Решение по дело №1039/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 229
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20207050701039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……..2021 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1039 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 226 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ. Образувано е след отмяната с решение № 5556/13.05.2020 г. по адм. дело № 2489/2020 г. на ВАС, Второ отделение, на решението по адм. дело № 2760/2019 г. на Адм. съд Варна, ХХІХ състав, с което по жалба на Н.Н.Т.  и И.С.Т. е отменен мълчалив отказ на главния архитект на община Варна за издаването на разрешение за изработване на Подборен устройствен план – План за регулация и застрояване за поземлен имот с идентификатор 1013.536.1032 по плана на „Приморски парк“, местност „Салтанат“ – гр. Варна, и връщането от касационната инстанция на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. 

При съобразяване на задължителните указания на ВАС, дадени в мотивите на решение № 5556/13.05.2020 г., съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С подадено в община Варна заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. жалбоподателките на Н.Н.Т. и И.С.Т., действаща чрез пълномощника си адвокат Р.Д.Ч., са поискали да се разреши на основание чл. 124а, чл. 124б и чл. 133 от ЗУТ изработването на проект за ПУП-ПРЗ в обхвата на поземлен имот с идентификатор 1013.536.1032 по плана на „Приморски парк“, местност „Салтанат“ – гр. Варна.

Към заявлението са приложили:  

1/ Задание по чл. 125 ЗУТ, съгласно което проектът за ПУП следва да се съобрази с предвижданията на одобрения със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. и заповед № РД-14-2197/03.09.2012 г. Общ устройствен план на община Варна, предвиждащ за ПИ 1013.536.1032  в Устройствена зона „Оо“ /Обществено обслужващи дейности/ за „частна детска градина“ по т. 2.2 от протокол на НЕСУТРП № УТ-01-02-25/21.08.2012 г. Според Заданието проектът трябва да се изработи на основание чл. 133 от ЗУТ като се съобрази с Подробен устройствен план на Приморска зона Варна – Предварителен проект, приет с протокол № НЕС-02-26/30.08.2002 г. на МРРБ. Заданието изисква проектът за ПУП на ПИ 1013.536.1032 да предвиди урегулиране на имота в УПИ – „За частна детска градина“ в Устройствена зона „Оо“ /в кв. 5 по плана на Приморска зона Варна, част 2/ с устройствени показатели съгласно ОУП/2012 г., както следва: макс. плътност на застрояването – 60%; макс. Кинт – 3, 0; мин. озеленяване – 30%; висока растителност – 1/3.

2/ Нот. акт № 168, т. LХVІ, дело № 13927, вх. рег. № 24998/23.11.2012 г. на СВ – Варна и нот. акт № 93, т. СХХХ, дело № 31752, вх. рег. № 39872/29.12.2008 г. на СВ Варна, с които заявителките са се легитимирали като собственици на процесния поземлен имот 1013.536.1032 по КККР на гр. Варна /първата заявителка по силата на възмездна правна сделка, покупко-продажба, а втората – по силата на безвъзмездна правна сделка, дарение/.

3/ Издадена от началника на СГКК – Варна скица № 15-874049/23.11.2018 г. на ПИ 1013.536.1032 с площ 2498 кв.м. в Приморски парк, местност „Салтанат“, землище на гр. Варна, съгласно която имотът е записан в кадастралния регистър на недвижимите имоти на И.С.Т. на основание нот. акт № 93, т. СХХХ, дело № 31752, вх. рег. № 39872/29.12.2008 г. на СВ Варна и на Н.Н.Т. на основание нот. акт №168, т. LХVІ, дело № 13927, вх. рег. № 24998/23.11.2012 г. на СВ – Варна  и е със стар идентификатор 10135.536.508 и 10135.536.509.

4/ Пълномощно рег. № 293/28.01.2015 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя И.С.Т., с което адвокат Р.Ч. се е легитимирала при подаване на заявлението като неин пълномощник, на основание чл. 18 ал. 2 АПК.

При първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция, освен приложените към заявлението документи, жалбоподателките са представили чрез общия си пълномощник адвокат Т. и следните писмени доказателства:

1/ Писмо изх. № АУ036495ВН-001ВН/04.04.2013 г., с което главният архитект на община Варна е уведомил И.С.Т. във връзка с нейно искане вх. № АУ 036495 ВН/28.03.2013 г., че ПИ 1013.536.1032 по плана на „Приморски парк“ - местност „Салтанат“, община Варна, попада по определението на СГКК – Варна в територия с начин на трайно ползване „Обществен селищен парк“ като съгласно предвиждането на ОУП на община Варна имотът се намира в Устройствена зона „Оо“ - Обществено обслужващи дейности и с решение по т. 2.2 от протокол на НЕСУТРП № УТ-01-02-25/21.08.2012 г. е запазено отреждането му за частна детска градина. 

2/ Приложените към писмото на главния архитект документи, а именно: извадка от  протокол № УТ-01-02-25/21.08.2012 г. на НЕСУТРП в частта по т. 2.2 от протокола и част от Приложение № 1 – Показатели за устройство и застрояване към Правилата и нормативите за прилагане на ОУП с описание на градоустройственото предвиждане и устройствените показатели на територията.

Във връзка с дадените от ВАС с решение № 5556/13.05.2020 г. указания за изследване на градоустройствения статут на процесния ПИ 1013.536.1032 при новото разглеждане на делото от първата инстанция към доказателствения материал е приобщено в с. з. на 18.11.2020 г. удостоверение рег. № АУ090893ВН_001ВН/30.09.2020 г. на директора на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при община Варна, съгласно което за ПИ 1013.536.1032 по КККР на гр. Варна няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план като по кадастралната карта имотът няма конкретно предназначение на урегулиран поземлен имот поради липсата на процедиран ПУП, с който поначало се отрежда конкретното предназначение за всеки поземлен имот.

Изложеният в удостоверението факт, че за имота няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план поначало не е предмет на спор от страна на  жалбоподателите като се има предвид направеното от пълномощника им изявление още в с. з. на 15.07.2020 г., според което между страните не е спорно, че става въпрос за липса на изработен ПУП за територията. Поради отсъствието на представител на ответника в заседанието на 15.07.2020 г. и подаденото от пълномощника му още преди него писмено становище с. д. № 8089/10.07.2020 г., съдържащо голословно твърдение, че не били налице материално-правните предпоставки за издаване на разрешение за изменение на ПУП, съдът не е приел в заседанието от 15.07.2020 г. твърдяното от жалбоподателите обстоятелство за безспорно, а е указал необходимостта от събиране на доказателства, във връзка с което впоследствие е представено и прието и обсъденото удостоверение от директора на Дирекция „АГУП“ с рег. № АУ090893ВН_001ВН/30.09.2020 г.

Със съпроводителна молба с. д. № 15763/15.12.2020 г. ответникът е представил по делото в незаверено копие целия протокол № УТ-01-02-25/21.08.2012 г. на НЕСУТРП, по който са разгледани ОУП на община Варна /окончателен проект/, Правила и нормативи за прилагане на ОУП и Специфични Правила и нормативи към ОУП, като е посочил, че този протокол не е акт, по силата на който да се приеме, че имотът е с определено предназначение за частна детска градина, а конкретно отреждане за имотите не може да се направи и с ОУП.

Извън тези доказателства още при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция от страна на ответника е представена като част от административната преписка и приобщена към доказателствения материал заповед № 4785/25.11.2015 г., с т. 2.1 на която кметът на община Варна, на основание предоставената му възможност с пар. 1 ал. 3 ДР ЗУТ, е делегирал на главния архитект на общината правомощията си по чл. 124а ал. 2 и 5 ЗУТ да разрешава или отказва изработването на подробни устройствени планове, а с т. 2.4 – правомощията си по чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ да разрешава, съответно да отказва, изработването на проекти за изменение на подробни устройствени планове.

Така събраните по делото доказателства дават основание на съда да направи следните правни изводи:

І. Относно наличието на мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателите заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г., който да е годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2 ЗУТ:

Съгласно чл. 124б ал. 1 ЗУТ разрешенията за изработване на проект за подробен устройствени план се издават в едномесечен срок като същият срок е предвиден в чл. 124б ал. 5 ЗУТ и за издаването на отказ по постъпило от заинтересувано лице – собственик на недвижим имот, искане за негова сметка да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план. Едномесечен е съгласно чл. 135 ал. 3 ЗУТ и срокът, в който компетентният административен орган трябва да се произнесе /позитивно или негативно/ по искането за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план.

При тази нормативна регламентация в срок до 05.08.2019 г. /трети и четвърти август през 2019 г. са били почивни дни – събота и неделя/ главният архитект на община Варна, в качеството на компетентен административен орган на основание делегираните му от кмета на общината правомощия със заповед № 4785/25.11.2015 г., е бил длъжен да се произнесе по подаденото от жалбоподателите в община Варна заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. На основание чл. 58 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 3 ЗУТ непроизнасянето му в този законоустановен срок има за последица, считано от 06.08.2019 г. негов мълчалив отказ за издаване на поисканото разрешение. Следователно, към момента на подаване на жалбата по реда на чл. 152 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ /14.08.2019 г./ е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2 ЗУТ, по отношение на който съгласно чл. 215 ал. 1 ЗУТ може да се упражни съдебен контрол при наличието на предявена жалба от процесуално легитимираните лица в 14-дневния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ. В случая и тези процесуално-правни предпоставки са налице, поради което развилото се по оспорването съдебно производство е процесуално допустимо.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

С подаденото в община Варна, Дирекция „АГУП“, заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. жалбоподателките са поискали да им се издаде разрешение за изработването на ПУП – ПРЗ за собствения им ПИ 1013.536.1032 по плана на „Приморски парк“, местност „Салтанат“, землище на гр. Варна.

От заявлението и от приложеното към него неодобрено задание по чл. 125 ЗУТ не може да се направи еднозначен извод с какво по вида си искане за разрешение относно устройството на ПИ 1013.536.1032 е сезиран компетентният административен орган: относно изработването на  проект за първоначален подробен устройствен план за имота или такова за изработването на проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план /чл. 134 ал. 2 ЗУТ/.

От събраните по делото писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че за ПИ 1013.536.1032 към момента на подаване на заявлението, а и понастоящем, няма одобрен, влязъл в сила и действащ подробен устройствен план, от което може да се заключи, че имотът е със статут на неурегулиран поземлен имот, тъй като съгласно чл. 110 ал. 1 ЗУТ урегулирането на имотите се извършва само с подробен устройствен план /ПРЗ или ПР/. Обстоятелството, че за имота няма процедиран ПУП изрично е посочено в приложеното към доказателствения материал по делото удостоверение рег. № АУ090893ВН_001ВН/30.09.2020 г. на директора на Дирекция „АГУП“ при община Варна като се потвърждава и от приложената към заявлението скица на ПИ 1013.536.1032 от СГКК – Варна, в която при идентификацията на имота по предходен план не е посочен номер на урегулиран поземлен имот.

Липсата на подробен устройствен план за имота сочи, че към момента на подаване на заявлението, а и понастоящем, той е без отредено конкретно предназначение, тъй като съгласно чл. 8 ЗУТ то се определя именно с подробен устройствен план. Това нормативно положение е закрепено и в чл. 103 ал. 3 ЗУТ, съгласно който подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти в обхвата им. Поради това не може единствено по силата на точка 2.2 от протокол на НЕСУТРП № УТ-01-02-25/21.08.2012 г., цитирана в приложеното към процесното заявление и неодобрено от главния архитект задание по чл. 125 ЗУТ, имотът да се счита с отреждане за частна детска градина. С посочения протокол НЕСУТРП, въз основа на заповед № РД-02-14-2035/14.08.2012 г. на МРРБ, е разгледал и приел Специфичните правила и нормативи към окончателния проект на ОУП на община Варна като е предложил на министъра да издаде, на основание чл. 13 ал. 3 ЗУТ, заповед за одобряването им и на основание чл. 19 ал. 3 ЗУЧК и чл. 127 ал. 5 ЗУТ е приел Общия устройствен план на община Варна /фаза окончателен проект/ и Правила и нормативи за прилагането му със забележки в общо девет точки, между които в т. 2.2 е забележката да се запази предвиждането за отреждане на терен за частна детска градина в Морската градина в ПИ 1013.536.1032, предвид устройствената целесъобразност, съгласно решение на ЕСУТ на община Варна по протокол № 2/11.02.2011 г., възражение вх. № V8-1691/31.07.2012 г. от собственика на имота и предложение на заместник-председателя на Общински съвет Варна съгласно писмо № V8-1691/16.08.2012 г., прието единодушно от членовете на съвета.

С тази забележка обаче не може да се определи конкретното предназначение на имота, от една страна защото съгласно чл. 6 ал. 1 ЗУТ Националният експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика извършва само консултативна и експертна дейност и от друга – защото съгласно чл. 103 ал. 2 ЗУТ с общите устройствени планове се определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите в обхвата на плана. С по-подробна регламентация същото значение на общия устройствен план на община е определено и в чл. 106 ЗУТ. Конкретното предназначение на отделните поземлени имоти, както се посочи, се определя на основание чл. 8 ЗУТ единствено и само с подробен устройствен план като разпоредбата в няколко отделни точки регламентира какво може да бъде то според вида на територията, в която се намира имотът /урбанизирана, земеделска, горска, защитена, нарушена територия за възстановяване, територия, заета от води и водни обекти, и територия на транспорта/.

Съгласно чл. 9 ал. 1 ЗУТ в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон, като на основание чл. 9 ал. 2 ЗУТ промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.

Липсата на одобрен и влязъл в сила към момента на подаването на заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. подробен устройствен план за собствения на жалбоподателките ПИ 1013.536.1032 сочи, че искането, с което е сезиран административният орган, е за получаване на разрешение за изработване на проект за първоначален подробен устройствен план за имота, а не за проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план.

При това положение, на основание изрично регламентираното изискване в чл. 124б ал. 5 ЗУТ главният архитект на община Варна като компетентен да се произнесе по заявлението административен орган, съгласно делегираните му от кмета на община Варна със заповед № 4785/25.11.2015 г. правомощия по чл. 124а ал. 5 вр. ал. 2 ЗУТ, е следвало, ако намира, че не са налице предпоставки за издаване на поисканото разрешение за изработване на проект за първоначален подробен устройствен план за имота, да откаже на заявителите с мотивирана писмена заповед. Като не е спазил това императивно изискване административният орган е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението, който само на това основание следва да бъде отменен от съда като противоречащ на установено по нормативен път задължително изискване към формата на административния акт.

Поради констатирания порок по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени от съда, на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК и на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се върне на главния архитект на община Варна за ново произнасяне в установения от закона срок, който и в хипотезата на чл. 124б ал. 1, и в тази на ал. 5 ЗУТ е все едномесечен, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта.

В заключение следва да се отбележи, че поради липсата на издадена мотивирана заповед, с която съгласно чл. 124б ал. 5 ЗУТ административният орган обосновано да е отказал на заявителите да издаде поисканото от тях разрешение за изработване на проект за ПУП, съдът не може да извърши проверка за законосъобразността на административния акт от гледна точка на основанието за оспорване по чл. 146 т. 4 АПК – противоречие с материално-правните разпоредби. При наличието на изрично въведено нормативно изискване за мотивираност на акта съдът е изцяло обвързан в преценката си за материалната му законосъобразност с проверка на посочените в него мотиви, които в случая са липсващи поради формирания мълчалив отказ.

Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното искане на пълномощника на жалбоподателите за разпределяне на отговорността за разноски, община Варна следва да бъде осъдена да им заплати на основание чл. 143 ал. 1 АПК направените по делото разноски, както следва: на Н.Н.Т. общо 800 лв., съгласно приложените на л. 27 от адм. дело №1039/2020 г. на Адм. съд Варна и на л. 24 от адм. дело № 2489/2020 г. на ВАС платежни документи и на И.С.Т. – общо 470 лв. съгласно приложените на л. 28 от адм. дело № 1039/2020 г. на Адм. съд Варна и на л. 29 от адм. дело № 2760/2019 г. на Адм. съд Варна.

Воден от изложеното, съдът

 

       Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Н.Т.  и И.С.Т. мълчалив отказ на главния архитект на община Варна по подадено в община Варна заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г.

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на главния архитект на община Варна административната преписка по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. 

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Н.Н.Т., ЕГН **********, направените разноски по делото в общ размер на 800 лв.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на И.С.Т., ЕГН **********, направените разноски по делото в общ размер на 470 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.  

 

СЪДИЯ: