Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 106
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         17.05.2019г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                       гражданска колегия

на седемнадесети април                                                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                                              Съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Христова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №235 по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

 

           Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.

 

        Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Д.В., ЕГН:********** ***, действащ чрез адв.Г., против  „ЕВН Б. Ел.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пл., ул."Хр. Г.Д."№37, в която се заявява, че ищецът бил потребител на електроенергия /клиентски номер **********/ за битов обект, находящ се в гр.Х., ж.к."Др" №, вх…, ап.42, с ИТН ….. На 18.02.2019 година ответникът издал Фактура с №********** за сумата 249,46лв. с ДДС, дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 3925561 за отчетен период от 09.11.2016г. до 17.01.2017г., поради което допълнително се начислявала към месечното потребление ел.енергия в размер на 1725kWh. нa стойност 249,46лв., за която сума била издадена допълнителна Фактура № **********/18.02.2019 г.

             Сочи се също, че ищецът бил клиент на ответното дружество, като бил в договорни отношения с него и за въпросния имот редовно си заплащал задълженията за потребена и изразходвана от него електрическа енергия. Ответникът начислил на ищеца процесната сума, която доверителят считал, че не дължи, тъй като се касаело за практически неотчетена електроенергия за минал период. Процесната Фактура била издадена без законово основание. Съгласно чл.120 от Закона за енергетиката (ЗЕ) средството за търговско измерване (СТИ) били собственост на  ответника,   т.е.   напълно   неоснователно   се   искало  заплащане на допълнително количество ел. енергия, начислена поради неполагане на достатъчно грижи от страна на ответното дружество за състоянието на собствените му измервателни уреди. Едностранната корекция на сметките за ел. енергия от страна на ответника на основание Общите условия (ОУ) била неприложима, тъй като корекционната процедура се считала за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Освен това гражданската отговорност за вреди предполагала безусловно наличие на противоправно и виновно поведение на неизправната страна, което в настоящия случай не било налице.

             С оглед на изложеното счита, че неправомерно на ищеца била начислена сумата от 249,46лв., която била недължима. Моли за разноските, както и да се постанови решение, с което ДА се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът Г.Д.В. с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 249,46лв. по Фактура с №**********/18.02.2019г, представляваща допълнително начислена електрическа енергия в размер на 1725kWh за периода от 09.1 1.2016г. до 17.01.2017г. за клиентски номер ********** с ИТН 1630019.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който сочи, че на 17.01.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Юго­източна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромера, отчитащ дос­тавената електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се гр. Х., ж.к. „Др." № …., вх. ... ап. 42: (ИТН ……). Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че грешката на електромера била извън допустимите норми. Поради изложеното у служителите на ЕР Юг възникнали обосновани съмнения, че върху електромера било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"), демонтирали го и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експер­тиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констати­вен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №309038/17.01.2017г. (Конс­тативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента с цел да присъства на проверката, същият не бил открит. На проверката присъствали двама свидетели, които подпи­сали така съставения Констативен протокол. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за из­вършване на метрологична експертиза, което било сторено на 27.07.2018г., като заключението на лабораторията било, че бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера. От вътрешната страна на електромера, на паралел на токовата бамбина, чрез запояване е монтиран шунт от дебел проводник. В резултат на тази манипулация електро­мерът отчитал по- малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи.

            С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал.1, т.1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 1725 kWh, като дължимата сума, вследствие на установе­ното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), била 249,46 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 69 дни, като първата дата - 09.11.2016 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била датата на извършената техническа проверка-17.01.2017 г.

              ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №**********/18.02.2019г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. №26320-1-2/21.02.2019г. изпратило на адреса на ищеца кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препо­ръчано писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено.

            Ответникът заявява още, че КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия ( чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИ­КЕЕ, където изрично било посочено, че „... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилно­то/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни". Коригираните количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б" от ПИКЕЕ, а именно - „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползва­не на електрическа енергия от клиента" и остойностени съгласно текста на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, който гласял, че „Операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител ... информация за дължи­мата сума от съответния клиент, вследствие на установеното ... непълно ... измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпредели­телната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени." Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електри­ческа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента.

           Твърди се още, че ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въздейс­твие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените за­конови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерва­не, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил непри­ложим в подобен тип обществени отношения. 

               ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представ­лявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределител­ното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Кли­ента за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

            Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

          Не е спорно по делото, че ищецът Г.Д.В. е потребител на ел.енергия за битов обект, находящ се гр. Харманли, ж.к. „Дружба" № 503, вх. Б. ап. 42, с ИТН: 1630019.

         На 17.01.2017г. е била извършена проверка на електромера на горепосочения обект от представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, за което е съставен и приетия като доказателство констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване 309038 от 17.01.2017г., както и протокол от оглед на средството за измерване 309038 от 17.01.2017г., в които е отразено, че електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка, поради съмнения за манипулация. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели, подписали същия.

           Видно от приложения констативен протокол за метрологична експертиза  на средство за измерване №700/27.07.2018г. на БИМ, установен е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като е посочено, че от вътрешната страна на електромера, в паралел на токовата бобина, чрез запояване бил монтиран шунт от дебел меден проводник. Констатирано е още, че в резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната ел.енергия и по двете тарифи. Приложена и справка за корегиране на сметката за ел.енергия за общо 1725 kWh, на стойност 249.46 лв.

            Издадена е фактура №**********/18.02.2019г. за допълнително начислената сума в размер на 249.46 лв. за общо 1725 kWh, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №3925561 за период 09.11.2016г. – 17.01.2017г., с падеж 28.02.2019г.;

      

           При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищецът оспорва дължимостта на начислената му сума от 249.46 лв. по фактура №**********/18.02.2019г.  Следователно и съгл. чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже чрез пълно и главно доказване дължимостта на процесната сума, установявайки наличието на облигационна връзка с другата страна, както и основанието и размера на вземането си, вкл. и законосъобразното упражняване от негова страна на потестативното право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането.

             По делото не се спори, че ищецът е клиент на ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел.енергия. Съдът приема, че ищецът има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като потребител ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Също така няма спор и по това, че процесната сума, която е начислена на ищеца, е била начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 09.11.2016г. – 17.01.2017г.

              В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

             Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/ 12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.). В конкретния случай корекцията е извършена за периода 09.11.2016г. – 17.01.2017г., а проверката на СТИ е извършена на 17.01.2017г. Към този момент действащата нормативна уредба на процесните правоотношения е посочена в чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (редакция бр. 54/2012г. на ДВ, в сила от 17.07.2012г.), съгласно която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в  Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Посочените правила са приети с Протокол № 147/14.10.2013г. от ДКЕВР (сега КЕВР). Същите правила са изцяло отменени последователно с две решения на ВАС, а именно Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г., в сила от деня на обнародването му с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879 / 2017 г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. Съгласно чл.195 от АПК отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от влизане в сила на съдебното решение по отмяната, т.е. от деня на обнародването на съдебното решение (чл.194 АПК). В този смисъл е и Решение №7/26.04.2016 по дело №3196/2014 на ВКС, ТК, II т.о. С оглед изложеното и въпреки последващата им отмяна, която действа занапред, към процесните обществени отношения ПИКЕЕ са действащ подзаконов нормативен акт. Действие намира и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, съгласно която разпоредба Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.

               В по – новата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и независимо от виновното му поведение, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия. (В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия на ответника въобще не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.)

                В случая сочената от ответника клауза в Общите му условия чл.28, ал.2, единствено регламентира, че продавачът на електрическа енергия изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи. Посоченото правило се отнася до уведомяване на клиента за вече извършената корекция, без обаче да гарантира правото на потребителя на участие в корекционната процедура, а само го уведомява постфактум за дължимите суми. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ изисква предвиждане на изрична процедура, която да обезпечи яснота за потребителя, а не да се разчита на една обща по смисъл и приложение клауза за изпращане на съобщения, която не отчита спецификата на корекционните процедури.             

              В конкретния случай ищецът е уведомен за корекцията след извършването й, на датата на издаване на фактурата с дължимата допълнително сума. Следователно, изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ не е изпълнено нито принципно в Общите условия, нито конкретно клиентът е бил уведомен за извършваната корекция преди финализирането на същата с издаване на фактура.

            Освен изложеното са нарушение и конкретни правила от ПИКЕЕ, касаещи връчването на констативния протокол и предаването на СТИ за проверка. Не е спазена нормата на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ за връчване на констативния протокол от проверка на СТИ, което следва да стане отново преди извършване на корекцията, за да се обезпечи правото на участие на клиента в едностранното изменение на иначе двустранното облигационно отношение. Не се установи по делото констативният протокол да е бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

             Налице е и друго нарушение, т.к. ответното дружество не е изпратило СТИ за проверка в БИМ в рамките на определения в чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ 7 - дневен срок от проверката - проверката е на 17.01.2017г., а подаденото заявление до БИМ от 15.03.2017 г.

             Що се касае до това необходимо ли е да се доказва виновно поведение на потребителя на ел.енергия или не, то следва да се отбележи, че в Решение 115/20.09.2017 г. по т . д. № 1156 по описа за 2016г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за 2016 г. по по описа на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./. В мотивите на и на двете решения обаче се поддържа горецитираната практика, изискваща изпълнение на определени условия, при които е допустима едностранна корекция  в т.ч. спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура, което в случая не е сторено.

             При посочените нарушения в изискванията за задължителното съдържание на общите условия на ответника, както и нарушенията на ПИКЕЕ за връчване на КП за проверка на СТИ на клиента и изпращането на електромера за метрологична проверка в определен срок, все правила, целящи постигане на равновесие в облигационната връзка чрез обезпечаване правото на участие на по-слабата икономическа страна в корекционната процедура, следва, че не е изпълнен фактическият състав за възникване правото на ответника да коригира едностранно сметката на ищеца за процесната сума и период. Процесното вземане не е възникнало в имуществената сфера на ответника, поради което следва да се признае недължимостта му и предявеният иск да се уважи изцяло.

             С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 350,00 лв., от която 50,00 лв. – разноски за държавна такса и 300,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Неосноватеолно е искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото, доколкото същото е в минимално предвидения му размер в чл.7 ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.

             Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „Е Б. ЕЛЕ.ЕАД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр.Пл., ул.Хр.Г.Д.” …, представлявано от Ж. П. Ст. и М. М.М.. – членове на Съвет на директорите, че ищецът Г.Д.В., ЕГН:********** *** не дължи на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД сумата в размер на 249.46 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия за периода от 09.11.2016г. до 17.01.2017г., дължима по Фактура №**********/18.02.2019г.

 

         ОСЪЖДА, ответника „ЕВ Б.ЕЛ.ЕАД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр.Пл., ул.Хр. Г.Д.”…., представлявано от Ж.П.Сто. и М. Ми.М.а-Дь… – членове на Съвет на директорите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Г.Д.В., ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на общо 350.00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

         

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: