№ 161
гр. София, 30.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100111189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. №
12816/11.06.2021 г., уточнена с молба от 20.07.2021 г., предявена от В. Г. В. , с ЕГН:
**********, и Н. П. В., с ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. София, ул. *******,
против „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******
В исковата молба се твърди, че В. Г. В. и П.Н. В.с са сключили с „Б.П.Б.“ АД
Договор за ипотечен кредит № 383/R/2005 г., за вземанията по който кредиторът се
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.10.2010 г. по гр.д. №
43812/2010 г. по описа на СРС, 61 състав.
На 20.11.2013 г., П.Н. В.с е починал и е оставил ищците за свои единствени
наследници по закон.
Правоприемник на „Б.П.Б.“ АД бил ответникът „Ю.Б.“ АД.
Ищците твърдят, че въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2010 г. по гр.д.
№ 43812/2010 г. на СРС, 61 състав, е било образувано изпълнително дело №
20208500400238 на ЧСИ с рег. № 850 от КЧСИ, по което в края на м.септември,
ищците получили покана за доброволно изпълнение за сумата от 27 604.62 лева –
лихва за забава, за периода от 08.09.2010 г. до 13.04.2017 г., начислена върху главница
по Договор за ипотечен кредит № 383/R/2005 г., както и сумата от 216 лева и сумата
от 2251.53 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
1
Ищците твърдят, че не дължат сумата от 27 604.62 лева – лихва за забава, тъй
като това вземане е погасено поради изтичане на предвидения в закона давностен срок,
а допълнителните вземания не дължат поради
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че В. Г. В. не дължи на ответника сумата от 27 604.62
лева, а Н. П. В. не дължи на ответника ½ от тази сума, представляваща лихва за забава,
за периода от 08.09.2010 г. до 13.04.2017 г., начислена върху главница по Договор за
ипотечен кредит № 383/R/2005 г., както и че и двете не дължат допълнителните
вземания - сумата от 216 лева и сумата от 2251.53 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ю.Б.“ АД не е депозирал отговор на
искова молба.
Съдът приема следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, в настоящия случай – след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай, ищците не оспорват възникването на процесното вземане
в полза на ответника и неговия размер, а обосновават недължимостта му с
последващото му погасяване поради изтекъл давностен срок.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а в открито съдебно
заседание, ищците са направили искане за постановяване на неприсъствено решение
Съдът, след като съобрази искането на ищеца, запозна се с представените по
делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните
съображения: На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане
на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не се е явил
и не е изпратил представител в открито съдебно заседание. Отделно от това, съдът
приема, че предявеният иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства
се явява вероятно основателен. Поради изложеното и на основание чл. 238 и чл. 239
2
ГПК са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се присъди сумата от
4844.25 лева – разноски по делото, включващи: платено адвокатско възнаграждение и
платена държавна такса.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че В. Г. В. , с
ЕГН: **********, и Н. П. В., с ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. София, ул.
*******, не дължат на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* както следва: В. Г. В. - сумата от 27 604.62 лева,
Н. П. В. ½ от тази сума, представляваща лихва за забава, за периода от 08.09.2010 г. до
13.04.2017 г., начислена върху главница по Договор за ипотечен кредит № 383/R/2005
г., принудително събирана по изп.делоло № 20208500400238 на ЧСИ с рег. № 850 от
КЧСИ, както и че и двете не дължат сумата от 216 лева и сумата от 2251.53 лева –
такси по ТТРЗЧСИ по изп.дело.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, да заплати на В. Г. В. , с ЕГН: **********, и Н. П. В., с ЕГН:
**********, и двете с адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 4844.25 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3