Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2361 Година 2021, 30.11. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 25.10.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
с участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2144 по описа за 2020 година и като
обсъди:
Производство пред
първа инстанция.
Образувано е по жалба на В.А.Б.с ЕТ „В.-99-В.Б.“,
със седалище и адрес на управление село Маноле, ***, против Ревизионен акт/РА/
№Р-16001619007698-091-001 от 01.06. 2020г., издаден от В.И.И.на длъжност ***–
Пловдив, възложил ревизията и Р.Б.Т.на длъжност ***– Пловдив, Ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №369/03.08.2020г. на Директор на Дирекция “ОДОП“
– Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА на лицето допълнително е установен годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 56 460, 64 лева с
прилежащи лихви в размер на 34 904,30 лева.
Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост, като се сочи, че констатациите
на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства
за тях. Във връзка с приетия за облагаем доход в размер на 361 222,59 лв.,
представляващ получено финансиране от ДФ“Земеделие“ по схемата за национални
доплащания за тютюн, се твърди, че въпросната сума се отнася за референтен
период 2007-2009г. и следва да се третира като освободен от облагане доход.
Цитирани са приложимите според жалбоподателя правни норми, както и съдебна
практика в търсената насока. На следващо място, във връзка с увеличения СФР за
2013г. със сумата в размер на 18 807,88 лв. - приходи от лихви, се посочва,
че срокът за изплащане на дължимите лихви по сключени споразумения, е
31.12.2020г., когато е и падежът на главното задължение, поради което и
въпросните лихви не следва да се осчетоводяват като текущ приход, тъй като
падежирането им не е настъпило в текущата година, а ще настъпи в бъдещ период,
който не е в обхвата на ревизирания. Относно увеличения СФР по реда на чл.26
т.2 ЗКПО във връзка с чл.10 ЗКПО със сумите съответно в размер на 6 555,99 лв.
и 6 253,63 лв. се твърди, че по отношение на първата от тях, от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и заключението по ССЕ се установява, че касае
вземания, за които е изтекъл петгодишен давностен срок и същите са били
отписани, а по отношение на втората, че представлява разход за дейността –
покупка на царевично семе, подготовка на почвата, за засяването му, наем,
амортизации и др., надлежно осчетоводени по сметка 611/5 „домат“, което
наименование е било променено през 2014г./но през 2013г. е било „царевица“/.
Възражения са изложени и досежно отказаното право за преотстъпване на данък по
реда на чл.48 ал.6 ЗДДФЛ и чл.189б ал.1 ЗКПО, в т.ч. са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията, че за процесния период жалбоподателят
няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. По отношение на
останалите констатации липсват конкретни възражения. Иска се РА да бъде отменен
в неговата цялост, като допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита. Претендират се сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „ОДОП“
– Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето
и, като подробни мотиви излага в представена по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния
акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения.
Ревизията е образувана със
Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-16001619007698-020-001 от 29.11.2019г.,
издадена от В.И.И., Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с която е възложено
да се обхванат задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и
такива за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, ДОО – за
самоосигуряващи се и здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, всички
задължения за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г., като е определен срок за
приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 04.12.2019г. Със Заповед за изменение
на ЗВР/ЗИЗВР/ №Р-16001619007698-020-002/24.02.2020г. и ЗИЗВР №Р-160016
19007698-020-003/01.04.2020г. срокът за приключване на ревизията е продължен до
30.04.2020г. ЗИЗВР са връчени на ревизираното лице съответно на 24.02.2020г. и
06.04.2020г./л.370 и сл./.
В хода на ревизията са връчени
Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице/ИПДПОЗЛ/ за установяване на годишните данъчни основи по чл.28 ЗДДФЛ от
дейността на лицето като ЕТ, в отговор на които са представени изисканите
такива/л.77-103, л.172 и сл./. С протокол
№Р-16001619007698-ППД-001/19.02.2020г. са присъединени по опис документи от
ПУФО, а именно протоколи от извършени насрещни проверки на заемополучатели на
ревизираното лице, споразумения и анекси към договорите за заем, счетоводни
справки за начислени разходи за лихва, оборотни ведомости и други счетоводни
документи, справки от ДФЗ/л.104 и сл., л.553 и сл./.
Извършените процесуални действия
и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда,
предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.
Въз основа на събраните
доказателства е съставен Ревизионен доклад
№Р-16001619007698-092-001/04.05.2020г./л.61 и сл./, срещу който е подадено
възражение и са представени нови доказателства/л.47 и сл./. Така изготвеният РД
е послужил като основание за издаване на Ревизионен акт №Р-1600161
9007698-091-001/01.06.2020г., като са обсъдени възраженията на лицето и
представените доказателства/л.39 и сл./.
Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.112 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП/в редакцията към момента на издаването им/, в кръга на определените им
правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията/определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията/определен със
заповедта за възлагане на ревизия/.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №369/03.08.2020г.,
с което РА е потвърден.
Следва да се констатира също така, че от представените от
страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в тях електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи/л.3-4/ се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и
РА представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното.
През ревизирания период
едноличният търговец е регистриран земеделски стопанин и тютюнопроизводител при
ОД „Земеделие“ – Пловдив с основна дейност – отглеждане на едролистни тютюни от
тип „Вирджиния“ и „Бърлей“. Освен отглеждане на тютюн, ЗП произвежда и пшеница,
ечемик и овес и отдава под наем земеделска техника. Осъществява дейността си в ***
в село Маноле, където стопанисва под наем складове и сушилни камери за тютюн,
съгласно договори за наем.
След преглед на представените доказателства и
дадените писмени обяснения от задълженото лице, както и събраните в хода на
ревизията доказателства от трети лица, е установено от органите по приходите,
че през 2013г. по банковата сметка на лицето са постъпили суми, както следва:
на 27.03.2013г. в размер на 216 585,48 лв. с основание НДТ – 12, параграф
30 и на 31.10.2013г. в размер на 144 637,11 лв. с основание НДТ – 13,
параграф 30. Съгласно информация, предоставена от ДФ“Земеделие“, ЕТ“В.-99-В.Б.“
е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2012г. и кампания 2013г., като е заявил участие и по схема за
национални доплащания за тютюн/ПНДТ/. Посочено е в писмото на ДФЗ, че право на
подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, необвързана с
производство, имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и
да е година на референтния период 2007-2009г. и който тютюн е изкупен и
премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Съгласно
предоставената информация, ревизираното лице е отговаряло на това изискване и
именно поради това му е отпуснато финансиране по този ред. Органите по
приходите обаче се приели, че
субсидията, макар и отпусната въз основа на данни от референтен период
2007-2009г., не се отнася за този период, а се отпуска за всяка година, за която
има подадено заявление – в конкретния случай е за кампания 2012г. и кампания
2013г., поради което и са достигнали до извода, че неправилно са изключени при
определяне на СФР за данъчно преобразуване приходите от получени субсидии в
размер общо на 361 222,59 лева.
На следващо място е установено в хода на ревизията,
че през 2013г. са осчетоводени разходи за застраховки по сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ срещу кредитиране на сметка 494 „Разчети по застраховане“ и че
на 22.10. 2013г. е осчетоводен приход по кредита на сметка 791/1 „От
застрахователни събития“ срещу дебита на сметка 494 „Разчети по застраховане“ в
размер на 8 258,00 лв. Съгласно дадените от жалбоподателя обяснения и
представени доказателства, посочената сума представлява получена сума по доклад
за щета от застрахователно дружество с дата на застрахователното събитие
29.06.2013г. и застрахователно събитие – проливен дъжд, вид застраховка –
земеделски култури и определен размер на обезщетението 8 258,00 лв. Сумата е
изключена от ЕТ от ГДД за 2013г. като необлагаем доход по чл.13 ал.1, т.14 ЗДДФЛ, като е уточнено, че от проливен дъжд са удавени 28,223 дка засаден
тютюн, като пораженията били 100%, от които нямало добив, тъй като събитието е
настъпило на 29.06.2013г., т.е. преди да е започнала беритбата. Органите по
приходите обаче са приели като неоснователно направеното изключване на прихода
от СФР и като неприложима разпоредбата на чл.13 ал.1, т.14 ЗДДФЛ за ЕТ, тъй
като облагаемият доход за ЕТ се формира по реда на чл.26 ал.1 ЗДДФЛ, а именно
по реда на ЗКПО. Констатирано е, че ЕТ е отчел разходи за застраховка на тютюна
и разходи във връзка с погиналата земеделска продукция, като същите са
формирали себестойността на продукцията – тютюн.
Констатирано е, че ревизираното лице е сключило
договори за заем и споразумения, съгласно които са предоставени суми на
„ВАЛТАБАК“ЕООД в размер на 120 006,84 лв. и на „ВАЛИНВЕСТ 99“ЕООД в размер
на 602 000 лв., като са договорени годишни лихви съответно 3,5%/по
отношение на първия заем/ и лихвен процент на банките, но не повече от 6,5%/по
отношение на втория заем/ и че срокът на връщане на сумите е 31.12.2020г.,
както и че този срок се отнася за изплащане на дължимите лихви. Налице е
счетоводно отразяване на предоставените суми по счетоводна сметка 498 „Други
дебитори“, която към 31.12.2017г. е с крайно дебитно салдо в размер на
684 006,84 лв. и на начислените лихви по счетоводна сметка 495 „Разчети по
лихви“, която към 31.12. 2017г. е с крайно дебитно салдо в размер на
114 071,32 лв. Същата сума е установено и че фигурира като крайно кредитно
салдо на счетоводна сметка 752 „Финансови приходи за бъдещи периоди“.
Констатирано е, че през 2013г. няма отразени получени плащания за лихви и че от
ЕТ през 2013г. не са начислени лихви, включително и като финансови приходи за
бъдещи периоди.
От извършените насрещни проверки на
заемополучателите „ВАЛТАБАК“ ЕООД и „ВАЛИНВЕСТ 99“ЕООД и представените от тях
доказателства е установено, че дружествата са декларирали получените заеми,
същите са отразени по кредита на счетоводна сметка 499 „Други кредитори“. В
тази връзка и при съобразяване със Счетоводен стандарт/СС/ 18 и чл.4 ал.1, т.1
от Закона за счетоводството/ЗСч/ е прието от ревизиращите органи, че приходът
от лихвата може да се изчисли надеждно, доколкото е фиксирана в договорите за
заем и споразуменията, има вероятност предприятието да получи икономически
изгоди, налице е етап на завършеност на сделката/приключила финансова година/,
разходите/общите административни разходи по обслужването на заема/ могат да бъдат
надлежно измерени. При това положение и в съответствие с принципа на
начисляването, независимо от това, че съгласно уговорките заемодателят реално
ще получи възнаграждението едва при връщането на главницата, е прието, че
задълженото лице следва да отчита текущо, т.е. пропорционално всяка година
следващия му се приход от лихва, което от ЕТ не е било сторено. В тази връзка и
на основание чл.78 ЗКПО СФР за отчетната 2013г. е преобразуван в увеличение със
сумата в размер общо на 18 807,88 лв.
На следващо място е установен отчетен приход по
сметка 704 „Приход от финансиране“ в размер на 5 668,50 лв., отразен срещу
дебитиране на сметка 753 „Финансиране на дълготрайни активи“. Съгласно дадените
от лицето обяснения и представени счетоводни справки е констатирано, че тази
сума представлява частта от преотстъпения данък, отговарящ на размера на
начислената амортизация за съответния актив, за който е ползвано
преотстъпването в минал период. От органите по приходите е прието обаче, че
неправилно е бил отчетен този приход, поради което и на основание чл.78 ЗКПО
СФР е преобразуван в увеличение със знак минус.
В хода на ревизията на ЕТ е констатирано, че по
дебита на сметка 609 „Други разходи“ е осчетоводена сумата в размер общо на 6
555,99 лв., както следва: срещу кредита на сметка 430/1 – 2 429,54 лв. и срещу
кредита на сметка 430/3 – 4 126,45 лв. Разходът по сметка 609 е
приключен/кредитирана е сметката срещу дебита на сметка 709 „Други приходи“/. В
отговор на отправено ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил аналитичен регистър на
сметка 609 „Други разходи“, като видно от оборотната ведомост, сметките са със
следните наименования – 430/1 – „ФРЗ, ДОО, ЗОВ, ДОД“ и 430/3 „Клиенти“, които
сметки са с начални дебитни салда към 01.01.2013г. С възражението срещу РД са
представени нови доказателства, въз основа на които е констатирано, че сумата в
размер на 2 429,54 лв. представлява натрупани през годините разлики за ФРЗ,
ДОО, ЗОВ и ДОД, които през 2012г. са разпределени по ДОО и ЗО и през 2013г. са
отписани и признати като разход, сумата в размер на 4 126,45 лв., представлява
вземане от клиенти „Плевен БТ“ и „Булсуел“, които са погасени по давност и са
отписани към 31.12.2013г., а остатъкът от 122,45 лв. представлява такса за
поддържане на сметка в „ДСК“АД по получени извлечения през 2013г.
Прието е обаче от органите по приходите, че на
основание чл.10 ал.1 ЗКПО, за да се признае за данъчни цели разходът следва да
е документиран с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ
вярно стопанската операция, но в конкретния случай от представените мемориални
ордери не става ясно основанието за извършването на съответните изправления и
за коректността на вписаните в тях суми, отделно от това, тези изправления
касаят 2012г., поради което и ако е следвало да бъдат отчетени като разход, то
това е следвало да стане през 2012г. на база принципа на текущото начисляване,
а не през 2013г., както е сторено. По отношение на сумата в размер на 4 126,45
лв. не са представени никакви доказателства по отношение основанието и
коректността на вписаните суми в мемориалните ордери, както и че вземанията на
ревизираното лице, ако се приеме неговата теза, са погасени по давност и са
налице условията на чл.37 ЗКПО за признаване на разхода от последващо отписване
на вземане. В тази връзка и на основание чл.26 т.2 ЗКПО СФР е преобразуван в
посока увеличение за отчетната 2013г. със сумата в размер на 6 555,99 лв.
В хода на ревизионното производство е констатирано
също така, че по сметки от група 60, приключени със сметка 611/5 „Разходи за
основна дейност – домати“, която пък от своя страна е кредитирана срещу дебита
на сметка 701/5/1 „Продукция царевица“, е осчетоводена сумата в размер на 6
253,63 лв. ЕТ обаче през 2013г. няма осчетоводени приходи от домати и царевица.
В тази връзка и до лицето е отправено ИПДОЗЛ, в отговор на което същото
представя обяснения, че през 2013г. не са отглеждани домати и няма направени
разходи за домати, а съгласно дадените от него обяснения, по сметка 611/5 са
набрани разходи за царевица, но опитът за отглеждането и, бил неуспешен, поради
лоши метеорологични условия, поради което и никога повече не е отглеждана
царевица и през 2014г. сметката е пренаименована на „Домати“, но с оглед на
това, че програмният продукт запомнял само едно име, сметката към настоящия
момент е останала с това наименование. Във връзка с последващо отправено
ИПДПОЗЛ за представяне на такива, установяващи твърдението, че царевицата не е
поникнала, поради лоши метеорологични условия, е представено обяснение, че няма
протокол за пропадналите площи, тъй като не са търсили компенсация от ДФЗ, а
според агронома, който е работил по това време, царевицата не е поникнала,
поради изненадващо застудяване в края на април, непосредствено след засяването
и, зърното млечасало и изобщо не се е развило, не са представени обаче
доказателства, удостоверяващи наличието на твърдяните неблагоприятни
метеорологични условия, нито такива, че засятата царевица не е поникнала. В
тази връзка и на основание чл.26 т.2 ЗКПО СФР е преобразуван в посока
увеличение за отчетната 2013г. със сумата в размер на 6 253,63 лв.
И най-сетне, прието е от органите по приходите, че
към 31.12.2013г. лицето има подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения, поради което и за него не са налице основания за преотстъпване на
данъка върху доходите по чл.189б ЗКПО за 2013г. За да достигнат до тези изводи
са констатирали, че лицето има издаден РА №16-*********/24.01.2013г. за периода
01.01.2009г. – 31.12.2010г. по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, потвърден изцяло с решение
№402/18.04.2013г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, обявен от
Административен съд - Пловдив за нищожен, което е потвърдено и с решение на
ВАС. Издадена е нова ЗОКО, след което е издаден РА №*********/ 12.03.2018г.,
частично потвърден с решение №343/18.06.2018г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-
Пловдив. Поради обявяването на акта от 2013г. за нищожен, за лицето е отпаднало
и задължението за внасяне на определените с този РА задължения, поради което и
не може да се счита, че към 31.12.2013г. ЕТ има подлежащи на принудително
изпълнение задължения. По следващ издаден РА №16-*********/07.08.2013г. обаче,
ЕТ има подлежащи на принудително изпълнение задължения към 31.12.2013г., за
което е изготвено извлечение от сметката на задълженото лице, което е
основание за отказ да бъде преотстъпен данък за 2013г.
Вследствие на извършеното преобразуване на
счетоводния финансов резултат на ЕТ за ревизирания период е установен по-висок
размер на облагаемия доход от декларирания такъв и съответно по-висок размер на
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 56 460,64 лв.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ са начислени и лихви в
размер на 34 904,30 лв.
Тези именно задължения, определени с процесния РА,
са потвърдени от решаващия орган, който за да стори това, изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като коректна и безпристрастно изготвена.
След запознаване с наличните по делото писмени
доказателства, вещото лице посочва, че
задълженията на ЕТ след датата на отмяна на РА №16161 204906/24.01.2013г. с
решение №15367/13.12.2017г. на ВАС, са били 0,00 лв. Жалбоподателят е имал
задължения по РА №*********/07.08.2013г. след изменението му с решение
№2593/18.12.2015г. в размер на 85 978,48 лв./главница и лихви/, сумата по
този РА е била платена изцяло в периода 29.04.2015г. – 19.01.2016г.
Изпълнителното дело за принудително събиране на задълженията, установени с РА
от 24.01.2013г. и с РА от 07.08.2013г. е било образувано на 05.03.2015г. В
документите, представени по делото от Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП –
Пловдив е налично Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 ДОПК
до Благоев с изх.№005013/2015/000002/20.03.2015г., но няма данни кога е връчено
на жалбоподателя. Експертизата е представила в табличен вид всички погасявания
на суми по посочените по-горе РА, извършени от органите по приходите, като е
посочен размерът на платената, удържана или прихваната сума, датата на плащане,
документът, въз основа на който е извършено съответното погасяване.
Проследено е осчетоводяването на разходите в размер на 6
555,99 лв. и 6253,63 лв., както и тяхното документиране.
Установено е, че по делото на лист 81 е наличен
„Аналитичен регистър на ЕТ „В.-99-В.Б.“ за сметка 609 „Други разходи“ за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. Справката е показала следните счетоводни
статии във връзка с разходите в размер на 6 555,99 лв.: 30.12.2013г. Дебит с/ка
609 Други разходи/Кредит сметка 430/1 ФРЗ, ДОО, ЗОВ, ДОД за сумата от 2429, 54
лв. с текст „Изправление на сметка 430/1“; 30.12.2013г. Дебит с/ка 609 Други
разходи/Кредит сметка 430/3 Клиенти и др. за сумата от 4126,45 лв. с текст
„Изправление на сметка 430/3“. Експертизата се е запознала с налична по делото
„Обобщена оборотна ведомост“ на лист 55 и Мемориален ордер на лист 52 относно
начислени през 2012г. суми по дебита на сметка 430/1 ФРЗ, ДОО, ЗОВ, ДОД/през
2012г. сметката е с шифър 433/. През 2012г. чрез дебитиране на сметка 433
„Вътрешни разчети“ е направено доначисление на задължения за осигурителни
вноски и данък срещу кредита на сметки 460/1, 460/2, 461, 463, 465/1, 465/2,
465/4, 452, 453/9, 420, които отразяват задължения за данъци и осигурителни
вноски. Такава операция според вещото лице би могла да бъде направена при
несъответствие в счетоводните регистри между задължения и плащания. В случая са
били доначислени задължения, тъй като по данъчно-осигурителната сметка на
лицето е имало надплатени суми. Допълнителните начисления са направени на база
данъчно-осигурителната сметка на лицето. За целта е изготвен Мемориален ордер,
който е наличен по делото и са съставени счетоводни статии. До тук операцията
не води отклонение във финансовия резултат. Тъй като статиите са съставени към
31.12.2012г. отново според вещото лице, това означава, че доначислените
задължения за осигуровки и данъци са за период 2012г. и преди това. При
кредитирането на сметка 430/1 ФРЗ, ДОО, ЗОВ и ДОД срещу дебита на сметка 609
„Други разходи“ през 2013г. със сумата на доначислените стари задължения за
осигуровки и данъци се отразява разход за текущата година – 2013г., което според вещото лице не е редно, тъй като
разходите се признават в годината на тяхното възникване, т.е. 2012г. или преди
това. С отразения разход на суми в размер на 2429,54 лв. следва да бъде
увеличена счетоводната печалба на ЕТ при преобразуване в ГДД на ЕТ за
изчисляване на данъчната печалба.
По отношение на отписаните вземания от клиенти в размер
на 4126,45 лв., за които се твърди, че е изтекъл петгодишен давностен срок, в
който те не са били събрани, експертизата е изискала от счетоводството на ЕТ
извлечение от регистрите на сметка 410 „Клиенти“, като е представена „Обобщена оборотна
ведомост“ на сметка 410 „Клиенти“ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г.
Справката е показала, че по дебита на сметка 410 „Клиенти“ към 31.12.2012г. има
вземания в размер на 3 680 лв. от „Плевен БТ“ и 324 лв. от „Булсоел“.
Представен е също така „Аналитичен регистър“ за сметка 433 „Вътрешни разчети“
за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г., който показва, че по дебита на сметка
433 „Вътрешни разчети, партида 3 Клиенти“ срещу кредита на сметка 410 „Клиенти“
са прехвърлени вземанията в размер на 3 680 лв. от „Плевен БТ“ и 324 лв. от
„Булсоел“, т.е. според експерта, в сметка 433 „Вътрешни разчети, партида 3
Клиенти“, действително са прехвърлени вземания от посочените клиенти с
посочените суми. Изискани са от вещото лице също така счетоводни справки за уточняване
на момента на възникване на вземанията от конкретните клиенти, които са били
отписани през 2013г., като е представена „Аналитична ведомост за сметка 410
„Клиенти“ за периода 01-06.2004г. Справката е показала, че към 01.01.2004г. ЕТ
има вземане от „Плевен БТ“ в размер на 9216,04 лв., през периода м.01-06.2004г.
вземането е погасено в размер на 5536,04 лв. и е останало вземане в размер на 3
680 лв. към 30.06.2004г., което е отписано към 31.12.2013г.
Според експерта, за така описаното вземане е изтекъл
петгодишният срок, след който с отписаните вземания, не се увеличава финансовия
резултат за данъчно преобразуване. За вземането в размер на 324 лв. от
„Булсоел“ на експертизата е предоставена фактура за продажба
№00000000025/25.09.2008г. за сумата от 324 лв., както и „Аналитичен регистър за
сметка 410 „Клиенти, партида Булсоел ООД“ за периода 01.01.2008г. –
31.12.2008г., който показва осчетоводяването на вземането по описаната фактура.
Според експерта, за това вземане са изтекли пет години, в които то не е било
събрано на 25.09.2013г., т.е. към 31.12.2013г., когато вземането е било
отписано, с него не следва да се увеличава данъчният финансов резултат за
данъчно преобразуване.
По отношение на сумата в размер на 122,45 лв. такси за
поддръжка на сметка в банка ДСК, експертизата заключава, че ако банковите такси
са за поддръжка на сметка за 2013г., то с тях не следва да се увеличава
финансовият резултат на ЕТ за данъчно преобразуване. В заключение се посочва,
че документирането на разходите в размер на 6 555,99 лв. е направено със
счетоводни статии и мемориални ордери.
По отношение на разходите в размер на 6 253,63 лв. вещото
лице е установило, че по делото е наличен „Аналитичен регистър на ЕТ „В.-99-В.Б.“
за сметка 611/5 „Домат“ за периода 01.01.2013г. – 31.12. 2013г., която справка
показва съставени следните счетоводни статии във връзка с тези разходи:
31.12.2013г. Дебит с/ка 611/5 Домат – 6 253,63 лв.; Кредит с/ка 601/1 Семена –
645 лв.; Кредит с/ка 601/4 Горива – 100 лв.; Кредит с/ка 601/5 Горивни и
смазочни масла – 59,70 лв.; Кредит с/ка 601/8 Резервни части – 83,79 лв.;
Кредит с/ка 601/9 Други – 66,33 лв.; Кредит с/ка 602/2 Наеми – 1 210,35 лв.;
Кредит с/ка 602/3 Транспорт – 1,00 лв.; Кредит с/ка 602/4 Ремонтни услуги –
105,45 лв.; Кредит с/ка 602/5 Други – 123,55 лв.; Кредит с/ка 603 Разходи за
амортизация – 3 689 лв.; Кредит с/ка 604/1 Разходи за възнаграждения – 131,37
лв.; Кредит с/ка 604/3 Разходи за платен отпуск – 11,16 лв.; Кредит с/ка 604/4
Разходи за болнични – 0,62 лв.; Кредит с/ка 605/1 Разходи за фонд ДОО – 14,10
лв.; Кредит с/ка 605/2 Разходи за фонд ДЗПО – 3,95 лв.; Кредит с/ка 605/5
Разходи за фонд ТЗПБ – 1,00 лв.; Кредит с/ка 605/6 Разходи за фонд ЗО – 7,26
лв.; 31.12.2013г. Дебит с/ка 701/5/1 Продукция царевица в кг – 6 253,63 лв.;
Кредит с/ка 611/5 Домат – 6 253,63 лв. От така съставените счетоводни операции,
според експерта, по дебита на сметка 611/5 „Домат“ са набрани разходи по
икономически елементи, за които е видно с какъв характер са, предвид подробно
водената аналитична отчетност в счетоводството на жалбоподателя. Сметка 611
„разходи за основна дейност“/към нея може да е заведена аналитичност по видове
дейности, както е в случая/ е събирателна сметка, в дебита на която се
натрупват всички разходи по икономически елементи, след което сметка 611 се
приключва със сметка 123 „Печалби и загуби“ от текущата година в случай, че
дейността на ЕТ не е производство, а търговия или услуги. В конкретния случай
жалбоподателят е земеделски производител и в сметка 611/5 „Домат“ или по
обяснения на лицето става дума за „царевица“, а наименованието „домат“ е
програмен дефект на софтуера, са набрани разходите за производство на
конкретния вид готова продукция в общ размер на 6 253,63 лв. за цялата година.
В случай, че има добив на готова продукция, то тя ще бъде заприходена по дебита
на сметка „Готова продукция“ срещу кредита на сметка 611/5 „Царевица“ със
себестойност натрупаните разходи в размер на 6 253,63 лв. Съгласно твърденията
на жалбоподателя, не е имало добив на царевица през 2013г. поради ниски
температури в края на м.04.2013г. и в този случай набраните разходи за
засяването на царевицата не могат да бъдат отразени по дебита на сметка „Готова
продукция“, съответно те се превръщат в общи разходи за дейността и следва да
се приключат по дебита на сметка „Печалби и загуби за текущата година“.
В конкретния случай, счетоводството на жалбоподателя е
приключило разходите с приходна сметка, по която няма отразени приходи и това е
причината операциите да изглеждат неправдоподобно. Използваната котировка за
приключване на сметка 611/5 „Домат/Царевица“ със сметка 701/5/1 „Продукция
царевица в кг“ не е грешна и би довела до същия финансов резултат, но по
същество навежда на мисълта, че се отразяват разходи срещу които има неотчетени
приходи, което в случая не е така, защото при земеделското производство липсата
на добив е възможен случай.
По отношение на документирането на разходите по
икономически елементи, експертизата е проверила представени първични документи,
на база на които са отчетени разходите по дебита на сметките от група 60.
Представени са фактура №**********/29.04.2013г., издадена от „999-Ив.А.“ЕООД за
„царевица DKC 4122“ на стойност 645 лв. без ДДС;
фактура №**********/ 19.02.2013г., издадена от „Арена-И.Т.“ЕООД за „диз. гориво“
4 700 литра на стойност 9 508,10 лв. без ДДС/горивото се купува общо и се
разпределя по дейности/; таблица „Разпределение на разходите за реколта 2013г.
по видове продукция към 30.12.2013г.“ за обработваеми 4648 дка, от които 33,6
дка са засадени с царевица. Справката представлява подробна калкулация на
всички разходи за производство на ЕТ и разпределението им по видове
производства, видно е, че разпределението на разходите за производство на
царевица са в размер на 6 253,63 лв., които по видове отговарят на съответните
счетоводни записвания. В заключение експертът посочва, че сумата на разходите в
размер на 6 253,63 лв. е документирана с фактури, таблица за „Разпределение на
разходите за 2013г.“ и счетоводни операции.
На следващо място експертизата е направила преизчисления
на задълженията на жалбоподателя в различни варианти – в случай, че бъде прието
правото на преотстъпване на данъка по чл.189б ЗКПО, в случай, че се приеме, че
полученото финансиране от ДФЗ не представлява облагаем доход и др.под.
По делото като свидетел е разпитан М.И. Х.. Същият
заявява, че е работил за ЕТ от 2010г. до 2014г. като бригадир, занимавали са се
със земеделие - отглеждане на тютюн, царевица, жито. През 2013г. са се пробвали
да сеят царевица на земя, която свидетелят не знае дали е била собствена или
наета от жалбоподателя. През 2013г. е имало агроном, не знае дали е бил на щат
или на граждански договор, той е отговарял и е бил на полето, казал е, че
пролетта е студена и неблагоприятна за отглеждане и не е излязла царевица,
чакали са доста време, дори са я пръскали, като се посеела царевицата, се
запечатвала земята, но нищо не е излязло. Не си спомня след това дали са сели
нещо друго на тази нива. Свидетелят заявява, че агрономът е починал миналата
или по-миналата година. След това са се пробвали да сеят домати, поливали са
ги, били са на семки, но тук-там е излязъл по някой домат. Царевицата е била
около 30-40 дка, а доматите са били около 200 дка. Доматите са гледани след
царевицата, но свидетелят не си спомня точната година. Спомня си, че първо са
засяли царевицата, после доматите, но са били неблагоприятни условията за
царевица. Пролетта е била суха и студена, а след това е имало проливни дъждове
и доматите не са излезли, после са чистили на ръка полето.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това
изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.
По искане на жалбоподателя по реда на чл.192 ГПК по
делото е изискано и съответно приложено изпълнително дело №16150005013/2015г.,
прекратено на 25.03.2016г. Приобщени към доказателствения материал са и
доказателствата, по които е работило вещото лице.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
1.Във връзка с констатациите на органите по приходите относно третирането
като облагаем доход на сумата в размер на 361 222,59 лв.
Спорът се свежда до приложението на
материалния закон относно при-ложението на нормите на §15 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ/ДВ,
бр.31 от 15.04.2011г., в сила от 01.01.2011г./, §18 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ,
бр.99 от 2011г., в сила от 01.01.2012г./, §58 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ, бр.94
от 2012г., в сила от 01.01.2013г.) и §12 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ, бр.100 от
2013г., в сила от 01.01.2014г./ по отношение на получените от жалбоподателя
субсидии през 2013г., изплатени по схема за национални доплащания на тютюн,
необвързани с производството, съгласно чл.1 ал.2, т.2 от Наредба №2 от
21.02.2011г./съответно Наредба №2 от 11.02.2010г./ за специалните изисквания за
участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично
подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтен период
2007-2009г. Или иначе казано, предмет на установяване в настоящото производство
са наличието или липсата на основания за облагане с данък върху доходите на
физическите лица на получените от жалбоподателя субсидии през 2013г. в размер
на 361 222,59 лв.
Безспорно е обстоятелството, че
държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони
и от държавния бюджет, се включват в облагаемия доход по чл.26 и чл.29 ЗДДФЛ и
подлежат на облагане с данък, стига да не се отнасят за 2009г. или за предходни
години. Този режим на облагане е въведен, считано от 01.01.2010г. с отмяната на
чл.13 ал.3 от закона /според която не са се облагали с данък доходите от
дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и
земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични
търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с
изключение на доходите от производство на декоративна растителност/. Налице ли
са все пак основания за облагане с данък върху доходите на физическите лица на
получените от жалбоподателя процесни субсидии.
Не се спори, че коментираните тук
субсидии са отпуснати на лицето именно по схема за национални доплащания за
тютюн, необвързана с производството, предвидена в чл.1 ал.2, т.2 от Наредба №2
от 21.02.2011г./съответно Наредба №2 от 11.02.2010г./ за специалните изисквания
за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично
подпомагане. Фактическият състав, от който се поражда правото на конкретно лице
за получаване на субсидии от категорията на процесните, е възведен в
разпоредбата на чл.3 ал.1 от цитираните наредби. Според същата, право на
подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски
стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния
период 2007-2009г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ и продължават да
извършват земеделска дейност. Т.е. за да е изпълнен фактическият състав на
цитираната правна норма, следва да са изпълнени следните кумулативни условия:
1.кандидатът да е земеделски стопанин, който да е отглеждал тютюн през която и
да е година на референтния период 2007-2009г., който е изкупен и премиран по
реда на ЗТТИ и 2.да продължава да извършва земеделска дейност. Съгласно чл.3
ал.2 от посочените наредби, помощта по схемата за национални доплащания за
тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен
качествен/1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период по ал.1.
Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от
референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното
количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал
тютюн.
Езиковото тълкуването на цитираните
разпоредби във връзка с характера на схемата за национални доплащания/която е
необвързана с производството - чл.1 ал.2, т.2 от Наредба №2 от 21.02.2011г./
налага да се приеме, че тези субсидии не са обвързани нито с производството на
тютюн за 2009г. и предходни години, нито с производство през годината, за която
се отпускат. За да се определи размерът на коментираната субсидия обаче, е
необходимо да се използват данни от конкретен базисен период, който в случая е
2007-2009г., наречен не случайно от законодателя „референтен“, което означава
опорен, базов. Целта на езиковото тълкуване е да се изясни действителният смисъл
и съдържание на правния акт като на първо място следва да се разкрие смисловото
съдържание на отделните думи, използвани в този текст. Именно, изяснявайки
смисловото съдържание на отделните думи, използвани в обсъжданите подзаконови
текстове, се налага извод, че подпомагането по схемите за доплащане,
необвързани с производството, не е „за“ 2007-2009г. по смисъла на §15 ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ/ДВ, бр.31 от 15.04.2011г., в сила от 01.01.2011г./, §18 ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ, бр.99 от 2011г., в сила от 01.01.2012г./, §58 ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ, бр.94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ и §12 ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ/обн. - ДВ, бр.100 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./, както твърди
жалбоподателят, а е за кампанията, за която са отпуснати.
Този извод се подкрепя и от съдържанието
на следните разпоредби.
Според чл.13 ал.1 от Наредба №2 от
11.02.2010г. за получаване на национални доплащания по схемите, предвидени в
чл.1 ал.2 т.1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9, земеделските стопани подават общо
заявление съгласно Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ/наричана за краткост Наредба
№5/2009г./.
Аналогично, според чл.16 ал.1 от
Наредба №2 от 21.02.2011г., за получаване на национални доплащания по схемите,
предвидени в чл.1 ал.2 т.1, 2, 3, 4 и 6 и ал.3 земеделските стопани подават
общо заявление съгласно Наредба №5/2009г. В чл.4 ал.1 изр. първо от Наредба
№5/2009 г., изрично е предвидено, че заявленията се подават през периода от 1
март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
Следователно, процесните субсидии, макар и отпускани въз основа на данните от
референтния период, не се отнасят за него, а се отпускат за всяка година, за
която има подадено заявление. В горния смисъл е и съдържанието на приложеното по
преписката писмо на ДФЗ/л.166/, видно от което субсидирането по схемата се
извършва на база на подадено заявление за подпомагане за всяка една от
кампаниите за директни плащания след 2009г., като размерът на финансовото
подпомагане се определя за всяка от посочените години въз основа на изкупен и
премиран тютюн през референтния период 2007-2009г., но отпуснатото подпомагане
е за годината, за която ревизираното лице е кандидатствало, а именно за
кампания 2012г. и 2013г.
Или иначе казано, правилен и законосъобразен
е изводът на органите по приходите, че получените суми/субсидии/ през 2013г., са
облагаеми, поради което и сумата в размер на 361 222,59 лв. следва да бъде
включена при определяне на СФР(така напр. Решение № 2013 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №1741/2016 г., I о.,
Решение №16278 от 28.12.2018г. на ВАС по адм. д. №8653/
2018г.,VIII о. и Решение №14184 от 20.11.2018г. на ВАС по адм. д. №8213/ 2018г., VIII о., и др.).
2.Относно включени при определяне на СФР приходи от получено
застрахователно обезщетение в размер на 8 258,00 лв.
Спор по отношение на фактите не се
формира между страните. Органите по приходите не отричат нито извършените от ЕТ
разходи за застраховки, нито получените приходи от застрахователна премия,
доколкото обаче съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия
резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване
на едноличния търговец от търговския регистър, неприложима се явява
разпоредбата на чл.13 ал.1 т.14 ЗДДФЛ, на основание на която ЕТ е изключил
сумата в размер на 8 258,00 лв. – застрахователно обезщетение. Т.е. и този
извод на органите по приходите се явява правилен и законосъобразен.
3.Относно увеличението на СФР на ЕТ за 2013г. по реда на чл.78 ЗКПО във
връзка с чл.4 ал.1 т.1 ЗСч и СС 18 със сумата в размер на 18 807,88 лв.
Между страните не се формира спор по
установените факти. Спорът е правен и се свежда до правилното приложение на
материалния закон и по-конкретно до приложението на СС 18 „Приходи“ по
отношение на отчитането на приходите от лихвите по процесните договори за заем
и сключените в тази връзка споразумения.
Следва да бъде съобразено на първо
място, че съгласно чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество, като заемателят дължи лихва само, ако това е
уговорено писмено. В чл.9 ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В тази връзка следва да се
посочи, че за договарянето и дължимостта на лихвата са приложими нормите на
ЗЗД, но от гледна точка на данъчното законодателство, заемът между търговци е
сделка, приходите от която/приходите от лихви/ подлежат на облагане, съобразно
нормативно установените правила, независимо от уговореното между страните.
Поради това и размерът на договорената между страните лихва следва да се
съобразява с разпоредбите на ЗКПО, относно критериите за наличие на отклонение
от данъчно облагане.
Все в тази насока е необходимо да се
добави, че общите правила на ЗЗД по отношение на съществените елементи на
договора за заем по чл.240 ЗЗД са непротивопоставими на специалните правила на
ЗКПО, ЗСч и СС 18 „Приходи“, приложими в конкретните процесни отношения на
търговеца с фиска. Всеки от посочените нормативни актове има своето приложно
поле на действие, като специалните норми/тези на ЗКПО, ЗСч и СС 18/ дерогират
онези правила на общия закон, с които се намират в колизия. Ето защо не може да
бъде споделено становището на жалбоподателя за липса на материалноправно
основание за данъчно третиране по ЗКПО на процесните лихви като текущ приход,
тъй като същите са договорени за целия срок на действие на договорите с падеж –
на падежа на главниците.
Конкретният начин на признаване и
отчитане на приходите от лихви е уреден в СС 18 „Приходи“. Според т.8.2, б.“а“
от СС 18, приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата
база, която отчита ефективният доход от актива. От посоченото следва, че
приходът от лихви трябва да се начислява текущо пропорционално на договорения
срок, независимо от начина на договаряне на падежа на лихвите/месечен, годишен
или еднократно на датата на падежа на главницата/. С оглед характера на
лихвата, приходът от лихви следва да се начислява и отчита ежемесечно,
независимо от това каква лихвена периодичност е договорена или какъв е срокът
за реалното и получаване. Ако е договорено лихвените вноски по заема да се правят
всеки месец, данъчната основа е сумата на получената лихва. Ако е договорена
периодичност на вноските, различна от този срок, или е уговорено тя да се
погаси заедно с главницата на падежа на заема, данъчната основа е
дисконтираната стойност/очакваната стойност/ на месечната сума от лихва за
съответния месец, съобразно договорения лихвен процент, времевата база на
актива/срокът на погасяване/ и очаквания въз основа на тях бъдещ паричен поток.
Ако е договорен лихвен процент не на годишна или месечна база, а за срока на
заема, средномесечният лихвен процент се определя като договореният процент се
раздели на броя на месеците, съдържащи се в този срок. Посоченото означава, че
сумата на приходите може да бъде надлежно изчислена по смисъла на т.8.1, б.“а“
от СС 18. След като договорената от страните лихва може да бъде изчислена
надеждно, приходите от нея следва да се признаят текущо/месечно/,
пропорционално на времевата база/за срока на погасяване на заема/, като се
отчита ефективният доход от актива/месечната лихва/ съгласно т.8.1, б.“а“ и
т.8.2, б.“а“ от СС 18 – „Приходи“/в този смисъл решение №5960/18.05.2016г. на
ВАС по адм. д. №111/2015г., Решение №964 от
21.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 6340/
2019г., I о. и др./.
Тези съображения обосновават
правилността на приложението на разпоредбата на чл.78 ЗКПО от органите по
приходите по отношение на процесните приходи от лихви, съгласно която
разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да
бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но
не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със
стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и
разходи, последните не се признават за данъчни цели. Това от своя страна налага
извод за законосъобразност на увеличаването на счетоводния финансов резултат на
ЕТ за 2013г. по реда на чл.78 ЗКПО, във вр. със СС 18 със сумата в размер на 18 807,88
лв.
4.Относно преобразувания СФР в увеличение със знак минус със сумата в
размер на 5 668,50 лв.
По отношение на тази констатация следва
да се приеме, че не се формира спор между страните, както по фактите, така и по
правото, като в подкрепа на този извод са и дадените от лицето обяснения в хода
на ревизията/л.86-гръб/. Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен
състав приема за правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите,
че сумата в размер на 5 668,50 лв. неправилно е отчетена като приход по
сметка 704 „Приходи от финансиране“, съответно включена в ГДД, доколкото не са
представени доказателства, а и не се твърди същото да е било сторено съгласно
изискванията на нормативен акт/в случая СС 20/, каквото е изискването на чл.78 ЗКПО.
5.По отношение на преобразувания СФР в увеличение със сумата в размер на
6 555,99 лв. на основание чл.26 т.2 ЗКПО.
За разрешаването на този правен спор
следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно чл.26 ЗКПО не се
признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1.разходи, несвързани с
дейността; 2.разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Като документалната обоснованост е дефинирана в чл.10 ЗКПО. По силата на
ал.1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за
данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата
информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи,
които я удостоверяват/чл.10 ал.2/.
От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че спорната сума е
формирана от три суми – първата в размер на 2 429,54 лв., която представлява
разход за предходен период за ФРЗ, ДОО, ЗОВ и ДОО, втората – в размер на 4
126,45 лв. – отписани вземания от клиенти и третата в размер на 122,45 лв. –
такса за поддържане на сметка в ДСК.
По отношение на сумата в размер на 2 429,54
лв. съдът приема, че изводите на органите по приходите са правилни и
законосъобразни. Това е така, защото съгласно принципа на текущо начисляване,
ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащането на парични средства и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. От страна на
жалбоподателя не се представят доказателства, а и не се твърди осчетоводените
задължения за осигурителни вноски и данъци да касаят 2013г., напротив,
установява се и от приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, че
същите са за период 2012г. и преди това.
По идентичен начин стои въпросът и със
сумата в размер на 122,45 лв., за която се твърди, че представлява такси за
поддържане на сметка в Банка ДСК. До извод в обратната насока не води и
представеното извлечение от банковата сметка на лицето/л.564/, доколкото от
него се установява, че касае такси за 2012г., а не за 2013г.
По отношение на следващите спорни суми
следва да се посочи още и че законодателят не предпоставя признаването на
разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с
действително осъществени стопански операции. При една осъществена стопанска
операция, данъчнозадължените лица са длъжни да я оформят и документално, да я
отразят в счетоводството си и чак тогава, разбира се, ще е налице спазване на
принципа за документална обоснованост. От страна на жалбоподателя са
представени 2 бр. фактури, обективиращи доставки, извършени на „Булсоел“ООД на
25.09. 2008г. за сумата в размер на 324 лева/л.502/ и на „Плевен БТ“АД на
31.03. 2003г. за сумата в размер на 24 000 лева/л.563/, но липсват данни
за предприети действия по събиране на тези задължения.
Следва в тази насока да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1,т.1 ЗКПО/в приложимата редакция/, на която
се е позовал жалбоподателят, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от
последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за
данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1.изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от
момента, в който вземането е станало изискуемо; 2.възмездно прехвърляне на
вземането; 3.производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с
утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на
данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за
данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; 4. с влязло в сила
съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо;
непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение
на недължимата част от вземането; 5.преди изтичане на давностния срок
вземанията са погасени по силата на закон; 6. при заличаване на длъжника,
когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до
размера на неудовлетворената част.
Съответно разпоредбата на чл.34 ал.1,
изр.2 ЗКПО третира разходи за отписване на вземания като несъбираеми, което
означава, че първо трябва да се установи дали вземанията са несъбираеми и едва
след това, дали е изтекъл съответният давностен срок, съответно дали
отписването е сторено съобразно с изискванията на съответните счетоводни
стандарти. Че вземанията са несъбираеми означава, че ревизираното
лице е следвало да установи по безспорен начин, че не може да ги събере и
затова при наличие на изтекла погасителна давност да ги отпише счетоводно. При
неангажиране на доказателства, че са били предприети действия по събирането на
процесните вземания обаче, не може да се приеме, че те са били несъбираеми,
поради което макар и да са изтекли по давност, неправилно ще е да се отпишат и
да се осчетоводят като разход. Разходът от отписване на вземане като
несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност,
че вземането не може да бъде събрано, но ако дадено вземане бъде отписано, без
да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е
несъбираемо, то отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели. В случая,
независимо от изтичането на петгодишния давностен срок, не може да се счете на
базата на събраните доказателства, че е било налице първото от посочените
основания на чл.37 ЗКПО, а именно вземането да е било несъбираемо. В тази
насока жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да може да се
направи такъв категоричен извод. Не е спорно, че „Плевен БТ“АД все пак е
извършвало плащания, които в даден момент са били преустановени. Доказателства
за изпращане на покани и съответно получаването им обаче не са представени нито
за „Булсоел“ООД, нито за „Плевен БТ“АД,
както в хода на ревизията, така и в хода на настоящото съдебно производство.
Все в тази насока и следва да се
посочи, че след изменението на чл.34 и чл.37 ЗКПО, ДВ бр. 106 от 2008г. в сила
от 1.01.2009 година се извърши приравняване на режима на данъчното третиране на
отписването и последващите оценки на вземанията. В резултат на това, ако не е
настъпило някое от обстоятелствата по чл.37, при преобразуване на финансовия
резултат отписването на вземанията се подчинява на режима данъчните временни
разлики. Отписването на вземане, което не е обезценявано като несъбираемо, се
признава данъчно, ако са налице обективни факти и обстоятелства и съответно
документално основание за отписване. Именно такова документално основание не е
доказано от страна на ревизираното дружество.
При това положение, при липсата на
категорични доказателства за предприети действителни активни действия по
събиране на вземанията от посочените по-горе доставчици, за които иначе няма
данни да са престанали да съществуват или да осъществяват дейност, като все още
са вписани в търговския регистър, в това число непредприемането и на съответни
съдебни процедури, насочени към събиране на вземанията, съдът не приема за
доказани възраженията на жалбоподателя за изпълнение на изискванията по чл.37,
вр. с чл.34 ЗКПО. За да са налице същите, е нужно да са налице доказателства,
че вземанията са несъбираеми, а не просто несъбрани, което единствено
установява жалбоподателят. Затова и този разход на дружеството не е изобщо
документално обоснован, което е нужно, защото, въпреки изтеклата давност,
длъжникът би могъл и да не възрази за наличието на изтекла давност и да погаси
задължението си/в този смисъл /така решение №10491/2013г. по адм. дело №
14860/2012г. на ВАС, решение №5504 от 12.05.2020г. на ВАС по адм. д. №
12836/2019г., VIII о. и др./.
При това положение, съдът намира, че
настоящият случай се субсумира в хипотезата на чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 ЗКПО,
поради което и преобразуването на СФР на ЕТ за 2013г. в посока увеличение със
сумата в размер на 6 555,99 лв., се явява законосъобразно.
6.Относно преобразувания СФР в увеличение със сумата в размер на
6 253,63 лв. на основание чл.26 т.2 ЗКПО.
От страна на жалбоподателя се твърди,
че въпросната сума представлява извършени разходи за отглеждане на царевица,
която не е поникнала и от която не са получени приходи. Липсват обаче
представени каквито и да е било доказателства, установяващи твърдените
обстоятелства.
За разрешаването на този
административноправен спор, освен посочените по-горе съображения досежно
необходимостта от документална обоснованост на осчетоводените от ЕТ разходи,
които няма да бъдат преповтаряни, следва да бъде съобразено също така и че в
спорното съдебно производство двете страни – данъчно задълженото лице и
административният орган са равнопоставени.Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда
да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК,
независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Счетоводните разходи, които не се
признават за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл.26 т.1 – 11 ЗКПО, сред
които по т.2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на
чл.10 ал.1 ЗКПО, а тази разпоредба изисква първичните счетоводни документи да
отразяват вярно стопанските операции. При тази нормативна уредба се налага извод,
че във всички случаи за данъчното облагане е от значение първичните счетоводни
документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции,
което не се установи да е сторено по отношение на осчетоводените разходи за
отглеждане на царевица. Това е така, защото на първо място не може да бъде
установено по безспорен начин на каква площ е била отглеждана въпросната
царевица – съгласно счетоводното отразяване, царевица е била засята на 33,6
дка, в представената анкетна карта до ДФЗ от 24.06.2013г. са посочени 10 ха
царевица за зърно, а в тази от 19.02.2013г. липсва каквото и да било отразяване
за отглеждане на царевица, същевременно обаче разпитаният по делото свидетел
заявява, че царевицата е била около 30-40 дка, и най-сетне, в обясненията си
самото ревизирано лице посочва следното: „Явно
през 2013 година на някои от пустеещите парцели е имало царевица, но за нея ние
не сме направили разходи по отглеждането й. За това в счетоводната справка сме
посочили само 33,60 дка – парцелът върху който ние сме се опитали да отглеждаме царевица. Нямаме протокол за
пропадналите площи, тъй като не сме търсили компенсация от ДФЗ за царевицата.“.
С други думи казано, липсват представени по делото доказателства,
становяващи по безспорен начин, че през 2013г. ЕТ е извършил разходи за
засяване на царевица на площ от именно 33,6 дка, както и такива, че царевицата
не е поникнала, поради лоши метеорологични условия. До извод в обратната насока
не водят нито показанията на свидетеля Х., доколкото от една страна същите са
твърде общи, за да се формира въз основа на тях някакъв категоричен извод
относно спорния по делото въпрос, а от друга удостоверяването на лоши
метеорологични условия за определен период от време става с представянето на
агрометеорологически експертни оценки от НИМХ при БАН, каквито не се спори
между страните, не са представени нито в хода на ревизионното, нито в хода на
съдебното производство. Все в тази насока следва да се посочи, че
непреодолимата сила по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.306 от
Търговския закон е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на природни
бедствия, които не могат да се контролират от човека винаги се свързва с
понятието непреодолима сила, тъй като тя не е вследствие на човешка дейност. В
същото време ЗКПО държи сметка, че при доказване на непреодолима сила, трябва
да се установи по безспорен начин, че субектът е направил всичко възможно, но
въпреки това не е могъл да предотврати последствията от съответната
непреодолима сила, в процесния случай природно бедствие. В конкретния случай от
страна на жалбоподателя, въпреки дадените му в тази връзка нарочни указания, не
са представени надлежни доказателства, а се позовава на коментираните вече гласни
доказателства и на представен в хода на ревизията Доклад по щета
№1200-07-13-0151-0107/20.07.2013г./л.96 и сл./, който обаче се констатира,
че касае други култури, а не царевица, както и друг период, доколкото като
дата на застрахователното събитие – проливен дъжд, е посочена 29.06. 2013г. при
положение, че в жалбата се твърди, че се касае за лоши метеорологични, а именно
„…изненадващо застудяване в края на април
2013г., непосредствено след засяването …“ на царевицата, поради което и
зърното млечасало и изобщо не се е развило.
При това положение, преобразуването на
ФР на дружеството за 2013г., в посока увеличение, със сумата в размер на 6
253,63 лева се явява законосъобразно.
7.Във връзка с констатациите, свързани с правото на преотстъпен данък за
2013г. по реда на чл.48 ал.6 ЗДДФЛ във връзка с чл.189б ЗКПО.
Налице е формиран спор единствено
досежно преценката на органите по приходите относно наличието на подлежащи на
принудително изпълнение публични вземания към 31.12.2013г., което е посочено
като неизпълнение на една от формалните предпоставки по чл.167 ал.1 ЗКПО.
В тази връзка следва да бъде съобразено
на първо място, че съгласно чл.48 ал.6 ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва
в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за
годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по
чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съответно съгласно чл.189б ал.1 ЗКПО,
корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени
лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от
дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция,
като е необходимо да са изпълнени кумулативно изискванията по чл.189б ал.2 ЗКПО.
Общото изискване за преотстъпване на
корпоративен данък е предвидено в чл.167 ал.1 ЗКПО, като там е отразено, че по
реда на тази глава/ Глава двадесет и втора Намаляване,
преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък/ се преотстъпва
или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов
резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31
декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1.подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения, и 2.задължения за санкции по
влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните
актове относно публичните задължения, и 3.лихви, свързани с невнасянето в срок
на задълженията по т.1 и 2, като съгласно ал.2 на чл.167 ЗКПО, изпълнението на
изискването по ал.1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната
данъчна декларация.
В конкретния случай, както вече се
посочи и по-горе, не се спори между страните за наличието на специалните
предпоставки за преотстъпване на данъка, а на общата такава – чл.167 ал.1 т.1 ЗКПО, тъй като съгласно извлечение от данъчно-осигурителната сметка на лицето,
същото има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към
31.12.2013г.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че към 31.12.2013г. ЕТ действително е имало
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Това е така, защото
подлежащо на принудително изпълнение задължение е всяко едно задължение, което
може да бъде обект на принудително изпълнение, без значение дали самото
изпълнение е започнало. В разпоредбата на чл.209 ал.2 ДОПК са регламентирани
изпълнителните основания, при наличието на които може да бъде предприето
принудително изпълнение, като в конкретния случай, според настоящия съдебен
състав, правилно са били установени основанията по чл.209 ал.2, т.1 ДОПК –
ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Наличието на посоченото
обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да бъде прието, че не са налице
предпоставките за преотстъпване на данъка, без да бъде разглеждан по същество
въпросът налице ли са тези по чл.189б ЗКПО.
Не е спорно между страните, че през
2013г. на ЕТ са издадени два РА. Първият от тях е обявен за нищожен с влязло в
сила съдебно решение, поради което и дори да са били определени задължения с
този РА, то към 31.12.2013г. е прието, че ЕТ няма подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения.
С втория ревизионен акт, обаче, а
именно РА №16-*********/07.08. 2013г. на ЕТ са установени допълнителни
задължения по ЗДДФЛ, за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 01.01.2006г. - 31.12.2008г.,
потвърден изцяло с решение №1117/28.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, като с решение №2593/18.12.2015г., постановено по адм. дело
№1566/2015г. по описа на Административен съд - Пловдив, потвърдено от ВАС, РА в
частта относно установените задължения за ЗОВ е потвърден, а в частта по ЗДДФЛ
е изменен.
Съгласно чл.127 ДОПК установеното с
ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от
връчването на акта, като след изтичането на срока по ал.1 ревизионният акт
подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на
този кодекс. Въпреки, че по делото не са представени конкретни доказателства в
тази връзка, следва да се приеме, че този РА е връчен на ревизираното лице
преди 28.10.2013г., щом към тази дата решаващият орган се е произнесъл по жалба
на лицето срещу този именно РА. При това положение очевидно 14-дневният срок за
доброволно плащане е изтекъл отново през 2013г. Няма и данни изпълнението по
този РА да е било спряно. Впрочем, няма и твърдения в тази насока от страна на
жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че установените с РА
№16-*********/07.08.2013г. задължения на ЕТ са подлежали на принудително
изпълнение към 31.12.2013г./а така също и към 31.12.2014г. и 31.12.2015г./,
като няма данни към тази дата да е извършвано погасяване посредством някой от
способите, предвидени в ДОПК. До извод в обратната насока не води и
твърдението, че ЕТ е погасил част от задълженията си по обявения за нищожен РА,
които суми са били налични в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице
и с които суми на по-късен етап е направено прихващане и възстановяване с
издаден АПВ, доколкото и това е било сторено на по-късен етап, а именно през
2015г., което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по
ССЕ.
На следващо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗКПО говори само за липса на
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Следователно, тя не
поставя изискване да е било образувано изпълнително производство, или да са
били предприети някакви действия по принудително изпълнение досежно подлежащите
на такова задължения. Дали изобщо ще се предприеме или не действие по
принудителното събиране на установено публично задължение е въпрос, който също
е неотносим по приложението на разпоредбата на чл.167 ЗКПО, доколкото същата
поставя единствено и само изискване да не е налице подлежащо на принудително
изпълнение публично задължение.
От изложеното става ясно, че
действително към 31.12.2013г., както са приели и органите по приходите,
съобразно проверката в сметката на задълженото лице към съответната дата,
същото е имало подлежащи на изпълнение публични задължения. В тази насока и
доколкото нормата на чл.167 ал.1 ЗКПО е императивна, тъй като с нея се
разрешава отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради
което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, то правилно същата
е била съобразена от органите по приходите като основание да не бъде прието
изпълнението на всички условия за преотстъпване на данъка за 2013г.
Действително, от заключението на ССЕ се
установява, че след влизане в сила на решението, с което вторият ревизионен акт
– този от 07.08.2013г. е частично изменен чрез намаляване на част от
установените допълнителни задължения, а именно към 10.07.2017г., е установено
практически надвнасяне в полза на бюджета на суми по този ревизионен акт. Този
факт обаче не променя обстоятелството, че към 2013г. сумите по ревизионния акт
са били дължими, защото е бил изтекъл срокът за доброволно внасяне на същите и
изпълнението на този РА не е било спряно, а задълженията по него са били
установени с акт по чл.209 ал.2, т.1 ДОПК. Настъпилото последващо
възстановяване с АПВ от 18.09.2017г. на суми по РА от 07.08.2013г., събрани по
изпълнителното дело №513/2015г. като недължимо платени, е последващ във времето
факт. Прихващането не е имало как да бъде осъществено по-рано, предвид
обстоятелството, че едва през 2017г., след влизане в сила на окончателното
решение на ВАС, са били налице основанията за извършването му по арг. от чл.103
ал.1 ЗЗД във връзка с чл.104 ал.2 ЗЗД, защото тогава е признато, че част от
внесените по РА от 07.08.2013г. суми са недължими. В тази връзка и възраженията
на жалбоподателя относно това, че задълженията по втория ревизионен акт били
признати за надвнесени едва през 2017г. се явяват напълно несъстоятелни, като
се има предвид, че дали и какви задължения са били действително дължими, е било
поставено на преценката на съда в хода на производството по обжалване на
ревизионния акт. Следователно и при липса на установени изискуеми и ликвидни
вземания/на жалбоподателя/ не е имало как по-рано да се осъществи прихващане, а
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши, сиреч едва през 2017г.
Затова и не може да се счете, че за
жалбоподателя не са съществували задължения конкретно по втория ревизионен акт,
за разлика от първия нищожен такъв, който изобщо не е породил правни последици,
защото от момента на връчването му до момента на частичната му отмяна, той е
породил правни последици. В случая още повече установените с втория ревизионен
акт ЗОВ са останали непроменени при съдебното обжалване. Поради това и
независимо, че с оглед настъпилия резултат от съдебното обжалване на втория
ревизионен акт на практика се е достигнало до установено надвнасяне на суми и
това правилно е станало основание за извършване на последващи действия по
прихващане и съответно възстановяването им, то това не променя факта, че
ревизионният акт е породил последици във времето преди неговото изменение.
Настоящият състав на съда кредитира
изводите на вещото лице, но същите не водят до промяна на фактическата
обстановка при ревизията и не променят изводите на ревизиращия екип.
По горните съображения, предвид
събраните доказателства съдът намира за правилен и обоснован извода на
приходната администрация относно наличието на подлежащи на принудително
изпълнение публични вземания към 31.12.2013г., което е посочено като
неизпълнение на една от формалните предпоставки по чл.167 ал.1 ЗКПО, свързани с
правото на преотстъпен данък за 2013г. по реда на чл.48 ал.6 ЗДДФЛ във връзка с
чл.189б ЗКПО.
При това положение, съдът приема
възраженията на жалбоподателя за неоснователни, а РА за законосъобразен, в т.ч.
и относно размера на допълнително установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2013г. и прилежащите лихви.
Тук е мястото и да се посочи, че
съдебното решение не може да почива на предположения, а само и единствено на
безпротиворечиви изводи, основани на несъмнено установени в производството
факти и обстоятелства. Както вече се посочи, в хода на съдебното производство,
жалбоподателят разполагаше с пълната възможност да докаже поддържаните от него
твърдения. Въпреки оказаното от съда съдействие и дадените нееднократно
възможности, това не е сторено.
На основание изложените мотиви,
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, като с оглед този изход
на процеса и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, в
полза на НАП следва да бъдат присъдени такива, които се констатираха в размер
на 3 270,95 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Б.с ЕТ „В.-99-В.Б.“,
със седалище и адрес на управление село Маноле, ***, против Ревизионен акт
№Р-16001619007698-091-001 от 01.06.2020г., издаден от В.И.И.на длъжност ***–
Пловдив, възложил ревизията и Р.Б.Т.на длъжност ***– Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №369/03.08.2020г. на директор на дирекция “ОДОП“
– Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА на лицето допълнително е установен годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 56 460,64 лв. с
прилежащи лихви в размер на 34 904,30 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.А.Б.с ЕТ „В.-99-В.Б.“, със седалище и адрес на
управление село Маноле, ***, да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№52,
сумата от 3 270,95/три хиляди двеста и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :