Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
Гр.ДОБРИЧ 29.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2016г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Н.Б. като разгледа
докладваното т.д.№ 30/2016г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от АД „ Ю. Б.“,ЕИК:**,гр.София,срещу Д.П.П.,ЕГН:**********,лично и в
качеството й на ЕТ „ П.-Н-Д.П.“,Булстат **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Д. К.“ №
40,вх.В,ет.5,ап.14,ЕООД „ П.-Н-2008“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“
Д. К.“ № 40,вх.В,ет.5,ап.14,представлявано от М.Н.Т. и Х.Я.В.,ЕГН:**********,***,иск за признаване на установено между страните
съществуването на парично задължение,за което са издадени заповеди за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2755/2013г.по описа на ДРС,вкл.направените в хода на
ч.гр.д.№ 2755/2013г. разноски,в размер на сумата от 1188.64 лв.-платена
държавна такса и 1253.19 лв.-адвокатско възнаграждение.
С влязло в сила протоколно Определение
№109/22.03.2016г. производството по т.д.№ 30/2016г.е прекратено по отношение на
ответниците Д.П.П.,ЕГН:**********,лично и в качеството й на ЕТ „ П.-Н-Д.П.“,Булстат
**,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“
Д. К.“ № 40,вх.В,ет.5,ап.14 и ЕООД „ П.-Н-2008“,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Д. К.“ №
40,вх.В,ет.5,ап.14,представлявано от М.Н.Т.,както и в частта му,с която ищецът
претендира съдът да установи,че има вземане от солидарния длъжник Х.Я.В.,ЕГН:**********,***,за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2755/2013г. по описа на Добрички районен съд,в размер
на сумата от 1188.64 лв.-платена държавна такса и 1253.19 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на
твърдения,че по силата на Договор за банков кредит продукт „ БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА
ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL 21061 от 08.08.2008г.,сключен
между АД „ ***“,ЕИК **,гр.София,и ЕТ „ П.-Н-Д.П.“,ЕИК **,със седалище и адрес
на управление:гр.Добрич,ул.“ Д. К.“ № 40,вх.В,ап.14,представлявано от Д.П.П.,като
кредитополучател и Х.Я.В.,като съдлъжник,банката е предоставила на
кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 40 000
лв.Крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца,считано от откриване на
заемната сметка.Заемната сметка е открита на 11.08.2008г.съгласно
чл.1,ал.2,изр.3 от договора и Приложение № 1,неразделна част от него.Съгласно
чл.2,ал.1 от договора,кредита се усвоява по разплащателната сметка на
ЕТ-кредитополучател,а именно IBAN ***.Видно
от приложените към исковата молба банкови бордера,по тази банкова сметка ***теля
уговорените суми.С предоставянето на заемната сума,банката изцяло е изпълнила
задължението си по сключения договор за кредит.
Съгласно чл.7а от процесния
договор,ответникът Х.Я.В. встъпва като съдлъжник в задълженията,произтичащи от
контракта,като с подписване на договора длъжникът заявява,че е съгласен с
всички условия на сделката и се съгласява да отговаря солидарно с
кредитополучателя относно изпълнение на задълженията му.
Неразделна част от договора е подписания на
10.07.2009г. Анекс № 1.
Съгласно
т.1 от Анекс № 1,считано от датата на подписване на анекса,размерът на
предоставения по кредитната сделка кредит се намалява до размера на усвоените
към същата дата суми от кредитния лимит.
В съгласие с т.3 от анекса,кредитополучателят
се съгласява,оправомощава и упълномощава банката да преоформи към размера на
редовната главница дължимите,но непогасени към същата дата просрочия по
кредита.След така извършеното реструктуриране,общият размер на отпуснатия
кредит се увеличава на 40 528.08 лв.
Задълженията по банковата сметка за период от
12 месеца,считано от подписване на Анекс № 1 към процесния договор,се погасяват
с месечни вноски в размер на 270 лв.,представляващи част от дължимата месечна
лихва.Натрупаните през периода на облекчено погасяване лихви са дължими изцяло
на датата на последното месечно
плащане.В случая на неплащането им от страна на кредитополучателя,банката
има право да преоформи цялата сума,чрез прибавянето й към редовната главница по
кредита/арг.от т.4 и т.5 от Анекс № 1/10.07.2009г./
След изтичане на периода на облекчено
погасяване,кредитът се изплаща на равни месечни вноски за срок до
11.08.2018г.,съгласно погасителен план,неразделна част от анекса.
Дължимата годишна договорна лихва съгласно
чл.3,ал.1 от банковата сделка за първия месец от срока на договора е фиксирана
и е в размер на 12.75%.За останалия период договорната лихва се определя като
сбор от действащия базов лихвен процент – малки фирми в лева,обявен от банката
и договорна лихвена надбавка в размер на 1.65 пункта/арг. от чл.3,ал.2/.
При просрочие на дължимите погасителни вноски
по кредита,както и при предсрочна
изискуемост на същия,дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с
наказателна надбавка/неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10
пункта съгласно чл.4 от договора.
В съгласие с чл.5 от банковата сделка,върху
отпуснатия кредит се начисляват такси,подробно описани в договора.
По силата на т.12 от Анекс № 1,считано от
датата на подписване на анекса кредитополучателят се задължава да плаща на
банката такса за управление на кредита в размер на 0.05% върху остатъчната
главница по кредита,платима ежемесечно.
Поради неизпълнение на договорните задължения,произтичащи
от т.6 от Анекс № 1 към процесния договор за заплащане на дължимите погасителни
вноски по кредита,а именно вноска с падеж 21.09.2010г.,в размер на 737.40
лв.,на основание т.8.1 от Анекс № 1,във вр. с чл.23,подт.Г и чл.24,подт.В от договора банката обявява цялото задължение
по договора за предсрочно изискуемо с писмо с изх.№ F 429/30.04.2013г.,изпратено чрез ЕАД Български пощи на посочения от
съдлъжника Х.Я.В. адрес.
Във връзка с настъпилата промяна във фирмата
на ищеца,считано от 11.01.2013г. наименованието се изменя от АД „ ***“ на АД „ Ю.
Б.“.
На 21.06.2013г.банката подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК,по което е образувано ч.гр.д.№ 2755/2013г.по описа на ДРС.По подаденото
заявление срещу кредитополучателя и съдлъжника
Х.Я.В. е издадена Заповед № 319/21.06.2013г.,по силата на която
Д.П.П.,ЕГН:********** лично и като ЕТ „ П.-Н-Д.П.“,ЕИК **,със седалище и адрес
на управление:гр.Добрич,ул.“ Д. К.“ № 40,вх.В,ап.14,и Х.Я.В.,ЕГН:**********,са
осъдени солидарно да заплатят на АД „***“,ЕИК
**,гр.София,следните суми: сумата от 40 115.47 лв.-парично задължение по
договора за банков кредит от 08.08.2008г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на заявлението-21.06.2013г.,до окончателното й
изплащане;18 914.97 лв.-договорна лихва за
периода 21.09.2010г.-17.06.2013г.;401.67 лв.-такси за периода
21.07.2011г.-17.06.2013г.
Срещу тази заповед в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от Х.Я.В.,че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта,във връзка с което е образувано и настоящото производство,с
което се претендира да се признае за установено в отношенията между страните,че
ответникът дължи на ищеца посочените в издадената по ч.гр.д.№ 2755/2013г.по
описа на ДРС Заповед № 319/21.06.2013г.парични суми.Претендира се присъждане и
на сторените по настоящото дело разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В депозиран по делото писмен отговор на
исковата молба ответникът Х.Я.В.
изразява становище,че искът е допустим,но неоснователен и недоказан.От своя
страна прави искане за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски по делото.
Според ответника,той получава правен статут
на съдлъжник на кредитополучателя по процесния договор,след като е бил въведен
в заблуждение,че ще бъде само лице за контакти.Това свое убеждение В. изгражда
поради факта,че когато подписва договора за кредит не са му били поискани
документи,които удостоверяват,че е ангажиран на постоянен трудов договор,както
и такива,с които да докаже доход,с който може да погасява вноските по кредита,по
който ще е съдлъжник.Доказателство за това е липсата на документи в кредитното
досие по договора за месторабота и доход на съдлъжника В.,а по време на
сключване на процесния договор ответникът не е бил в трудово правоотношение с
постоянен договор за работа.Банката се е задоволила единствено с подписването
на декларация,с която В. дава съгласие да бъде поръчител,като липсват данни за
времето на постъпване на този документ в кредитното досие.
Претенцията е неоснователна и поради това,че
кредиторът не е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.По ч.гр.д.№ 2755/2013г.по описа на ДРС,както и по настоящото дело не
се представят доказателства,че банката е
упражнила това свое правомощие,поради
което не може да се приеме,че уговорената предсрочна изискуемост на кредита е
настъпила.Уведомлението,на което се позовава банката,а именно,изх.№ F 429/30.04.2013г., изпратено на съдлъжника Х.Я.В.,видно от приложените от
банката обратни разписки не е връчено на адресата.До получаване на поканата за
доброволно изпълнение на 17.03.2014г.никой не е известявал ответника за спиране
на плащанията на вноските по сключения договор за кредит,както и за
предсрочната изискуемост на кредита.
През цялото време след неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 21.09.2010г.до 21.06.2013г.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,ищцовата банка е
бездействала,като не е направила опит за събиране на дължимите й вноски по
кредита,в какъвто смисъл е раздел IV от
специалните условия по кредита.Заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК не може да се издаде срещу поръчителя,ако от документите към заявлението
съдът констатира,че към датата на подаването му е изтекъл срока по чл.147,ал.1
от ЗЗД.Срокът е преклузивен и за спазването му се следи служебно от съда,в
какъвто смисъл е т.4б от ТР № 4/18.06.2014г.по т.д.№ 4/2013г.
В депозирана по делото допълнителна искова
молба ищецът оспорва твърдението на ответника,че не е бил надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Изпратеното съобщение до
ответника е върнато с отбелязване,че той се е преместил на друг адрес.Доколкото
ответникът не е уведомил банката за промяна на адреса си,то той е редовно
уведомен в съгласие с чл.29 от договора на единствения известен на банката
адрес,на който същата му е изпратила уведомлението.Уведомлението до ответника е
връчено и в съответствие с чл.43 от Общите условия на договора с потребителите
на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,извършвани от
ЕАД „Български пощи“ и раздел ХII от общите условия.Видно от приложените към заявлението
копия от изпратеното писмо,върху пощенския плик има поставени два печата от
страна на пощенския служител,а именно от 30.04.2013г. и 07.05.2013г.,такова
записване има направено и саморъчно върху пощенския плик.
Неотносими по спора са и всички оспорвания на
ответника,основани на чл.147 от ЗЗД,доколкото качеството на ответника по
договора,както и отговорността,която той носи,не е на поръчител,а на съдлъжник
в задълженията,произтичащи от договора.
В допълнителен отговор на допълнителната
искова молба ответникът изразява несъгласие с доводите на ищеца,че банката е
действала добросъвестно по отношение надлежното уведомяване на ответника относно
предсрочната изискуемост на кредита.Според ответника,банката е направила опит
за подобно уведомяване,но не е довела това си желание докрай.Неправилно ищецът
се позовава на чл.29 от процесния договор в подкрепа на извод за редовно
връчено уведомление.Необосновано е и
твърдението на ищеца,че смененият адрес на ответника е причина за невръчване
лично на уведомлението.Доказателство за това е,че след образуване на
изпълнителното дело ответникът е намерен на настоящия си адрес и му е
връчена поканата за доброволно
изпълнение,от която той разбира и за предсрочната изискуемост на
кредита.Декларацията на Х.В.,с която той дава съгласие да бъде поръчител,е в
противоречие с твърденията на ищеца,че института на чл.147 от ЗЗД е неотносим
към настоящия спор.
Добричкият окръжен съд,след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.422,ал.1,вр. с
чл.79,ал.1 и чл.101 от ЗЗД,вр. с чл.430 от ТЗ.
Като предявен от надлежна страна,в
преклузивния законов срок по чл.415,ал.1 от ГПК,искът се явява процесуално допустим.
Видно от приетото като доказателство по
настоящото дело ч.гр.д. 2755/2013г.по описа на ДРС,на 21.06.2013г. АД „ Ю. Б.“,
гр.София е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.По
подаденото заявление е издадена Заповед № 319/21.06.2013г.,по силата на която
Д.П.П.,ЕГН:********** лично и като ЕТ „ П.-Н-Д.П.“,ЕИК **,със седалище и адрес
на управление:гр.Добрич,ул.“ Д. К.“ № 40,вх.В,ап.14,и Х.Я.В.,ЕГН:**********,са
осъдени солидарно да заплатят на АД „***“,ЕИК
**,гр.София,следните суми: сумата от 40 115.47 лв.-парично задължение по
договора за банков кредит от 08.08.2008г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на заявлението-21.06.2013г.,до окончателното й
изплащане;18 914.97 лв.-договорна лихва за
периода 21.09.2010г.-17.06.2013г.;401.67 лв.-такси за периода
21.07.2011г.-17.06.2013г.
Срещу тази заповед в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Х.Я.В.,че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта.Поради постъпилото възражение,с Разпореждане от 02.12.2014г.,връчено
на АД „ Ю. Б.“,гр.София,на 17.12.2014г.,съдът е указал на заявителя,че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Х.Я.В. в едномесечен срок от уведомяването.Исковата
молба,с която банката е предявила срещу длъжника В. установителния иск по
чл.422,ал.1 от ГПК,е депозирана пред Добрички районен съд на 15.01.2015г.,т.е в
регламентирания едномесечен преклузивен
законов срок по чл.415,ал.1 от ГПК,като въз основа на нея е образувано гр.д.№
164/2015г.по описа на съда.С влязло в сила протоколно определение № 211/04.02.2016г.производството
по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд,гр.Добрич,като е образувано настоящото дело.
Разгледан по същество,искът следва да бъде
изцяло уважен,тъй като с успешно проведено главно и пълно доказване в
съответствие с разпределената му в процеса доказателствена тежест ищецът
установява съществуването на изискуеми вземания против ответника на
претендираните с исковата молба основания и в посочените в нея размери.
Подписването на процесния Договор за банков
кредит продукт „ БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL 21061 от 08.08.2008г.,на Анекс №
1/10.07.2009г.,неразделна част от него,както и на Приложение от 11.08.2008г.към
договора,се признава от ответника.Съществуването на валидна облигационна връзка
между страните по делото се установява безспорно и от съдържанието на тези
документи,приети като доказателства и неоспорени от ответната страна.Всички те
са подписани от Х.Я.В. в качеството му на съдлъжник.Изрично в чл.7а,ал.1 от
контракта,който съдържа подпис на ответника на всяка страница,е записано,че Х.Я.В.
встъпва при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя,като съгласно чл.7а,ал.2 и чл.7б съдлъжникът заявява съгласие
с всички условия на банковата сделка и с това да отговаря солидарно с
кредитополучателя относно изпълнение на задълженията му.Съгласно
чл.20а,ал.1 от ЗЗД,договорите имат
силата на закон за тези,които са ги сключили,а съгласно ал.2 на същата
норма,могат да бъдат изменени,прекратени,разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания,предвидени в закона.При наличие на подписан
и действащ договор,изменен единствено с анекс,неразделна част от него,правно
ирелевантна е представата на ответната страна за съдържанието на договора.В
този смисъл не следва да бъдат коментирани като неотносими субективните
възприятия на В. за това по какъв начин в случая е била ангажирана
отговорността му по процесната сделка,още повече,че те са и противоречиви.Веднъж
се твърди,че ответникът е възприел,че ще бъде само лице за контакти,защото при
сключване на контракта не му били поискани документи за трудова заетост,втори
път,че ще бъде поръчител,предвид подписана преди сключване на договора бланка,в
която било записано „ Данни за поръчител“.Ако страната е имала невярна
представа за съдържанието на договора, е налице грешка в мотивите за сключване
на същия,която грешка по никакъв начин не рефлектира върху действителността на
сделката.Правно основание по смисъла на чл.29 ЗЗД за унищожаемост на сделка е единствено измамата.По делото не се събраха
доказателства за осъществен в случая фактическия състав на чл.29,ал.1 ЗЗД,т.е,че
ищецът е извършил някакви действия,с които умишлено да предизвика и поддържа у
ответника заблуждение,че последиците на така сключения договор няма да настъпят
или ще настъпят други последици.Не представлява подобно доказателство подписаната
от В. на 30.07.2008г.,съдържаща се в кредитното досие по процесния договор
бланка за поръчител/стр.131 от гр.д.№164/2015г.на ДРС/,на която ответникът се
позовава.Става дума за документ,който не се подава самостоятелно,а е част от предварителните
документи по подготвяне на сделката.След като основанието за задължаването на В.
не е тази типова бланка,а процесният договор с приложенията към него,всички
подписани от ответника след датата на подписване на типовата бланка,липсва
опора за извод,че с подписване на бланката Х.Я.В. бил въведен в заблуждение
относно отговорността,която поема по договора.Не представлява опора за подобен
извод и обстоятелството,че при сключване на процесния договор от ответника не били
искани документи,удостоверяващи трудовата му заетост.В подписаната от същия на
30.07.2008г.под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК декларация лицето
е вписало информация за заетостта си-таксиметров шофьор,като преценка на
банката е дали да изисква или не допълнителни доказателства в подкрепа на
декларираното.Предвид изложеното,възражението на ответната страна по чл.32,ал.3 ЗЗД е неоснователно и недоказано.
Доколкото качеството на ответника по процесния
договор,както и отговорността,която той носи,не е на поръчител,а на съдлъжник
при условията на чл.101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателя,с когото
отговарят като солидарни длъжници,неотносими по спора са и като такива не
следва да се обсъждат всички оспорвания на ответника,основани на чл.147 от ЗЗД.
Безспорно установено по делото е
съществуването и на останалите обстоятелства,на които ищецът основава вземането
си,а именно: обявяването на кредита по процесния договор за изцяло предсрочно
изискуем,считано от 30.04.2013г.,на посоченото в представеното по ч.гр.д.№
2755/2013г.по описа на ДРС извлечение от счетоводните книги основание - неизпълнение
на договорни задължения,произтичащи от т.6 от Анекс № 1/10.07.2009г.,и изразяващи
се в неиздължаване на погасителни вноски от 21.09.2010г.,от 21.10.2010г. и от
21.11.2010г.;надлежното уведомяване на ответника за обявената предсрочна
изискуемост,извършено преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№2755/2013г.по описа на ДРС,както и размерът
на претендираните вземания.
Със неоспореното от страните и прието от съда
като обективно и компетентно заключение на вещото лице по изготвената по
делото ССЕ,безспорно се установява,че
отпуснатият по процесния договор кредит е изцяло усвоен от
кредитополучателя,както и че е налице неизпълнение на договорните условия на
т.6 от Анекс № 1 от 10.07.2009г. към договора за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита,с падеж на
първата просрочена вноска-21.09.2010г..Това неизпълнение обосновава и наличието на основанията по чл.23,т.“г“ и
чл.24,т.“в“ от договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем./Неточно
в заявлението е изписано т.8.1,подт.А от Анекс № 1,доколкото от
обстоятелствата,изложени в заявлението,става ясно,че твърдението е не за
неизпълнение на задължения по т.4 от анекса,в който случай е приложим
т.8.1,б.“а“ от същия,а за неизпълнение на такива по т.6 от анекса/.Експертизата
установява и че непогасените задължения по процесния договор към 17.06.2013г.са
в претендираните от АД „ Ю. Б.“ размери на главници,договорни лихви и такси,поради
което искът се явява и доказан в пълен размер.
С т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС- ОСГТК
се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора при договор за банков кредит.Съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№
1/2009г.на ВКС-ОСГТК,постановеното в ТР № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е със
задължителен характер за съдилищата.С т.18 от посоченото Тълкувателно решение е
прието,че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем,поради неплащане на една или повече вноски,се осъществява
чрез уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,като това
уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В случая това е сторено.Неоснователно е
възражението на ответника,че кредиторът не го е
уведомил за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,тъй като, видно
от приложените от банката обратни разписки,изпратеното на Х.Я.В. писмо,изх.№ F-429/30.04.2013г. не било връчено на адресата.
Съгласно чл.29 от процесния договор,всички уведомления във
връзка със сделката се считат получени,ако достигнат до адресите на страните,посочени
в началото на договора.В случай,че някоя от страните промени адреса си,посочен
в началото на договора,тя е длъжна да уведоми писмено другата страна,като
посочи новия си адрес,а до получаване на такова уведомление,всички
съобщения,достигнали до стария адрес,ще се считат за получени.
Посоченият от съдлъжника В. в Договор
за банков кредит продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL 21061 от
08.08.2008г.,в Анекс №
1/10.07.2009г.,както и в Приложение от 11.08.2008г.към договора адрес
е:гр.Добрич,жк.Балик 61,вх.А,ет.1,ап.2.На този именно адрес банката е изпратила
писмо,изх.№ F-429/30.04.2013г.,с което
уведомява ответника за обявената от нея предсрочна
изискуемост на кредита.Писмото е върнато от пощенския служител с отбелязване,че
получателят
се е преместил на друг адрес.Доказателство за промяната на адреса на ответника е и приложената като
доказателство по настоящото дело,представена по гр.д.№ 164/2015г.по описа на
ДРС справка/стр.82/,видно от която,считано от 23.07.2012г.Х.Я.В. има постоянен
и настоящ адрес ***.Доколкото ответникът не ангажира никакви доказателства по
делото,че е уведомил ищеца за промяната в адреса си,то на основание чл.29 от
процесния договор изпратеното на стария адрес на длъжника писмо,изх.№ F-429/30.04.2013г. следва да се счита за редовно
връчено,тъй като за банката това е единственият известен адрес на В..При
положение,че не банката е длъжна да издирва новия адрес на ответника,а той е поел
задължение да й го съобщи,несъстоятелно е и възражението на В.,че банката направила само опит за подобно уведомяване,но
не е довела това си желание докрай,така,както по изпълнителното дело ЧСИ е
издирил и връчил на длъжника призовка за доброволно изпълнение на адреса му в
гр.Бургас.Видно от приложените към заявлението по ч.гр.д.№ 2755/2013г.по описа
на ДРС копия на изпратеното до ответната страна писмо,върху пощенския плик има
поставени два печата от страна на пощенския служител,а именно от 30.04.2013г./стр.41/
и 07.05.2013г./стр.39/,такова изписване има направено и саморъчно върху пощенския
плик.В този смисъл,банката е положила
достатъчно усилия за уведомяване на насрещната страна за обявената предсрочна
изискуемост,като не поради недобросъвестно поведение на кредитора,а по вина на
ответника,който не е уведомил за
променения си адрес,писмото не е достигнало до него.
По
гореизложените мотиви,искът като основателен и доказан в пълен размер следва да
бъде изцяло уважен.
Като недопустими,наведени едва в писмените
бележки на пълномощника на ответната страна,не следва да бъдат обсъждани в
настоящия съдебен акт следните възражения на страната,които не са направени до
приключване на производството по делото,в установените за това преклузивни
законови срокове:Налице е неизпълнение от страна на ищеца на чл.58 от
ЗКИ,доколкото в процесния договор не се съдържал точния размер на кредита,а погасителния план
към него не бил подписан от съдлъжника В.;Договорът за встъпване в дълга по
кредита,инкорпориран в Анекса от 10.07.2009г.,не отговарял на изискванията за
действителност,като липсата на точно определен предмет на дълга следвало да се
приравни на липсата на такъв,което правело договорът недействителен;Договорът
за встъпване в дълг бил недействителен,поради липса на съгласие;Договорът за
встъпване в дълг,инкорпориран в Анекс № 1/10.07.2009г.,противоречал на добрите
нрави.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,в общ размер на 1822.05
лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК,съдът
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство.
Заявителят е направил по ч.гр.д.№ 2755/2013г.по
описа на ДРС разноски в размер на 1 188.64 лв.-заплатена държавна такса и
1253.19 лв.-адвокатско възнаграждение,които ответникът следва да му заплати
изцяло,предвид уважаването на иска в пълен размер.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Я.В.,ЕГН:**********,***-
СЪДЛЪЖНИК,че същият като солидарен длъжник по чл.101 ЗЗД има задължение към АД „ Ю. Б.“,ЕИК **,гр.София,произтичащо
от Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL 21061 от
08.08.2008г.
и
Анекс № 1/10.07.2009г.към него,в размер на следните суми: сумата от 40 115.47
лв./четиридесет хиляди сто и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ -
главница по договора за банков кредит от 08.08.2008г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 21.06.2013г.,до окончателното изплащане на
задължението;18 914.97 лв./осемнадесет хиляди деветстотин и четиринадесет лева
и деветдесет и седем стотинки/ -договорни лихви за
периода 21.09.2010г.-17.06.2013г.;401.67 лв./четиристотин и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ -такси за периода 21.07.2011г.-17.06.2013г.,което
задължение е обективирано в издадени по ч.гр.д.№ 2755/2013г. по описа на
Добрички районен съд Заповед № 319/21.06.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.Я.В.,ЕГН:**********,***,да заплати
на АД „ Ю. Б.“,ЕИК **,гр.София,район
Витоша,ул. „Околовръстен път “ № 260,сумата от 1822.05 лв./хиляда осемстотин
двадесет и два лева и пет стотинки/,представляваща
направени по делото съдебни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.Я.В.,ЕГН:**********,***,да заплати
на АД „ Ю. Б.“,ЕИК **,гр.София,район
Витоша,ул. „Околовръстен път “ № 260,направените по ч.гр.д. 2755/2013г.по описа
на ДРС разноски в размер на: 1 188.64 лв./хиляда сто осемдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ -заплатена държавна такса;1253.19 лв./хиляда
двеста петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните,на посочените по
делото съдебни адреси.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: