Присъда по дело №1376/2021 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 29 |
| Дата: | 20 май 2022 г. |
| Съдия: | Стоян Константинов Попов |
| Дело: | 20213100201376 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда по НОХД № 1376 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на 20.05.2022 г.
На 16.12.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт ПД № 101 / 2021 г., въз основа на който е образувано производство пред първа
инстанция, като с него е и повдигнато обвинение срещу ПЛ. Д. СТ. - роден в гр. Варна,
жувущ в гр. Варна, български гражданин, с основно образование, неженен, неработи,
осъждан, ЕГН: ********** по
чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 03.09.2020 г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент-дебитна карта „D. с № ***********, издадена от ОББ /Обединена
Българска банка/, без съгласието на титуляря - Н. Б. Х., както следва: в 03.33 часа е
направил плащане на стойност 5,80 лв /пет лева и осемдесет стотинки/ в магазин за
хранителни стоки Supermarket „Shishkova“; в 03.47 часа е направил плащане на
стойност 29.00 лв. /двадесет и девет лева/ в магазин за хранителни стоки „Varna
Market“ EOOD; 03.51 часа е направил плащане на стойност 24,99 лв. /двадесет и
четири лева и деветдесет и девет стотинки/ в „OMV Varna Garata“; в 05.07 часа е
направил плащане на стойност 25,59 лв. /двадесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/ в Supermarket „Shishkova“; в 05.19 часа е направил плащане на стойност
23.00 лв. /двадесет и три лева/ в магазин за хранителни стоки „Varna Market" EOOD,
като платените суми от картата са на обща стойност 108,38 /сто и осем лева и тридесет
и осем стотинки/ и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от него деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, свързано с одобреното съгласие на страните по
чл. 372, ал. 3 от НПК. Изразява становище за налагане на наказание лишаване от
свобода с размер над минималния предвиден в закона, доколкото приема, че е налице
сравнителен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Подс. С. по реда на чл. 371, т. 1 от НПК е дал съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите, признавайки процесуалната стойност на тези доказателства,
респективно, съдът с протоколно определение от 18.02.2022 г. по реда на чл. 372, ал. 3
от НПК е одобрил изразеното съгласие, доколкото действията по разследването са
извършени при условията и по реда предвиден в НПК.
Защитникът на подсъдимия, адв. М, намира наличие на доказателствен дефицит
относно фактите, касаещи авторството на деянието. Иска се от съда оправдаване на
подсъдимия. В условията на евентуалност, налагане на минимално наказание, с оглед
занижената степен на обществена опасност на деянието и неговата инцидентност.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Св. Н. Б. Х. живеел в гр. Р.. На 02.09.2020 г., около 10.30 часа той пристигнал от
гр. Р. в гр. Варна, на разходка. Оставил багажа си на съхранение в багажното отделение
на ж.п. гара Варна. През деня ходил на плаж и т.к. станало късно, решил да остане в гр.
Варна. Взел багажа си от багажното отделение, вкл. и велосипед с кошничка отпред.
На 03.09.2020 год., след 00.53 часа. св. Х. седнал на пейка на бул. „Княз Борис“
I, до № 10 и задрямал. Оставил велосипеда до себе си. В кошничката на велосипеда си
оставил малка кожена чанта, в която се намирали скоростомер с часовник, сумата от
40,00 лв. и дебитната му карта, издадена от ОББ. Около 05.00 часа на 03.09.2020 г. св.
1
Х. се събудил и решил да погледне колко е часа. Отворил кожената си чанта /чиито
цип бил затворен/ и установил, че скоростомерът липсва. Около 06.15 часа отишъл на
ж.п. гара Варна, за да си купи билет до гр. Р. и когато трябвало да плати, установил, че
липсва и сумата от 40,00 лв. и дебитната му карта, издадена от ОББ.
Около 08.45 часа св. Х. отишъл до клон на ОББ в гр. Варна и изтеглил сумата от
90,00 лв., за да се прибере в гр. Р.. В банката го осведомили, че с картата му има
извършени транзакции и той я блокирал. Картата била безконтактна и с нея можело да
се правят плащания до определена сума.
Видно от писмо от ОББ АД, банковата карта, притежавана от св. Н. Х. е от вида
„D." с № № ***********. От писмо на Директор „Дирекция „Сигурност и охрана" на
ОББ АД София се установяват следните успешни транзакции с горепосочената карта,
извършени на 03.09.2020 г.: в 03.33 часа е направено плащане на стойност 5,80 лв. /пет
лева и осемдесет стотинки/ в магазин за хранителни стоки Supermarket „Shishkova“; в
03.47 часа е направено плащане на стойност 29.00 лв. /двадесет и девет лева/ в магазин
за хранителни стоки „Varna Market“ EOOD; в 03.51 часа е направено плащане на
стойност 24,99 лв. /двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ в „OMV
Varna Garata“; в 05.07 часа е направено плащане на стойност 25,59 лв. /двадесет и пет
лева и петдесет и девет стотинки/ в Supermarket „Shishkova“; в 05.19 часа е направено
плащане на стойност 23.00 лв. /двадесет и три лева/ в магазин за хранителни стоки
„Varna Market“ EOOD.
На 25.09.2020 г. общата сума от горепосочените транзакции в размер на 108.38
лв. била възстановена от ОББ АД по картовата му сметка.
След извършена проверка за наличие на видеокамери, към досъдебното
производство бил приобщен диск от записи от камери на бензиностанция „ОМВ“,
находяща се до ж.п. гара, на ул. „Дунав“ № 1А от 03.09.2020 г.. Св. И. И. - старши
полицай в сектор „ОП“ при Първо РУ Варна, съвместно с колегата си Йордан
Йорданов, извършил преглед на съдържанието на диска „СД-R“. Видно от показанията
му, на записите се виждало, че на 03.09.2020 г., около 03.47 часа лице от мъжки пол се
насочва към входа на бензиностанцията, идвайки откъм сградата на ж.п. гара Варна.
На друга камера се виждало, че мъжът влиза в търговската зала, отваря хладилната
витрина, откъдето взима една бутилка, след което отива на касата. Там мъжът закупува
и други продукти, кутии с цигари от касата. На записа се виждало, че същият държи в
ръката си пластика, която насочва към устройството, намиращо се на касата. След това
прибира пластиката в чантичката си и напуска търговския обект. Св. И. И. категорично
разпознава мъжа от записа като подс. ПЛ. Д. СТ. - криминално проявен, с когото е
имал служебни контакти във връзка с извършени от С. престъпления. Горепосоченото
било отразено и в докладна записка.
Видно от заключението на вещото лице, резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия вероятно е заснето
едно и също лице, посочено като подс. ПЛ. Д. СТ..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Н. Х. и И. И., банкови
извлечения, справки, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от
заключението по приетата експертиза.
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
2
съда:
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че с
деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.
За съда не остава съмнение /за разлика от заетата позиция на защитата/, че
именно подс. С. е осъществил 5 успешни транзакции - направил плащания в различни
търговски обекти на обща стойност 108,38 лева, използвайки дебитна карта, издадена
от „ОББ“ АД, с титуляр Н. Х., като тези действия очевидно е извършил без негово
знание и съгласие, което е видно от показанията на споменатия свидетел.
И този извод е формиран не само въз основа показанията на св. И..
Съдържанието им е потвърдено от заключението на ВЛ по изготвената експертиза.
Резервите по отношение на нея, които има защитата не могат да бъдат споделени.
Приетата лицевоидентификационна експертиза е изследвала видеофайловете с
качество, което позволява отграничаване на частни и достатъчно общи признаци,
характеризиращи заснетото лице. Затова и тези файлове са годни за идентификация.
След проведен сравнителен анализ, вещото лица дава заключение, че на посочените
фотокопия „вероятно“ е заснето едно и също лице, посочено като П.С.. В подобен вид
експертизи, принципно възможните отговори са: - категорично; - най-вероятно; -
вероятно; - не се изключва възможността. Т.е. отговорът в настоящата експертиза е със
средна степен на вероятност, което отнесено към другите доказателствени източни е
достатъчно за съда да формира извод за съпричастност на подсъдимия към
разглежданото престъпление.
Деянието е извършено от подс. С. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Установените и приети по-горе фактически
положения сочат, че извършените действия от подс. С. са при ясното съзнание, че не
използва собствената си банкова карта, а чужда такава, което предполага категорично
формираната у него представа, че си служи по предназначение с чужда банкова карта,
за да получи неправомерен достъп до банкова сметка на друго лице, което не е
познавал и никога не го е овластявало за това.
Без съмнение е налице и визираната в обвинението еднородна престъпна
дейност, доколкото се касае за повече от едно деяние, извършени в сравнително кратък
период от време – в рамките на около 3 часа, при относителна една и съща обстановка
и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление – 249, ал. 1 от НК и
безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл.
С оглед конкретиката на извършеното, престъплението не може да се
квалифицира по по-тежко наказуем състав.
По изложените съображения, съдът призна подс. С. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. Обществената опасност на
дееца следва да бъде отчетена като завишена. Касае се за лице, което многократно е
осъждано за различни по вид престъпления. Все пак проведените наказателни процеси
и наложените му наказания явно са повлияли на С. и са спомогнали за редуциране на
тези прояви, доколкото липсват отразявания в справката му съдимост с давност близо
10 години.
Не така са сложени нещата по отношение на деянието. Освен, че престъплението
е конструирано от няколко деяния, то други обстоятелства, които да завишават
3
обществената му опасност няма.
Към тези обстоятелства, съдът причисли и ниският размер на причинената
вреда, която представлява около 1/6 от минималната работна заплата за страната.
Следва да се отчете непроменената позиция на подсъдимия още от хода на
досъдебното производство, съдействаща за разкриване на обективната истина по
делото и изразеното съжаление за извършеното.
Поради изложеното, съдът дава привилегия на смекчаващи вината обстоятелства
и счете за справедливо, адекватно на престъпната деятелност на подс. С. и неговата
личност, както и удовлетворяване изискванията на превенциите в чл. 36 от НК да му
наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под предвидения в закона
минимум, доколкото и най-лекото наказание предвидено в нормата не съответства
нито на извършеното деяние, нито на дееца. По тези съображения съдът определи
наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Въпреки горните аргументи, няма основание кумулативното наказание глоба да
се определи в размер различен от двойния предвиден в закона, макар, че и това
наказание следва да бъде определено по начин, подчинен на общите правила и
съобразен с изтъкнатите по-горе критерии. В тази връзка съдът наложи на подс. С. и
наказание глоба в размер – 200,00 лева..
Така определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален общ режим, с оглед критериите на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Отсъства
възможност за отлагане изпълнение на наказанието, предвид липсата на реабилитация
в конкретния случай.
Съдът възложи на подс. С. и направените по делото разноски в размер на 231,03
лева.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4