Р Е Ш Е Н И Е № 121
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 09.07.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 70 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1200/ 11.12.2019 год. по гр.д. № 1164 по описа на Районен съд – Ш. за
2019 год., на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен
по отношение на ТБ „УниКредит Булбанк“ АД Договор за
дарение на 1/3 идеални части от недвижими имоти находящи се в село М., община Ш.: сграда с гараж и гараж с навес, заедно с дворното
място, в което е построена, с площ от 1086.00 (хиляда осемдесет и шест) кв. м.,
за който е отредено УПИ № V-112 /пет на сто и дванадесет/, в квартал 19
/деветнадесет/, при граници: от една страна - улица, УПИ № VI – 113, I - 511,
11-112, 111-112, IV-111, като сделката е
обективирана в нотариален акт № 35, том
III, рег. № 3507, дело № 453 от 2014 г. по описа на Нотариус С.С., с рег. № 024
на Нотариалната камара.
Недоволни
от така постановеното решение останали ответниците в първоинстанционното
производство Г.П.Г. и А.Г.Г. – непълнолетен, действащ със съгласието на баща си
Г.П.Г., които го обжалват. Считат същото
за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че банковият кредит е обезпечен с
ипотека върху недвижими имоти, собственост на Г.Г., чиято пазарна оценка е в
размер на 90 000 евро, както и със залог върху вземания в размер на 15000 евро.
Намират, че така предявения иск представлява злоупотреба с право от страна на
ищцовото дружество. Излагат, че тъй като към датата на процесната сделка,
детето А.Г. е бил малолетен,то по отношение на него е неприложима уредената в
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция за знание за увреждане. Възразяват, че дори да
се приеме, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД са налице,
неправилно първоинстанционният съд е обявил недействителност на договора за
дарение за 1/3 ид. части, вместо за 1/6 ид. части. Молят атакуваното решение да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна ТБ „УниКредит Булбанк“ АД, действаща
чрез процесуалния си представител адв. И.А., Адвокатска колегия – София, взема
становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Представен
е Договор за банков ипотечен кредит № 3779/27.10.2010 г., по силата на който
ищецът ТБ „УниКредит Булбанк” АД е отпуснал в качеството си на кредитор банков
ипотечен кредит на ответника - Г.П.Г., в качеството му на кредитополучател в
размер на 60 000 евро, със срок за погасяване до 25.10.2030 г., на месечни
вноски съгласно Погасителен план.
Видно
от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ...г. кредитът бил
обезпечен с ипотека върху жилищна сграда, гараж и промишлена сграда, находящи
се на адрес: гр. Ш.... По силата на Договор за залог върху вземания,
произтичащи от наличности по сметка, част от вземането в размер на 15 000
евро е било обезпечено със залог.
С
нотариална покана от 29.07.2015 год., рег. № 5694, том 2, акт 69 при нотариус А.А.,
рег. № 019 на НК, с район на действие Шуменски районен съд, връчена лично на
ответника Г.Г. на 06.08.2015 год., кредитът е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 29.07.2014 год. С поканата ответникът е уведомен, че към
17.07.2015 г. задължението му възлиза на 67 536.71 евро, от които: 55 490.66
евро – главница; 11 923.56 евро – лихви и 122.49 евро - такси.
На
това основание ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 2309/2015
год. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед № 1321 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК от 07.10.2015 год., ведно с изпълнителен
лист № 2691/ 07.10.2015 год. за сумите: 55490,66 евро – главница по Договор за банков ипотечен кредит №
3779/27.10.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.09.2015
год.; 13121,70 евро – договорна лихва за периода от 25.01.2014 год. до
06.09.2015 год.; 122,49 евро – такса по тарифа на Банката; 5744,48 лева –
разноски, сторени в заповедното производство, от които 2688,67 лева заплатена
държавна такса и 3055,81 лева - адвокатско възнаграждение.
По
молба на „УниКредит Булбанк АД и въз основа на издадения Изпълнителен лист на
20.11.2015 г. е образувано ИД № 20157740400538 при ЧСИ Я.Д., рег. № 774, с
район на действие ОС Шумен.
Видно
от приложеното изпълнително дело Покана за доброволно изпълнение е била връчена
на длъжника на 14.12.2015 г.
По
делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... г., по
описа на С.С. - Нотариус, рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС, вписан в
Служба по вписванията вх.рег. № ...год., по
силата на който П. Г.Г., Н.П.Х. и Г.П.Г. даряват на малолетния А.Г.Г.
/внук на първия, племенник на втората и син на последния/, действащ чрез своя
баща ответникът Г.П.Г., всеки собствените си по 1/3 идеални части от жилищна
сграда с гараж и гараж с навес, заедно с дворното място, в което са построени,
с площ от 1086 кв. м., УПИ № V – 112, в квартал 19, в село М., Община Ш., при
граници: от една страна – улица, УПИ № VІ – 113, І – 511, ІІ – 112, ІІІ – 112,
ІV – 111.
Приложени
са скица на поземлен имот № 15-441897/ 21.05.2019 год., скица на сграда №
15-441984/ 21.05.2019 год. и скица на сграда № 15-442009/ 21.05.2019 год., издадени
от АГКК – Ш., от които е видно, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът
А.Г.Г. е собственик на недвижим имот с идентификатор 46053.501.249, ведно с
построените в него сгради с идентификатори съответно 46053.501.249.1 и
46053.501.249.2, като имотът е идентичен на имота, предмет на процесния договор
за дарение.
Представено
е удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на ответника изх. № 94-00-2297/
21.05.2019 год. , от което се установява, че същият е неженен, има двама
низходящи – А.Г.Г. (син) и М.Г.Г. (дъщеря), възходящ – П. Г.Г. – баща и сестра – Н.П.Х..
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с
пр. осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка на длъжника за
относително недействителна по отношение на кредитора. Нормата на чл.135, ал.1
от ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е
знаел за увреждането, като само при хипотезата на ал.3, когато действието е
било извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е
било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Тъй като в настоящия казус
увреждащата сделка е безвъзмездна (дарение), не е необходимо знание за
увреждането на третото лице – приобретател (с арг. от обратното осн. от
разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
Релевантните
факти, които следва да бъдат доказани, за да бъде исковата претенция
основателна са следните: 1) ищецът да е носител на твърдяното парично
притезателно право, материализирано в Договор за банков ипотечен кредит №
3779/27.10.2010 г., т.е. следва да се установи, че ищецът притежава качеството
кредитор по отношение на първия ответник Г.П.Г.; 2) действието да уврежда
кредитора като намалява имуществото на длъжника до степен обективно да застраши
интересите на правоимащия кредитор; 3) знание на длъжника и на третото лице
приобретател за увреждането, когато сделката е възмездна, което знание се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД).
Не
е спорно, а и от представения по делото Договор за банков ипотечен кредит №
3779/27.10.2010 г. се установява, че ищецът има качеството на кредитор спрямо
ответника Г.П.Г.. Съгласно трайноустановената съдебна практика (Решение № 552
от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК) кредитор по смисъла
на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или
ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява,
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение. Съдът, който е сезиран с иска
по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което
се отрича качеството кредитор на ищеца. В случая твърдения и данни в този
смисъл липсват.
Относно
извода за настъпилото вследствие процесното разпоредително действие увреждане
на кредитора, съдът съобрази следното:
Съгласно
установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване
на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и
пр. (в същия смисъл решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV
г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС;
Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.).
Цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора по арг. от чл. 133
от ЗЗД, т.е. кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника,
намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. Обстоятелството дали длъжникът
разполага с друго имущество извън разпореденото не рефлектира върху извода за
наличие или липса на увреждане. Обстоятелството, че в конкретния случай
вземането на кредитора е гарантирано с ипотека върху други недвижими имоти и
залог върху вземания на длъжника на стойност 15000 евро също не може само по
себе си да доведе до извод, че процесната сделка не уврежда кредитора (в този
смисъл Решение № 261 от 25.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 5981/ 2014 год.,
ІV г.о., ГК).
Следва
да се отбележи, че длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на
длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя
преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение
върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл са решение № 407
от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС, решение 48 от 21.02.2014
г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, и решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д.
№ 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС.
В
случая в аспект на безвъзмездното разпореждане с имущество на длъжника
(дарение), тъй като липсва еквивалентна престация, която да постъпи в патримониума
на прехвърлителя, следва да се заключи, че е налице намаление на актива и оттам
увреждане.
Налице
е и третата предпоставка, за да бъде предявеният иск основателен. Настоящият съдебен състав намира за установено,
че е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на
длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще
бъде ощетен и че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност,
или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/09 г.,
ІV г.о.; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.).
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение, процесната сделка е
изповядана на 25.04.2014 год., близо 4 години след възникване на качеството кредитор за
ищцовото дружество.
По
въпроса за знанието на третото лице - приобретател за увреждането, съдът
намира, че доколкото сделката е безвъзмездна, не е необходимо да се установява
знание за увреждане, още повече, че дори и да беше възмездна, тя е сключена с
низходящ родственик на длъжника – неговия син, спрямо когото е приложима
оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Ответниците е следвало да проведат пълно обратно доказване на така установената законова
презумпция, каквото доказване не е проведено и първоинстанционният съд правилно
е приел, че в случая установената от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция
не е оборена.
Предвид
изложеното въззивният състав намира, че предявеният конститутивен иск с пр.
осн. чл. 135 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на ищцовото дружество Договор за
дарение на 1/3 идеални части от недвижими имоти находящи се в село М., община Ш.: сграда с гараж и гараж с навес, заедно с дворното
място, в което е построена, с площ от 1086.00 (хиляда осемдесет и шест) кв. м.,
за който е отредено УПИ № V-112 /пет на сто и дванадесет/, в квартал 19
/деветнадесет/, при граници: от една страна - улица, УПИ № VI – 113, I - 511,
11-112, 111-112, IV-111, като сделката е
обективирана в нотариален акт № 35, том
III, рег. № 3507, дело № 453 от 2014 г. по описа на Нотариус С.С., с рег. № 024
на Нотариалната камара, се явява основателен, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението му следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 408,40 лева, съгласно
своевременно представения списък за разноски.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1200/ 11.12.2019 год. по гр.д. № 1164 по описа на Районен съд – Ш. за
2019 год.
ОСЪЖДА
Г.П.Г., с ЕГН ********** и А.Г.Г., с ЕГН: **********, действащ със знанието и
съгласието на своя баща и законен представител Г.П.Г., двамата с адрес: *** да заплатят
на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С...
направените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
408,40 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.