М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА № …../ 14.05.2020 г.
ПО НЧХД № 542 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2019 г .
Подсъдимият К.Р. ***,
български гражданин, не осъждан, с ЕГН:**********,
е предаден на съд за това, че на 30.04.2019 година в гр.С. около 18,45 часа в
хранителен магазин, находящ се по ул.“Баба Тонка“ №2, в присъствието на други
лица, е изрекъл обидни думи по адрес на Н.С.И.,
за което последната е повдигнала обвинение по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
Това обвинение се
поддържа от тъжителката при разглеждането на делото.
Тъжителката
предявява граждански иск в размер на 5000 лева, за причинените и неимуществени
вреди в следствие на непозволеното увреждане.
Подсъдимия не
дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Инцидентно в хода на
производството изказва несъгласие с твърденията на тъжителката и свидетелските
показания.
След като прецени
събраните в хода на съдебното следствие доказателства , съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Тъжителката е наемател на търговски обект,
находящ се в гр.С., ул.“Баба Тонка“ №2, представляващ магазин за хранителни
стоки. Наемодател на търговския обект е подсъдимия. По повод на този обект
отношенията между тях се обтегнали, поради наличието на финансови спорове и
такива за освобождаване на обекта, които са отнесени за решаване пред съд.
На 30.04.2019 година тъжителката работела в
описания по-горе търговски обект. Около 18.30 часа в магазина влезли подсъдимия
и свидетелката Х.. Те започнали да разговарят с нея. Разговорите им преминали
във викове, като подсъдимия се опитал да хване тъжителката, но бил издърпан от
свидетелката Х. При избухналия скандал подсъдимия нарекъл тъжителката „Курва“,
„Мръсница“ и „Убийца“. Тези негови думи били възприети от свидетелите Н., Л. и
И. Първата се намирал пред магазина, в близост до медицински кабинет, втория
свидетел бил на стълбите на магазина, а свидетеля И. бил в дома си, който има
изложение към магазина. Думите по адрес на тъжителката били изречени толкова
силно, че се чували из квартала. Това накарало свидетеля И. да слезе от
апартамента в който живее да магазина и да установи какво се е случило с
тъжителката, която е и негова майка. Също така изречените от подсъдимия думи
довели до възмущението на трето лице, което се намирало в близост до вратата на
магазина /установено от разпита на свидетеля Л./. След като подсъдимия се
опитал да достигне до тъжителката, тя взела телефонния си апарат и заявила, че
ще сигнализира органите на реда. Тогава той и свидетелката Х. излезли извън
помещението. По стълбите се разминали със свидетеля И. и се качили в автомобила
си с който отпътували. През това време тъжителката подала сигнал на телефон
112. Няколко минути след това отново подала сигнал на същия телефонен номер. На
сигнала се отзовал полицейски екип от свидетелите И. и Г.. Когато те
пристигнали всичко било приключило, а подсъдимия вече го нямало в магазина.
Единствено там се намирали тъжителката, свидетеля Л. и свидетеля И.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства: свидетелски показания, писмени доказателства, справка съдимост,
декларация, информация от Национална система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 и прослушаните повиквания. При нейното изясняване
възникнаха противоречия в свидетелските показания на свидетелите Н., И. и Л. от
една страна и показанията на свидетелката Х. от друга. Съдът даде вяра на
показанията на първите трима свидетели, тъй като те са напълно логични, не
противоречиви и взаимно се допълват и потвърждават. Освен това показанията на
свидетелката Х. почти не свидетелстват за факти относно случилото се в
магазина, а за добрите характеристични данни на подсъдимия. Същото се отнася и
за показанията на свидетелката Т. Освен това свидетелката Х. живее на
съпружески начала с подсъдимия и е нормално да се опита да го защити и да
прехвърли отговорността за случилото се в търговския обект върху тъжителката.
Другите свидетели не се познават, нямат връзка по между си и всеки самостоятелно
е възприел случващото се в търговския обект. Вярно е, че свидетеля И. е син на
тъжителката, но показанията му се потвърждават изцяло от всички останали
доказателства, включително и тези на свидетелката Х. Това е така, защото той не
е имал никаква причина да бъде в търговския обект и не е бил там, за което
свидетелстват всички свидетели, но е дошъл, след като е възприел от дома си
възникналия скандал. Това още веднъж потвърждава факта на изричането на думи на
висок тон, които е нямало как да не бъдат възприети от преминаващите граждани и
тези стоящи пред намиращия се в съседство лекарски кабинет, след като са били
възприети от свидетеля И. от неговия апартамент, находящ се от другата страна
на улицата.
От тази фактическа обстановка се налага
извода, че подсъдимия е извършил действия, като е казал следните думи по адрес
на тъжителката в нейно присъствие, „Курва“, „Мръсница“ и „Убийца“, които са
били възприети от нея. Казването им е било възприето и от свидетеля Л.,
свидетелката Х., свидетелката Н, свидетеля И и други граждани, чакащи пред
намиращия се в близост лекарски кабинет намиращи се пред лекарския кабинет.
Тези думи са унизителни и са уронили честта и достойнството на тъжителката. Те
са я засегнали толкова дълбоко, че след преустановяване на деянието същата е
треперила и плакала, като се е наложило да бъде прибрана в дома си и да затвори
магазина.
Деяние с описаните по-горе признаци е
обявено за наказуемо съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от Наказателния
кодекс. В настоящия случай то следва да бъде квалифицирано по текста на чл.148,
ал.1 , т.1 от НК, тъй като обидните думи са били изречени публично. Съдът прие,
че това е така, тъй като те са били изречени в присъствието на по-вече от едно
лице-пред свидетелката Х. и свидетеля Л., но и със ясното съзнание, че те се
чуват из целия квартал и ще бъдат чути от намиращите се отвън граждани.
Деянието е било извършено от подсъдимия
умишлено. Той е осъзнавал, че казаните думи са обидни за тъжителката и ще я засегнат
дълбоко, и въпреки това ги е насочил към нея.
След като обидните думи са достигнали до
тъжителката и са били възприети от нея, то деянието е довършено.
Такова деяние както стана ясно по-горе е
обществено опасно и обявено за наказуемо. След като се установи, че е извършено
умишлено, то представлява престъпление и за него следва да се носи предвидената
наказателна отговорност съобразно дадената по-горе квалификация.
Тъй като за деянието се предвижда
наказателна отговорност по вид глоба и
обществено порицание, подсъдимия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, както и от деянието не са причинени имуществени вреди,
то съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а от Наказателния кодекс и да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание. По тези съображения и след като съобрази добрите характеристични
данни на подсъдимия и след като установи, че това деяние е инцидентно, съдът му
наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
От деянието на подсъдимия за тъжителката са
настъпили неблагоприятни вредни последици. Честта и достойнството и са били
сериозно накърнени. Този факт е установен от разпита на свидетеля И. Освен това
тъжителката е изявена общественичка, установено от приложените писмени
доказателства. Същата участва в много инициативи на доброволни начала. Също
така тя е била избрана и за съдебен заседател и е преминала обучение/установено
от приложените писмени доказателства/. В тази връзка изречените публично обидни
думи са оставили в нейното съзнание по-траен отпечатък, поради което съдът
приема, че справедливия размер за обезщетението им е 2500 лева.
По делото бе назначена съдебномедицинска
експертиза. От заключението се установи, че здравословното състояние на
тъжителката е било влошено и преди извършването на деянието от страна на
подсъдимия и не е в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно
претендирания размер на причинените неимуществени вреди е завишен, поради което
и предявения иск бе отхвърлен за горницата до размера от 5000 лева.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: