Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 165 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.З.М. ***-0000600/07.10.2020
г. на директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.58, ал.1,т.3 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС и на основание
чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на
2000.00 лв. В жалбата и в допълнително писмено становище се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление
поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната
страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.09.2020
г., около 10.20 ч., на път Е-
Процесното
НП не е било връчено на жалбоподателя срещу подпис по реда на чл.58, ал.1 ЗАНН
или по реда на чл.180-181 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.Било е изпратено от АНО за
връчване чрез пощенска пратка, върната в цялост-неполучена, с отметка „в
чужбина”, без никакви данни за самоличността на лицето извършило отметката,
както и откъде са взети самите данни, че получателят е в чужбина. Въпреки тези
пороци на „връчването”, АНО е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН и е
изпратил НП като „влязло в сила” за събиране от публичен изпълнител на НАП,
откъдето и жалбоподателят за първи път бил информиран за издаването му.
Съгласно изисканата от съда служебно справка за постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателя, същият не е променян и съвпада, както с този посочен в АУАН и в
НП, така и в хода на настоящето съдебно производство.
Така
изложените до тук фактически констатации се установяват последователно и
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства—свидетелските
показания на К.Г. и Т.Г., имащи качество на актосъставител и на свидетел
присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта, извлечение от
информационната система на ИА”АА” и НАП и останалите материали по преписката,
свързани с кореспонденцията по повод връчването на НП. Данните от тези
доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни между страните, поради
което и не се налага по-подробното им обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН-от
легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. Предвид гореизложените
данни относно допуснатите от АНО нарушения на процесуалните правила за надлежно
връчване на обжалваното НП на жалбоподателя, то и съдът приема, че в случая
обжалваното НП не е влязло в сила, обжалването е своевременно и жалбата е
процесуално допустима и на това основание.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, при
следните съображения:
Жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушение по
чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., според който /в актуалната му към датата на нарушението
редакция-ДВ бр.60/20 г. в сила от 07.07.20 г./, водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници и товари,
заверено копие от лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
с глоба от 2000 лв. при първо нарушение. В случая предмет на вмененото
нарушение според АУАН и НП е удостоверение за психологическа годност, който
като документ не е свързан с МПС-то, а с личността и качествата на самия водач.
На следващо място, в специалната спрямо ЗАПр. разпоредба
на чл.178в, ал.5 ЗДВп /изм. в сила от
27.02.17 г./, изрично е предвидено, че се наказва с глоба в размер на 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност.
По тази причина настоящият съдебен състав приема, че
санкцията за така констатираното нарушение, което жалбоподателят би следвало да
понесе, е предвидената такава по чл.178в, ал.5 ЗДвП, а не тази наложена от АНО
по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. Действително субектите на двете коментирани законови
разпоредби са идентични, но с изменението на чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. /в сила от
07.07.20 г./ те вече имат и различен предмет на защита, при което тази по
чл.178в, ал.5 ЗДвП изключва приложението на чл.193, ал.1 ЗАПр. за документи,
свързани с персоналната годност на водачите. Отделен е въпроса, че специалната
норма на чл.178в, ал.5 ЗДвП се явява и по-благоприятна за дееца, доколкото
предвижда по-леко наказание.
Така отчетените нарушения и неправилно приложение на
материалния закон от страна на АНО, представляват основание за цялостна отмяна
на обжалваното НП. В тази насока е и трайната съдебна практика /виж
нап.Р№153/02.06.20 г. по КНАХД№146/20 г. на АС-Враца и др./
На основание чл.63, ал.3 ЗАНН в полза на жалбоподателя се
дължи присъждане на разноски, които съгласно представен списък се претендират в
общ размер от 400. 00 лв.
На искането на жалбоподателя /още в придружителното писмо
за изпращане на преписката/, АНО е противопоставил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът приема за основателно, отчитайки
липсата на особена фактическа и правна сложност на делото, приключването му
само в едно с.з. и с участие на адвоката само чрез изготвяне на жалбата и
допълнително писмено становище. При тези съображения искането за разноски
следва да бъде уважено само до минималния размер от 370.00 лв. /съгласно чл.7,
ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ/, а в останалата част отхвърлено.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000600/07.10.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на В.З.М. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., за извършено
нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС.
ОСЪЖДА
ИА”АА”-София ДА ЗАПЛАТИ на В.З.М. ***, с ЕГН:********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 370.00 лв., като отхвърля искането в останалата му
част до пълния претендиран размер от 400.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: