Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. Варна, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на десети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12299 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
Ищците П.К.Д., Й.Д.Н. и К.Д.Н., заместили по реда на
чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса
Д.Н.Д., твърдят, че между страните е бил налице спор, приключил с влязло в
сила решение по гр.д. № 6206/2019г., по описа на ВРС, с което претенцията на „Е.п.”
АД срещу Д. е отхвърлена. С оглед това и твърди, че недължимо е платил сумата
от 405.19 лева, формирана както следва: 0,53 лева по фискален бон 27620025; 19
лева – по финскален бон № 27630026, 154.98 лева по
фискален бон № 27640027, 167.19 лева по фискален бон № 27650028 и 43.49 лева по
фискален бон № 27660029. Наред с това се излага, че с банково бордеро от
11.10.2019г. по сметка на ответното дружество е преведена сума в размер на 250
лева, която не му се следва, доколкото същата представлява депозит за особен
представител по гр.д. № 6206/2019г. С оглед горното съдера съда с искане за
осъждане на ответното дружество да върне сумата от 655.19 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва исковата претенция за
сумата от 405.19 лева. Оспорва сумата да е платена от ищеца, като твърди
плащането да е извършено от новия собственик на електроснабдения
имот, като в тази насока сочи да е налице признание от Д., извършено в хода на
производството по гр.д. № 6206/2019г. Поддържа, че противоречи на всякаква
житейска логика твърдението, че ищецът е заплатил чуждо задължение. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска за сумата от 405.19 лева. По отношение на
сумата от 250 лева – признава иска в тази му част.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С изготвения по делото проект за
доклад, обявен за окончателен в проведено на 10.05.2021г. съдебно заседание
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване,
че извършеното с банково бордеро от 11.10.2019г. (л. 7) плащане на сумата от
250 лева в полза на ответника е без основание.
Видно от приложените на л. 75-79 от
делото оригинали на фискални бонове, че на 24.09.2019г. в полза на ответното
дружество са заплати суми за задължения на абонат с клиентски № **********,
обект № ********** и адрес „Пещерата“ 25, както следва:
- 0.53 лева – неустойка за просрочие, начислена с ЛП **********/07.12.2016г.;
- 19.00 лева – възстановяване на
захранване, начислена с ТП **********/16.01.2017г.;
- 167.19 лева, формирана от стойност
на ел.енергия за периода 06.11.2016г. до 05.12.2016г., в размер на 131.21 лева,
начислена с фактура № **********/19.12.2016г. и неустойка за просрочие в размер на 35.98 лева;
- 63.49 лева, формирана от стойност на
ел.енергия за периода 06.12.2016г. до 05.01.2017г., в размер на 50.18 лева,
начислена с фактура № **********/18.01.2017г. и неустойка за просрочие в размер на 13.31 лева;
- 154.98 лева, формирана от стойност
на ел.енергия за периода 06.10.2016г. до 05.11.2016г., в размер на 120.85 лева,
начислена с фактура № **********/17.11.2016г. и неустойка за просрочие в размер на 34.13 лева.
Към доказателствата по делото е
приобщено и гр.д. № 6206/2019г., по описа на ВРС, 10-ти състав, видно от което,
че с влязло в законна сила на 06.03.2020г. решение № 735/14.02.2020г., е
отхвърлен предявеният от „Е.п.“ АД срещу Д.Н.Д. иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 321.77 лева,
представляваща дължима сума за потребена електрическа енергия за обект на
потребление гр. Белослав, ул. „Пещерата“ 25, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, начислена за периода 17.11.2016г. до 18.01.2017г., както
и за сумата от 61.92 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 12210/2019г. по описа на ВРС. Видно като от материалите
по цитираното гражданско дело, така и заявлението, инициирало ч.гр.д. № 1210/2019г.,
по описа на ВРС, 31-състав, за вземанията, предмет на делата, ответното
дружество е издало следните счетоводни документи:
- фактура № **********/17.11.2016г. за
сумата от 120.85 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода
06.10.2016г. до 05.11.2016г., върху което задължение е начислена лихва в размер
на 25.53 лева за периода от датата на падежа на задължението - 12.12.2016г. до 11.01.2019г.;
- ЛП **********/07.12.2016г. за сумата
от 0.53 лева;
- фактура № **********/19.12.2016г. за
сумата от 131.21 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 06.11.2016г.
до 05.12.2016г., върху което задължение е начислена лихва в размер на 26.65
лева за периода от датата на падежа на задължението - 10.01.2017г. до
11.01.2019г.;
- ТП **********/16.01.2017г. за сумата
от 19.00 лева;
- фактура № **********/18.01.2017г. за
сумата от 50.18 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 18.01.2017г.
до 10.02.2017г., върху което задължение е начислена лихва в размер на 9.74 лева
за периода от датата на падежа на задължението - 10.02.2017г. до 11.01.2019г.
От материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 1210/2019г., по описа на ВРС, 31-състав и в частност заверено от страната
копие на нотариален акт № 33, том III, рег. № 3045, дело № 351/2005г. (л. 17 от цитираното
дело), че с договор за покупко-продажба от 31.01.2005г., Д.Н.Д. и други лица са
прехвърлила на Т.Г.С. собствеността върху съсобствения им имот, находящ се в
гр. Белослав, ул. „Пещерата“, № 25.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Г.Д., от показанията на който
се установява, че същият е закупил процесният електроснабден имот на 05.04.2017г. (което се установява и
от приложеното на л. 108 от гр.д. № 6206/2019г., по описа на ВРС, 10-ти състав,
копие от нотариален акт № 200/2017г.). Излага, че след като закупил имота,
отишъл да промени партидата, като от служител на „Енерго-про“
узнал, че за имота има стари задължения. Независимо от това партидата била
променена, а служителката му заявила, че старите задължения дружеството ще си
ги търси по съдебен ред. Не е заплащал стари задължения за ел.енергия за имота.
Предвид така установеното от
фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи твърденията
си, че е налице преминаване на блага от имуществото на праводателя
на ищците в имуществото на ответника.
Между страните не
е налице спор, че е налице, че по сметка на ответното дружество е постъпила
процесната сума, формирана от стойност на ел.енергия за периода 06.10.2016г. до
05.01.2017г., такса за възстановяване на ел.енергия, лихви, в това число и
изтекли такива до датата на плащането – 24.09.2019г. Не се спори и че с влязло
в законна сила решение е отхвърлен иска на „Е.п.“ АД за установяване
съществуване на вземаното му за ел.енергия за посочения период, такса за
възстановяване на ел.енергия и изтекли към 11.01.2019г. лихви върху вземането
за ел.енергия.
Спорният по
делото въпрос е кое е лицето платило процесните суми и в частност дали това е праводателят на ищците или лицето, притежаващо
собствеността върху електроснабдения имот и в този
смисъл явяващ се потребител на ел.енергия и задължено лице. От коментираните по
делото доказателства съдът намира за установено, че платец на процесната сума е
именно Д.Н.Д., в чието държане
се намират и първичните документи, издадени от ответника по повод извършеното
плащане. В подкрепа на този извод е и установеното от свидетеля Д.Д., който по категоричен начин заяви, че е заплащал
единствено текущите си задължения, възникнали след придобиване собствеността на
имота - м. април 2017г., но не и стари задължения, натрупани преди този момент.
С оглед горното и
при липса на проведено от страна на ответното дружество доказване, че е било
налице основание да получи прицесната сума от Д.Д., то и „Е.п.“ АД дължи връщане на получената от него
сума.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на „Е.п.“ АД следва да бъдат възложени сторените от
К.Д.Н. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. В
полза на адв. М.И.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство на П.К.Д. и Й.Д.Н..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на всяка една от
ищците П.К.Д., ЕГН **********,***,
Й.Д.Н., ЕГН **********,*** и К.Д.Н., **********,***,
заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия
в хода на процеса Д.Н.Д., по 1/3 ид.ч. от сумата от 655.19 лева,
или сумата от по 218.39 лева, представляваща получена от ответника при
липса на основание стойност на ел.енергия, такса за възстановяване на
ел.енергия и лихви по фактури №№ **********/17.11.2016г., ЛП
**********/07.12.2016г., **********/19.12.2016г., ТП **********/16.01.2017г. и
**********/18.01.2017г., както и начислена лихва върху главниците по горните
фактури от датата на падежа до датата на недължимо извършеното плащане - 24.09.2019г.,
както и внесена сума с вносна бележка от 11.10.2019г. с основание „особен
представител ответник по гр.д. № 6206/2019г. ВРС, 31с“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 01.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на К.Д.Н.,
**********,***, сумата от 100.00 лева,
представляваща сторените в производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на адв. М.И.Д.,***, в качеството й на пълномощник
на П.К.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Н., ЕГН
********** по гр.д. № 12299/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав, сумата от 300.00 лева, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: