Р Е Ш Е Н И Е №260002
Град Несебър, 21.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър П.
С участието
на секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
1022/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.286 от ТЗ, във
връзка с чл.280 и сл. и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът “Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, твърди в исковата молба, че ответникът М. А.Ж.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ПИ ***.1.2, квартал Пясъците № 133, комплекс “***”,
вход А, студио 2 (А2), Код по Булстат ***, е собственик на недвижим имот, а
именно Студио № А2, представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.2, с площ 41,29 кв.м., адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад,
комплекс “***”, етаж 1 (над партер), придобит на 15.09.2010г., както и че
ищецът е инвеститор и строител на сградата. Твърди също, че на 15.09.2010г.,
когато ответницата е закупила имота си, между страните е сключен Договор за
поддръжка и охрана с нотариална заверка на подписите, с който М. А.Ж. е
възложила на “Ю.” ЕООД, в качеството му на изпълнител, да поддържа и охранява
собствения й недвижим имот срещу заплащане на възнаграждение в размер на 8,40
евро/кв.м., платимо всяка година до 30 май на текущата година. Договорът е
сключен за срок от 2 години, като в него е предвидено автоматичното му
продължаване, както и че той продължава и понастоящем да обвързва страните, тъй
като не е прекратил действието си. По време на действие на договора ищецът
твърди, че е изпълнявал задълженията си по него, но ответницата не е изпълнила
задължението си да заплати годишната такса да 2019г., както в уговорения срок,
така и в по-късен момент. За вземането си ищецът е подал на 24.09.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 901/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 453/09.10.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, по силата на която М. А.Ж. следва да
заплати на “ЮНИПРАЙД” ООД сумата в размер на 347 евро, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2019г., и сумата в размер на 11,18 евро, представляваща
лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 24.09.2019г. Срещу така
издадената заповед за изпълнение длъжникът по нея – ответникът по настоящото
дело – е подал възражение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата в размер на 347 евро, представляваща годишна такса
за 2019г. по договора за охрана и поддръжка от 01.07.2010г., ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2019г., и сумата в размер на 11,18 евро,
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 24.09.2019г.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че договорът е прекратил действието си през 2012г., когато е
изтекъл срока, за който е сключен, поради което след това той не е обвързвал
страните по него, респ. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Процесният договор, който е вид договор за поръчка,
съдържа неравноправни клаузи. Той е сключен с потребител, каквото качество има
ответникът, а такава неравноправна е клаузата на чл.10 от договора, според
която след изтичане срока на договора, условията на същия се предоговарят от
страните, защото е уговорена във вреда на потребителя в противречие с чл.143,
ал.1 от ЗЗПт и чл.143, ал.2 от ЗЗПт. Тя не е индивидуално уговорена, изготвена
е предварително, ответникът не е могъл да изрази становище дали я приема.
Ответникът отрича ищецът да извършва услуги по поддръжка и охрана на неговия
имот, тъй като сградата, в която той се намира, е в режим на етажна
собственост, и тези дейности се осъществяват въз основа на решения на Общото
събрание на Етажната собственост, в полза на която се заплащат дължимите такси.
С решение на такова събрание от 11.07.2019г. е потвърдена таксата в размер на
8,40 евро на квадратен метър. С претенцията си ищецът, който е и управител на
Етажната собственост, иска ответникът втори път да плати за едно и също нещо.
Ответникът подчертава, че комплексът не е такъв от “затворен тип”, защото не
всички етажни собственици имат сключени договори по чл.2 от ЗУЕС, а процесният
договор, който е с нотариална заверка на подписите, е нищожен поради липса на
предмет, който освен това е действал през времето, когато сградата е била
завършена в груб строеж и не е била въведена в експлоатация. Именно с тази цел
договорът е бил сключен за срок от две години, след изтичането на който и
когато сградата вече е била въведена в експлоатация, е била учредена Етажната
собственост, като е било проведено общо събрание на ЕС, на което ищецът е
избран за управител на ЕС, и от когато – от 2012г., отношенията във връзка с
управлението и поддръжката на общите части на комплекса са се уреждали не с
договори, а с решения на ОС на ЕС. Не се е сбъднало условието в чл.10 от
договора за продължаване действието на процесния договор, а неговото
непредоговаряне потвърждава, че действието му е било прекратено именно с
изтичането на срока, за който е сключен. Моли искът да бъде отхвърлен, а в
полза на ответника да се присъдят направените от него разноски по делото.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявените искове, поддържа и становището си, че страните
по делото са били обвързани с процесния договор за управление и поддръжка,
действал и през 2019г., като ищецът, в качеството му на изпълнител по него, е
изпълнявал задълженията си. Оспорва доводите на ответната страна, че договорът
е прекратил действието си с изтичане на срока, за който е сключен, както и
тези, свързани с твърдяната нищожност на процесния договор, отрича ищецът да
има качеството на потребител. Поддържа, че договорът е обвързвал страните през
2019г., и оспорва твърденията за неизпълнение на договорните задължения на
ищеца като изпълнител по договора. След като ответникът не е изпълнил
задължението си да извърши плащане по договора за въведения период, исковете се
явяват основателни и доказани и моли като такива да бъдат уважени. Претендира
разноски в настоящото производство, както и тези, направени в заповедното
производство.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
отговора на исковата молба с наведените в него твърдения и оспорвания на
твърденията на ищеца, поддържа и искането за отхвърляне на претенциите като
неоснователни и недоказани. Поддържа искането си за присъждане на разноски. В
представените от него писмени бележки, наред с възпроизвеждането на
съображенията, изложени в отговора на исковата молба, за момента и основанието
на прекратяване дейсвието на процесния договор за поддръжка и охрана, че
ответникът има качество на потребител, а договорът съдържа неравноправни клаузи
и такива, които не са индивидуално уговорени, поради което същите са нищожни,
включително и тази за автоматичното подновяване действието на договора след
изтичане на първоначалния срок, за който е сключен, за нищожността на процесния
договор, че комплексът не представлява жилищен такъв от затворен тип, поради
което договорът не е сключен на основание чл.2 от ЗУЕС, се акцентира и върху
твърдението, че отношенията във връзка с управлението и поддържането на общите
части в комплекса се уреждат по правилата на ЗУЕС, и в частност, въз основа на
решения на ОС на ЕС.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за
покупко-подажба на недвижим имот от 15.09.2010г., по който ищецът „Ю.“ ЕООД е
имал качеството на купувач, а продавач по него е ответника М. А.Ж., последната
е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно:
Студио № 2, съгласно Обяснителна записка изх.№ 106/19.11.2008г., представляващо
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект в сграда – Заповед КД-14-02-957/24.07.2009г. на Началника
на СГКК-Бургас, с адрес на имота: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, етаж
1, студио 2, с обща застроена площ от 41,29 кв.м., от които чиста застроена
площ от 31,88 кв.м., ведно с 1,476% идеални части, равняващи се на 9,41 кв.м.
идеални части, от общите части на сградата, и 9,41 кв.м. от правото на строеж
върху терена, върху който е построена, намиращ се на 1-и етаж (втори надземен
етаж), предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда. Договорът е
обективиран в нотариален акт № 48, том XVI, рег.№ 12652, дело № 3011/2010г. на нотариус
Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд. В
този документ е описана и сградата, в която се намира самостоятелният обект в
сграда, като масивна пететажна жилищна сграда за сезонно обитаване, апартаменти
за настаняване, магазини за промишлени стоки, заведение за обществено хранене и
фитнес зала в първи надземен етаж, изградена до фаза груб строеж, съгласно
одобрен архитектурен проект, построена в поземлен имот с идентификатор ***,
целият с площ от 1573 кв.м., находящ се в местността „Старите пясъци“ в
строителните граници на к.к. Слънчев бряг.
В деня на сключване на
прехвърлителната сделка – 15.09.2010г., между страните е сключен и Договор за
поддръжка и охрана на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№
12650/15.09.2010г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на
действие Несебърския районен съд, по силата на който договор М. А.Ж., от една
страна в качеството й на възложител и като собственик на гореописания недвижим
имот, е възложила на „Ю.“ ЕООД, от друга страна в качеството му на изпълнител,
като освен това е посочен и като управляваща страна на ваканционен комплекс ***
в к.к. Слънчев бряг, който осигурява нужното оборудване, човешки ресурси и
опит, необходими за изпълнението на поддръжката и охраняването на ваканционния
комплекс като цяло, и който с договора е приел да поддържа и охранява
недвижимия имот срещу заплащане на възнаграждение. Услугите, които изпълнителят
се е задължил да предоставя, са: осигуряване на 24-часова охрана на недвижимия
имот посредством жива охрана или чрез монтиране на специално сигнално и
охранително оборудване; извършване на поддръжка на хигиената на недвижимия
имот, включващо редовно почистване на общите части на сградата и поддържане в
изправност на осветлението в общите части, както и текуща поддръжка и поправка
на инсталации и уреди в общите части; осигуряване на поддръжка и грижи за
зелените площи и вертикалната планировка около сградата, редовното почистване
на басейна; поддръжка и поправка на инсталациите в недвижимия имот съгласно
гаранционните срокове в договора. Основното задължение на възложителя е да
заплаща на изпълнитела уговореното годишно възнаграждение в размер на 8,40 евро
с включен ДДС за квадратен метър от
общата застроена площ на Студио № А2, което е предвидено да се заплаща до 30-и
май на съответната година, за която се дължи. Договорът е сключен за срок от
две години. Като основание за прекратяване действието на договора е уговорено
едностранното му разваляне от неизправната страна в случай на виновно
неизпълнение от другата страна на поетите от нея задължения по договора. В
чл.10 от договора е предвидено след изтичане срока, за който е сключен,
неговото автоматично продължаване, в който случай е предвидена възможност за
предоговаряне на условията при отчитане на икономическите и инфлационните
процеси.
На 27.11.2012г. е проведено
Общо събрание на Етажната собственост на комплекс *** в к.к. Слънчев бряг, на
което за управител на ЕС е избран „Ю.“ ЕООД, на когото е гласувано месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Взето е
решение за начина на плащане на таксите за охрана, както и за размера на
вноските във фонд „Ремонт и обновяване“.
На 27.12.2012г. е сключен
Договор за дружество по ЗЗД, страни по който са „Ю.“ ЕООД и неговия законен
представител и управител Н.С.П., като тези две лица са заявили, че обединяват
усилията си за извършване на съвместна стопанска дейност по поддръжката и охраната
на комплекс „*** в к.к. Слънчев бряг, а за постигане целите на договора
създават дружество „Ю.М.“ със седалище ***, а след това на 01.01.2013г. между „Ю.“
ЕООД, от една страна като възложител, и ДЗЗД „Ю.М.“, от друга страна в
качеството му на изпълнител, е сключен безсрочен договор за възлагане, с който
на изпълнителя, наред с дейностите по осигуряване на физически лица за
обезпечаване на пропускателния режим и контрол на видеонаблюдението в сградата,
намиране и назначаване на работници за почистване и за поддръжката на
инсталациите и уредите, зелените площи, почистването на басейна и сключване
договори с тях, му е възложено и да събира по банкова сметка ***, дължими от
етажните собственици по силата на сключените от тях с „Ю.“ ЕООД индивидуални
договори.
На 11.07.2019г. е проведено
друго Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „***“ в к.к. Слънчев
бряг, свикано на основание чл.12, ал.5 от ЗУЕС, което е било председателствано
от управителя на ЕС Н.П., на което с решение по т.1 от дневния ред е прието
таксата за поддръжка и охрана да продължи да бъде в размер на 8,40 евро на
квадратен метър, а с решението по т.4 от дневния ред всеки етажен собственик е
бил задължен да заплати по 179,52 лева, които са необходими за изплащане на
годишното възнаграждение за дейностите по управление на управителя на ЕС, като
за такъв отново е избран Н.П. с решението по т.6 от дневния ред. Вноската във
фонд „Ремонт и обновяване“ е прието да остане в размер на 2% от минималната
работна заплата. В протокола от това събрание е посочено, че предходното
проведено такова е било на 27.11.2016г., на което също са били вземани решения,
с които са определяни размерите на дължимите от етажните собственици такси и
вноски към Етажната собственост.
Решенията, взети на това ОС
на ЕС, са били атакувани с иск по чл.40 от ЗУЕС, предявен от етажни
собственици, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 822/2019г. по описа на Несебърския районен съд, а
постановеното по него Решение № 260041 от 24.02.2021г. е влязло в законна сила
за частта, с която е отменено решението по т.1 от дневния ред на ОС на ЕС
относно определяне на таксата за поддръжка от 8,40 евро на кв.м. и е отменено
решението по т.4 от дневния ред, с което е определено възнаграждението на
управителя на ЕС, което да му се заплаща от етажните собственици. В останалата
част с решението на въззивната инстанция е прието, че решенията на това ОС на
ЕС са законосъобразни и е отхвърлен искът за отмяната им.
От показанията на
разпитаните свидетели А.Е.Б.се установява, че за самостоятелните обекти в
сградата, с предназначение жилища, не са открити самостоятелни партиди за ток и
вода, както и че от страна на „Ю.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, който
се представя за инвеститор в комплекса, включително и през 2019г., е прекъсвано
електрозахранвянето или водоснабдяването за някои от обектите, между които и на
този, собственост на М.Ж., поради неплащане на сумите за потребени в обектите
им електричество и вода, отчитани посредством контролни водомери и електромери.
В комплекса има монтирани камери за видеонаблюдение, но достъп до комплекса
могат да имат и трети лица, а лица, които да осъществяван дейност по охрана, не
е имало през по-голамята част от годишния период. Управителят на ЕС е изключвал
електричеството и в общите части на сградата, в резултат на което асансьорът не
е работил, но през период, през който „Ю.“ ЕООД не е имал наематели в
собствените си самостоятелни обекти в комплекса. Твърди и за непочистване на
сградата и за неподдържане на зелените площи.
В показанията си свидетелят Д.Б.Б.,
разпитан по искане на ищеца, същият потвърждава, че всеки може да влезе в
комплекса предвид, че в него се предоставят хотелиерски услуги. Установява се,
че в комплексът има зелени площи, които се поддържат, същият е ограден изцяло,
в него се намира и паркинг за автомобили. Твърди, че комплексът се почиства,
басейнът работи и около него се разполагат чадъри и шезлонги, дейностите се
извършват от камериерка, градинар, чистачка, а вечер се осигурява охрана, като
съответният охранител също посреща гостите за хотелската част на комплекса.
На 24.09.2019г. „Ю.“ ЕООД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което
е поискал, въз основа на сключения с ответника по настоящоно дело М.Ж. Договор
за поддръжка и охрана на недвижим имот от 15.09.2010г. с нотариална заверка на
подписите, етажният собственик да му заплати сумата в размер на 347 евро, представляваща
дължима такса охрана и поддръжка за 2019г., която е следвало да бъде заплатена
до края на месец май 2019г. Съдът е уважил искането и е издал Заповед № 453 от
09.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, по силата на която длъжникът М.Ж., родена на ***г., гражданин на
Руската Федерация, постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, ПИ ***.1.2, квартал
Пасъците № 133, комплекс „***“, вход А, студио 2 (А2), следва да заплати на „Ю.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.С.П., сумата в размер на 347 евро, представляваща неплатена такса
за управление и поддръжка за 2019г., дължима до края на месец май 2019г.,
съгласно т.6 от сключен между страните Договор за поддръжка и охрана на
недвижим имот от 15.09.2010г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 12650 от
15.09.2010г. по описа на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК, мораторна
лихва в размер на 11,18 евро, начислена за периода от 01.06.2019г. до
23.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.09.2019г. до окончателното й изплащане. Въз основа на тази заповед за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20197050400514 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Бургас. Длъжникът по изпълнителното дело и по заповедта
за изпълнение – М. А.Ж., е подала възражение срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл.414 от ГПК. Заявителят „Ю.“ ЕООД е бил уведомен от съда за
подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, като едновременно с това
са му били дадени указания, че в едномесечен срок от съобщаването може да
предяви иск за съществуване на вземането си. Съобщението с тези указания е
връчено на заявителя на 06.10.2020г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на
05.11.2020г.
При така приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предвид, че предявеният установителен иск е предявен в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК и с оглед твърденията на ищеца, послужили като основание на иска,
както и формулираните претенции, съдът намира иска за допустим.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест,
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
относно изгодните за нея факти. Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, ищецът
следваше да установи наличие на валидна облигационна връзка с твърдените права
и задължения на страните, фактът, че е изправна страна по договора, размерът на
дължимите възнаграждения за процесните периоди, наличието на предпоставките,
довели до дължимост на претендираната сума, и обстоятелствата, които служат за
определяне на съставните им елементи. Ответникът следва да докаже изпълнението
на задълженията си по договора или наличието на правоизключващи или други
правопогасяващи обстоятелства относно задължението по договора.
Основният спорен въпрос между страните, от който зависи и изхода на
делото, е дали процесният договор за поддръжка и охрана е действал през 2019г.
или е прекратил действието си преди това.
Съдът намира, че след изтичането на срока за който е сключен –
15.09.2012г., договорът не е прекратил действието си на това основание, а е
продължил да обвързва страните. Съдът намира за неоснователна позицията на
процесуалния представител на ответника, че след като не е изпълнено условието
на чл.10 от договора за допълнително предоговряне на страните, договорът не е
продължил автоматично действието си.
На първо място, въпросната клауза не се
явява неравноправна, само защото ответникът, като възложител по договора, има
качество на потребител на предоставената от изпълнителя-търговец услуга по
охрана и поддръжка на комплекса, доколкото в чл.47, ал.1, т.15 от Закона за
защита на потребителите, се допуска сключването на договор с потребител, в
който да се съдържа клауза за автоматично подновяване действието на договора.
След като в случая не са предоговаряни условията на договора при изтичането на
срока му, това не може механично да се принесе на плоскостта, че въпросната
клауза не е активирана, а следва да се приеме точно обратното, а именно, че
договорът е продължил действието си при същите условия, при които е бил сключен
първоначално. При тълкуването на въпросната клауза не е налице императивното
изискване да бъде сключен нов договор, или непременно същият да бъде променян
като задължително бъдат изменени някои от клаузите относно условията на
договора и правата и задълженията на страните, нито пък е било необходимо
изричното изявление на страните, че договорът ще продължи действието си без
имненението му, т.е. при същите условия. Вярно е, че страните не са уговорили
дали договорът в този случай ще продължи действието си за същия срок, за който
е сключен или за неопределено време, но това не се отразява на действителността
на въпросната клауза, още по-малко върху валидността на договора, доколкото се
отнася до вид договор за поръчка и всяка от страните по него може да иска
прекратяването му на предвидено в закона основание чрез едностранно изявление,
отправено до насрещната страна.
Според настоящият състав обаче, договорът е продължил да обвързва
страните до 27.12.2012г., когато е прекратил действието си, а основанието за
неговото прекратяване е решението на Общото събрание на етажните собственици,
между които са ищецът-изпълнител и ответника-възложител, отношенията по
управлението и поддържането на общите части на сградата в комплекса да се
уреждат занапрад чрез решенията на ОС на ЕС, вземани на основание Закона за
управление на етажната собственост, които решения включват и дължимите такси за
управлението и поддръжка на общите части и вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ да се заплащат в полза на Етажната собственост. Това по същество означава,
че етажните собственици на това събрание, включително и ищецът е ответникът, са
се съгласили функциите по управлението и поддръжката да бъдат възложени и/или
да се извършват от името на Етажната собственост със средствата, които следва
да се събират, а не въз основа на договори, било такива, индивидуално сключени
от всеки етажен собственик с търговец, който да има качеството на изпълнител,
било с договор, сключен с такъв търговец от името на Етажната собственост.
Взетите в този смисъл решения на Общото събрание на ЕС напърво място
освобождават етажните собственици да заплащат на трето лице, различно от
Етажната собственост, дължимите от тях такси и вноски, а на второ място, тези
решения обвързват етажните собственици, които не само изключват възможността за
„Ю.“ ЕООД да събира такси от етажните собстмвеници, но и го задължават той сам
да изпълнява това задължение към Етажната собственост. Затова не е било
необходимо друго изрично волеизявление на страните по индивидуалните договори,
между които и процесния, че прекратяват действието им по взаимно съгласие.
Когато „Ю.“ ЕООД е предявил на 24.09.2019г. претенции към ответника за
заплащане на такса за 2019г. в своя полза, а не на Етажната собственост, от
една страна той се е възползвал от обстоятелството, че на проведеното преди
това на 11.07.2019г. събрание за управител на Етажната собственост е избран Н.С.П.,
който обаче е управител и законен представител на това дружество, а от друга
страна, че ответникът отказва да заплаща в полза на Етажната собственост,
достъп до банковата сметка на която има само управителят. Затова ищецът по
настоящото дело е счел, че своевременно би могъл да се снабди с изпълнителен
лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение след като разполага с
документ по чл.417, т.3 от ГПК, вместо такъв, издаван въз основа на съдебно
решение, поставновено по исков ред, за принудителното събиране на суми от
ответника. В зависимост от конюнктурата ищецът е преценил, че има алтернативни
варианти да събира вземанията от етажните собственици като създаде погрешното
убеждение, че паралелно могат да действат като решенията на ОС на ЕС, по силата
на които етажните собственици дължат такси за управлението и поддръжката на
общите части, така и индивидуалните договори, които той е сключил като
изпълнител с отделните етажни собственици, които са вид договори за поръчка и имат
същия предмет, и с които етажните собственици са се задължили да заплащат и на
него за същите дейности за едни и същи периоди.
Такова право поне от настоящият съдебен състав не може да му бъде
признато, съответно няма да вмени задължение наред със задължението на етажния
собственик да заплаща сумите, дължими към Етажната собственост въз основа на
решенията на Общото събрание, той да заплаща същите суми, или поне за същите
дейности, на трето лице на друго несъществуващо основание, като не може да се
иска да бъде прието и, че доколкото няма валидно взето решение на Общото
събрание на ЕС, с което да са определени конкретни размери на таксите и
вноските, които етажните собственици дължат на Етажната собственост за
съответния годишен период и са определени срокове на плащането им, респ.
взетите такива решения са отменени по иск по чл.40 от ЗУЕС както в случая, че в
тези случаи автоматично се задейства, и че задължението за плащане на такива
суми, следва да се счита дължимо, въз основа на договор, който е бил вече
прекратен и не е обвързвал страните по него през същия годишен период.
Всичко това, а именно, че
страните по делото не са били обвързани от двустранно облигационно отношение
през 2019г. във връзка с дейностите по управление и поддръжка в комплекса,
налага извода за неоснователност на предявения от ищеца иск за главница, а така
също и за акцесорните претенции за лихви.
На
ищеца не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на
делото, поради което претенцията за заплащане на такива, направени по
настоящото дело, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
доколкото по отношение на разноските в заповедното производство не са присъдени
с издадената заповед за изпълнение, съдът не следва да се произнася по такива
неприсъдени и също недължими на горното основание разноски.
В
полза на ответника следва да се присъдат направените по делото разноски предвид
отхвърлянето на предявения срещу него иск, а именно сумата в размер на 700
лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 616,02 лева,
които суми ищецът следва да бъде осъден да му заплати. Съдът не приема
възражението, направено от процесуалния представител на ищеца, за прекомерност
на заплатените от ответника възнаграждения за упълномощения адвокат както по
настоящото исково производство, така и по заповедното производство. Съдът
отчита в случая броя на заседанията, както и различните процесуални действия,
извършени от упълномощения адвокат по настоящото исково производство, поради
което не е оправдано адвокатското възнаграждение да се определя в минималния
размер от 400 лева, респ. следва да бъде над този размер, като сумата в размер
на 700 лева, колкото е действително
заплатена, се явява съразмерна на вида и количеството свършена работа.
Заплащането от длъжника на възнаграждението за процесуално представителство по
заповедното производство също не се явява прекомерно, защото то не се отнася
само за подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, но и за
молби и жалби, по които се е провеждало и производство пред Окръжен съд –
Бургас.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н.С.П., иск за признаване за установено по
отношение на М. А.Ж., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес
в Република България: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ПИ ***.1.2, квартал
Пясъците № 133, комплекс “***”, вход А, студио 2 (А2), Код по Булстат ***, че
му дължи сумата в размер на 347 евро (триста четиридесет и седем евро),
представляваща годишна такса за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и
охрана на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№ 12650 от
15.09.2010г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие
Несебърския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2019г., до
окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 11,18 евро
(единадесет евро и 18 евроцента), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.06.2019г. до 24.09.2019г., за които суми са издадени Заповед №
453 от 09.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист № 684/10.10.2019г. в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 901/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.С.П., за
осъждане на М. А.Ж., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ПИ ***.1.2, квартал
Пясъците № 133, комплекс “***”, вход А, студио 2 (А2), Код по Булстат ***, да
му заплати сумата в размер на 555 лв. (петстотин петдесет и пет лева), представляваща
направени по делото разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на М. А.Ж.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ПИ ***.1.2, квартал Пясъците № 133, комплекс “***”,
вход А, студио 2 (А2), Код по Булстат ***, сумата в размер на 700 лв. (седемстотин лева),
представляваща направени по настоящото исково производство, и сумата в размер
на 616,02 лв. (шестстотин и
шестнадесет лева и 02 ст.), представляваща разноски, направени в заповедното
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: