Р Е Ш Е Н И Е
№ 260112
гр. Перник, 15.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 02996 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, чрез юрк. С., срещу Е.Е.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 752,67 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. Перник, ул. *****, за периода от 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 61,56 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017
г. до 03.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 84/11.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 00105 по описа за
2019 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи
условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок
ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които
да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на
единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ
при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 84/11.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 00105 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник срещу Е.Е.Н. за сумата 752,67 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. Перник, ул. *****, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
61,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г. и са присъдени
разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори, че представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по
предвидения в закона ред и влезли в сила.
От писмо с изх. № 20/МСИ-677-1 от 10.06.2020 г. от Община
Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“ с приложение № 1 към декларация по чл.
14 от ЗМДТ се установява, че на 23.06.1998 г. ответникът е заявил, че по силата
на договор за покупка от ******* г. е придобил право на собственост при равни
квоти с А.С.Н. върху недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. *****.
Съгласно писмо с изх. № 20/СПУ 4169-1 от 16.06.2020 г. от
Община Перник в архива на отдел „ОСКТТЗ“ и бившият отдел „БОДИ“ при Община
Перник не се съхранява препис от договор за недвижим имот адрес: гр. Перник,
ул. *****.
По делото е приет препис-извлечение от акт за сключен
граждански брак, видно от който на ****** г. е сключен граждански брак между Е.Е.Н.
и А. С. Ж., с фамилно име след брака Н., прекратен на 13.07.2007 г.
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен договор № 260/12.11.2001
г. между „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, и етажната собственост, от който
момент е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисис” ЕООД е
сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор №
76/01.09.2017 г., сключен с фирма „Директ” ЕООД. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен
отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В тази връзка вещото лице пояснява, че няма разлика в
сумите по главницата, определени от вещото лице, и тези на исковата молба на
ищеца.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При
изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 752,67 лв. за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г., а за законна лихва – 61,56 лв. за периода от 09.07.2017 г.
до 03.01.2019 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в счетоводството на
ищцовото дружествто сумите от изравнителните сметки, порадени от фоирмата за
дялово разпределение за процесния период, са въведени в системата за реално
консумирана топлинна енергия.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжниак в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
Представената по делото декларация
по чл. 14 ЗМДТ от 23.06.1998 г. се ползва с материална доказателствена
сила за удостоверения неизгоден за
ответника факт, че е собственик при равни квоти с А.С.Н. на жилище, находящо се на адрес: гр.
Перник, ул. *****, на основание договор за покупка от ***** г.
От приетия препис-извлчение от акт за сключен
граждански брак се установява, че ответникът се е намирал в граждански брак с А.С.Н. /сключен на ****** г./ към момента на придобиване на собствеността върху имота. Тъй
като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на
осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име е придобит. В представения препис-извлчение от акт за сключен граждански брак е
удостоверено също така, че бракът между ответника и А.С.Н. е прекратен на ******* г. С прекратяване
на брака се прекратява съпружеската имуществена общност между съпрузите, като
съгласно чл. 27 СК от 1985 г. (отм.) при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни. Следователно през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. ответникът се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имот, находящ се на адрес:
гр. Перник, ул. *****.
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на съсобственик на
½ ид.ч. от процесния имот е
налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Предвид горното, съобразно обема на правата си,
ответникът дължи ½ част от цената за доставена топлинна енергия за имота
за процесния период.
От заключението на вещото лице по проведената
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е 752,67 лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът дължи
½ от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно сумата 376,34
лв.
По изложените съображения, съдът прави извод, че
предявеният иск за главница е основателен за сумата 376,34 лв., до който размер
следва да бъде уважен и отвхърлен за разликата до пълния предявен размер от
752,67 лв.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението
на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г. е в размер на сумата 61,56 лв.
Следователно, съобразно обема на
правата си, ответникът дължи ½ от таи сума, равняваща се 30,78 лв.
Предвид горното, предявеният иск
за обезщетение за забава е основателен за сумата 30,78 лв., до който разме
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
61,56 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв.
– депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 20,00 лв.
– такса за 4 броя съдебни удостоверения, 150,00 лв. – депозит за назначаване на
особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в
общ размер на 545,00 лв., а в заповедното производство ищецът е направил
разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 272,50 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 37,50
лв. – разноски за заповедното производство.
Отвтеникът не е направил искане и представил
доказателства за извършени разноски по делото, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 376,34 лв. /триста
седемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. Перник, ул. *****, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 30,78 лв. /тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 84/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 00105 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 376,34 лв.
до пълния предявен размер 752,67 лв.
и иска за обезщетение за забава за сумата над 30,78 лв. до пълния предявен
размер 61,56 лв., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Е.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
272,50 лв. /двеста седемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ – разноски за исковото производство, и сумата 37,50 лв. /тридесет
и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за заповедното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00105
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.