Р Е Ш Е Н И Е № 260145
гр. Пловдив, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-
ри състав в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Диана Плачкова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 599 по
описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците Т.А.Д., ЕГН **********, лично и като настойник
на Д.Н.Д., ЕГН **********, и Е.М.Д., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес
***, чрез пълномощник адв. П.К., със съдебен адрес
***, молят съда да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., да им заплати на всеки едни от тях обезщетение от по 200 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на Н. Т. Д., настъпила на ****г.при ПТП,
както и за заплащане на ищцата Д.Н.Д. на обезщетение за имуществени вреди в
размера на 9600лв., представляващи 48 месеца лишаване от издръжка от майка,
считано от ****г.до настъпване на пълнолетие на детето /по 200 лв. месечно/,
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите считано от ****. до окончателното изплащане.
Ищците са основали исковете си на правно-релевантните
твърдения, че ищците Т. и Е. Д. са съответно баща и майка, а ищцата Д.Д. - дъщеря на Н.Т.Д.., починала на ****г.. при ПТП.
В исковата молба е описана следната фактическа
обстановка по повод процесното ПТП: на ***** г. около **** ч. по път ***, км
****, с посока на движение за с. В. Л., при управление на моторно превозно
средство - л.а. „****“, с peг. № *******, водачът А.К. С., нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което причинил ПТП, вследствие
на което е загинала возещата се в лекия автомобил пътничка - Н.Т.Д...
В исковата молба се твърди, че по случая е образувано ДП № …. г.
по описа на РУ - ….., пр. пр. № …. г. по описа на ОП - …, производството по
което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 19.12.2018 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради настъпване на
смъртта па лицето, по отношение на което, предвид доказателствата по делото, би
могло да се търси реализиране на наказателна отговорност за процесното деяние,
а именно А.К. С., като в хода на производството е установено, че настъпилото
ПТП се дължи изцяло на допуснатите от водача на л.а. „****“ А. К. С. нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че за
увреждащия л.а. „*****“, с peг. № *****, управляван от водача
А.К.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна
полица № ******* г. със срок на валидност една година, считано от **** г. до ****** г. със
ЗД “Бул Инс“ АД.
Твърди се, че ищците
са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Бул Инс“ АД и са представили всички документи, с които
разполагат, по случая са заведени преписки, по които застрахователят е отказал
да изплати обезщетение.
Ищците твърдят, че
смъртта на тяхната дъщеря и майка им е причинила неописуема мъка, душевни болки
и страдания, по между им е съществувало особено силно чувство на обич,
уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Твърдят, че пострадалата е била
млада /към датата на ПТП е била на *****/, здрава и жизнена, отговорна и
амбициозна, помагала е във всичко на семейството, както и е била изключително
грижовна и отговорна майка, работела е, грижила се е за детето си, издържала го
е и необходимостта от присъствието й в живота на детето е съществена и
определяща за неговото отглеждане и възпитание. Твърди се, че несвоевремената смърт на пострадалата е голям шок и
трагедия за нейното семейство, огромна е мъката на нейните родители /ищците Т.
и Е.Д./, а детето /ищцата Д.Д./ остава без майчина
обич и подкрепа, без издръжката във възраст, когато се развива, осъзнава живота
и има най- много нужда от нея, моралните страдания от неочакваната и
несвоевременна загуба на майка са огромни и неописуеми и ще съпътстват ищцата
през целия й живот. Твърди се, че загубата на майка се отразява на ищцата Д.Д. изключително негативно на здравословното състояние, тя
търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Твърди се, че
ищцата Д.Д., родена на ***г., след смъртта на майка си остава лишена от
издръжка за времето от нейната смърт до навършване на пълнолетие, а именно за
период от 48 месеца, считано от ***г.до настъпване на пълнолетие, за което се
претендира сумата от 9 600 лв., представляваща минимален общ размер на
издръжката /по 200 лв. месечно/.
По
същество ищците чрез пълномощника си адв. П.К.
пледира за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за
присъждане на разноските в производството. Развива подробни съображения с писмена
защита.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с
отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по
основание и размер.
Оспорва
изцяло обстоятелствата, на които ищците са основали исковата си претенция.
Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП.
Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата към вредоносния резултат,
като твърди, че към момента на настъпване на ПТП същата не е използвала обезопасителен колан.
Прави възражение, че в настоящия случай се
касае за изключение на покритите рискове по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като лицето, което е
управлявало процесното МПС не е ползвало същото на законно основание, предвид
на това, че управлението и ползването на процесния автомобил е осъществено без
знанието и без съгласието на неговия собственик.
Прави
възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено,
както с икономическата и социалната действителност, така и с конкретните
обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на ответното
дружество за репарирането му.
Оспорва ищцата Д.Д.
да е лишена от издръжка от майка си, предвид правото й да получава наследствена
пенсия за смъртта на своя родител, както и с оглед получена еднократна помощ
при смърт на родител.
По
същество ответникът чрез пълномощника си адв. Н.Ш.
пледира за отхвърляне на исковете изцяло, като неоснователни и недоказани, и за
присъждане на разноските в производството.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените
искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ****., по главен
път ***,
между гр. К. и гр. К., с посока на движение за с. В.Л., е настъпило ПТП с
моторно превозно средство - л.а. „****“, с peг. № *****, управлявано от водача А.К.С..
Установява се, че като пътник в автомобила е пътувала Н.Т.Д.., която е починала
на ****. Установява се, че по случая е образувано досъдебно производство № ***.
по описа на РУ – К., пр.пр. № ****. по описа на ОП –
****, което производство е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 19.12.2018 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради настъпване на смъртта па лицето, по отношение на което, предвид
доказателствата по делото, би могло да се търси реализиране на наказателна
отговорност за процесното деяние, а именно водачът на автомобила А. С.
За
установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие и за установяване на причинно- следствената връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на Н.Д. по делото е допусната и изслушана
комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. В. Г. С. и от в.л. д-р Б. Х. П..
Настоящият
съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и
обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.
От
Заключението се установява следният механизъм на процесното пътно-транспортно
произшествие: Водачът А.С. на процесния л.а. „*****“ , при управлението на
автомобила, в един момент е загубил контрол върху него и автомобилът е напуснал
платното за движение отдясно, след което е настъпил удар между автомобила и
крайпътно дърво, ударът е настъпил в дясната страна на автомобила в зоната на
задна дясна гума, след което лекият автомобил се е разцепил на две части.
Установява се от заключението, че е имало загуба на налягането на двете
автомобилни гуми, като не може да бъде определено в кой момент е настъпило
загубата на управление и загубата на налягане на гумите. Според вещото лице,
след анализ на фактите по делото и въз основа на притежаваните от него
специални знания и опит, най- вероятно изпускането на въздух от автомобилните
гуми да е настъпило в и/ или след удара, т.е. гумите да са изпуснали налягането
при движението на автомобила извън платното за движение, след като автомобилът
вече е загубил по една или друга причина устойчивост. От техническа гледна
точка най- вероятна е хипотезата отлепянето на гумата от джантата е настъпило
при надлъжното движение на автомобила извън платното за движение до момента на
настъпване на удара. Съгласно заключението на вещото лице С. причина за
настъпване на произшествието е, че водачът е управлявал автомобила по начин,
който не е бил безопасен, водачът на автомобила не е съобразил скоростта и
траекторията на автомобила с конкретната пътноклиматична
обстановка.
От
заключението по КСМАТЕ се установява, че смъртта на Н. Д. е настъпила в
резултат на тежките несъвместими с живота черепно- мозъчна и гръдно- мозъчна
травми, които е получила вследствие на процесното ПТП. Тежките /животозастрашаващи/ травми са получени вътре в купето на
автомобила, при сблъсъка на автомобила с крайпътното дърво и последващото политане на тялото на пострадалата напред и
настрани, а охлузванията по тялото и крайниците при изпадането на тялото от
автомобила. Тежката черепно- мозъчна травма и гръбначно- мозъчна травма, които
са довели до смъртта на Н.Т.Д.., са получени вследствие на възникналия „камшичен удар“ при рязкото политане на тялото напред и
настрани. Съгласно заключението тези травми не биха могли да бъдат
предотвратени посредством използването на предпазен колан. При този силен удар,
при който МПС е контактувало с крайпътното дърво, при което лекият автомобил се
е разцепил на две части, като ударът е попаднал в дясната част на автомобила, ролята на
предпазния колан не би могло да се изпълни, т.е. да защити пътника.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че в резултат на така
описаното пътно-транспортно произшествие, пътуващата в автомобила Н. Д. е
починала.
От
представените по делото писмени доказателства (удостоверение за съпруга/
родствени връзки и удостоверение за раждане, издадени от Община ******) се
установява родствената връзка на ищците с починалата Н. Д., а именно, че същата
е дъщеря на ищците Т. и Е. Д.и майка на ищцата Д.Д..
По делото са изслушани свидетелите Р. К., Д. Т. и Ю. А./и
тримата без родство със страните/ относно техните впечатления за преживените от
ищците болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната родственица. От
показанията на тези свидетели се установява, че починалата Н. е поддържала
близки отношения със своите родители, както и е полага всички грижи за дъщеря
си Д. и между тях е имало силна емоционална връзка. Установява се, че
починалата е била обичана от своите родители и от дъщеря си, че ищците са
приели много тежко смъртта на своята дъщеря и майка и тъгата все още не е
преодоляна.
По делото са разпитани и свидетелите М. Д. /син на ищците
Т. и Е. Д./ и П. Д. /снаха на ищците Т. и Е. Д./, посредством които показания
се установяват грижите, които починалата Н. е полага за ищцата Д. и издръжката,
която й е давала. Установява се, че ищцата Д. е живеела със своите баба и дядо,
докато майка й Н. е живеела в друга къща с втория си мъж, но независимо от това
Н. е поддържала ежедневен контакт с дъщеря си Д., почти всеки ден е ходела в
къщата на родителите си, Д. също е посещавала майка си в нейната къща, Н. е
полагала грижи за детето, давала е част от заплата си на своите родители за
нуждите на Д., като е давала на месец сумата от 200 лв.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни и почиващи на техните
непосредствени впечатления, логични и достоверни, доколкото същите не са в
противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал.
По
делото са събрани писмени доказателства относно размера на месечните доходи на
починалата Н. Д., като същата е получавала през 2018 г. брутно трудово
възнаграждение в порядъка около ** лв.
От
прието по делото удостоверение от ТД НОИ – **** се установява, че ищцата Д.Д. получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74 КСО в размер на ** лв. месечно, както и че е получила
еднократна помощ по чл.11 и чл.13 КСО в размер на ** лв.
При
това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено, че е налице фактическият състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните
неимуществени и имуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
От
заключението по КСМАТЕ се установяват фактът на настъпване на ПТП, противоправното поведение на водача и неговата вина (същият
е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП), причинната връзка между процесното ПТП и
смъртта на Н. Д..
Установените
по делото родствени отношения между ищците и починалата Н. Д. обосновават
правото на обезвреда за претърпени неимуществени
вреди от загуба на близък.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват близките
отношения на ищците с починатала Н. Д. и тежките
последици от смъртта й.
С
доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за процесния лек автомобил „****“, с peг. № ****, управляван от водача
А.К.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна
полица № ****** г. със срок на валидност една година, считано от **** г. до **** г. със ЗД
“Бул Инс“ АД.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно
чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие
използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. В
настоящия случай наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност
обосновава пасивната легитимация на ответното дружество и задължението му за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищците имуществени и неимуществени
вреди от загубата на своята родственица.
Предявеният
иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди против застрахователя е
доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му:
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав
(виновно и противоправно деяние, вреда и причинна
връзка между тях). В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи психически
болки и страдания от загуба на близък.
Недоказано
остана възражението на ответника, че процесното МПС не е било управлявано на
законово основание. От събраните по делото доказателства не се установи водачът
на процесното МПС да го е ползвал противозаконно, т.е. процесният
автомобил да е бил противозаконно отнет от неговия собственик, с оглед на което
възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищците неимуществени вреди
съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда –
безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно смъртта на Н. Д. е причинила мъки
и страдания на ищците, тъй като е ноторно известно,
че е изключително тежко един родител да преживее своето дете и да стане
свидетел на неговата смърт, както и изключително тежко е дете да загуби своя
родител, особено когато детето е в юношеска възраст, когато расте и има нужда
от грижите, подкрепа и обичта на своя родител. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта
на починалата ****, възраст в която човек е изключително активен и
трудоспособен, възрастта на ищците, близките им отношения с починалата,
невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете или
родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана
в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 100 000 лв. в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците
неимуществени вреди.
При
определяне размера, който ще се присъди на ищците, следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че починалата при ПТП не е ползвала предпазен колан.
За
да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен
конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият обективно и
конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен
принос от страна на пострадалата, без който не би се стигнало до нейната смърт
не е установен. Действително по делото не може да бъде установено с
категоричност, че същата е била с предпазен колан по време на инцидента, но от
заключението на вещото лице д-р П. се установява, че тежките черепно- мозъчна и
гръбначно- мозъчна травми, които са довели до смъртта на Н.Т.Д.., са получени
вследствие на възникналия „камшичен удар“ при рязкото
политане на тялото напред и настрани и тези травми, при така установния механизъм на ПТП, не биха могли да бъдат
предотвратени посредством използването на предпазен колан. Ето защо направеното
от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата Н. Д. е неоснователно.
Предвид
на изложеното исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъдат уважени за сумата от по 100 000 лв., като до пълния
предявен размер следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
изложените по горе съображения относно наличието на предпоставките за
реализиране на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ и въз
основава на събраните по делото доказателства, от които се установява, че
починалата Н. Д. е осигурявала издръжка на ищцата Д., то съдът намира, че искът
за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубване на възможността
за получаване на издръжка, е установен по основание.
По
отношение на неговия размер съдът намира, че следва да бъде взета предвид
получаваната от ищцата наследствена пенсия в размер на 164,57 лв. месечно и
получаваната от ищцата издръжка от нейната майка. Не следва да бъде вземана
предвид получената от ищцата помощ по чл.11 и чл.13 КСО, тъй като същата е
еднократна помощ и не представлява регулярно получавани от ищцата средства,
които да покриват месечните й нужди от издръжка.
От
събраните по делото доказателства се установи, че починалата Н. Д. е давала
издръжка на ищцата в размер на 200 лв. месечно. При тези данни и с оглед
установения размер на получавана от ищцата наследствена пенсия съдът намира, че
на ищцата следва да бъде присъдено като обезщетение разликата между
получаваната от нея преди смъртта на Н. Д. месечна издръжка и получаваната от
ищцата наследствена пенсия, която разлика възлиза на сумата от 34 лв. месечно.
С оглед на изложеното искът за обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи 48 месеца лишаване от издръжка от майка, следва да бъде уважен
за сумата от 1728 лв. /по 34 лв. месечно/, като до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
Ищците
претендират начална дата за изпадане в забава на застрахователя *****. В
настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият да е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на забавата е от датата
на уведомяване на застрахователя от увредените лица или от датата на
предявяване на претенцията пред него. От представените от ищците писмени
доказателства – отговор до всеки един от ищците по повод молба за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, не се установява датата на която ищците са
уведомили застрахователя. Други доказателства за това не са представени, с
оглед на което за начален момент на забавата на застрахователя следва да бъде
приета датата ****., която се явява изходящата дата на отговора до ищците.
Тезата на ищците, че следва да бъде взета за начален момент на забавата датата,
на която изтича 7- дневния срок, в който застрахованият е следвало да уведоми
застрахователя, не намира опора в разпоредбите на КЗ.
С
оглед на горното претенциите на ищците за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка една от присъдените суми ще бъде уважена
считано от ****.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Ищците
претендират разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия
случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1/ 09.07.2004г. и §2а от ДР за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 14260 лв. или 17112 лв. с включено ДДС (от
която сума 16236 лв. с ДДС за исковете за неимуществени вреди и 876 лв. за иска
за имуществени вреди). Съобразно уважената част от исковете, на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдена общо сумата от 8275,68 лв. с
включено ДДС (от която 8118 лв. за
исковете за неимуществени вреди и 157,68 лв. за иска за имуществени вреди).
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер от 18566,40 лв., от
които 17 906,40 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, 250 лв. депозит за изготвената САТЕ, 320 лв. депозит за СМЕ и
90 лева депозит за свидетели). От страна на ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като следва да
се посочи, че договореното адвокатско възнаграждение за ответното дружество не
надвишава съществено минималното дължимо възнаграждение съобразено с
материалния интерес. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането
за присъждане на разноски е основателно за сумата 9283,20 лв. (общо за
адвокатско възнаграждение и разноски за САТЕ, СМЕ и свидетели).
Ищците
са освободени от внос на държавна такса. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт следните суми: 12069,12 лева – държавна такса съобразно
уважената част от исковата претенция; 115 лева – възнаграждение на вещо лице по
СМЕ и САТЕ, допуснати по искане и на ищеца и платени от бюджета на съда /80 лв.
за СМЕ и 150 лв. за САТЕ/, изчислено съответно на уважената част от исковата
претенция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на
Т.А.Д., ЕГН **********, Е.М.Д., ЕГН **********, и на Д.Н.Д., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Т.Д.., настъпила на
****г.при ПТП, състояло се на ****., на
главен път **, между гр. К. и гр. К., с посока на движение за с. В.Л., с моторно
превозно средство - л.а. „***“, с peг. № *****, управлявано от водача А.К.С. и застраховано за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Бул Инс“ АД, по застрахователна полица № ***** г. със срок на
валидност една година, считано от *** г. до *** г., в размер на
по 100 000 лв. /сто хиляди лева/
на всеки ищец, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
****. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200
000 лв., частичен иск от 220 000 лв., както и за законна лихва за периода
***-****.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на
Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за имуществени вреди от
смъртта на Н.Т.Д.., настъпила на ****г.при ПТП, състояло се на ****., на главен път ***, между гр. К. и гр. К., с посока
на движение за с. В. Л., с моторно превозно средство - л.а. „*****“, с peг. № ****, управлявано от водача А.К.С. и застраховано за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Бул Инс“ АД, по застрахователна полица № **** г. със срок на
валидност една година, считано от **** г. до **** г., в размера на
1728 лв. /хиляда седемстотин двадесет и осем лева/, представляващи 48
месеца лишаване от издръжка от майка, считано от ****г.до настъпване на
пълнолетие на ищцата /по 34 лв. месечно/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от *****. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 9400 лв., както и за законна лихва за периода ***-****.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
съобразно уважената част от искете, държавна такса в
размер на 12069,12 лева /дванадесет хиляди
шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ и възнаграждение за вещо лице по
допуснати СМЕ и САТЕ в общ размер на 115
лв. /сто и петнадесет лева/ за
производството по търг дело № 599/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на
адв. П.К., със съдебен адрес ***, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв в размер на 8275,68 лв. с включено ДДС /осем хиляди двеста седемдесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/ за производството по търг дело № 599/ 2019г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Т.А.Д., ЕГН **********, Е.М.Д., ЕГН **********, и на Д.Н.Д., ЕГН
**********, тримата с адрес ***, да
заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., разноски в
размер на 9283,20 лева /девет хиляди двеста осемдесет и
три лева и двадесет стотинки/ за
производството по търг дело № 599/ 2019г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от ЗД „Бул Инс“ АД на ищците
по следните банкови сметки, в „*********“ АД:
**************с
титуляр Т.А.Д., ЕГН **********;
**************с
титуляр Е.М.Д., ЕГН **********;
**************
с титуляр Д.Н.Д., ЕГН **********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: