№ 293
гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220101164 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН,
във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС от В. И. Н. против Й. И. Н. за делба на съсобствени
недвижими имоти, придобити по наследяване от И. Й.ов Н., починал на
22.12.2001г. и Ц.Т. Н.а, починала на 07.06.2014г., а именно: дворно място в С.а
общ. Септември обл. Пазарджик, за което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по
РП на селото, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., с площ от 687 кв.м.
при съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен адрес С.а,
4460 обл. Пазарджик *****, ведно с изградените в имота сгради - едноетажна
масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., едноетажна масивна жилищна
сграда с площ 55 кв.м и второстепенна постройка-едноетажна паянтова
стопанска сграда с площ 53 кв.м. при квоти 1/2 идеални части за В. Н. и 1/2
идеални части за Й. Н. и насрещен инцидентен отрицателен установителен
иск от ответника по иска за делба Й. И. Н. против В. И. Н., с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че В. И. Н., не е собственик по наследство на ½ идеална част от
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. метра,
находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, община Септември, целия с
площ от 687 кв. метра, в квартал 11, с административен адрес на имота: С.а,
*****, община Септември, при съседи на имота Д.К., З.К.; К. Н. и улица.
Ищецът по иска за делба твърди, че с ответника са съсобственици при равни
дялове от по ½ ид. част на дворно място в С.а общ. Септември обл.
Пазарджик, за което е отреден УПИ VI-99 в кв. 11 по РП на селото, одобрен
със Заповед № 3519/20.09.1969г., състоящо се цялото от 687 кв.м., ведно със
застроените в него две жилищни сгради с площ 55 кв. м. и с площ 78 кв. м. и
1
стопанска постройка, при съседи на парцела: Д.К., З.К., К. Н. и улица с
административен адрес С.а, 4460 обл. Пазарджик *****.
Излага, че имотът бил собственост на родителите им И. Й.ов Н. и Ц.Т. Н.а,
които го придобили по време на брака си, на основание давностно владение.
След смъртта на Ц. Н.а на 07.06.2014г. имотът бил наследен от страните при
равни дялове.
В дворното място били построени едноетажна масивна жилищна сграда,
жилище с площ 78 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда-жилище с
площ 55 кв. м. и второстепенна постройка-стопанска сграда с площ 53 кв.м.
Двете едноетажни масивни жилищни били търпими строежи по смисъла на §.
127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не подлежали на премахване и били заснети
съгласно геодезическо заснемане в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а.
Ищецът ползвал, стопанисвал и владял жилищната сграда с площ от 55 кв. м.,
а ответникът другата сграда с площ от 78 кв. м. Земята и стопанската
постройка се ползвали общо.
Поддържа, че съсобствениците не могли да постигнат съгласие за
доброволна делба на имота, поради което иска съсобствеността да бъде
прекратена по съдебен ред, като бъдат допуснати до делба между В. И. Н. и Й.
И. Н. недвижим имот дворно място в С.а общ. Септември обл. Пазарджик, за
което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по плана на селото, състоящо се цялото
от 687, с административен адрес С.а, *****, ведно с изградените в имота
сгради - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., едноетажна
масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м. и второстепенна постройка -
едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 53 кв. м. при квоти от по ½ ид.
част за всеки от съделителите.
В срока по чл. 342 ГПК ответникът оспорва иска за делба по отношение на
построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 78 кв. метра, както и на УПИ VI – 99 в кв. 11 по плана на С.а, общ.
Септември.
Не оспорва, че с ищеца са наследници по закон /деца/ на И. Й.ов Н., бивш
жител на С.а, община Септември, починал на 22.12.2001г. и на Ц.Т. Н.а,
починала на 07.06.2014г.
Не оспорва, че приживе наследодателят им И. Й.ов Н. е бил признат за
собственик, на основание давностно владение, на дворно място, за което е
отреден УПИ VI-99 по плана на С.а, с площ от 687 кв. метра, в квартал 11,
ведно с построената жилищна сграда и стопанска постройка, при съседи на
парцела Д.К., З.К., К. Н. и улица, за което е съставен Констативен нотариален
акт № 84 , том III нот. дело № 1038 от 1985г.
Оспорва, че едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78
кв. м., находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, е съсобствена между
страните.
Поддържа, че сградата е изключителна негова собственост, придобита е на
основание непрекъснато давностно владение, в продължение на 10 години,
2
считано от 1999г.
Излага, че брат му В. Н. още приживе на родителите им, през 1995г.,
напуснал бащината къща и оттогава живеел в гр. Пазарджик. В имота
останали да живеят той, неговото семейство и родители му. Първоначално
всички живеели в жилищната сграда със застроена площ от 55 кв. метра. Тъй
като през 1999г. се родила и втората дъщеря на Й. Н. и семейството им се
увеличило, бащата на страните И. Н. дал съгласие на сина си Й. да построи в
имота му свое жилище, където да се установи със семейството си. Брат му В.
бил наясно, че такава е била волята на баща им.
Й. Н. построил в имота на родителите си едноетажна масивна жилищна
сграда от 78 кв. м. изцяло със свои средства и със средства на семейство си.
Брат му нямал финансов принос при построяването на жилищната сграда.
Сочи, че страните никога не са имали спор за тази жилищна сграда. Никога
В. Н. не имал ключ за нея. Винаги е знаел, че тя е изцяло изключителна
собственост на Й. Н. и никога не е имал претенции да я ползва, не е давал
каквито и да е средства за изграждането й, респективно за поддръжката й,
нито пък някой е искал от него да участва в ремонтите дейности. В редките
случай, когато ищецът оставал в С.а, приспивал в бащината им къща,
застроена на 55 кв. метра, където до смъртта си живеела майката на страните
Ц.Т. Н.а.
От построяването на жилищната сграда от 78 кв. м. през 1999г. Й. Н.
започнал да я владее, като до настоящия момент, повече от двадесет години,
единствено той и неговото семейство са живели в нея, всички ремонтни
дейности са извършвани от него и семейството му. Сградата била семейното
им жилище. Жилищната сграда била построена от него, изцяло с негови
средства. Макар да била заснета като едноетажна се състояла от два етажа. На
първия етаж били разположени мазе с поставени циментови плочки на пода. В
кухнята ответникът поставил гипскартон, шпакловал и боядисал стените,
налепил фаянсови плочки, монтирал кухненско обзавеждане. Налепил в
банята и тоалетната фаянсови плочки, направил и дренаж с дренажни тръби,
извеждащи водата отзад на къщата, изградил В и К и ел. инсталация, а до
втория жилищен етаж се стигало по изградено от него вътрешно стълбище с
15 броя стъпала, облепени с плочки. На този етаж имало три стаи - спалня,
детска стая и хол, изцяло шпакловани, боядисани и обзаведени от Й. Н.. В
това жилище се родили и израснали неговите деца. От построяването на
жилищната сграда, до настоящия момент всички ремонтни дейности били
извършвани от него и семейството му. Последно ремонтирал покрива на
жилищната сграда и поставил циментови керемиди.
След смъртта на бащата на страните, през 2001г., изградил дувар/стена от
камък, бетон и желязо ограда на дворното място, а дворното място изцяло
облагородил с изграждане на асма от оК. 50 кв. метра в него с конструкция от
циментови К.ве и винкел, засадил и отглеждал два реда лозе с 16 броя мавруд,
15 броя овощни дръвчета, два броя киви, по един брой касис, арония, нар,
3
цариградско лозе и лаврово дръвче, рози, лилии и други цветя.
Грижил са за майка им, докато била жива. Поддържал и ремонтирал
бащината жилищна сграда, като подменил водопровода в къщата на
родителите си, два пъти съм претърсвал покрива през 2007г и 2013г., закупил
и поставил метална входна врата на първия етаж на жилищната сграда и оК.
три пъти претърсвал и покрива на стопанската постройка.
Поддържа, че установеното владение върху построената в имота на
наследодателите жилищна сграда било непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерението за своене. От построяването на жилищната
сграда през 1999г. ответникът живеел постоянно в нея със семейството си със
знанието и без противопоставянето на брат му В. И. Н. и при липса на спорове
относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване
наследствените имоти и без претенции от страна на брат му за упражняване на
права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал.2 ЗС. Преценени
комплексно, тези действия обективирали намерението за своене и
установяване на владение лично за себе си, защото покривали съдържанието
на правото на собственост, били явни – възприемали се от съсобственика В.
Н., не били смутени от него и траели непрекъснато. Следователно след
упражняването им в продължение на период от 10 години, предпоставките на
придобИ.ата давност, визирани в чл. 79 ЗС били реализирани и на това
основание ответникът се легитимирал като изключителен собственик на
имота, тъй като позоваването на давността не било елемент от фактическия й
състав.
По отношение на дворното място, състоящо се 687 кв. метра и
съставляващо УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, поддържа, че не следва да
се допуска до делба и в тази част производството по делото следва да се
прекрати. Счита, че същото е неподеляемо, тъй като в него са построени три
сгради, едната от които е индивидуална собственост на съсобственик на
дворното място, а другите са съсобствени, поради което дворното място е
станало прилежаща част към всеки един самостоятелен жилищен и стопански
обект т. е. възникнала е т.нар. „хоризонтална етажна собственост“. Съгласно
чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС, ако в съсобствено дворно място има две или повече
сгради с различни собственици, дворното място представлява обща част и не
подлежи на делба освен ако самото дворно място е делимо според
строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи
самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Не възразява до делба да бъдат допуснати жилищната едноетажна масивна
сграда от 55 кв. метра и стопанската постройка застроена на площ от 53 кв.
метра, застроени в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а.
Предявява насрещен инцидентен отрицателен установителен иск за
собственост в производството по делба, с който да се приеме за установено в
отношенията между страните, че В. И. Н. не е собственик по наследство на ½
идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
4
78 кв. метра, находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, община
Септември, целия с площ от 687 кв. метра, в квартал 11, с административен
адрес на имота: С.а, *****, община Септември, при съседи на имота Д.К., З.К.;
К. Н. и улица.
Настоява предявеният иск за делба да бъде отхвърлен по отношение на
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., производството по
делото да бъде прекратено по отношение на дворното място, състоящо се 687
кв. метра и съставляващо УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а и до делба да
бъдат допуснати единствено едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55
кв. м. и второстепенната постройка - едноетажна паянтова стопанска сграда с
площ 53 кв. м., при квоти от по ½ ид. част В. И. Н. и Й. И. Н..
Претендира разноски при уважаване на инцидентния отрицателен
установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по инцидентния отрицателен
установителен иск В. И. Н. оспорва основателността му.
Оспорва, че давностно владение по отношение на жилищната сграда е текла
до издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ЗУТ, тъй като едва
от този момент имотът придобива характеристиките на самостоятелна вещ,
която да бъде годен обект на прехвърлителни сделки и може да се придобива
по давност. Следователно поддържа, че давност е започвала да тече едва от
06.07.2023г., когато е било издадено съответното удостоверение за търпимост
за процесната сграда.
Оспорва, че ищецът по инцидентният установителен иск е извършил
действия, които да сочат намерение на своене.
Поддържа, че доколкото съсобствеността произтича от наследяване, следва
тези действия да соча на промяна в намерението, с която се държи имота,
която да е манифестирана и противопоставена на собственика. Такива не били
извършени от ответника по иска за делба.
Издаденото удостоверение за търпимост на имотите от Община Септември
№ 118 от 06.07.2023г. на името и на двамата съделители, подаденото от
двамата искане за геодезическо заснемане оборвали твърдението, че
фактическата власт на ищеца можела да бъде окачествена като владение, а
сочили на държане.
Оспорва твърденията, че жилищната сграда от 78 кв.м. е строена само от Й.
Н.. Твърди, че е построена към старата къща още приживе от баща им И. за
двамата му синове - В. и Й., като била ползвана конструкцията и основите. В.
Н. помагал в изграждането на новата къща с труд и с пари. Дал парите си,
събрани от тържеството по изпращането му в казарма като подаръци за
завършването покрива на новата къща. По-голямата част от средствата за
построяването на къщата били на бащата И.. Желанието му е било всичко да
се ползва общо. Никога в годините по-рано Й. не бил твърдял, че къщата е
само негова. Двамата братя са искали да разделят имота по някакъв начин и
затова заедно отишли в Общината да се снабдят с удостоверение за търпимост
5
на името на двама им, като собственици, с цел да постигнат делба. В
удостоверението било записано, а именно да послужи пред нотариус. Пак
двамата заедно възложили на инженер геодезист да заснеме имота. Имотът
бил предеклариран през м. август 2023г. с новите промени/коригираща
декларация/ на името на двамата наследници при 1/2 ид. ч за всеки от тях.
Декларацията била подадена от Й. И. Н. с данни за съсобственост при равни
права с брат му В., а като основание за собственост посочил наследство. Едва
след като Й. разбрал, че не може да стане реалната подялба на имота поради
неговата неподеляемост, започнал да твърди, че новата къща била изцяло
негова собственост. Това станало след изготвянето на заснемането от
геодезист и снабдяването с удостоверение за търпимост през втората половина
на 2023г.
По тези съображения, счита че липсват предпоставките на чл.79 от ЗС,
процесната къща с площ 78 кв. м. като приращение към имота била
придобита по наследство от страните при равни дялове, поради което
отрицателният установителен иск по отношение на нея следва да се отхвърли
и същата да бъде допусната до делба при посочените в исковата молба квоти.
Претендира разноски за защита по инцидентния отрицателен установителен
иск.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В. И. Н. и Й. И. Н. са наследници от първи ред /деца/ на И. Й.ов Н., починал
на 22.12.2001г. и Ц.Т. Н.а, починала на 07.06.2014г., видно от представените по
делото и от двете страни удостоверения за наследници.
Приживе наследодателят И. Й.ов Н. е придобил, на основание давностно
владение, правото на собственост върху дворно място, находящо се в С.а,
Пазарджишки окръг, за което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по плана на
селото, с площ 687 кв. м., ведно със застоените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници на парцела Д.К., З.К., К. Н. и улица, за
което е съставен Нотариален акт № 84 от 04.07.1985г., том III, нот. дело №
1038/1985г.
Имотът е придобит по време на брака на наследодателя И. Н. с Ц. Н.а при
действието на СК от 1985г. / обн. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г./, предвиждащ
императивния режим на съпружеската имуществена общност за придобитите
по време на брака недвижими имоти. Следователно доколкото придобивната
давност е изтекла по време на брака на наследодателите имотът е придобит от
тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Ищецът и ответникът са живеели заедно с родителите си в имота до средата
на 90 – те години на миналия век. След като В. Н. се оженил, година след
раждането на дъщеря му, се установил да живее със семейството си в гр.
Пазарджик. Й. Н. останал да живее при родителите си в С.а.
Към края на 1999г., началото на 2000г. Й. Н., със съгласието на родителите
6
си, построил в собственото им дворно място масивна жилищна сграда с площ
78 кв. м., състояща се от приземен и жилищен етаж, разположена
непосредствено до съществуващата жилищна страда с площ от 55 кв. м., на
мястото на полусрутена постройка, в която баща му преди това отглеждал
животни. Сградата била построена без учредено право на строеж от
собствениците на земята и без издадени строителни книжа.
Относно периода на построяването й, съдът взе предвид показанията на
свидетелите на Б.К. и Г.К., съседи на имота, които са участвали при
построяването й. Според свидетелите строителството на жилищната сграда е
започнало след като В. Н. вече е живял в гр. Пазарджик и преди смъртта на
бащата на страните. Била е построена до 2 000 г.
В новопостроената жилищна сграда, състояща се от приземен етаж с мазе и
кухнята и жилищен етаж, се нанесъл и заживял Й. И. Н. със семейството си.
Никой друг освен тях не живеел в нея. Й. Н. обзавел жилищната сграда и я
поддържал. Наследодателите на страните останали да живеят в старата
жилищна сграда до смъртта си. В. Н., през това време продължавал да живее в
гр. Пазарджик. При посещенията си в имота, отсядал при родителите си в
старата къща.
След смъртта на баща си през 2001г., а след това и на майка си Й. Н.,
продължил да живее в новопостроената жилищна сграда. Само той и
семейството му имали ключ за нея. Брат му не предявявал претенции да я
ползва.
През 2023г. страните се снабдили с удостоверение за търпимост на
построените в имота сгради, на които било извършено геодезическо заснемане
и след изменение на кадастралния план на село Славовица били нанесени в
него.
С иска за делба се упражнява потестативното право за прекратяване на
съсобственост по отношение на индивидуално обособена съществуваща
движима или недвижима вещ, при която съсобствеността върху притежавана
от съделителя идеална част от вещта се трансформира в индивидуална
собственост върху конкретно определена такава. Затова до делба следва да
бъдат допуснати движими или недвижими вещи, които към датата на
постановяване на съдебното решение са съсобствени между страните.
Доколкото ответникът по иска за делба Й. Н. оспорва възникването на
съсобственост по отношение на новопостроената жилищна сграда с площ 78
кв. м. в собствения на наследодателите УПИ VI – 99 по плана на С.а,
легитимирайки се като изключителен неин собственик, на основание
давностно владение, този въпрос е преюдициален по отношение на иска за
делба. Затова преди да бъде разгледан за прекратяване на съсобствеността,
съдът следва да се произнесе по предявения инцидентен отрицателен
установителен иск.
В хипотеза, при която ответникът по иск за делба се легитимира като
индивидуален собственик на делбен имот, ако предявилите иска за делба лица
7
твърдят, че този имот е съсобствен е допустимо съединяване по реда на чл.
212 ГПК на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част
от недвижимия имот с иск за делба.
Действително в производството за съдебна делба съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, т.е. кои от
имотите, предмет на делбата, са съсобствени и между кои от съделителите
съществува съсобствеността, както и каква е частта на всеки съделител, т.е.
каква е квотата му в съсобствеността, изразена в проста дроб, десетична дроб
или като процент от правото на собственост, при което не е обвързан от
твърденията на страните за правата им в съсобствеността. Частите на всеки
съделител /делбените им права или квотите в съсобствеността/ се посочват в
диспозитива на решението ясно и точно чрез обикновени дроби с еднакъв
знаменател, сборът от които да е равен на единица или в проценти (решение
№ 60139 от 08.11.2021 г. по гр.д.№ 1849/2021 г., I г.о. на ВКС), а доколкото
въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на
закона, съдът е длъжен да го изследва служебно и да определи
действителните им права в съсобствеността въз основа на данните,
съдържащи се в събраните по делото доказателства и според предписанията на
приложимата правна норма (решение №621/13.07.2011г. по гр.д.№1195/2009г.
на І г.о. на ВКС; решение № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. на І г.о. на
ВКС; решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на І г.о. на ВКС;
решение №190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г.на I г.о. на ВКС). Ответник по
иска за делба има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск
за частично отричане на правата на друг съделител в производството по иска
за делба, доколкото по този въпрос ще се формира сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните.
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
намира, че Й. И. Н. е придобил правото на собственост върху построената в
УПИ VI – 99 в кв. 11 по РП на село Славовица жилищна сграда с площ 78 кв.
м.
Установи се от показанията на свидетелите Б.К. и Г.К., съседи на имота, че
сградата е построена от Й. Н. в началото на 2000 г., приживе на
наследодателите в техния имот, с тяхно знание и съгласие. Сградата е
построена на мястото на съществуваща стара постройка, която е съборена и
част от материалите са използвани при строителството. Й. Н. е закупил тухли
за строежа, наемал е строители, на които е заплащал и е участвал е с личен
труд при изграждането й. Макар да не е имал учредено право на строеж,
собствениците на имота са възприели действията на сина си и не са се
противопоставили на извършването им, дори напротив бащата на Й. е
помагал при строителството, а майка му е приготвяла храна на работниците.
След построяването на жилищната сграда ответникът по иска за делба я е
обзавел и е заживял е в нея със семейството си. През годините я е поддържал
и е ремонтирал покрива. Родителите му са останали да живеят в старата къща.
8
Никой от тях до смъртта си не е предявял собственически претенции по
отношение на нея. Знаели са, че е на сина им Й., който е останал да живее с
тях.
Претенции по отношение на сградата не е предявял и братът на Й. Н.. При
посещенията на родителите си В. Н. е отсядал в къщата, където са останали да
живеят. В новопостроената къща е идвал при брат си, по негова покана. Не е
имал ключ за нея. Страните по делото не имали спорове по отношение на
новоизградената жилищна сграда до предявяване на иска за делба.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като почиват на личните
им и непосредствени възприятия за тези факти, тъй като, както вече се
посочи, са съседи на имотите и са участвали в строителството на сградата.
Свидетелите познават и двете страни процеса, не се намират с някоя от тях в
отношения, които биха породили съмнения за предубеденост или
заинтересованост, показанията им са последователни, логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
В тази насока са и показанията на свидетелката Т. В.ева Н.а, дъщеря на
ищеца по иска за делба, която установи, че в новопостроената къща е живял
само чичо й Й. със семейството си. Родителите й са заживели в гр. Пазарджик
една година след раждането й и преди построяване на сградата. Не са имали
претенции да я ползват. При посещенията си в имота в С.а през лятото и по
празници са отсядали в старата къща при баба й и дядо й. Не са държали
багаж в новата къща, не са имали ключ за нея. Чичо й не е търсил от баща й
средства за поддържането й. Според свидетелката, страните са искали
доброволно да уредят отношенията си във връзка със собствеността на двете
сгради след смъртта на наследодателите, поради което са предприели
процедура по нанасянето им в кадастралната карта.
Действително в показанията си свидетелката заяви, че не е чувала за
уговорки между наследодателите и страните по делото за това кой имот на
кого да остане. Предвид обаче, че по отношение на новопостроената жилищна
сграда не е имало спор и всички са зачитали съществуващото фактическо
положение, това е закономерно и логично. Доколкото бащата на свидетелката
е приемал съществуващото фактическо положение, без да се противопостави
не е било необходимо чичо й да заяви пред него изрично, че счита
новопостроената сграда за изключителна своя собственост, тъй като е е заявил
това с конклуденти действия.
Не се установи противното от показанията на свидетеля Д.Б.Т.. Свидетелят
Трифонов не е посещавал имота в С.а, не кой живее там и дали понастоящем е
обитаема. За разлика от свидетелите Б.К. и Г.К. няма лични и непосредствени
възприятия относно времето на построяването на втората жилищна сграда,
етапите на строителство и средствата, с които е построена, а възпроизведе
обстоятелства, които е узнал от ищеца.
Извършените от ищеца по инцидентния установителен иск Й. Н.
фактически действия по построяване на жилищна сграда в чужд имот,
9
ползването й по предназначение от построяването й, поддържането й,
изпълват съдържанието на вещно право на строеж и обективират намерението
да се придобие собствеността върху постройката след възникването й.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик - / ПП-6-74/.
Субективният елемент на владението – намерението за своене изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика. Владението се установява момента на
установяване на фактическата власт върху имота.
Когато в отношенията между близки роднини, някой от тях е установил
самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без
противопоставянето на собствениците на имота, а след това на техните
наследници, която упражнява в продължение на повече от десет години и при
липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване
на владение за себе си. Това е така, защото тези действия покриват
съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те
установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от
съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се
упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на
придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Не е необходимо
отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са
близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях,
за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във
владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците
по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който
упражнява и фактическа власт върху него. Сам по себе си факта на добри или
лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение
и не е основание по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване и спиране на
давността. Без значение са и фактите, съставляващи основания за спиране и
прекъсване на давността, посочени в тези текстове, които са се проявили след
изтичане на срока на придобивната давност, когато правото на собственост
вече е придобито.
Извършените от Й. Н. действия несъмнено разкриват както установяване на
владение върху сградата от построяването й, така и намерение за своене.
Построяването на жилищната сграда в чужд имот и заживяването в нея, са
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота.
Владение е явно и несъмнено - действията на ищеца по инцидентния
10
установителен иск са възприети от наследодателите и от неговия брат, а
естеството им не оставя никакво съмнение, че извършващият ги упражнява
фактическата власт за себе си.
Владението е спокойно – не е придобито с насилие, а със знанието и без
противопоставянето на собствениците на имота и не е поддържано с насилие.
То постоянно и непрекъснато – Й. Н. е живял и продължава да живее в
процесната сграда от построяването й, единствено той има достъп до нея,
фактическата власт не му е отнета за повече от шест месеца, владението не е
прекъсвано чрез предявяване на иск за собственост в продължение на десет
години.
В подкрепа на извода, че Й. Н. е владял жилищната сграда с площ 78 кв. м.,
построена в имота на родителите му, без владението му да е оспорено са и
твърденията на ищеца в исковата молба. Сам В. Н. твърди, че винаги е
стопанисвал и владял жилищната сграда с площ 55 кв. м., а брат му тази с
площ 78 кв. м. Така изложените твърдения, представляващи писмено
изявление на страна в процеса, обективирано неизгоден за нея факт, доказват
че се е осъществил.
Владението е установено с построяване на сградата, когато същата е
възникнала като самостоятелно обособена вещ, а именно в началото на 2000
година и е продължило непрекъснато повече от десет години. Съгласно т. 2 от
ТР № 4 от 17.12.2012г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Ето защо съдът намира, че през Й. И. Н. е придобил, на основание давностно
владение правото на собственост върху построената в УПИ VI – 99 в кв. 11 по
РП на С.а през 2010г., т. е. преди предявяване на иска за делба.
Не следва противното от представените по делото удостоверение за
търпимост на строеж, издадено от Община Септември и Данъчна декларация
по чл. 14 от ЗМДТ на 14.08.2023г.
Съвместното иницииране на процедура по нанасяна на построените в
дворното място жилищни сгради е поставено като изискване съгласно чл. 3 от
§ 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ /обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./
за издаване на удостоверението за търпимост. Съгласно тази разпоредба
заявление за узаконяване на извършените незаконно строежи до влизане в
сила на ЗУТ се подава от собственика на имота, върху който са построени. В
издаденото удостоверение за търпимост е посочено, че заявлението е подадено
на 03.07.2023г., по което време собственици на дворното място са ищецът и
ответникът по иска за делба. Подаването на заявление за узаконяване на
постройка съвместно с друг съсобственик, в изпълнение на законово
изискване на започване на административната процедура не сочи промяна в
намерението да своене, тъй като не обективира промяна в отношението на
владелеца по повод на вещта. Освен това доколкото към тази дата давността е
11
изтекла и правото на собственост е придобито подаденото заявление е
ирелеванто за преценка на намерението за своене. То не представлява и отказ
от право на собственост, който е предвидено да се извършва в специална
форма, съгласно чл.100 ЗС.
Относно подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която Й. Н. е декларирал
сградата като съсобствена, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира като обоснована, се
установи, че положеният в декларацията подпис не е на Й. Н., с което
формалната й доказателствена сила е оборена. Съдът дава вяра на
заключението на вещото лице, което е достатъчно мотивирано. В него вещото
лице е посочило методите за изследване, които е приложил, за да стигне до
извод, че декларацията не е подписана от Й. Н., сравнителните образци на
подписа, които е използвал, а ако страната, която оспорва експертизата е
твърдяла, че има други документи, които да се ползват е следвало
своевременно да ги посочи. При изслушването си пред съда в о. с. з. на
21.02.2025г. вещото лице мотивирано защити заключението си. Доколкото по
отношение на оспорване на автентичността на декларацията беше открито
производство по чл. 193 ГПК, в което се установи, че е неистински документ,
същата следва да бъде изключена като доказателство по делото.
Не се установява противното от представеното пред съда удостоверение от
зам. Кмета на Община Септември. Удостоверението не се ползва с обвързваща
за съда доказателствена сила. Кметът на общината не притежава
удостоверителна компетентност за фактите, които е констатирал при
извършената проверка относно подаването на декларацията, поради което
удостоверението не е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
тъй като не е издадено от длъжностно лице кръга на службата му. Видно от
съдържанието му в по – голямата си част се правят изводи и разяснения. В
този смисъл същото представлява писмено изявление на трето за правния
спор лице за факти, които е установило при извършена проверка, т. е.
свидетелски показания в писмена форма, какъвто способ за доказване не е
предвиден в ГПК и представеното удостоверение не притежава
доказателствена стойност.
В допълнение, по отношение на подадената декларация относими са
изложените вече изводи, че предвид подаването й след изтичане на
давностния срок, направеното в нея изявление е правноирелеванто за промяна
в намерението за своене и не представлява отказ от право.
Неоснователно е възражението на ответника по инцидентния установителен
иск, че до издаване на удостоверението за търпимост процесната сграда не е
годен обект на правото и не може да се придобива чрез правна сделка или по
давност. В последователната практика на ВКС, изразена в решения,
постановени по чл. 290 ГПК /№33/2012г. по гр.д.№195/2012г., ІІ г.о.,
№129/2014г. по гр.д.№4880/2013г., І г.о., №74/2014г. по гр.д.№6580/2013г.,
ІІг.о., №280/2016г. по гр.д.№2394/2013г., ІVг.о./, се приема, че разпоредбата на
12
§16 ЗУТ и § 127 ЗУТ са неотносими към вещноправните последици от
незаконното строителство. Въпросът дали строежът е законен или не, е
относим към възможността за премахването му, но не и към правото на
собственост на незаконната сграда. Незаконно изграден обект може да бъде
предмет на разпоредителна сделка и да се придобива по давност, ако отговаря
на изискванията за самостоятелен обект.
Издаденото удостоверение за търпимост установява, че към датата на
издаването му – 06.07.2023г. построените в имота жилищни сгради с площ 55
кв. м. и 78 кв. м. отговарят на изискванията на ЗУТ за жилище. Не се твърди и
няма данни, че жилищната сграда с площ от 78 кв. м. е преустройвана след
построяването й, а в издаденото удостоверение не е посочено, че не е
отговаряла на изискванията на отменение ЗТСУ, при действието на който е
построена, следователно съдът приема, че е била самостоятелно обособена
вещ и годен обект правото към момента на възникването си и до момента на
изтичане на придобивната давност.
Доколкото Й. И. Н. е придобил на построената в УПИ V – 99 в кв. 11 по
плана на С.а, общ. Септември сграда с площ 78 кв. м., на основание давностно
владение, неговият брат В. И. Н. не се легитимира като собственик на ½ ид.
част от нея, поради което предявеният инцидентен отрицателен установителен
иск е основателен и следва да се уважи.
Следователно заявената до делба сграда с площ 78 кв. м. не е съсобствена и
искът за делба по отношение на нея следва да се отхвърли.
По отношение на останалите заявени до делба имоти - дворно място в С.а
общ. Септември обл. Пазарджик, за което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по
РП на селото, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., с площ от 687 кв. м.,
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м. и едноетажна паянтова
стопанска сграда с площ 53 кв.м., не е спорно и от представените по делото
доказателства се установява, че между страните е възникнала съсобственост.
Имотите са придобити от техните наследодатели и родители И. Й.ов Н. и Ц.Т.
Н.а, по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност,
съгласно чл. 19, ал. 1 СК /1985г. отм./, на основание давностно владение.
След смъртта на И. Й.ов Н. на 22.12.2001г. съпружеската имуществена
общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове,
съгласно чл. 27 СК, във вр. чл. 26, ал. 1 СК /СК 1985г. отм./. Частта на
починалия И. Н. е наследена от неговата съпруга Ц. Н.а и синовете му Й. Н. и
В. Н. при равни квоти, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗН. Всеки е
получил по 1/6 ид. част. След смъртта на съпруга си Ц. Н.а е станала
собственик на общо 4/6 ид. части от имотите /1/2 ид. част в резултат на
прекратената съпружеска имуществена общност + 1/6 по наследство от
починалия И. Н./, а Й. Н. и В. Н. на по 1/6 ид. част.
След смъртта на Ц. Н.а на 07.06.2014г. притежаваните от нея 4/6 ид. части са
наследени от ищеца и ответника и всеки е получил по 4/12 ид. части. Заедно с
притежаваните по наследство от баща им от 1/6 ид. части по наследство, всеки
13
от тях е станал собственик на ½ ид. част.
Следователно тези имоти следва да се допуснат до делба при квоти от по ½
ид. част за всеки.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за недопустимост
на делбата на дворното място от Й. Н., тъй като по отношение на него е
възникнала хоризонтална етажна собственост и представлява обща част
съгласно чл.38, ал.1 от ЗС.
Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени
от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Когато обаче в
съсобствения поземлен имот има една сграда, която е също съсобствена
между собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална
собственост на съделител, то цитираното разрешение на т.1, б.”д” от ППВС
№2/82г. не намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на
поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Това е така, защото в този
случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си
характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал
обща част. Делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е
застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена. /в
този смисъл Решение № 137/29.11.2018г. по гр. д. 4874/2017г., II г. о. на ВКС,
решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 911/2011 г., II г.о., решение № 87 от
7.07.2011 г. по гр.д. № 825/2010 г., II г.о. и решение № 476 от 7.03.2013 г. по
гр.д. № 56/2012 г., I г.о./.
Ето защо, съдът намира, че до делба следва да бъдат допуснати дворно
място в С.а общ. Септември обл. Пазарджик, за което е отреден УПИ VI – 99 в
кв. 11 по РП на селото, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., с площ от
687 кв.м. при съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен
адрес С.а, 4460 обл. Пазарджик *****, ведно с построените в имота
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м. и второстепенна
постройка-едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 53 кв.м., при квоти
1/2 идеални части за В. Н. и 1/2 идеални части за Й. Н..
При този изход на правния спор, на осн. чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца по инцидентния отрицателен установителен иск Й. Н. се
дължат разноски.
Искането за заплащането им е заявено своевременно, в хода на устните
състезания в настоящата инстанция. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.
По предявения отрицателен установителен иск Й. Н. е направил разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и за депозит за вещо лице по назначената
съдебно – почеркова експертиза в размер на 350 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника.
В производството по гр. д. 1164/2024г. на Районен съд – Пазарджик Й. И. Н.
е представляван от адвокат, за което са представени доказателства, че е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. в брой. В Договора
14
за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението е за подаване
на писмен отговор и процесуално представителство. С отговора на исковата
молба е предявен и инцидентния установителен иск. Доколкото не са
разграничени действията, за които е заплатено адвокатското възнаграждение,
съдът приема, че е половината от сумата е в защита по иска за делба, а
останалата половина за предявения инцидентен установителен иск.
Следователно на Й. Н. се дължат разноски в размер на 750 лв.
Съдът, като съобрази възражението за прекомерност на разноските от
насрещната страна го намира за неоснователно.
Производствата по искове за собственост на недвижим имот се отличават с
фактическа и правна сложност. По делото са проведени две заседания по
същество, на които са разпитани свидетели, представени на писмени
доказателства, изслушана е експертиза, направени са възражения, срещу
които процесуалният представител на страната активно се е защитавал.
Договорът за защита и съдействие между Й. Н. и адв. П. Г. е представен с
отговора на исковата молба по иска за делба, което означава, че към
10.04.2024г. е бил сключен, а съобразно действащата тогава редакция на чл. 7,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение по искове за собственост на недвижими имоти е не по - малко
1500 лв. Възнаграждението от 750 лв. е два пъти под минималния размер и не
следва да бъде намалявано.
Следователно В. И. Н. следва да бъде осъден да заплати на Й. И. Н.
разноски по предявения отрицателен установителен иск в размер на общо
1150 лв.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по
предявения иск от Й. И. Н., ЕГН: ********** с адрес С.а, общ. Септември,
*****, против В. И. Н., ЕГН: ****** с адрес гр. Пазарджик, ******, че В. И.
Н., ЕГН: ******, не е собственик на ½ ид. част от едноетажна масивна
жилищна сграда с площ 78 кв. м., находяща се в УПИ V – 99 в кв. 11 по РП на
С.а, общ. Септември, одобрен със Заповед №3519/20.09.1969г., с площ от 687
кв. м. при съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен адрес
С.а, *****.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА УПИ V – 99 в кв. 11 по РП на С.а, общ.
Септември, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., с площ от 687 кв. м. при
съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен адрес С.а, *****,
ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.
м. и второстепенна постройка - едноетажна паянтова стопанска сграда с площ
53 кв. м., между В. И. Н., ЕГН: ****** с адрес гр. Пазарджик, ****** и Й. И.
Н., ЕГН: ********** с адрес С.а, общ. Септември, *****, при квоти ½ ид. част
15
за В. И. Н., ЕГН: ****** и ½ ид. част за Й. И. Н., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Н., ЕГН: ****** с адрес гр. Пазарджик,
****** против Й. И. Н., ЕГН: ********** с адрес С.а, общ. Септември, *****,
иск за делба на едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м.,
находяща се в УПИ V – 99 в кв. 11 по РП на С.а, общ. Септември, одобрен със
Заповед № 3519/20.09.1969г., при съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица,
находящ се в С.а, *****.
ОСЪЖДА, на осн. 355 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. Н., ЕГН:
****** с адрес гр. Пазарджик, ******, да заплати на Й. И. Н., ЕГН:
********** с адрес С.а, общ. Септември, *****, разноски по гр. д. 1164/2024г.
на Районен съд – Пазарджик, за защита по предявения инцидентен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в
размер на общо 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16