Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Даниела А. и с участието на прокурор Коцева разгледа докладваното от съдията Михайлова
гр. д. № 584 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. параграф 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, предявен от държавата,
действаща чрез КОНПИ (със сегашно
наименование КПКОНПИ, наричана по-нататък в изложението К.), против Ц.В.Б..
Твърди
се в исковата молба, че с решения №
139/02.05.2012 г.
и № 238/11.07.2012 г. на К.
на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и въз основа на
постъпило в ТД на КУИППД – С. уведомление от ОД МВР – гр. П., рег. № ЗМ-26/2009 г., за водено разследване по
досъдебно производство № 26/09 г. по описа на ОД МВР – гр. П., пр. пр. № 2185/08 г. по описа на Окръжна
прокуратура – гр. П., е образувано производство
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу ответника Ц.В.Б..
По
внесения от Окръжна прокуратура – гр. П.
обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 553/11 г. по описа на ОС – П., изпратено по компетентност на Специализирания
наказателен съд, където приключило със споразумение, одобрено с определение на
съда от 15.03.2016 г. по н.о.х.д. № 1 455 по описа за 2015 г. на
Специализирания наказателен съд, 13 състав. С това споразумение ответникът Ц.В.Б. е признат за виновен в това, че:
1. В
периода от месец юли 2007 год. до месец април 2008 год. на територията
Република България /предимно в област П., област П., област С. и С. О./ и на територията на К. Х. /в град А./ ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по
чл.159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници: Х. С. П. от с. М. К., обл. П., Л. Н. Ш. от гр.Е. П., обл. С., А. Ф. Ш. от гр.К., обл.
П. и Б.В.Б. *** - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр.
с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./, поради което и на основание чл.
36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
2. През периода от месец
август 2007 год. до месец септември 2007 год. на територията Република България
и територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – С.В. В. от с. М., обл. П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение и със същата цел на 01.09.2007 г. го
превел през границата на страната през ГКПП "В. Ф.", като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 1596, ал. 2, във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 2, ал.1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36
и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 2 месеца.
3. През периода от месец
август 2007 год. до месец септември 2007 год. на територията Република България
и територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – С. П. М. от с.О., обл.П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със
същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
4. През
месец септември 2007 год. на територията Република България и територията на
Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител с Л. Н. Ш. от гр. Е. П., обл. С., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. Е. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице - А. Е. С. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП "К. Ш.", като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
1596, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6,
във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т.
1 и ал. З от НК, за което му е наложено лишаване от свобода за срок от 3
години.
5. През периода от месец
октомври 2007 год. до месец ноември 2007 год. на територията Република България
и територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М.К., обл. П., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. С. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – Д. Л. Д. от гр.П.с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, и със същата цел на 17.11.2007 г. го превел през границата на страната през
ГКПП "К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с
чл. 1596, ал. 2, във вр. с чл. 139а, ал. 2, т. 6, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл, 20, ал. 2, във вр. с чл. 2,
ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл.
55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години.
6. През периода от месец ноември 2007
год. до месец декември 2007 год. на територията Република България и територията на
Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител с Х. С. П. от с. М. К., обл. П., Б. В.Б. *** и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – А. С. Т. от гр. П., с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 13.12.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП „К. Ш.", като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл.
36 и чл. 55 ал.1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години,
7. През периода от
неустановена дата на месец февруари 2008 год. до неустановена дата на месец
март 2008 год. на територията Република България и територията на Кралство
Холандия, в съучастие като съизвършител с Х. С. П. от с. М. К., обл. П., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – А. Н. С. от с. В., обл. П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със
същата цел на 20.02.2008 г. го превел през границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
8. През месец април 2007 год.
на територията Република България и територията на Кралство Холандия, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал
от гр. С. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – И. О. Р. от с. В., обл. П., с цел да бъде
държан в принудително подчинение и със същата цел на 25.04.2008 г. го превел
през границата на страната през ГКПП „К. Ш.“, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение -
престъпление по чл. 159в, във вр, с чл. 159б, ал. 2,
във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал.
1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55
ал.1, т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години.
9. През лятото на 2007 год.
на територията Република България и територията на Кралство Холандия, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал
от гр. Е. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – М. Г. В. от гр. Е. П., обл. С., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със
същата цел на неустановена дата през лятото на 2007 год. го превел през
границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление
по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г,/, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години
2 месеца и 14 дни.
Ищецът
сочи, че описаните престъпления попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3
и т. 21 от ЗОПДИППД (отм.).
С
протокол вх. № ТД10 - ВИ/УВ - 76/08.03.2011 г. била образувана проверка за
установяване на имущество, придобито от престъпната дейност на ответника Ц.В.Б..
Периодът на проверката бил от 19.02.2004 г. (датата на навършване на
пълнолетие) до 20.06.2014 година.
Твърди
се, че е налице явно несъответствие между приходите и разходите на
проверяваното лице, от което можело да се направи извод за липсата на законен
източник на средствата за придобиване на имуществото му. От събраните по
преписката материали било установено, че за целия проверяван период от 10
години не са реализирани от ответника никакви законни доходи. Налице била отрицателна разлика между приходи
и разходи в размер на 237 586. 20 лв., което е на значителна стойност по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Твърди се, че е налице причинно-следствената връзка
между извършеното престъпление и придобитото имущество и на основание чл. 4 от
ЗОПДИППД (отм.) може да се направи основателно предположение, че придобитото от
ответника Ц.Б. е свързано с извършваната от него престъпна дейност доколкото не
е установен законен източник на приходи.
Моли съда да постанови решение, с което да отнеме в
полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност, от ответника Ц.В.Б.,
а именно: поземлен имот– земеделска земя, с променено предназначение на
имота – за търговия и обслужваща дейност, находящ се
в землището на с. М., ЕКАТТЕ ….., община Е. П., С. О., представляващ нива в местността „М. - П”, с площ
от 2. 083 дка, V категория, съставляващ имот № …… по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № ……., имот № ……, имот № ……. и имот № ……; лек автомобил марка и модел “М. С … Л”, рег. № .. …. .., рама № ………………………. двигател № …………………., с дата на първоначална регистрация/производство 23.12.1998 г., мотоциклет марка
и модел “С. Б.”, рег. № ..
…. ., рама № …………………….,
двигател № …………………, с дата на първоначална
регистрация/производство 05.06.2002 г.,
лек автомобил марка и модел “БМВ …
.”, рег. № … …. ..,
рама № ………………………., двигател № ……………….,
с дата на първоначална регистрация/ производство
02.11.1999 г.,
собственост на Ц.В.Б., ЕГН **********; сумата от 19. 96 лева, постъпила по сметка IBAN *** –
разплащателна сметка в евро открита на 06.02.2006 г. в ТБ „У. Б.“ АД, с титуляр Ц.В.Б., ЕГН **********; сумата от 19 801. 80 лв.,
преведена на Ц.В.Б. чрез системата W. U., както и сумата от
31 000. 00 лв., представляваща вноска от собственика за
финансиране дейността на „А. П. – ..” ЕООД, ЕИК: ……….
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва изцяло исковете с възражението, че имуществото, чието отнемане се
претендира, има законен произход. Твърди, че в исковия период е бил издържан от
суми, дарени му от неговия баща В.Б. М. и брат Б. В.Б., които били
съдружници в „М.
..” ООД с предмет на дейност внос и износ на
автомобили, машини и стоки. Ответникът по възлагане от „М. ..”
ООД осъществявал пътувания в страната и чужбина, финансирани от това дружество,
внасяйки и изнасяйки стоки.
Ответникът
поддържа, че по-голямата част от процесното имущество
придобил с пари, дарени му от родителите му, които били сключили договори за
кредит с трети за процеса лица, както и с пари, получени на основание договори
за заем, сключени между ответника и трети лица. Твърди, че законно е придобил
недвижимия имот, чието отнемане държавата претендира. Имотът бил придобит през
2006 г., когато престъпна дейност не била налице, със сума, дарена на ответника
от неговите родители, които изтеглили кредит от „Б.
ДСК” ЕАД. Ответникът връщал сумите по заемите и издръжал
семейството си от парични средства, които получавал от „А.П.-..” ЕООД, реализирало н периода 2010 г. - 2013 г.
143 000. 00 лв. оборот, и „М. и с.” ЕООД, в чието управление участвал. Сумата от
31 000. 00, която ищецът иска да бъде отнета, била внесена от ответника
заради натрупани печалби от дейността на
„А. П.-..” ЕООД. Моторните превозни средства, предмет на
претенцията, били придобити със средства, собственост на „А. П.-..” ЕООД. Ответникът сочи, че договорът за
покупко-продажба, по силата на който придобил собствеността върху мотоциклет
марка и модел “С. Б.”, рег. №
……., бил развален и вещта била върната на продавача.
Оспорва
да е налице причинно-следствената
връзка между извършените престъпления и придобитото имущество, както и
законността на развилото се пред Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество производство, в рамките на което на ответника не било
осигурено правото на активно участие. Развива принципни съображения срещу
ЗОПДИППД (отм.), който
противоречал на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл.
47 от Хартата на основните права на ЕС.
Ответникът
възразява, че стойността на проверяваното имущество е завишено по размер, както
и че липсва основание да се начисляват суми за разходи преди 2007 година. Не било налице основание
да се начислява сумата от 21 583. 50 лв. за неговата издръжка. За
пътуванията в чужбина били начислени абсурдни стойности – в чужбина той не е
имал почти никакви разходи, тъй като те се поемали от неговите родители.
Моли
съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Контролиращата
страна – С.о.п. намира искането за основателно.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното.
С
влязла в сила на 15.03.2016 г. присъда (споразумение) по н.о.х.д. № 1 455 по описа за 2015 г.
на Специализирания наказателен съд, 13 състав, ответникът Ц.В.Б. е признат за виновен в това, че:
1. В
периода от месец юли 2007 год. до месец април 2008 год. на територията
Република България /предимно в област П., област П., област С. и С. О./ и на територията на Кралство Холандия /в град А./ ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по
чл.159б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници: Х. С. П. от с. М. К., обл. П., Л. Н. Ш. от гр.Е. П., обл. С., А. Ф. Ш. от гр.К., обл.
П. и Б. В.Б. *** - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./, поради
което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години.
2. През периода от месец
август 2007 год. до месец септември 2007 год. на територията Република България
и територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – С. В. В. от с. М., обл. П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение и със същата цел на 01.09.2007 г. го
превел през границата на страната през ГКПП "В. Ф.", като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 1596, ал. 2, във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 2, ал.1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36
и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 2 месеца.
3. През периода от месец август
2007 год. до месец септември 2007 год. на територията Република България и
територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – С.П. М. от с.О., обл.П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със
същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
4. През
месец септември 2007 год. на територията Република България и територията на
Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител с Л. Н. Ш. от гр. Е.П., обл. С., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. Е. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице - А. Е. С. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП "К. Ш.", като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
1596, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6,
във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т.
1 и ал. З от НК, за което му е наложено лишаване от свобода за срок от 3
години.
5. През периода от месец
октомври 2007 год. до месец ноември 2007 год. на територията Република България
и територията на Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител
с Х. С. П. от с. М. К., обл. П., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. С. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – Д. Л. Д. от гр.П. с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, и със същата цел на 17.11.2007 г. го превел през границата на страната през
ГКПП "К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с
чл. 1596, ал. 2, във вр. с чл. 139а, ал. 2, т. 6, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл, 20, ал. 2, във вр. с чл. 2,
ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл.
55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години.
6. През периода от месец ноември 2007
год. до месец декември 2007 год. на територията Република България и територията на
Кралство Холандия, в съучастие като съизвършител с Х. С.П. от с. М. К., обл. П., Б. В.Б. *** и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия,
отделно лице – А. С. Т. от гр. П., с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 13.12.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП „К. Ш.", като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл.
36 и чл. 55 ал.1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години,
7. През периода от
неустановена дата на месец февруари 2008 год. до неустановена дата на месец
март 2008 год. на територията Република България и територията на Кралство
Холандия, в съучастие като съизвършител с Х. С. П. от с. М. К., обл. П., в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – А. Н. С. от с. В., обл. П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със същата
цел на 20.02.2008 г. го превел през границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
8. През месец април 2007 год.
на територията Република България и територията на Кралство Холандия, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал
от гр. С. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – И. О. Р. от с. В., обл. П., с цел да
бъде държан в принудително подчинение и със същата цел на 25.04.2008 г. го
превел през границата на страната през ГКПП „К. Ш.“, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение -
престъпление по чл. 159в, във вр, с чл. 159б, ал. 2,
във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал.
1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55
ал.1, т. 1 и ал. З от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години.
9. През лятото на 2007 год.
на територията Република България и територията на Кралство Холандия, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал
от гр. Е. П. до гр. А., Кралство Холандия, отделно лице – М. Г. В. от гр. Е. П., обл. С., с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със
същата цел на неустановена дата през лятото на 2007 год. го превел през
границата на страната през ГКПП „К. Ш.", като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление
по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г,/, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години
2 месеца и 14 дни.
КУИППД
е започнала проверка на имущественото състояние на дееца с цел преценка на
обстоятелството дали същото е било придобито със средства от престъпна дейност
и на каква стойност е то.
На
отнемане по ЗОПДИППД (отм.); подлежи имущество, придобито пряко или косвено от
престъпна дейност, което не е отнето в полза на държавата или конфискувано по
други закони, когато е установено, че това имущество е на значителна стойност и
за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от
престъпна дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен законен източник
на придобиването. За да възникне потестативното право
на държавата за отнемане на незаконно придобито пряко или косвено от престъпна
дейност имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1). лицето, вкл. и такова, което контролира
юридическо лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо
лице, да е признато за виновно в извършване на престъпление от тези, които са
изброени в чл. 3, ал. 1 от закона; 2). през проверявания период лицето да е
придобило имущество на значителна стойност по смисъла на определителната
разпоредба, уредена в § 1, т. 2 от ДР на закона – общо над 60 000 лв.; 3). въз
основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение,
че придобитото от проверяваното лице имущество е свързано с престъпна дейност,
като не е необходимо това престъпно деяние да е предмет на присъда; 4).
имуществото да е придобито в срока по чл. 11 от закона – в период от 25 години
назад от предявяване на иска, и 5). то да не е придобито със законен източник
на средства.
Първите
четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на значителна
стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и
задължителните за правоприлагащите органи
тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013
г.).
Понятието
"значителна стойност" е легално определено в § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД
(отм.), според която разпоредба такава стойност е тази над 60 000 лева. То
включва придобитото имущество през целия проверяван период като сборна
величина, а не цената на отделните сделки като показател за приходите на
проверяваното лице. От значение е реалната пазарна цена на имуществото към
момента на проверката на съда, поради което съдът следва да възприеме
заключението на съдебно – икономическата експертиза относно стойността на имуществото
към момента на изготвяне на същото (така – решение №
70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение №
231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение №
481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО).
Възникването
на правото на гражданска конфискация в полза на Държавата предполага
престъплението по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 ЗОПДИППД (отм.) да е установено от
наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в
изключението по чл. 3, ал. 2 от закона – от гражданския съд по реда на чл. 124,
ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Както бе посочено, с
влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК и чл. 159в, във вр, с чл. 159б, ал. 2, във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, които са в предметния
обхват на чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 21 ЗОПДИППД (отм.), поради което е налице
една от предпоставките за реализиране правото на Държавата на гражданска
конфискация.
В
случая искът на К. за отнемане в
полза на държавата на сумата от 31 000 лева – вноска от ответника за
финансиране дейността на „А. П. – ..“ ЕООД, е
процесуално недопустим, тъй като е насочен срещу лице, чуждо но спорното право.
Когато се претендира отнемане на имущество от контролирано лице съгласно чл. 6
ЗОПДИППД (отм.), ответник по този иск е юридическото лице, контролирано от
проверяваното лице, а не проверяваното физическо лице, срещу което ищецът е
насочил претенцията си. Ето защо в тази част производството по делото следва да
бъде прекратено.
По
делото липсва спор относно датата, вида и начина на придобиване на имуществото,
притежание от ответника.
По
силата на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 32/2003 г.,
ответникът, действащ към този момент като непълнолетен лично и със съгласието
на своя баща и законен представител В. Б. М., както и брат му Б.
В.Б.,
придобили при равни права правото на собственост върху поземлен имот в
землището на гр. Е. П. за сумата от 7 500 лева, с който имот са се
разпоредили на 28.10.2005 г. чрез договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт № 180/2005 г., купувачи по който са родителите на продавачите.
Продажната цена на този имот е в размер на 26 000 евро, платими на
продавачите чрез банков кредит от „Б. ДСК“ ЕАД.
Видно
договор за покупко-продажба от 26.11.2004 г., оформен с нотариален акт № 120/2004 г., ответникът и
неговият брат придобили при равни права голата собственост върху недвижим имот
в гр. Е. П. за сумата от
7 700 лева. От заключението на вещото лице М. А. по изготвената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че средната
пазарна стойност на имота към датата на придобиването е 34 100 лева – или
17 050 лева за ответника, равняващи се на 142 минимални работни заплати (МРЗ) към този
момент.
От
нотариален акт № …/…. г. се установява, че по силата на договор за
покупко-продажба от 07.06.2006 г. ответникът и неговият брат придобили при
равни права за сумата от 500 лева собствеността върху земеделска земя, с променено предназначение на имота – за търговия и
обслужваща дейност, находящ се в землището на с. М., ЕКАТТЕ ……, община Е. П., С. О., представляващ нива в местността „М.-.”, с площ от 2. 083 дка, V
категория, съставляващ имот № …… по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот № ……., имот № ……., имот № ……. и имот № ……..
От заключението на вещото лице М. А. по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че средната пазарна
стойност на имота към датата на придобиването е 45 882 лева – или 22 941
лева за ответника, равняващи се на 143.4 МРЗ към този момент.
По
силата на договор за покупко-продажба от
18.12.2009 г. ответникът придобил и другата ½ от правото на собственост
върху този имот за сумата от 1520 лева. От заключението на вещото лице М. А. по
изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че средната пазарна стойност на имота към датата на придобиването е
57 216 лева – или 28 608 лева за ответника, равняващи се на 119.2 МРЗ към
този момент. Вещото лице дава заключение, че цената на имота към настоящия
момент е 66 900 лева (или 119.4 МЗР).
По
делото липсва спор, а и от писма на ОДМВР – С.
се установява, че на 21.09.2004 г. ответникът е закупил лек автомобил „М. .
……“ за сумата от
13 328 лева.
През
2010 г. ответникът придобил по силата на договори за покупко-продажба следните
МПС – на 22.04.2010 г. – лек автомобил „А.
..“ за сумата от 650 евро, на 18.05.2010 г. –
мотоциклет „С. Б.“ – за сумата от
400 лева, на 18.06.2010 г. ответникът
закупил лек автомобил „М. . … .“ за сумата от
3 800 евро, а на 27.11.2010 г. – лек автомобил „БМВ …. .“
– за сумата от 200 евро.
Съгласно
справка в ТР, „А. П. - ..“ ЕООД е
учредено през 2010 г., а негов управител и едноличен собственик на капитала е
ответникът.
Страните
не спорят, а от справка от „У. Б.“ АД се установява, че ответникът е титуляр на
разплащателна сметка в евро, в която на 17.02.2006 г. е внесъл сумата от 10.21
евро.
От
писмо изх. № ../…. г. на ФК „К. Е. С.“ се установява, че през 2008 г. ответникът е
получил от Холандия чрез системата „W. U.“ сума в размер
на 10 124.50 евро, равностойни на 19 801. 80 лева.
От
справка, изготвена от ГДГР, се установява, че в периода м. 02.2004 г. – м.
05.2012 г. ответникът е напускал Р България 21 пъти.
Съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза на вещото лице С.Н. от
19.06.2019 г., неоспорено от страните, което съдът като компетентно изготвено
кредитира изцяло, пазарната стойност на процесните
МПС към датата на придобиването им и към настоящия момент са както следва –
пазарната стойност на „М. . …..“ е 13 450 лв. към момента на
придобиването му от ответника; пазарната стойност на лек автомобил „А. ..“ е 12 560
лева към датата на придобиването, пазарната стойност на мотоциклет „С. Б.“ към датата на
придобиването е 1 250 лева, а понастоящем– 950 лева; пазарната стойност на
лек автомобил „М. . … .“ е 19 760
лева към датата на придобиването, а понастоящем – 7 500 лева, пазарната
стойност на лек автомобил „БМВ … .“ към датата
на придобиване е 19 270 лева, а понастоящем 6 300 лева – общо
66 290 лв. към датата на придобиване, а понастоящем – 14 750 лева.
От
заключението на основната и допълнитела
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. от 20.06.2018 г., 26.06.2019
г. и 20.11.2019 г., което съдът
кредитира като компетентно изготвено в пълнота, се установява, че „А. П. – ..“ ЕООД за 2010 г. по данни от подадената ГДД по чл.
92 ЗКПО е декларирало приходи от 17 235 лева и разходи 16 763 лева,
за 2011 г. – приходи от 84 564. 34 лева и разходи от 74 282. 68 лева,
а за 2012 г. – 41 336.02 лв. приходи и 43 510. 35 лева разходи.
Вещото лице дава заключение, че в касата на дружеството в периода 30.09.2008 г.
– 31.12.2010 г. са внесени общо 31 000 лева. Съгласно допълнителното
заключение от 26.06.2019 г. „М. ..“ ООД е реализирало за периода 2007 г. – 2008 г.
приходи от 1 132 лева, а разходи – 1 194 лева. Поради това, че не е
открило счетоводството на „М. ..“ ООД, вещото лице не е установило счетоводните
записвания. Съгласно допълнителното заключение от 26.11.2019 г. вещото лице е
изчислило размера на разходите за пътувания на ответника в чужбина на сумата от
общо 130 688. 56 лева на база данните, съдържащи се в справките на ГДГП, и
свидетелките показания, според които посетената страна е Германия.
От
показанията на свидетелите В. Б. М., В. Ц. М., Б. В.Б. и Р.
И. А., които съдът в
обсъжданите правнорелевантни части кредитира като правдивдиви, се установява, че през целия проверяван период
помощ в издръжката на ответника са осигурявали родителите му и неговия брат.
Ответникът пътувал до Германия, за да докарва от там МПС, свързани със семейния
бизнес на родителите му. От показанията на свидетелите други, значими за
спорното право, факти не се установяват. От показанията на тези свидетели не се
установява нито размер на сумите, за които се твърди да са дарени на ответника,
нито поне ориентировачни дати на предаване на
сумите.
Придобиването
на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и
косвено от престъпна дейност (чл. 1 и § 3 от
закона), но във всички случаи тази връзка трябва да е
установена или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1,
чл. 4, ал. 1). Между престъпната дейност и имущественото е налице
пряка връзка, когато то е придобито от престъплението – в този случай
имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната
отговорност, но е допустимо отнемането му по реда на ЗОПДИППД (отм.), когато
отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезата
на чл. 5 – 8 ЗОПДИППД - отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се
установява от гражданския съд (чл. 3, ал. 2
ЗОПДИППД отм.). Косвена е връзката между престъпното деяние и конкретното
имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното
престъпление, опосредено чрез други действия,
например с една или няколко пълни или частични трансоформации
на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно
установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е
достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в
придобиването на имущество. Предположението е вероятност, възможност, при която
от дадена причина се следва определен резултат или последица, а
в хипотезата на закона от конкретното престъпление – имуществена облага.
Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с
оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита може
да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Във всеки
конкретен случай, с оглед вида и характера на престъплението, броя на
престъпленията, придобивания способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдени факти и
логически връзки трябва да се изследва възможността за връзка между престъпното
деяние и имуществото, чието отнемане се иска.
Въпросът
към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност
няма еднозначен отговор, а във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от
вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с благодеталствуването на извършителя, както и от начина на
придобиване /напр. сделка/. Преценката за доходите на извършителя и евентуално
на неговото семейство се извършва също към момент, който се определя от горните
обстоятелства (съгласно разясненията на Тълкувателно решение №
7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Ето
защо най – логична би била връзката между доходи, получени след началото на
конкретно установена престъпна дейност и придобити в този период имущества.
Няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на
имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11
ЗОПДИППД (отм.) с оглед конкретните обстоятелства, които имущества са придобити
преди престъпната дейност, ако за придобиването са използвани заемни средства,
респ.– предоставено от кредит, които фактически са върнати със средствата,
придобити след придобиване на имуществото, но в резултат на последващата
престъпна дейност. В този случай няма да е налице пряко влагане на придобити от
престъпна дейност имущества, но е налице косвена връзка поради това, че пряко
вложените средства са от кредити и заеми, погасени със средствата от престъпна
дейност (в този смисъл – посоченото Тълкувателно решение №
7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение от 04.07.2012 г. по
гр.д. № 704/2011 г. на IV ГО на ВКС; решение от 10.02.2011 г. по гр.д. №
1ЗЗ5/2009 г. на IV ГО на ВКС; решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 116/2009 г.
на IV ГО на ВКС).
В
случая установено е с влязла в сила присъда, че престъпната дейност,
осъществена от ответника, е реализирана в периода м. юли 2007 – м. април 2008
година. Част от имуществото, чието
отнемане в полза на държавата се претендира, е придобито от ответника преди
началната дата на престъпната дейност, а друга част от имуществото, чието
отнемане в полза на държавата се претендира е придобито след периода на
престъпна дейност.
Следва
да се отбележи, че на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) подлежи както
имуществото, в чието придобиване (пряко или
косвено) са вложени средства от престъпна дейност (в който случай се отнема именно конкретното
имущество), така и всичко, което е получено от отчуждаването
впоследствие на така придобитото от престъпна дейност имущество. Ето защо за
преценката дали подлежи на отнемане в полза на държавата по настоящия ред на
полученото от отчуждаване на дадено имущество /трансформиране на средства/ е от
значение не кога е отчуждено имуществото, т.е. преди или след престъпната
дейност, а дали отчужденото имущество е пряко или косвено придобито от
престъпна дейност. Преценката дали проверяваното лице е разполагало с
достатъчно доход от законен източник, с които да придобие своето имущество,
следва да се направи относно всяко имущество, чието отнемане се иска, към момента
на придобиването, (а не чрез
механичен сбор на приходите и разходите за проверявания период).
За
да се изясни дали през проверявания период придобитото имущество е от законен
доход, следва да се извърши съпоставка между приходите на лицето и извършените
разходи, вкл. и необходимите разноски за издръжка на ответника. Когато цената,
на която е придобивано имуществото (на значителна стойност по смисъла на чл. 4,
ал. 1, във вр. с § 1, т. 2 от ДР на закона),
съществено е в по-ниска стойност от пазарната цена към момента на
придобиването, за действителна стойност следва да се приеме именно пазарната
цена на придобитото имуществено право, освен ако не се установят в процеса на
доказване правнорелевантни обстоятелства, от които да
се достигне до логически извод, че страните по процесните
транслативни сделки не са уговорили привидно по-ниска
от пазарната стойност продажна цена. В този смисъл е константната практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 287 от 16.10.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2832/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 162 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6592/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 53 от 19.02.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1324/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 530 от 3.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1723/2010 г., IV г. о., ГК.
От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СИЕ, извършила
анализ на всички представени по делото документи и след справка в НАП и НОИ, се
изяснява правнорелевантното обстоятелство, че за
периода от 2004 г. до 2014 г. ответникът е придобил доходи на стойност 54 457. 29
лева, от които от законен източник са 22 091. 29 лв. – осигурителен доход,
21 066 лв. – приход от продажба на недвижим имот през 2005 година. Макар и
през значителна част от проверявания период ответникът да не е получавал никакви
законни доходи, от 2006 г. до 2010 г. той е осъществявал множество задгранични
пътувания, вкл. и със самолет (често до Германия)
– тези факти се изясняват от справка с рег. ………….-…………../20.07.201…………….6 г., издадена
от директор на ГД „Гранична полиция”, намираща се на л. 547, том III от делото, както и от свидетелските показания. Ноторно е, че при осъществяване на тези задгранични
пътувания ответникът е извършвал значителни разходи в проверявания период, като
това обстоятелство представлява доказателство за относително висок жизнен
стандарт. Следователно съдът достига до правния извод, че разходите за тези
пътувания не са покривани от доходи, получени по законен начин. От заключението
на СИЕ се установява, че при съпоставка между приходите и разходите за целия
проверяван период разходите на ответника надвишават приходите със сумата от 283 527.
52 лв. (съгласно вариант втори
от заключението, който съдът кредитира като съобразен с показанията на
свидетелите относно пътуванията на ответника до Германия), като е взето предвид, от една страна, минималните
разходи на домакинствата съобразно НСИ, а от друга, продажбата на имущества,
макар и придобити чрез незаконни доходи. Именно тези средства от трансформирано
незаконно придобито имущество (относно
продажбата на лек автомобил „А. . .“ с рег. № ..
…. ..
няколко месеца след придобиването му, а именно на 24.11.2010 г.) следва да се извадят от законния му
доход. Ето защо съдът достига до категоричния правен извод, че проверяваното
лице не е разполагало със законни средства за придобиване на имуществени права
на значителна стойност и за поддържане на един висок жизнен стандарт за
обществено-икономическите условия в Република България през целия проверяван
период.
Както
бе изяснено, може да бъде отнемано имущество, придобито от престъпна дейност,
но не конкретно от престъплението по чл. 3, ал. 1 от закона, за извършване на
което лицето е осъдено. Когато от установените по делото правнорелевантни
факти може да се направи основателно предположение, че и преди постановяване на
осъдителната присъда ответникът е придобил имущество със средства, произхождащи
от престъпната дейност, те подлежат на отнемане в полза на държавата. През
целия проверяван период ответникът или не е получавал никакви доходи или те са
били в много нисък размер, като не се установи, че той се е разпоредил на
възмездно правно основание със законно придобито имущество на значителна
стойност. Следователно, нито към един момент на придобиване на имуществото от
ответника-физическо лице не са установи той да е имал законен източник на
доход, съществено надхвърлящ разходите му, позволяващ му да закупува недвижими
вещи и автомобили на значителна стойност, респ. да извършва множество пътувания
извън страната, вкл. със самолет.
При
така приетите за установени правнорелевантни факти и
изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът не изясни
в процеса на доказване, че е придобил имуществените права, предмет на
предявения конститутивен иск, на законно правно
основание, поради което исковете срещу него се явяват основателни.
По отношение на недвижимия имот, който се
претендира да бъде отнет, следва да се посочи, че към момента на придобиването
му – 2006 г. и 2009 г. – ответникът не е реализирал каквито и да е приходи и не
доказа да е притежавал каквито и да е законни доходи, поради което е налице
основателно предположение за придобиване на това имуществено право със средства
от престъпната дейност и то трябва да бъде отнето в полза на държавата.
При
същите правни съображения искът за отнемане в полза на държавата на мотоциклет „С. Б.“, рег. № .. … .,
рама № ………………, двигател № …………..,
на лек автомобил „М. . … .“, рег. № .. …. .., рама № ………………., двигател № ……………….,
и лек автомобил „БМВ .. .“, рег. № .. …. .., рама № ……………………., двигател № ………………,
следва да бъде уважен. Автомобилите са придобити през 2010 г., като през
предходните години 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. ответникът не е
реализирал каквито и да е приходи, а тези от 2010 г. са едва 3 160 лв. –
осигурителен доход само за м. 09, м. 10., м. 11 и м. 12.2010 година. По
възражението на ответника, че мотоциклетът не е негово притежание, тъй като е
върнат на продавача поради разваляне на договора за покупко-продажба, не са
ангажирани каквито и да е доказателства
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на сумата от 10.21 евро,
равностойни на 19.96 лв., внесена по разплащателната сметка на ответника в „У. Б.“ АД, и сумата
от 10 124. 50 евро, равностойни на 19 801.80 лв., превод, получен от
ответника през 2008 г. от Холандия чрез системата „W.U.“
важат същите правни съображения. Нещо повече – получена сумата от 10 124.
50 евро е в периода на осъществяваната от ответника престъпна дейност,
довършена именно в Нидерландия, за извършване на която дейност е признат за
виновен с влязла в сила присъда, и която престъпна дейност е източник на
материални блага.
При
посочения изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 4 058. 87 -
държавна такса върху уважената част от искането, а на ищеца – сумата от
2 942. 90 лв., представляваща разноски по делото за внесена такса за
публикуване на съобщение в ДВ, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, според
уважената част от исковете.
Ответникът
има право на разноски по иска, производството по който е прекратено, в размер
на 2 232. 27 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТНЕМА в полза на
държавата от Ц.В.Б., ЕГН: **********,***, по предявените КПКОНПИ искове с
правно основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на следното придобито от
престъпна дейност имущество: 1. поземлен имот – земеделска земя, с променено
предназначение на имота – за търговия и обслужваща дейност, находящ
се в землището на с.М., ЕКАТТЕ ….., община Е. П., С. О., представляващ нива в местността „М. - .”, с площ от
2. 083 дка, V категория, съставляващ имот № 042025 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: имот № ……, имот № ……., имот № …… и имот № ……; 2. лек автомобил марка и модел “М. . … .”, рег. № .. …. .., рама № …………………., двигател № ……………………, с дата на първоначална регистрация/производство 23.12.1998 г.; 3.
мотоциклет
марка и модел “С. Б.”, рег. №
.. …. ., рама № …………………, двигател № ……………….,
с дата на първоначална регистрация/производство 05.06.2002 г., 4. лек автомобил марка и модел “БМВ … .”,
рег. № .. …. .., рама № ……………….., двигател № ………………….,
с дата на първоначална регистрация/ производство
02.11.1999 г.; 5. сумата от 10.
21 евро, равностойни на 19. 96 лева, постъпила по сметка IBAN ***; 6.
сумата от 10 124. 50 евро, равностойни на 19 801. 80 лв., преведена
на Ц.В.Б. чрез системата W. U. през 2008 година.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГРЕЖДАНЕ
предявения от КПКОНПИ против Ц.В.Б.,
ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 6 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане
от „А. П. – ..“ ЕООД, ЕИК: ……….,
в полза на държавата на сумата от 31 000 лева – вноска от Ц.В.Б. за
финансиране дейността на това дружество, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Ц.В.Б., ЕГН: **********,***,
да заплати на КПКОНПИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 942. 90
лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и
два лева и 90 ст.), представляваща
разноски по делото за внесена такса за публикуване на съобщение в ДВ, за
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции, според уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц.В.Б., ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка Софийски окръжен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
4 058. 87 лв. (четири хиляди петдесет
и осем лева и 87 ст.) – държавна
такса, дължима съразмерно на уважената част от искането.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да
заплати на Ц.В.Б., ЕГН: **********,*** 2 232.
27 лв. (две хиляди двеста тридесет и два
лева и 27 ст.) – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: