Р Е Ш
Е Н И Е
№ 218/16.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя А*** при Окръжна
прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 162 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№46 от 19.02.2018 г. по АНД № 2113 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
с което е отменено наказателно постановление № 32-0000107/10.05.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. С наказателното постановление на К*** Р.В. с ЕГН * е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), за
нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.
Касационният жалбоподател Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален
представител. В жалбата навежда доводи за неправилност на решението на първата
инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон.
Ответника по касационната жалба К*** Р.В. *** редовно призован, не се
явява, в писмено възражение по касационната жалба и в писмено становище по
съществото на делото чрез процесуалния си представител адвокат А.К. ***,
оспорва жалбата, като счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно отричайки наличието на касационните основания за неговата
отмяна.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, съставът на
Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 24.04.2017г. около 14,00часа на главен път Е79 на км.92 в района на Сухата чешма,
водачът К*** Р.В., управляващ специален автомобил марка „Мерцедес”, модел 817Л,
от категория №2, с рег. № Р*** , по маршрут село С*** – гр.П*** извършвайки
превоз за собствена сметка – на трактор, бил спрян за проверка от инспектори на
ОО “АА” – Монтана. В хода на извършената проверка било установено, че водача е
без заповед на
ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза - управляващия ЮЛ в
случая търговско дружество “Т*** А*** ” ЕООД с ЕИК * . Констатирано било, че към момента на проверката
водачът е извършвал превоз за собствена сметка.
Съставен бил АУАН серия А – 2015 № 222843/24.04.2017г., в който за нарушена
е посочена разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от Министъра на транспорта. Административно наказаното лице подписало
АУАН като в обяснения и възражения собственоръчно записало „забравих да го
взема”.
Междувременно в хода на производството пред административно наказващия
орган и в законноустановеният срок от страна на нарушителя е представена Заповед № 43/21.04.2017 г. от управителя
на търговско дружество “Т*** А*** ” ЕООД с ЕИК * с която е наредено
извършването на превоза за собствена сметка на 24.04.2017год. изискуемата по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от Министъра на транспорта. Видно от заповедта в нея се
съдържат изискуемите реквизити касаещи - управляващия юридическото лице за чиято сметка се извършва
превозът, датата за извършване на превоза, час на тръгване, маршрутът на
движение и видът на товара.
Така установената фактическа обстановка, която се подкрепя
от доказателствата по делото, не е спорна между страните.
Решението на въззивния съд е
правилно. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че
е налице явно противоречие между правната квалификация на нарушението и
реализираната административно наказателна отговорност на наказаното лице. Изпълнително
деяние по нарушената материално правна норма на чл.18, т.4 от Наредбата се
изразява в това, че към момента на проверката водачът е бил без Заповед на
ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза. Тъй като
административно наказващия орган не е установил, че реално водачът е разполагал
с такава заповед – видно от приложената, то неправилно е приложил санкционната
норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, касаеща липсата въобще на издадена заповед,
вместо тази по чл.93, ал.2 от ЗАвтПр., касаеща непредставяне на заповедта в
момента на проверката.
При ангажиране административнонаказателната отговорност на
едно лице, извършител на административно нарушение, последното следва да е
описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От
обективна страна, административното нарушение се характеризира, както с
предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото,
съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН. Точното и
безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във
формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е
от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законност.
Несъответствието между нарушената материално правна
разпоредба и санкционната норма по ЗАвПр., представлява съществено процесуално
нарушение, което нарушава правото на защита на административно наказаното лице.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Административно наказание се налага на
нарушителя - извършител за конкретно извършено от него нарушение. Като е приел,
че в случая НП следва да се отмени, въззивния съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното
решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при
служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №46 от 19.02.2018 г. по АНД № 2113 по описа за 2017г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 32-0000107/10.05.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: