Р Е
Ш Е Н И Е № 2245
гр. Пловдив, 19 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2185 по описа за 2021г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК, във връзка с чл. 92, ал. 11 от ЗДДС. Образувано
е по жалба на „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5, ап. 95, представлявано
от управителя Г.П.К., против Решение № 213 от 27.07.2021г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване по
реда на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС /АПВ/ № Р-16001621001091-171-003 от 08.07.2021г.,
издаден от В.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и Д.С.–
старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, с който е отказано частично
възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в
размер на 88 046,90лв. за данъчен период м. 03.2021г.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Иска се същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че отказът за
възстановяване на ДДС, деклариран в СД по ЗДДС за данъчен период м. 03.2021г. е
при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на предположения, направени от
ревизиращ екип при неприключило ревизионно производство. Неправилно се оспорва
обезпечеността на прекия доставчик за изпълнение на доставки от вида на
процесната, при неприключили насрещни проверки на прекия доставчик и на
предходни доставчици по стоковата верига. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и в депозирана писмена
защита от пълномощника адв. В.. Претендират се направените по делото разноски,
съгласно представен списък с разноските.
Ответникът по жалбата - директор на Териториална
дирекция на НАП - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юр. М., взема
становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото
на спора са изложени в депозирано становище по повод подадената жалба (л. 27 –
28 гръб).
Съдът след като прецени данните по делото намира, че
жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при
наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Обжалваният АПВ № Р-16001621001091-171-001
от 08.07.2021г. е издаден в хода на ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р-16001621001091-020-001/23.02.2021г.,
изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001621001091-020-002/21.04.2021г., Р-16001621001091-020-003/22.04.2021г.,
Р-16001621001091-020-004/20.05.2021г. и Р-16001621001091-020-005/11.06.2021г.,
връчени по електронен път. Ревизията е с обхват данъчни задължения по ЗДДС за
периода от 01.01.2021г. до 31.03.2021г., във връзка с деклариран ДДС за
възстановяване за м. 03.2021г. в размер на 92 426,90лв. Същият е издаден
след като с решение № 151 от 08.06.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив е отменен първоначално издаденият АПВ № Р-16001621001091-171-002 от
21.05.2021г. и преписката е върната на органа по приходите, издал АПВ за
издаването на нов акт, при съобразяване с изводите и отстраняване на
пропуските, посочени в решението.
При ревизията е констатирано, че
през м. 03.2021г. дружеството – жалбоподател е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит в размер на 92 426,90лв., от които в размер
на 86 445,50лв. по 54 бр. Фактури, изчерпателно изброени в таблица на стр.
9 – 10 от АПВ, издадени от «Солар ридж» ЕООД с предмет на доставката «стоки» и
в размер на 1 601,40лв. по фактура № 2571 от 23.02.2021г., издадена от
«Поликонверс» ЕООД. Предмет на доставката е изработката на специфични детайли BAZA и стоки – определен вид стомана. Доставката
е изпълнена от подизпълнител „Юнимет КЗР“ ЕООД. Представени са договори за
изработка на детайли от 20.01.2021г., приемо – предавателни протоколи за
предаване и приемане на изработените детайли между предходния доставчик „Юнимет
КЗР“ ЕООД и прекия доставчик „Солар ридж“ ЕООД и прекият доставчик и
жалбоподателя с посочено място на предаване на стоките – гр. Пловдив, ул.
„Кукленско шосе“ № 15. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието
на които транспортирането на детайлите е за сметка на жалбоподателя, но
дружеството не разполага с писмени чертежи и други спецификации за изработка на
детайлите.
Извършена е проверка относно декларираните от
проверяваното лице факти и обстоятелства, включително посещение на адрес: гр.
Велинград, „Индустриална зона“ № 3, където се намира наето от него помещение и няколко
посещения на адрес: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, където е
декларирано предаването и приемането на изготвените детайли.
При посещението на адреса на жалбоподателя е
констатирано, че се касае за производствено хале с площ около 50 – 60кв.м, в
което се намират стари машини. Същото се ползва под наем от наемодателя „Техно
био импорт“ ЕООД. При посещението на място на проверяващия екип е показана
мостра на детайл, изработена от алуминий. Депозирани са писмени обяснения,
съгласно съдържанието на които доставките се изпълняват от доставчика „Солар
ридж“ ЕООД и контакти се осъществяват с лицата О.Г. и Д.Г.по телефона или на
място в офиса на фирмата.
При посещението на адреса на доставчика „Солар ридж“
ЕООД в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, документирано с протокол от
12.04.2021г., е установено, че на адреса се намира хостел „Солар“, достъпът до
обекта е входна врата и се влиза в малък двор със заведение. Не е извършен
оглед на обекта, поради отказано съдействие от лицето О.Г..
Изискани са документи и писмени обяснения от „Солар
продукшън“ ЕООД, собственик на недвижимия имот. Съгласно предоставените писмени
обяснения, включително през периода м. 01 – 03.2021г. недвижимият имот е
отдаден под наем на дружеството „Хотел“ ООД и сградата е предназначена за
туристическа дейност. Обектът се състои от сграда с площ 299кв.м, с паркинг
около 100кв. м и временна постройка с прилежащата й площ от около 60кв.м.
Собственикът на имота няма данни в обекта да се е извършвала складова и
производствена дейност, тъй като не разполага с такива помещения. Поради
достъпа до обекта, не е възможно извършването на товаро – разтоварни дейности с
товарни автомобили – влекач и ремарке.
На 10.06.2021г., след приключване на първата проверка,
в хода на втората проверка е извършено ново посещение на адреса в гр. Пловдив, на
което присъства и управителя на „Техно био експорт“ ЕООД. Същият посочва на
адреса производствен обект – хале с ролетна врата. При посещението се
констатира, че се касае за производствен обект, собственост на дружеството „Ви
Ви фешън“ ЕООД, който не е отдаван под наем на друго дружество. При извършен
оглед на помещението се установява, че обектът представлява „огромно“ хале, в
което няма производствено оборудване, а само 4бр. мостови кранове. На входа на
ул. „Кукленско шосе“ № 15 е разположен портал, на който не е възможно
извършването на товаро – разтоварни работи.
Депозирани са и писмени обяснения от собственика на
производствения обект, съгласно съдържанието на които имотът е отдаден под наем
на „Франкщал България“ ЕООД по договор за наем от 11.12.2014г. и не е отдаван
под наем на дружествата „Солар ридж“ ЕООД и „Юнимет КЗР“ ЕООД. Депозирани са и
писмени обяснения от наемателя „Франкщал България“ ЕООД, съгласно съдържанието
на които недвижимият имот не е преотдаван под наем и дружеството няма никакви
търговски взаимоотношения с „Техно био експорт“ ЕООД, „Солар ридж“ ЕООД,
„Юнимет КЗР“ ЕООД и „Юнимет“ ЕООД, последните три представлявани от О.Г..
При извършени допълнителни проверки относно прекия и
предходен доставчик на жалбоподателя е констатирано, че собственик на дяловете
и в двете дружества е „Юнимет“ ЕООД, също представлявано от О.Г.. Нито едно от
трите дружества не притежава недвижим имот с административен адрес гр. Пловдив,
ул. „Кукленско шосе“ № 15. За периода на доставките в „Солар ридж“ ЕООД по
трудово правоотношение е назначен О.Г., на длъжност „управител хотел“ и
„управител търговия на дребно“ и две лица на длъжност „общи работници
строителство“. В „Юнимет КЗР“ ЕООД има назначено едно лице на длъжност
„отчетник планиране на материали“, за което няма подавани декларации обр. 1 и
обр. 6. За периода от месец януари 2021г. до месец март 2021г. от прекия
доставчик „Солар ридж“ ЕООД са декларирани покупки от предходния доставчик „Юнимет
КЗР“ ЕООД на обща стойност 119 000лв., с ДДС – 23 800лв., но
издадените фактури не са намерили отражение в дневника за продажби на „Юнимет
КЗР“ ЕООД за данъчните периоди на издаването им, а едва през данъчен период м.
05.2021г.
При така установените факти и обстоятелства е направен
извод, че нито едно от лицата по веригата от доставки „Юнимет КЗР“ ЕООД –
„Солар ридж“ ЕООД – „Техно био експорт“ ЕООД не притежава материална,
техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките със специфичен предмет
(изработка на детайли), както и че прекият доставчик „Солар ридж“ ЕООД не
разполага със стоките, предмет на доставка към жалбоподателя (различни
количества и модификации стомана. От доставчиците не са представени
доказателства относно производствени и складови помещения, съответно за
производство и съхранение на изделията и стоките, нито за притежавани или наети
МПС. В предходния доставчик „Юнимет КЗР“ ЕООД има назначено едно лице на
длъжност „отчетник планиране на материали“.
На следващо място, е направен извод за
недобросъвестност на жалбоподателя, тъй като същият е предоставил информация за
ползвано от прекия доставчик производствено и складово помещение в гр. Пловдив,
ул. „Кукленско шосе“ № 15, на който административен адрес са извършени проверки
на два недвижими имота – на единия се намира хостел „Солар“, собственост на
„Солар продукшън“ ЕООД а на другия – производствено хале, собственост на „Ви Ви
фешън“ ЕООД. В писмените си обяснения и двете дружества, собственици на недвижимите
имоти, са декларирали обстоятелства, че са ги предоставили под наем на лица,
различни от дружествата „Солар ридж“ ЕООД, „Юнимет“ ЕООД и „Юнимет КЗР“ ЕООД,
представлявани от О.Г. и не са имали каквито и да било търговски
взаимоотношения с тях. Това несъмнено представляват данни, подкрепени със
съответните доказателства, които да поставят под съмнение коректното определяне
на публичните задължения на РЛ, по смисъла на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Правилно,
на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС не е възстановен част от
декларирания ДДС в СД за данъчен период м. 03.2021г. в общ размер на
88 046,90лв.
При съдебното обжалване са представени следните
писмени доказателства, в хронологична последователност: решение № 468 от
30.08.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отменен
РА № Р-16001620005165-091-001 от 24.03.2021г., издаден на „Техно био експорт“
ЕООД с обхват данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07 и 08.2020г.
(л. 579 – 589 гръб); акт за прихващане или възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС № Р-16001621003546-171-001 от 02.08.2021г., издаден на „Техно био експорт“
ЕООД, с който на дружеството е възстановен изцяло декларираният ДДС по СД за
данъчен период м. 05.2021г. (л. 590 – 601); акт за прихващане или
възстановяване № П-16001621133142-004-001 от 06.08.2021г., издаден на „Техно
био експорт“ ЕООД, с който на дружеството са прихванати данъчни задължения ДДС
за възстановяване за данъчен период м. 06.2021г. срещу изискуеми данъчни
задължения за корпоративен данък за 2020г. и авансови вноски за корпоративен
данък за м. 06.2021г. (л. 602 – 609); ревизионен акт № Р-16001621001091-091-001
от 13.09.2021г. за извършена ревизия на „Техно био експорт“ ЕООД с обхват
данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01 до м. 03.2021г., ведно с
ревизионен докла № Р-16001621001091-092-001 от 11.08.2021г. към него (л. 635 –
677). Направено е изявление от процесуалния представител на ответника, че
издаденият на дружеството – жалбоподател ревизионен акт е на фаза административно
обжалване и не е влязъл в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че производството е възложено от компетентен
орган и е приключило в определения от него срок. Актът за прихващане или
възстановяване е издаден от компетентен орган, поради което не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Следва да бъде отбелязано, че с първоначалната
ЗВР ревизионното производство е с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода
от 01.01.2021г. до 31.01.2021г., т.е. в неговия обхват не е включен данъчния
период м. 03.2021г., за който жалбоподателят е декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 92 426,90лв. Обхватът на ревизионното производство е разширен последователно
с втората и третата ЗВР, които са връчена на лицето на 26.04.2021г. В този
смисъл, съдът намира, че срокът, регламентиран в разпоредбата на чл. 92, ал. 11
от ЗДДС има инструктивен, а не преклузивен характер, доколкото се изисква
компетентните органи по приходите да направят обосновано предположение, че при
ревизията ще бъдат установени данъчни задължения. Това предположение следва да
се основава на анализ на събрани при ревизионното производство доказателства,
както от ревизираното лице, така и от негови доставчици и други трети лица,
включително държавни учреждения.
В настоящия случай, при ревизията са извършени
проверки на жалбоподателя „Техно био експорт“ ЕООД, на прекия му доставчик „Солар
ридж“ ЕООД и на предходния доставчик „Юнимет КЗР“ ЕООД, посочено от прекия
доставчик като участвало в изпълнението на доставката. Не е извършена насрещна
проверка на гръцкия клиент на жалбоподателя, доколкото при ревизията е
изследвано изпълнението на доставките от прекия доставчик жалбоподателя към
самия него, не на него към гръцкия му контрагент. Предвид констатираните данни
относно липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на
доставките, е направен извод, че е налице съмнение относно коректното
определяне на публичните задължения на ревизирания субект.
В
случая, е налице специално производство по проверка на декларирани данни в
справка – декларация по ЗДДС, регламентирано в разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС,
което позволява извършване на действия по проверка в рамките на неприключило
ревизионно производство. Не е налице и твърдяната с жалбата неправомерна
промяна на декларираните данни в справката – декларация, в следствие
непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретни доставки, която
може да бъде извършена само с издаване на ревизионен акт, съгласно разпоредбата
на чл. 108 от ДОПК. В настоящия случай, се касае за особен вид обезпечителна
мярка, с която се гарантира събирането на евентуално установени в един бъдещ
момент данъчни задължения при текущото ревизионно производство, чието събиране би
се затруднило при възстановяване на декларирания от ревизираното лице ДДС за
възстановяване преди приключването му. Използваният в закона термин е
„обосновано очакване да бъдат установени данъчни задължения или задължения за
задължителни осигурителни вноски“, т.е. представлява предположение на
ревизиращите органи по приходите, основано на събраните при ревизията
доказателства. Поради тази причина в закона е регламентирано обжалването на
издадените актове по реда на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС да се извършва по реда на
обжалване на обезпечителните мерки, т.е. по реда на чл. 197 от ДОПК.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за неправилна квалификация на доставките на стоки и услуги,
направена с обжалвания АПВ. Проверяващите органи по приходите са подложили на
анализ всички издадени на жалбоподателя фактури от неговия пряк доставчик „Солар
ридж“ ЕООД по повод изпълнението на сключен между тях договор за изготвяне на
специфични изделия и за доставката на големи количества стомана. Предвид
липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост за доставчика за
изпълнение на доставки от вида на процесните, изводите за която са основани на
събрани доказателства, подробно описани в обжалвания АПВ и в последствие
издадените ревизионен доклад и ревизионен акт, е направен извод за неизвършена
доставка именно от издателя на процесните фактури и недобросъвестност при
получателя по доставките. Фактът, че е налице отмяна на предходен РА, в който
предмет на проверка са доставки на стоки и услуги по същата верига от дружества,
следва да бъде посочено, че се касае за други данъчни периоди и видно от
решението на горестоящия административен орган са представени доказателства за
наемане на помещение, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, но
от дружеството „Корект строй 2005“ ЕООД, което е възможно да се ползва като
производствена база. В настоящия случай, самият жалбоподател е посочил като
използвано от прекия си доставчик производствено помещение, в което е извършен
оглед, констатирано е че е собственост на дружество, което е декларирало, че го
е предоставило под наем на наемател, различен от прекия и предходния доставчик.
И двете дружества – наемодател и наемател декларират, че дружествата „Солар
ридж“ ЕООД и „Юнимет КЗР“ ЕООД са им непознати и нямат търговски
взаимоотношения с тях.
Същите аргументи са приложими и по
отношение представените като доказателство по делото акт за прихващане или
възстановяване, издаден на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС и акт за прихващане
или възстановяване. В тях предмет на проверка са данъчни задължения за други
данъчни периоди – м. 05 и 06.2021г., които са извън предметния обхват на
настоящото ревизионно производство. Тук намира приложение разпоредбата на чл.
129, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, съгласно която независимо от извършването на
прихващане или възстановяване, задълженията за данъци или ЗОВ подлежат на
установяване чрез извършване на ревизия.
По отношение приложимостта на
конкретно посочени в жалбата и писмената защита съдебни решения на Съда на
Европейския съюз относно тълкуване на разпоредбите на чл. 167, чл. 168, б. „а“,
чл. 220, т. 1, чл. 226 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г., настоящият съдебен състав намира, че тези решения касаят
преценката, направена от ревизиращите органи по приходите в ревизионния акт, с
който приключва ревизионното производство и са неприложими в производството по
обжалване на АПВ. При преценката на административния орган налице ли е
обосновано предположение за установяване на задължения по ЗДДС, произтичащи от
неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното
лице, получател по облагаеми доставки, несъмнено се засяга и въпросът за
реалността на тези доставки. Доколкото обаче се касае за специфично
производство по проверка на декларирани данни, различно от това, регламентирано
в разпоредбите на чл. 128 – 129 от ДОПК, неговата цел е в по-голямата си част
обезпечителна, гарантираща събирането на предполагаеми, установени в един бъдещ
момент данъчни задължения.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорваният АПВ е
правилен. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. На основание
чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 161,
ал.1 ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Поради това и предвид обстоятелството, че
ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо
и следва да бъде присъдено в размер на 300лв. (триста лева), както е
претендирано в представеното писмено становище, в което изрично е посочено да
се счита и за списък на разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5,
ап. 95, представлявано от управителя Г.П.К., против Решение № 213 от
27.07.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден Акт
за прихващане или възстановяване по реда на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС /АПВ/ № Р-16001621001091-171-003
от 08.07.2021г., издаден от В.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП –
гр. Пловдив и Д.С.– старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, с
който е отказано частично възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване по
чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в размер на 88 046,90лв. за данъчен период м.
03.2021г.
ОСЪЖДА „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5,
ап. 95, представлявано от управителя Г.П.К. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата в размер на 300лв. (триста
лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :