Решение по дело №508/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, чрез юрисконсулт, срещу решение № 121 от 21.12.2022 г., постановено по НАХД № 645/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление №02-03/22.12.2022г., издадено от Главен инспектор „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и контрол-Бургас“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, съгласно заповед за заместване № РД 09-18/22.01.2021г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на М.Г.Г. за нарушение на по чл. 17, ал. 1 от ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. и за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв.

В касационната жалба се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че жалбоподателят е притежавал Удостоверение за право на извършване на стопански риболов, но лицето, което е капитан на плавателното средство и има право да извършва риболов от името и за сметка на титуляра е не той лично, а трето лице- К.Г.Г.. Позовава се на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. по т.д.№1/2020г. , ОСС І и ІІ колегия, както и на последвалите измения на ЗАНН-чл.63, ал.7, т.1, които допускат преквалификация на деянието, в случая от чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА към чл.45а от ЗРА, което предвижда по-ниско наказание от 2000лв. до 3000лв. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представя писмени доказателства с писмена молба.

Ответникът по касация, се явява лично и се представлява от адв.К., която излага съображения, според които първоинстанционното решение е правилно и иска същото да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.2 от АПК, лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото, поради което касационната жалба е подадена от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, следователно се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Царево е отменил наказателно постановление №02-03/22.12.2022г., издадено от Главен инспектор „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и контрол-Бургас“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, съгласно заповед за заместване № РД 09-18/22.01.2021г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на М.Г.Г. за нарушение на по чл. 17, ал. 1 от ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. и за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв.

За да постанови решението, съдът е приел, че жалбоподателят е притежавал валидно разрешение за извършване на стопански риболов валидно до 31.12.2020г., удостоверение за улов на риба и други водни организми /миди, скариди/, следователно не е извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. По отношение на второто нарушение е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява изпълнителното деяние улов на бяла мида със забраненото средство, поради което не е доказано извършването на нарушение на чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА.

По изложените мотиви, първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:

Съгласно нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 10/2011 г.), действала към датата на подаване на жалбата от дружеството, конституирането на страните по делото и постановяване на съдебното решение, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели.

В случая делото е образувано в РС - Царево на 02.12.2021 г. и страни в производството са конституирани –жалбоподателя и ИАРА. След извършеното призоваване влиза в сила законодателна промяна на съдържанието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109/22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуално правна норма, като новите процесуални норми по правило се считат за незабавно приложими към производства, висящи към момента на тяхното влизане в сила. Първоинстанционният съд в съдебно заседание на 26.01.2022г. е заличил ИАРА като страна и е конституирал Главен инспектор „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и контрол-Бургас“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което е конституирал ненадлежна страна в производството.

Компетентен да издаде наказателното постановление е Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА съгласно Заповед РД09-25 от 21.01.2021г. Към датата на издаване на наказателното постановление титулярът на длъжността е отсъствал, видно от Заповед за отпуск –л.18 от настоящото дело. По време на неговото отсъствие е бил заместван, съгласно заповед за заместване № РД 09-18/22.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАРА от Главен инспектор „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и контрол-Бургас“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, който е издал наказателното постановление, но в качеството си на началник отдел в съответствие със Заповедта за заместване.

В случая е налице хипотезата на заместване, а не на делегиране на правомощия, поради което Главен инспектор „Рибарство и контрол“ не издава наказателното постановление в това си качество, а като заместващ Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“. По тези съображения като страна в процеса следва да бъде конституиран Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“, отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА.

Съдебният акт е постановен при неправилно конституиране на страните и при участие в производството на ненадлежна страна, което води до недопустимост на обжалваното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, касационният съд следва да обезсили решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник, с чието участие да се проведе съдебното производство, при спазване и на съответните съдопроизводствени правила.

Предвид обезсилването на решението като недопустимо не следва да се обсъждат доводите за неговата неправилност. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят правомощията на първоинстанционния съд по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, които допускат преквалификация на деянието при недоказаност на елементи от обективната страна на нарушението.

Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 3, от АПК, Административен съд - Бургас, XXVІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 121 от 21.12.2022 г., постановено по НАХД № 645/2021г. по описа на Районен съд – Царево и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: