидено, че Регионалните дирекции
национален строителен контрол съставят актове за установяване на
административни нарушения, предвидени в ЗУТ. Видно от представената заповед №РД-15-101/30.04.2018г.
на началника на ДНСК, актосъставителката Т.Т.П. е преназначена на длъжност
„старши инспектор“ в Регионален отдел НСК Софийска област към РДНСК ЮзР, като
предвид длъжността си тя се явява служител на РДНСК и има правомощията,
предвидени в чл.18 от Устройствения правилник. Видно от заповед
№РД-15-0026/05.03.2012г. на началника на ДНСК, участващата в процесната
проверка инж.Л.Н.П., също е служител на РДНСК ЮзР. Видно от трудов договор
№РД-15-076/04.04.2018г. арх.Петър Василев Духлински, издал процесното НП, е
назначен на длъжност „зам.началник“ на ДНСК, считано от 05.04.2018г., а със
заповед №РД-13-110/12.04.2018г. на началника на ДНСК, последният е предоставил
на зам.началника част от своите правомощия, сред които – да налага предвидените
в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи. От цитираните
подзаконов нормативен акт и заповеди на началника на ДНСК, се установява по
несъмнен начин компетентността на актосъставителя и издателя на НП.
Съдът
намира, че наказателното постановление е
законосъобразно от формална страна. В АУАН и НП се съдържат
необходимите реквизити съобразно нормите на чл.42
и чл.57, ал.1
ЗАНН, издадени са в
законовите срокове, конкретно е посочен период и място на извършване на
нарушението. Описано е ясно и недвусмислено в какво се изразява същото. И в АУАН и в НП нарушението е описано
по идентичен начин. Индивидуализиран е нарушителят, дадена е правилна правна квалификация на
нарушението и е посочена приложимата санкционна разпоредба.
Жалбоподателят
твърди, че датата/периодът на нарушението е произволно определен и то с цел да
се препятства възможността за изтичане на срока по чл.34 ЗАНН. Това виждане не
може да бъде споделено. Правилно административнонаказващият орган е преценил,
че нарушението не е еднократен акт, който може да бъде извършен на определена
дата, а е нарушение, осъществено чрез бездействие за целия период, в който
съответното бездействие е продължило. В случая юридическото лице, упражняващо
строителен надзор, е санкционирано за това, че не е спряло строеж при наличие
на предпоставките за това. Спирането на строежа, в случай че се прецени, че е дължимо,
е дължимо във всеки един момент до отпадане на предпоставките за спиране. Ясно
е от описаното в АУАН и НП, че като период на нарушението е възприет в случая
периодът от 08.06.2018г. – датата на съставяне на образец №2а за откриване на строителна площадка до датата на проверката – 26.09.2018г.
Посочването на периода е недвусмислено и не може да бъде изтълкувано погрешно,
доколкото посочените дати за начално и край на периода са конкретни, а третата
посочена дата – 04.09.2018г. е определена като дата на установяване на
нарушението, тъй като именно на тази дата, видно и от писмените доказателства,
служителите на РДНСК ЮзР са получили достъп до документацията на строежа, макар
в по-късен момент да е довършена самата проверка на място. Според съда
началната дата на нарушението е правилно определена. Това е така, тъй като е
било установено, че преди 08.06.2018г. строежът е бил спрян, макар това да не е
било документално отразено. С откриване на строителната площадка новите
Строител и Надзор са удостоверили, че започват същински строителни действия,
към който именно момент е следвало да са били изпълнени предварителните
дейности, сред които и проверка на наличната документация, на която се основава
възможността за осъществяване на строителството. Протоколът- образец №2а е документалната следа за започване на строителството, а дейността,
която е била поднадзорна на жалбоподателя, изцяло почива на документалното си
отражение, което очевидно е било пренебрегнато от предишните изпълнители, които
дори не са удостоверили кога и защо е преустановено строителството. В този
смисъл, няма друга подходяща дата, която административнонаказващият орган е
могъл да определи като начална за извършване на нарушението. Крайната дата за
извършване на нарушението също е правилно определена, тъй като макар още на
04.09.2018г. проверяващият орган да е установил нарушението, към момента на
проверката на място – 26.09.2018г., то все още е продължавало. Свидетелят
Родригес потвърждава, че на 26.09.2018г., след обхода на място, проверяващите
отново са търсили разрешителните от Басейнова дирекция и от АПИ и отново са
установили, че те са невалидни, а строежът не само, че не е бил спрян, а дори е
бил видимо завършен. Следователно, правилно са възприели 26.09.2018г. за крайна
дата на нарушението, тъй като след нея служебно е взето отношение от
компетентния орган и е осъществено спиране на строежа, на основание чл.224,
ал.1 ЗУТ.
Във
връзка с гореизложеното относно периода на нарушението, следва да се отбележи,
че няма как да е изтекъл давностният срок по чл.34 ЗАНН, с изтичането на който
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Срокът по чл.34 ЗАНН е 3-месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението. В случая извършването на нарушението е в период и
1-годишният давностен срок тече от изтичането на този период, а 3-месечният
давностен срок тече от откриването на нарушението/нарушителя на 04.09.2018г.,
поради което до съставяне на АУАН на 13.11.2018г., не е изтекъл давностният
срок в никоя от разновидностите му. Твърдението, че нарушителят е открит на
по-ранна дата – датата на заверяване на заповедната книга, също е
несъстоятелно, тъй като се установи, че макар книгата да е заверена в ДНСК,
двете специални разрешителни не са били изследвани към тази дата и съответно не
е открит фактът, че същите са с изтекъл срок на действие, а оттам – не е
открито и самото нарушение.
Следва
да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда отговорността
за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и
с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Прецизно словесно и цифрово е
описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е
описание на фактическа обстановка. Под фактическа обстановка в случая се има
предвид кога и по какъв повод е извършена проверката, какво е констатирано
документално и на място на обекта и предвид установеното, какво нарушение е
допуснато от административно-привлеченото лице. Съдът не намира за необходимо в
АУАН и НП да се описват факти, които не касаят дейностите на проверяваните
лица, т.е. не е било необходимо да се описва какво е свършено от предишните
Строител и Надзор, какво е наложило смяната на същите и какви документи са били
съставяни по тяхно време. Достатъчно ясно е записано в АУАН и НП коя част от
строежа е изпълнена от друг Строител и коя част от настоящия, както и че
строителството е било спряно след предходния Строител и продължено на
08.06.2018г. при надзора на жалбоподателя. Съдът не намира за необходимо също
така да се описват подробно самите строителни дейности, които са извършени след
08.06.2018г., при условие, че се установява /включително от събраните гласни
доказателства/, че цялото трасе от шахта въздушник №5 до връх 68 е било
изпълнено след тази дата и именно в това трасе попадат река „Кознишка“ и
Подбалканският път I-6, за специалното
ползване на които на името на възложителя община Копривщица, са били издадени
разрешително за ползване на повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г. от БДИбР
и разрешение за специално ползване на пътищата №РСПП-342 от 07.09.2015г. от АПИ.
Описанието
на фактите в АУАН и НП е пространно, поради което несъществените разминавания
са допустими. Според представителя на жалбоподателя в НП имало опит за
недопустимо допълване на фактическата обстановка, като единственото допълване,
което съдът констатира, е посочването, че строежът е първа категория, който
факт не е съществен пропуск на АУАН, макар в действителност фактът да е относим
към нарушението. Останалото допълнение в НП-то е за съставения АУАН и
постъпилите възражения, които обстоятелства неизменно следва да бъдат посочени
в НП-то. Некореспондиращи помежду си факти в АУАН и НП не бяха открити.
Посочени
са в обжалваното Наказателно постановление, съгласно изискването на чл.57,
ал.1, т.6 и 7 ЗАНН, нарушената законова разпоредба /чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ/ и
нормата, въз основа на която е определена санкцията /чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ/,
като са направени съответните привръзки и с други законови разпоредби.
Нарушението е квалифицирано по една и съща норма в АУАН и НП, а именно: чл.168,
ал.1, т.3 ЗУТ, така че не може да се счете нарушено правото на защита на наказаното
лице, тъй като за него не може да възникне объркване относно материално-правната
квалификация, която органът е придал на възприетото нарушение. Правилността на
квалификацията ще бъде обсъдена в края на изложението.
При
съставянето на акта са присъствали двама свидетели, като единият свидетел- инж.
Л.П.-И. е била свидетел и по установяване на нарушението, а другият свидетел-
инж. В.Д., е била свидетел при съставяне на АУАН, т.е. спазена е разпоредбата
на чл.40, ал.1 ЗАНН. Допустимо е било дори АУАН да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, щом същият е очевидец на нарушението, като органът се е
застраховал и е включил още един свидетел, който да ползва като правна гаранция
за законосъобразното съставяне на АУАН.
Предвиденият
в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган е инструктивен, поради което надвишаването му, какъвто е настоящият
случай, не представлява съществено процесуално нарушение. Наказващият орган се
е произнесъл законосъобразно след изтичане на тридневния срок за възражения от
страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН. В същия срок възражения са
постъпили. Не е изтекъл преклузивният 6-месечен срок между съставяне на АУАН и
издаване на НП, който в случай че бе изтекъл, на основание чл.34, ал.3 ЗАНН би
предопределил необходимостта от прекратяване на административнонаказателното
производство.
Жалбоподателят
твърди, че подадените от него в законоустановения срок възражения са останали
реално необсъдени, тъй като обсъждането им е формално. В действителност
обсъждането на възраженията е лаконично, но не може да се приеме, че
административнонаказващият орган дължи обсъждане на всеки един пункт по
възраженията, особено в случаи като настоящия, в който възраженията са
множество. Такъв подход би затруднил неимоверно работата на
административнонаказващия орган. На него не са вменени задълженията, които
съдът има по обсъждане на възраженията на административнонаказаното лице и
именно в случай, че възраженията на това лице не са били уважени, то има
възможността да постави тяхната основателност на преценката и на компетентния
съдебен орган. Възраженията на лицето са били депозирани,
административнонаказващият орган се е запознал с тях и не ги е възприел,
каквото право той има, като несъгласието си с тях е отразил в обжалваното НП,
макар и накратко.
Процесуални
нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на обжалваното НП от формално естество,
било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът
намира, че не са налице обстоятелства от процесуално естество, които да
опорочават обжалваното НП и да дават основание за отмяната му без обсъждане на
спора по същество.
В
настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на
въпроса извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил наказан.
Глава
9 от ЗУТ касае „строителството“, каквото безспорно е реализирано в процесния
случай. За да носи отговорност по чл.237 ЗУТ, юридическото лице,
имащо определена роля в строителството, следва от обективна
страна да е осъществило изпълнително деяние,
ангажиращо неговата отговорност. Жалбоподателят
„Астра Консулт“ ЕООД се установява на първо място, че е юридическо лице и на
второ място, че е имало сключен с община Копривщица договор за упражняване на
строителен надзор на СМР на обект: „Реконструкция на външен водопровод за
водоснабдяване на гр.Копривщица- Трети етап – Актуализация на външен водопровод
за водоснабдяване на гр.Копривщица от водохващане „Въртопа“ до връх 68,
подетапи на водопровода от съществуваща шахта въздушник 5 (връх 17) до връх
68“. Строителният надзорник на строеж от първа категория, каквато категория е
процесният строеж според разрешението за строеж, попада в категорията лица, за
които чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ предвижда имуществена санкция. Тази разпоредба
препраща към чл.224, ал.1 ЗУТ. Чл.224, ал.1 ЗУТ предвижда в кои случаи
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице има правомощието да
спре изпълнението на строеж и да забрани достъпа до него. Изброените случаи на
задължително спиране на строеж са на база на обстоятелството, че има порок в
процедурата по осъществяването му. Именно такъв строеж може и следва да се
квалифицира като строеж „с нарушение“. Допускането на строежа „с нарушение“ пък
е основанието да се предвиди административнонаказателна отговорност за лицата,
които чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ изброява, тъй като всяко от тях носи отговорност за
определен аспект на строителството. За кой аспект на строителството носи
отговорност юридическото лице, осъществяващо надзор, е изрично посочено в
чл.168, ал.1 ЗУТ, сред които хипотези е носенето на отговорност за спиране на
строежи, които се изпълняват при условията на чл.224, ал.1 ЗУТ /т.3 от
разпоредбата/. Следователно, може да се приеме, че юридическото лице- надзорник
е длъжно да следи дали строежите, които надзирава, не са строежи „с нарушение“,
т.е. дали не се изпълняват въпреки наличието на предпоставки за спирането им. Съдът
следователно дължи изследване на хипотезите на чл.224, ал.1 ЗУТ, която
разпоредба е свързващата между нормата на чл.168, ал.1 ЗУТ, предвиждаща
задължение и нормата на чл.237, ал.1 ЗУТ, предвиждаща санкция. Според чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ спиране на изпълнението
на строеж се предвижда от компетентния орган когато строежът се извършва без да
са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице актовете по смисъла на
чл.142, ал.5, т.7 и т.8 ЗУТ. Чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ има предвид административни
актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо
условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната
среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или
друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове
в проекта. Несъмнено, сред категорията специални закони, които са
неизчерпателно изброени, попадат Законът за водите и Законът за пътищата, съобразно
които са били издадени двете разрешителни с изтекъл срок - разрешително за
ползване на повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г., издадено от БДИбР
и разрешение за специално ползване на пътищата №РСПП-342 от 07.09.2015г.,
издадено от АПИ. По отношение на обстоятелството, че към 08.06.2018г., когато е
открита строителната площадка на обекта за дейност при нов Строител, цитираните
разрешителни по специалните закони са били с изтекъл срок, не се спори, дори
напротив- адв.М. в съдебно заседание заявява, че не оспорва това обстоятелство.
Разрешителното от Басейнова дирекция е било със срок на действие до
30.04.2018г., а разрешението от АПИ- със срок на действие до 07.09.2016г.
Спорно
е обаче обстоятелството какво значение са имали двете разрешителни и към кой
момент е следвало да бъдат налични. Жалбоподателят твърди, че двете изтекли
разрешителни са били необходими за издаване на разрешение на строеж за обекта,
а разрешението за строеж от 30.09.2015г. не е преустановявало действието си.
Това становище е правилно, доколкото чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ предвижда, че оценката
на инвестиционния проект, който е основание за издаване на разрешение за
строеж, обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в
сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа
са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на
околната среда, Закона за биологичното разнообразие,
Закона за
културното наследство или друг специален закон, както и отразяване
на мерките и условията от тези актове в проекта.
Безспорно двете разрешителни са били необходими, за да се извърши
законоустановената оценка на инвестиционния проект, като към момента на тази
оценка и съответно- към датата на издаване на разрешението за строеж, те са
били в срок. Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е било
издадено на 30.04.2015г. и е било с краен срок 30.04.2018г., като този три-годишен
срок е в съответствие с допустимия срок на действие на такова разрешително,
предвиден в чл.57, ал.1, т.2 Закона за водите /до 25 години при водовземане с
цел питейно-битово водоснабдяване/. Разрешителното за специално ползване на
пътища е издадено на 07.09.2015г. и е със срок до 07.09.2016г. Чл.18, ал.3 от
Наредба за специално ползване на пътищата предвижда, че разрешението за
специално ползване има действие за срок две години. Тук предвиденият срок е
конкретен – 2 години, като издаващият разрешението орган не го е съобразил и го
е издал за една година, независимо от което обаче, дори разрешението да се
счете издадено за законоустановения 2-годишен срок, то към 08.06.2018г., отново
би било с изтекъл срок. В този смисъл, законно издадено е било разрешението за
строеж на 30.09.2015г., но действието на двете разрешителни по Закона за водите
и Закона за пътищата е изтекло преди строежът да бъде завършен. Тук следва да
се отбележи, че не може да се приеме за основателно твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, което е и становище на свидетеля Родригес, че
двете специални разрешителни са били необходими само и единствено за издаване
на разрешението за строеж. Няма никаква логика те да се издават със срок, в
случай че са необходими еднократно. Резонна е бележката на юрк. П., която
заявява, че следва да се има предвид предназначението на тези разрешителни, а
те са за „ползване“ на път и воден обект. С изтичане на срока на тези специални
разрешителни действието им се счита преустановено, а оттам и възможността да
бъдат ползвани упоменатите в тях обекти, тъй като е отпаднало основанието за
това ползване. Срочността на разрешителните гарантира възможността да бъде
извършена нова преценка на обстоятелствата, предпоставили съгласието на
специализираните органи за ползване на обекти, за които те отговарят, след
изтичане на срока на вече издадените разрешителни. Един строеж би могъл да се
осъществява дълъг период от време по различни причини, което не гарантира
неизменност на условията, при които се осъществява и именно затова се предвижда
разрешителният режим за дейности при строежа, свързани с ползването на
специално обекти от природата и инфраструктурата. В случай, че специалните
актове бяха необходими само за започване на строежа, то при тях би бил излишен
реквизитът „срок“. За да се извърши законосъобразно процесният строеж на
водопровод за водоснабдяване на гр.Копривщица би следвало към момента на
ползване на специалните обекти, разрешителните по специалните закони да са действащи,
а случаят не е такъв, тъй като, както бе установено и същевременно-отразено в
АУАН, трасето от ШВ 5 до връх 68 е било изпълнено след 08.06.2018г. при изтекъл
срок на двете разрешителни. Законосъобразният подход е налагал снабдяването с
нови разрешителни по Закона за водите и Закона за пътищата, което
жалбоподателят не е сторил. Именно негова е била ролята на строителен надзор,
т.е. лице което следи за законосъобразното строителство и в този смисъл –
същото да почива на изрядна и актуална документация. Именно поради функцията на
жалбоподателя, на него е вменена отговорността за спиране на строеж „с
нарушение“, което свое задължение в случая „Астра Консулт“ ЕООД не е изпълнил.
Именно и поради тази му функция правилно административнонаказващият орган е преценил,
че на това лице следва да наложи имуществена санкция, а не на възложителя, на
чието име са издадени изтеклите разрешителни.
В случая
съдът приема, че е налице хипотезата на чл.237 ал.1,
т.2
ЗУТ. Административнонаказващият орган се е позовал на правилната
санкционна норма, както и правилно е ангажирал отговорност на санкционираното
лице за правилно квалифицирано нарушение – такова по чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ във
вр. чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ. Правилно е наложена една санкция за едно нарушение,
а именно: неосъществено спиране на строеж, по отношение на който са
съществували основания за спиране. Основанието за спиране е било изтеклият срок
на двете специални разрешителни, като фактът, че те са две не променя извода,
че нарушението е едно. За две отделни нарушения можеше да бъда ангажирана
отговорност от страна на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и от
Агенция пътна инфраструктура, в случай че тези институции бяха установили, че
контролираните от тях обекти се ползват при наличие на отпаднало основание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че доводите, изложени
в жалбата и в с.з. от представителя на жалбоподателя, са
неоснователни.
Съдът
счита и че правилно е определен размерът на наложената санкция, който в случая
е 1000 лв. – предвиденият в чл.237. ал.1, т.2 ЗУТ минимум, като този размер е
съобразен със степента на обществената опасност на конкретното административно
нарушение и с факта, че нарушението е първо по рода си за „Астра Консулт“ ЕООД.
Не без значение е обстоятелството, че дружеството не е първи изпълнител и от
него се е очаквала приемственост по отношение на огромен обем документация,
като нарушението може да се квалифицира по-скоро като непредпазлив пропуск,
отколкото като умишлено бездействие. Въпреки това за осъществяване състава на нарушението по чл.168,
ал.1, т.3 ЗУТ е без значение формата на вината - умисъл или непредпазливост,
тъй като чл.7 ЗАНН изрично закрепва и двете форми на вина при субективната
страна на нарушението. Съгласно
чл.7, ал.2 ЗАНН не се наказват само онези непредпазливи нарушения, за които
това е изрично предвидено. Нарушението на чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ обаче
не е сред тях.
Не
може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че справедливият баланс на
интереси налага случаят да бъде квалифициран като „маловажен“. Административнонаказващият
орган правилно е индивидуализирал наказанието по вид и размер и не е приложил
разпоредбата на чл.28
ЗАНН, тъй като не би могло
да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. Следва да
се имат предвид обществените отношения, които се засягат с извършеното
нарушение, свързани със законосъобразното
извършване на строежи от обществена значимост, като
последното не се отличава по степен на обществена опасност от типичната в
сравнение с други нарушения по визираните материални разпоредби. Противното би означавало, да се стимулира безотговорност
на юридическите лица към техните задължения. Допуснатият пропуск от страна на
жалбоподателя освен това е довел до забавяне на въвеждането в експлоатация на
водопровод - обект на строителство, водоснабдяващ цял един град, т.е.
общественият интерес, на който се позовава страната за преценка баланса на интереси,
е щял да бъде защитен при своевременно снабдяване от фирмата-надзорник с нови
специални разрешителни, вместо изпълнение на строежа при изтекли такива, което
е повлякло след себе си последицата „спиране на строежа“ и е проточило във
времето приключването му, макар към настоящия момент то да е безспорен факт.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СФ-26-ДНСК-30, издадено от зам.началника на
Дирекция за национален строителен контрол – гр.София на 26.03.2019 г., с
което на основание чл. 237, ал.1, т.2 ЗУТ на „АСТРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ №74А, офис 1,
представлявано от инж. Васил Иванов Йорданов - управител, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.168,
ал.1, т.3 във вр. чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: