Решение по дело №196/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 218
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700196
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

218

28.06.2021 г., град Добрич

В   И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:           СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                    НЕЛИ КАМЕНСКА 

 

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и с участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 196/ 2021 г.

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на Б.П.Б. от гр. Русе, подадена чрез адв. Й. А., ВАК, срещу Решение № 260019/ 02.03.2021 г. по НАХД № 116/ 2020 г. по описа на Районен съд – Балчик. 

          Според касатора решението на БРС е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, необосновано. Настоява, че Електронният фиш, с който е ангажирана административнонаказателната му отговорност, е издаден след изтичане на давностния срок за това в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че след като законодателят не е предвидил специална уредба относно образуване и приключване на производството за ангажиране административнонаказателна отговорност с Електронен фиш, то са приложими нормите на чл. 34 от ЗАНН. Прави оплакване, че БРС не е разгледал давностните срокове, свързани с момента на извършване на нарушение, а само тези, относими към откриване на нарушителя, поради което е постановил незаконосъобразно решение. Иска то да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ и му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски за двете инстанции.

          В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. А., представя писмено становище, с което поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции. Не представя доказателства за разноски пред касационната инстанция.

          Ответникът, редовно призован, не се представлява.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна.

          На Б.П.Б. от гр. Русе е издаден Електронен фиш (ЕФ) след провеждане на процедурата по чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). ЕФ е издаден за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от с.з., като на касатора е наложена глоба от 100 лв. Нарушението е извършено на 27.05.2018 г. Собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, е уведомен за ЕФ през 2019 г., като на 12.07.2019 г. подава писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В този смисъл е Становището на Началник РУ Балчик, прието в първоинстанционното производство. Първоначалният ЕФ е анулиран и видно от справка по същото производство, на 24.07.2019 г. е издаден ЕФ на името на касатора.

          Районен съд - Балчик е приел, че ЕФ е издаден законосъобразно, като по отношение възражението за изтекла давност е обсъдил само сроковете, свързани с времето от откриване на нарушителя. В резултат е потвърдил ЕФ.

          Решението е неправилно.

          От датата на извършване на нарушението – 27.05.2018 г., до най - ранната дата, на която е могъл да бъде издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, - датата на подадената от собственика декларация – 12.07.2019 г., а в случая имаме и изрично представена справка за датата на издаване на ЕФ – 24.07.2019 г., е изминал период повече от една година, т.е. давността по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН от една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла. С изтичането на този давностен срок се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу Б.П.Б.. Този извод не се променя от обстоятелството, че анулирането на първоначалния Електронен фиш и издаването на новия, е извършено в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура. Провеждането на същата е следвало да бъде съобразено с регламентираните в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението, който едногодишен срок в случая не е спазен. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления, да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни със санкционни функции, в какъвто смисъл основателни са възраженията на касатора чрез процесуалния му представител. В случая поради несвоевременното връчване на първоначално издадения ЕФ и провеждането на нормативно предвидената процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на ЕФ повече от година след издаването му, се е стигнало до издаване на ЕФ извън регламентирания за това давностен срок, което е недопустимо и е абсолютно основание за отмяната на ЕФ като незаконосъобразен. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон, което изисква това решение да бъде отменено, съответно да бъде отменен и ЕФ. Давностните срокове са предвидени от една страна за дисциплиниране на административнонаказващите органи, а от друга страна те са необходими, за да е налице своевременна и актуална санкция за нарушителите. Законодателят е скрепил тази цел с определени срокове и несъобразяването с тях води до незаконосъобразни актове, които противоречат на функциите и целите на правната система да гарантира реализирането на редица права и своевременно да налага санкции за неизпълнение на предвидени със закон задължения, но и да защитава интересите на гражданите. За да бъде възстановен справедливият и законен ред, се изисква активност, действия, каквито административнонаказващият орган очевидно не е проявил, поради което следва да понесе отмяната на ЕФ и да остане ненаказано едно безспорно установено нарушение.

С оглед изхода на спора и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на касатора следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 360 лв. за първата инстанция. Пред касационната инстанция не се представят доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а само пълномощно за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, Трети касационен състав,     

                                           Р     Е     Ш     И:

ОТМЕНЯ Решение № 260019/ 02.03.2021 г. по НАХД № 116/ 2020 г. по описа на Районен съд – Балчик , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:    

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 2898725 на ОД на МВР  Добрич, с който на Б.П.Б. от гр. Русе за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от с.з. е наложена глоба от 100 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********,*** сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) съдебно – деловодни разноски за първа инстанция.

            Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: