№ 19612
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110125295 по описа за 2023 година
„***а“ АД е предявило срещу Б. Л. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на следните суми: 5000 лева – главница по Договор
за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г., ведно със законната лихва от
14.12.2022 г. до окончателното плащане, 10514,30 лева – договорна лихва за периода
19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., 2918,85 лева – мораторна лихва за периода 06.02.2014 г. –
19.12.2016 г., 37,50 лева - законна лихва за периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че между него и Б. Л. П. е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 5 000 лева, с краен срок за погасяване 28.05.2009 г. Кредитът е усвояван
многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка на кредитополучателя,
като считано от 19.01.2014 г. същият е бил в просрочие общо 3251 дни към 13.12.2022 г.
включително. Твърди, че с оглед непогасяване на дължимите съгласно погасителния план
месечни вноски, на ответника е начислявана наказателна лихва, така както била уговорена в
т. 8 от договора, а съгласно т. 10 от договора ответникът дължал и такси и комисионни,
съгласно действащата Тарифа на банката, която представлявала неразделна част от договора.
Твърди, че към настоящия момент ответникът не е погасил задълженията си по кредита, с
оглед на което предявява и настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че видно от протокол за
1
предаване на кредитна карта, същата е с валидност до 2012 г. и не е била преиздавана след
изтичане на валидността . Сочи, че последното погасяване по кредита е на 22.11.2013 г., а
последното усвояване - на 19.01.2014 г. Поради обстоятелството, че изрично в договора е
предоставен 45-дневен гратисен период за ползване на овърдрафта след сключването му
заявява, че петгодишната погасителна давност по отношение на процесното вземане за
главница е започнала да тече най-късно от 07.03.2014 г. и към настоящия момент е изтекла.
Уточнява, че договорът за кредит е прекратен с изтичане на срока на валидност на
издадената в полза на ответника кредитна карта, която след 2012 г. не е била подновявана.
Възразява, че вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са погасени с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност, тъй като по характера си представляват
периодични плащания. Излага подробни съображения, че процесният договор за издаване на
кредитна карта не отговаря на законовите изисквания на ЗПК (отм.), поради което и не
следва да поражда правни последици за него. Сочи, че клаузите в договора не са
индивидуално уговорени, а ищецът е използвал типови бланки, условията по които
ответникът не е могъл да изменя. Твърди, че ищецът не го е уведомил за условията, при
които лихвеният процент по кредита може да бъде изменян, което от своя страна също
водело до недействителност на договора за издаване на кредитна карта. Оспорва като
нищожни клаузите за възнаградителна и мораторна лихва поради тяхната прекомерност и
протИ.речие с добрите нрави. Оспорва, че дължи процесните такси с доводи, че такива не са
уговаряни при сключване на договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за издаване на кредитна карта, по което кредитодателят е предоставил на ответника
процесната сума като кредит, а последният се е задължил да я върне по уговорения начин и в
уговорения срок, както и да заплати договорна лихва в уговорения размер, вкл. и такси и
разноски по кредита, както и че са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на погасителната давност.
В производството не е спорно и се установява, че на 28.05.2007 г. между „***а“ АД и
Б. Л. П. е сключен е сключен договор за издаване кредитна карта, по силата на който банката
предоставя банков кредит овърдрафт в размер на 5000 лева, който може да бъде усвояван с
използване на картата. Срокът за ползване на овърдрафта е до 28.05.2009 г. Уговорен е
годишен лихвен процент за извършване на безналични плащания на ПОС терминал от 16%,
а за всички останали трансакции – 18%. Уговорено е и начисляването на наказателна лихва
при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен
лимит в размер на 26%. Не е спорно и се установява, че въз основа на уговореното
дружеството е издало на ответника кредитна карта с чип, валидна до 03.2012 г., получена на
31.03.2009 г.
2
Така съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за банков кредит овърдрафт, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви трансакции – теглене в брой от АТМ устройства, плащания чрез
терминални устройства и др. Кредитополучателят може да извършва трансакции/операции/
чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит. Всяка трансакция с кредитна карта
представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит, като ползването
на овърдрафта е до 28.05.2009 г. Договорът е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма при постигнато съгласие относно размера на лимита, като е уговорено, че същият се
сключва при предварително утвърдени общи условия.
Ответникът е навел възражения, че процесният договор е недействителен, тъй като
съдържа неравноправни клаузи. Ответникът е физическо лице и като такъв има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
(чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява редица типични случаи. Не се установява да е налице
протИ.речие с чл. 143 ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до
неравновесие между правата и задълженията, клаузите на договора не протИ.речат на
посоченото в чл. 143 ЗЗП относно случаи на неравноправни клаузи. При сключване на
процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК за валидността му. Не се
установяват нарушения, които законът (чл. 22 ЗПК) да въздига в такива, водещи до
абсолютна недействителност на договора за кредит. В договора са посочени всички
необходими реквизити, чието наличие по закон е необходимо. Съдът намира за неоправдано
възражението, че клаузите не били индивидуално уговорени. Независимо че някои от
клаузите се съдържат в Общи условия към договора, не се установява ответникът да е
изразил несъгласие с клаузите за лихви.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което по
делото е представен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б- 3234/28.05.2007 г.,
сключен между „***а“ АД и Б. Л. П. като оправомощен държател за банков кредит
овърдрафт в размер на 5000 лева. При преглед и анализ на предоставените от ищеца
документи, експертизата констатира, че лимитът е многократно усвояван/погасяван по
сметка с IBAN BG58FINV915010BGN0M2FN с титуляр Б. Л. П.. Констатира се
първоначално усвояване, извършено на 05.06.2007 г. - теглене на АТМ на сумата от 200 лв.,
като за извършеното теглене кредиторът е начислил такса в размер на 5 лв., а операцията е
осчетоводена с мемориален ордер АЕ-**********. Начислявани са договорни лихви
съгласно чл. 7 от договора, за извършване па безналични плащания на ПОС терминал - 16%
на годишна база; за всички останали транзакции - 18% на годишна база. Начислявани са
наказателни лихви съгласно чл. 8 до 22.12.2016 г. с размер 28% на годишна база, респ. 26%.
Те се начисляват при надвишен лимит по кредита и при непогасена минимална погасителна
вноска. На 22.12.2016 г. съгласно представените подробни справки за извършените
3
начисления и банкова информация се извършва преоформяне на дълг едностранно от страна
на банката, като е преоформен дълг в размер на 5000 лв. главница, 4924,77 лв. договорни
лихви за периода 19.01.2014 г. - 20.12.2016 г. и 2918,85 лв. мораторни лихви за периода
06.02.2014 г. - 20.12.2016 г. Определена е месечна лихва върху главницата в размер на
18,64%. Към 14.12.2022 г. е установено състояние на дълга, както следва: главница в размер
на 5000 лева; договорна лихва в размер на 10514,30 лева за периода 19.01.2014 г. - 16.11.2022
г.; мораторна лихва в размер на 2918,85 лева за периода 06.02.2014 г. - 19.12.2016 г.; законна
лихва в размер на 37,50 лева за периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г.; разноски за връчване на
покана - 60 лв. Към 11.09.2024 г. общото задължение е в размер на 15125,20 лева.
Не се спори и се доказва, че страните постигнали съгласие за ползвания кредитен
лимит кредитополучателят да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит за срока на ползването му, както и такси за ползване на кредитната карта и
комисионни на банката. По делото е установено въз основа на приетото и неоспорено
заключение от ССчЕ, че кредитът е многократно усвояван и погасяван, а последното
плащане е извършено на 22.11.2013 г. Експертиза посочва, че към датата на сезиране на
заповедния съд е констатирана незаплатена главница в размер на 5000 лева. С оглед
усвояване на горепосочената сума за ответника е възникнало задължение за нейното
връщане, ведно с уговорените лихви. Ищцовата банка е изправната страна, тъй като са
ангажирани писмени доказателства за сключването на договора и предоставяне на сума до
уговорения кредитен лимит, чието първоначално усвояване е направено на 05.06.2007 г.
Ищецът претендира заплащане и на договорна лихва за периода 19.01.2014 г. –
16.11.2022 г. Договорната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на
паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на
договора. Ищецът е претендирал и лихва за забава за периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г.
Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузите за възнаградителна и
мораторна лихва поради тяхната прекомерност и протИ.речие с добрите нрави. Съгласно чл.
10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако
уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Основният лихвен
процент през 2007 г. е 4,58%, което означава, че законната лихва за забава е възлизала на
14,58 %. Съдът намира, че уговореният размер на лихвата не е прекомерен и не протИ.речи
на добрите нрави, доколкото уговореният размер не е драстично по-висок от размера на
законната лихва за забава и договорната лихва, уговорена в процент от 16-18% не излиза
извън присъщата възнаградителна функция поради отпускане в заем на определена
парична сума и не води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Ответникът е релевирал и възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, което съдът намира за частично основателно. Погасителната давност за
вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са периодични вземания съгласно
ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е 5-годишната. Съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и
други периодични плащания. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
4
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение; с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 14.12.2022 г. Следователно за погасени по
давност следва да се считат всички вземания, чиято изискуемост за главницата е настъпила
преди 14.12.2017 г., а за лихвите преди 14.12.2019 г. Доколкото последното плащане е
настъпило на 22.11.2013 г., то от тогава е започнала да тече давността за сумите, формиращи
главницата, поради което същите са се погасили по давност преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК. Същото важи и за претендираната мораторна лихва, доколкото посоченият
период е 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г., който е период, покрит от давността. Договорната
лихва е погасена по давност за периода 19.01.2014 г. – 14.12.2019 г. Размерът за периода
14.12.2019 г. – 16.11.2022 г., определен на основание чл. 162 ГПК, е 3471,70 лева, който и
следва да се уважи предявеният иск. Следва да се уважи в цялост искът за законна лихва за
периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. в размер на 37,50 лева.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Ищецът е
сторил следните разноски: 741,22 лева за държавни такси в исковото и заповедното
производства, 400 лева депозит за експертиза и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лева
за исковото и заповедното производства. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се
следват разноски в размер на 239,07 лева. На ответника се следват разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в
размер на 200 лева – депозит за експертиза, от които следва да му се присъдят 161,47 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 77,60 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение и от процесуалния представител на ответника за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът съразмерно
с цената на предявените искове определя в размер на 2100 лева, от които следва да бъдат
присъдени 1695,51 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***а“ АД, ЕИК ..., срещу Б. Л.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Б. Л. П. дължи на „***а“ АД на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3471,70 лева –
договорна лихва за периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., натрупана по Договор за издаване
на кредитна карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г., сумата от 37,50 лева - законна лихва за
периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
5
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главницата по Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г. в размер на 5000 лева, искът за мораторна
лихва в размер на 2918,85 лева за периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г. и искът за договорна
лихва над сумата 3471,70 лева до пълния претендиран размер от 10514,30 лева и за периода
19.01.2014 г. – 14.12.2019 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА Б. Л. П., ЕГН **********, да заплати на „***а“ АД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 77,60 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „***а“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1695,51 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6