№ 22
гр. Плевен , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Весела Л. Сахатчиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №260556/09.12.2020г.,постановено по гр.д.№2270/2020г.
Пл.РС е отхвърлил предявените положителни установителни искове с
пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
Сдружение на ловците и риболовците-Община Д.Дъбник,със седалище
гр.Д.Дъбник,представлявано от П.Б. и В.Н. по отделно, дължи на „***“,
ЕИК***,гр. Плевен, представлявано от директора инж.Я.П., сума в размер на
145,20 лева – главница, сума в размер на 3,39лв.-лихва за забава за периода
11.02.2020г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1725/2020 г. по описа на Пл.РС, до
окончателното погасяване на задължението,като неоснователен.
1
Със същото решение Пл.РС е осъдил „***“, ЕИК***,гр. Плевен,да
заплати направените деловодни разноски на ответната страна в размер на
100лв.-адв.възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба против горепосоченото решение на Пл.РС
в законовия срок от „***“, ЕИК***,гр. Плевен, представлявано от директора
инж.Я.П..
В жалбата се излагат доводи за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение.Неправилно РС по
реда на косвения съдебен контрол е приел за нищожна Заповед
№82/01.06.2016г. на директора на ДП ДГС-Плевен,с която е утвърден
ценоразпис на административните и технически услуги в ТП ДГС-
Плевен,както и че същата е издадена при пълна липса на материална
компетентност по ЗГ и ЗЛОД.Тази заповед е издадена във връзка с утвърден
ценоразпис от директора на СЗДП-Враца и на осн.чл.176,ал.1,т.2 и т.14 от ЗГ
и за невключените услуги в ценоразписа на СЗДП-Враца.Събираните такси за
извършените от стопанството административни услуги не противоречат и не
са забранени от закона,както и не се дублират с тези,събирани по Тарифата за
таксите,издадена от МС.Заповедта на директора на ТП ДГС-Плевен е
издадена в съответствие с правомощията и компетентността, предоставени му
в Глава Десета-Държавни предприятия, чл.174 и чл.176 от ЗГ.Неправилни са
изводите на РС,че горепосочената заповед противоречи и на чл.28 от
ЗЛОД,тъй като не се наблюдава дублиране на услуги и дейности,за които да
се събират два пъти такси на различни основания. Настоящият казус не е
свързан с такса за издаване и заверка на ловен билет и не на такова основание
е издадена и процесната фактура на СЛР -Община Д.Дъбник, а за това,че от
страна на ТП ДГС-Плевен са извършени административни и технически
услуги в полза на сдружението,за които са направени разходи и тези разходи
следва да бъдат заплатени.ТП ДГС-Плевен не е било информирано
предварително от страна на ответника и въззиваем,че в деня на излета-
08.02.2020г. на сборен пункт на ЛРД с.***,ловът не се е провел и от страна на
стопанството са извършени неоправдани разходи и ресурс,за които не носи
вина.В жалбата е посочено,че ТП ДГС-Плевен не е на бюджетна издръжка и
не е второстепенен разпоредител на бюджетни средства,поради което
утвърденият ценоразпис със заповедта на директора на ТП ДГС-Плевен не
2
представлява ДТ,а заплащане на административни и технически услуги.Моли
окръжния съд да постанови решение,с което да отмени изцяло обжалвания
съдебен акт на Пл.РС като неправилен и незаконосъобразен ,със законните от
това последици.Моли да бъде постановено решение по съществото на
правния спор,като бъде уважен изцяло предявения иск с пр.осн.чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК.Претендират се съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна
Сдружение на ловците и риболовците-Община Д.Дъбник,със седалище гр.
Д.Дъбник,Пл.обл.,ЕИК***,представлявано от управителя В.Ц.Н.,чрез
пълномощника адв.Б.Д. от Пл.АК. В писмения отговор се излагат доводи за
неоснователност на подадената жалба.Позовава се на решение на КС на
РБ№4/2013г.Въззиваемата страна твърди,че управлението на горските
територии,които са държавна собственост и които не са предоставени на
ведомства или ЮЛ ,се осъществява съгласно чл.163 и чл.164 от ЗГ от
държавни предприятия с двустепенна структура,включваща централно
управление и териториални поделения-държавните горски стопанства и
държавните ловни стопанства.Те са ЮЛ със статут на държавни предприятия
по чл.62,ал.3 от ТЗ.Въззиваемата страна посочва,че не оспорва правото на
ДГС да извършват стопанска дейност и сумите от тази дейност да постъпват в
бюджета на предприятието,а правото сами да определят въпросните такси и
техния размер.Същите се установяват със закон,а размерът им се определя от
изпълнителната власт с подзаконов нормативен акт.Също така се посочва,че
заповеди №48-20/23.01.2020г. и №48-21/24.01.2020г. на Министъра на
земеделието,храните и горите,нямат пожелателен,а задължителен характер и
тяхното изпълнение е възложено на директорите на ДГС.На практика още
преди издаването на двете заповеди на МЗХГ с поредното удължаване срока
за лов на дива свиня,директорът на ДГС-Плевен е задължил ловните
сдружения да изготвят графици за лов на дива свиня,което е сторил и
ответника.Макар и ловът да се е състоял,сдружението е заплатило
разрешителните за лов,но начислените суми по процесната фактура не са за
това обстоятелство,а за бланка фактура,разглеждане на заявление и
транспортни разходи за присъствие на ловен надзирател.Нито едно не
представлява административна или техническа услуга или пък вид стопанска
дейност,за която да се начисляват такси.Моли да бъде потвърдено решението
3
на Пл.РС като правилно. Претендират се съдебни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно.
Не се спори по делото,че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ***“,ЕИК***,гр. Плевен, представлявано от
директора инж.Я.П. против Сдружение на ловците и риболовците-Община
Д.Дъбник за заплащане на следните суми: сума в размер на 145,20 лева с ДДС
– главница и сума в размер на 3,39лв.-лихва за забава върху главницата за
периода 11.02.2020г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2020г.,както и деловодни разноски в
заповедното производство: 29,72лв. ДТ и 50лв. юрк. възнаграждение.
Образувано е ч.гр.д.№ 1725/2020г. по описа на Пл.РС , като е издадена
заповед за изпълнение №915/11.05.2020г. за горепосочените суми.Постъпило
е в срок писмено възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, са
допустими и правилно разгледани по същество от РС.
По съществото на спора РС е приел,че предявените положителни
установителни искове са неоснователни и ги е отхвърлил като такива.За да
отхвърли предявените искове Пл.РС е приел,че издадената заповед
№82/01.06.2016г. на Директора на ТП ДГС-Плевен и утвърдения с нея
Ценоразпис на административните и технически услуги,извършвани от
служители на стопанството,невключени в Ценоразписа, в сила от
01.06.2016г., е незаконосъобразна,издадена при пълна липса на материалните
предпоставки в ЗГ и ЗЛОД или друг нормативен акт,както и поради липса на
материална компетентност.Също така е приел,че не е налице извършена
административна или техническа услуга от страна на ищеца,тъй като такса се
заплаща срещу извършена услуга,а на практика на процесната дата
08.02.2020г. лов не е бил осъществен,поради което и не може да се е
приеме,че е налице дължима такса за извършена техническа услуга.
4
Окръжният съд възприема изложените правни доводи в мотивите към
постановеното решение на първоинстанционния съд в частта им относно
спорния по делото въпрос извършена ли е от страна на ищеца
административна или техническа услуга, чието заплащане се дължи от
Сдружение на ловците и риболовците-Община Д.Дъбник,със седалище
гр.Д.Дъбник.Въззивната инстанция счита,че такава не е била осъществена ,
както и не е извършен контрол от страна на г.надзирател съгласно ЗЛОД,тъй
като лов на практика не е бил извършен .
На следващо място не се спори по делото,че са издадени две заповеди
съответно от 23.01.2020г. и 24.01.2020г. на министъра на земеделието,
храните и горите,с които е удължен срокът за групов лов на дива свиня до
16.02.2020г.във връзка с усложнената епизоотична обстановка в страната по
отношение на особено опасна заразна болест по свинете-Африканска
чума/АЧС/, чието разпространение може да причини значителни
икономически загуби, както и с втората заповед №РД 48-21 в т.2 е наредено
„ловуването да се извършва само в присъствието на придружители от
съответните ТП на Държавните предприятия по чл.163 от ЗГ или служители
от РДГ. Видно от съдържанието на тези заповеди,същите нямат пожелателен,
а задължителен характер и тяхното изпълнение е възложено и на
Директорите на ДГС.Следователно в случая не се касае за извършване на
действия,представляващи законните интереси на съответното ЮЛ,даване на
консултации или експертизи,издаване на индивидуални административни
актове,удостоверяващи факти с правно значение и др. в полза на съответното
лице,а изпълнение на задължително предписание и указание от страна на
административен орган-министъра на земеделието,храните и горите, както и
изпълнение на задължения в кръга на службата им от страна на съответните
придружители от ТП на ДП и ДГС/в конкретния случай служители на ТП
ДГС-Плевен/.
Начислените суми в издадената фактура №**********/10.02.2020г. за
направените разходи от служители на ищцовата страна при неосъществения
излет на 08.02.2020г., не представляват извършени административни или
технически „услуги“,а изпълнение на техни служебни задължения,
определени със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите за
удължаване лова на дива свиня и „задължително присъствие“ на
5
придружители от съответните ТП на Държавните предприятия по чл.163 от
ЗГ или служители от РДГ.
Съгласно дадената в ЗА легална дефиниция на понятието
„административна услуга“,“разглеждането на заявление изобщо,издаване на
бланка фактура и осъществяване на служебен транспорт за служебни цели“,не
попадат в кръга на посочените действия или актове от закона като
административни услуги,нито представляват технически такива.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС,
постановено по гр.д.№2270/2020г. по описа на същия съд, като правилно.
При този изход на делото въззивникът ***“, ЕИК***,гр. Плевен следва
да заплати направените деловодни разноски от Сдружение на ловците и
риболовците-Община Д.Дъбник,със седалище гр.Д.Дъбник, Пл.обл., ЕИК***
за настоящата инстанция в размер на 150,00лв.-адв.хонорар, заплатен изцяло
съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260556/09.12.2020г. на РС-гр.Плевен,постановено по гр.д.№2270/2020г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА „***“, ЕИК***,гр. Плевен, представлявано от директора
инж.Я.П. ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение на ловците и риболовците-Община
Д.Дъбник,със седалище гр.Д.Дъбник, Пл.обл., ЕИК***, представлявано от
П.Б. и В.Н. направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 150,00лв. съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7