№ 2411
гр. ., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110144314 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „*** срещу “*** с ЕИК *** и Т. П. Т. с
ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответниците дължат солидарното следните суми: сумата от 14 579.00 лева –
главница по сключен договор за срочен банков кредит № ***г., ведно със
законна лихва за период от 15.12.2023г. /датата на депозиране на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 758.31 лева – договорна
лихва за период от 05.06.2022г. до 23.10.2023г.; сумата от 1038.00 лева –
мораторна лихва за период от 05.07.2022г. до 23.10.2023г.; сумата от 149.84
лева – мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за период от
24.10.2023 г. до 14.12.2023 г. и сумата от 120.00 лева – такса.
Tвърди се, че страните по делото са сключили договор за срочен банков
кредит № *** г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е
предоставил на ответника „***, в качеството му на кредитополучател и
ответника Т. П. Т., в качеството му на съдлъжник банков кредит в размер на
20000 лева, с краен срок за погасяване на кредита – 05.05.2025 г.
Кредитополучателят е усвоил кредита изцяло и от 05.07.2022г. спрял
плащанията по договора, поради което на 24.10.2023г. настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредита. Претендира
разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като
1
неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения:
ответниците не са уведомени надлежно за настъпилата предсрочна
изискуемост; не са настъпили предвидените в договора основание за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита; процесният договор
съдържа неравноправни клаузи, които противоречат на ЗЗП; налице са и
нищожни клаузи, доколкото е предвидена възможност за ищеца едностранно
да променя дължимия лихвен процент; оспорва и размера на дължимата
главница като прекомерно завишен; по отношение на ответника Т. П. Т. не е
спазен преклузивният срок по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД като в тази връзка
се сочи, че този ответник има качеството на поръчител. В условията на
евентуалност се релевира, че вземанията са погасени по давност. С оглед
изложените съображения счита, че предявените искове са неоснователни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от „*** обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците „*** с ЕИК *** и Т. П. Т. с ЕГН
********** дължат солидарното следните суми:
- сумата от 14 579.00 лева – главница по Договор за срочен банков
кредит № *** г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 758.31 лева – договорна лихва за период от 05.06.2022г. до
23.10.2023г.;
- сумата от 1038.00 лева – мораторна лихва за период от 05.07.2022г. до
23.10.2023г.;
- сумата от 149.84 лева – мораторна лихва върху предсрочно
изискуемата главница за период от 24.10.2023 г. до 14.12.2023 г.;
- сумата от 120.00 лева – такса.
По допустимостта.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 69189/2023 г.
на СРС, 32 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.01.2024 г. против
ответниците за посочените в настоящата искова молба суми, както и разноски
за производството. В срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от
двамата длъжници, поради което с Разпореждане № 79648 от 04.06.2024 г.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 ГПК, ищецът е предявил
настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, поради което
същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността.
В доказателствена тежест на ищеца, по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ е да установи по делото
2
пълно и главно: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото по сключен договор за срочен банков кредит № *** г., с
параметри посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и
размер на задължението; 3. предаване на договорената сума на
кредитополучателя; 4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането; 5.
уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост. 6.
основанието и размера на вземането за такса в размер на 120.00 лева.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 2 от ТЗ, в доказателствената тежест на ищеца е да установи
основанието и размера на претендираната възнаградителна лихва за периода
от 05.06.2022г. до 23.10.2023 г.
Релевантните факти към исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД са:
1.парично задължение на ответниците, 2.настъпила забава на последните за
изпълнение на паричното задължение.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответниците
носят тежест да установят, че са изпълнили задължението си по договора.
Видно от представения по делото Договор за срочен банков кредит №
*** г., сключен между „*** (***)“ *** (с правоприемник ***), от една страна в
качеството на кредитодател и “*** и Т. П. Т. от друга страна в качеството им
съответно на кредитополучател и солидарен длъжник, банката се е задължила
да предостави на кредитополучателя сумата от 20000 лв., която последният да
използва за оборотни средства. Кредитополучателят “*** се е задължил да
върне сумата, ведно с договорена възнаградителна лихва, чрез заплащане на
46 бр. равни месечни вноски всяка на стойност от по 417 лв., и една
изравнителна вноска в размер на 401 лв., в срок до 05.05.2025 г. – падеж на
последна погасителна вноска.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски, считано от 05.07.2022 г., банката е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем на осн. чл. 7.1 от Договора, с
Уведомление – покана за доброволно изпълнение с изх. № ИД-24172-
2023/09.10.2023 г., връчено чрез ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ лично на
управителя на “*** - Т. П. Т. на 24.10.2023 г., удостоверено със саморъчно
изписани имена и поставен подпис върху уведомлението (л. 24-гръб от
делото), които не са оспорени в настоящото производство. Солидарният
длъжник - Т. П. Т. е получил изявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост, чрез Уведомление – покана за доброволно
изпълнение с изх. № ИД-24176-2023/09.10.2023 г., връчено чрез ЧСИ ***, рег.
№ *** на КЧСИ лично на 24.10.2023 г., удостоверено със саморъчно изписани
имена и поставен подпис върху уведомлението (л. 25-гръб от делото).
С оглед горното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на
задължението по процесния банков кредит, доколкото съобразно приобщените
по делото писмени доказателства, същото е извършено редовно в съответствие
с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ (въпреки клаузата на чл. 7.7. от договора,
според която уведомяване не се дължи).
3
На следващ място, съдът намира за неоснователни всички възражения
на ответниците за наличие на неравноправни клаузи, включени в
съдържанието на разглеждания Договор за срочен банков кредит № *** г. във
връзка с регламентацията на ЗЗП, доколкото в настоящия случай цитираният
закон е неприложим.
Съгласно легалната дефиниция по §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Следователно потребителят е винаги и
само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, които попадат под специалната
закрила, предоставена на тези правни субекти, разглеждани като по-слабата
страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за
цел търговска или професионална дейност.
В случая, страна по договора за кредит в качеството на
кредитополучател, е юридическо лице - търговец, който е сключил договор за
целево отпускане на оборотни средства за посрещане на бизнес нужди, т. е.
сделката е свързана с търговската му дейност, поради което ЗЗП е
неприложим. Същото важи и за солидарния длъжник, който макар и
физическо лице, следва правното положение на кредитополучателя, доколкото
се е задължил да отговаря при същите условия като него – така изрично в чл. 6
от договора за кредит.
Неоснователно е възражението въведено в отговора на исковата молба
за липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.
Видно от приетото без възражения от страните заключение на ССчЕ, на
основание сключения договор за кредит банката е превела по разплащателна
сметка на кредитополучателя сумата от 20000 лв. Вещото лице е
констатирало, че към 15.12.2023г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/, размерът на усвоената и непогасената главница по договора възлиза на
сумата от общо 14 579 лв., от която: редовно изискуема главница (редовно
падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост) - 6 672 лв.
и предсрочно изискуема главница - 7 907 лв. Претендираната от ищеца
възнаградителна лихва е определена съобразно с погасителния план с
начислена лихва в размер на 5.01% на годишна база, върху остатъчната
главница, за реалния брой дни в съответния месец, за периода от 06.06.2022 г.
до 23.10.2022 г. вкл. – датата до осчетоводяване на кредита като предсрочно
изискуем и възлиза на сумата от 758,31 лв. и съвпада с изчисленията на
експерта.
По отношението на мораторната /наказателна лихва/, вещото лице е
констатирало, че същата е начислена върху месечните вноски, за период от
датата на забава 05.07.2022 г. до 14.12.2023 г., като за посочения в исковата
молба период от 05.07.2022г. до 23.10.2023г. същата възлиза на сумата в
4
размер на 845,20 лв.
Върху предсрочно изискуемата главница в размер на 7 907 лв.,
обезщетението за забава /законна лихва/, за периода от 24.10.2023 г. до
14.12.2023 г. е в размер на 149.84 лв.
Вещото лице е изчислило, че дължимата законна лихва върху
главницата от падежирали вноски, общо в размер на 6672 лв., за периода от
24.10.2023г. до 14.12.2023 г., възлиза на сумата от 126,44 лв. /6672.00 х 13.12%
: 360 х 52 = 126,44 лв./, но видно от петитума на исковата молба, такава
претенция не е предявена.
С оглед горното, съдът намира, че искът за главница в размер на сумата
от 14 579 лв. и искът за възнаградителна лихва в размер на 758,31 лв., са
изцяло основателни. Искът за мораторна лихва (неустойка) е частично
основателен до размер на сумата от 845,20 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 1 038 лв., следва да бъде отхвърлен. Основателен е и
предявеният иск за сумата от 149,84 лв. - обезщетението за забава /законна
лихва/, върху предсрочно изискуемата главница за периода от 24.10.2023 г. до
14.12.2023 г., както и искът за присъждане на осн. чл. 309а ТЗ, сумата от 120
лв. – платена такса за връчване на 2 бр. уведомления чрез ЧСИ, за което е
представена фактура № **********/14.12.2023 г., изд. от ЧСИ ***.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на
задължението по давност. Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г., по тълк.д. №
3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем,
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Претендираните
вземания произтичат от сключения между страните договор за потребителски
кредит, поради което същите се погасяват с предвидения за тях в закона
давностен срок, а именно: петгодишен срок за вземането за главница - чл. 110
ЗЗД и тригодишен за вземанията за договорна (възнаградителна) лихва - чл.
111, б. "в" ЗЗД и за мораторна неустойка (наказателна лихва) – чл. 111, б. „б“
ЗЗД. Началото на срока от който започва да тече погасителната давност е
падежа, респ. настъпилата изискуемост на всяка една от вноските за главница.
В случая, първата вноска за главница, която ищецът претендира е с падеж
настъпил на 05.07.2022 г., която би била погасена по давност на 05.07.2027 г., а
първата вноска за лихва е с падеж от 05.06.2022 г., която би била погасена по
давност на 05.06.2025 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК – 15.12.2023 г. вземанията за главница и лихва (както възнаградителна,
така и мораторна) не са погасени по давност, поради което възражението е
носнователно.
Неоснователно е и възражението за бездействие на кредитора по
тонопение на солидарния длъжник с оглед приложението на чл. 147 ЗЗД.
Съгласно задължителните указания на ТР № 5 от 05.02.2022 г., по тълк.д. №
5
5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 24.10.2023 г., а
заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано на 15.12.2023 г., поради което 6-
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е спазен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни,
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част на исковете. В настоящото
исково производство, ищецът претендира разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 1232,90 лв., от които 332,90
лв. – държавна такса и 450 лв. – възнаграждение за ССчЕ и 450 лв. – юрк.
възнаграждение. Пропорционално на уважените искове, в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени разноски за исковото производство
общ размер на сумата от 872,67 лв., от която 329,04 лв. – д.т., 444,79 лв. –
депозит за ССчЕ и 98,84 лв. – възнаграждение за юрисконсулт (при
първоначално определен от съда размер от 100 лв.). В производството по
ч.гр.д. № 69189/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, разноските, които се
следват в полза на ищеца са в размер на сумата от 329,04 лв. – д.т. и 148,26 лв.
– юрк. възнаграждение. Ответниците не претендират разноски за
производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че “*** с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ., ж.к. ***, ул. „***“ *** и Т. П. Т. с
ЕГН ********** и адрес: гр. ., ж.к. ***, ***, дължат солидарно на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „*** № *, сумата от 14 579
лв. (четиринадесет хиляди петстотин седемдесет и девет лева) – главница по
Договор за срочен банков кредит № *** г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 15.12.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 758,31 лв.
(седемстотин петдесет и осем лева и 31 стотинки) – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 05.06.2022г.-23.10.2023г.; сумата от 845,20
лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и 20 стотинки) – мораторна лихва за
периода 05.07.2022 г. - 23.10.2023 г.; сумата от 149,84 лв. (сто четиридесет и
девет лева и 84 стотинки) – обезшетение за забава (законна лихва) върху
предсрочно изискуемата главница за период от 24.10.2023 г. до 14.12.2023 г.;
сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) – такса за връчване на 2 бр.
уведомления чрез ЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК *** срещу “*** с ЕИК *** и Т. П.
Т. с ЕГН **********, иск за разликата над сумата от 845,20 лв. до пълния
предявен размер от 1 038 лв. - мораторна лихва за периода 05.07.2022 г. -
6
23.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “***, ЕИК *** и Т. П. Т. с
ЕГН **********, да заплатят на „***, ЕИК ***, сумата от 872,67 лв. –
разноски за настоящото производство и сумата от 477,30 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 69189/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7